
© audiovisual.ec.europa
Дори Китай да започне да въоръжава Русия, докато тя напада Украйна, четирима от десет българи смятат, че не бива Европейският съюз да налага санкции на китайците. С 24% одобряващи подобна реакция на действие на Пекин, застрашаващо сигурността на Европа, и други 37% нямащи отговор, България е на последно място по готовност да се реагира сред 11 страни в ЕС, в които през април е зададен този въпрос.
Средният резултат от Западна, Централна и Източна Европа е 41% "за" санкции, независимо че европейските икономики може да пострадат от това, една трета са против и 26% нямат отговор.
Данните са от разпространено днес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) допитване сред общо 16 168 пълнолетни граждани на Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Дания, Швеция, Полша, Австрия, Унгария и България. С хиляда българи в периода 6 - 19 април са работили агенциите "Алфа рисърч" и Datapraxis.
"В повечето случаи възгледите на обществеността за Русия са се променили значително след подобно проучване от 2021 г. Средно делът на респондентите, които виждат Русия като съперник или противник на Европа, се е увеличил от около една трета до почти две трети; в същото време симпатиите към Русия са спаднали значително", казват авторите Яна Пуглиерин и Павел Зерка.
"Сред изследваните страни България е единствената, в която мнозинството от обществеността продължава да вижда Русия като съюзник или партньор на Европа - тук малко се е променило в това отношение от 2021 г. насам. (На въпроса за отношенията на "тяхната страна" с Русия мнозинството в Унгария, както и в България, вижда Русия като съюзник или партньор.) В същото време в момента в Европа има ясен мандат за политика, която се стреми да установи европейска сигурност не с Русия, а срещу нея", допълват те.
Запитани какво означава Русия за собствената им държава, българите се отличават още по-ярко. Всеки пети (20%) казва, че тя е стратегически съюзник, а още 42% - че е необходим партньор. Само 18% я обявяват за противник.
Промяна на дела на европейците, които смятат Русия за съперник или противник (в%, средно и по държави):
В същото време българите смятат и САЩ за стратегически съюзник (10%), а 44% - за необходим партньор. Общо повече от всеки пети от анкетираните казва, че Америка е съперник (8%) или противник (14%) на България.
Изпъква и отговорът на българите на въпроса какви да са отношенията с Москва, след като един ден приключи войната в Украйна - цели 47% в момента вярват, че Европа трябва изцяло да възстанови сътрудничеството с Русия.
© Reuters
Къде е Европа в света
Преди две години отговорите на въпроса как виждат мястото на Европа в света показаха, че европейците мислят за сътрудничество в среда на конкуриращи се велики сили, развиване на стратегически партньорства с различни държави и подкрепа за външна политика, основана до голяма степен на ценности.
Последвалата експлозия на ревизионизъм от страна на Русия на основания на закони и правила международен ред и на европейска и световен архитектура за сигурност, нарастващата опасност от военна конфронтация между Китай и САЩ и прекъсването на глобалните вериги за доставки първо от пандемията и след това войната в Украйна поставиха под въпрос това мислене за сътрудничество.
Сега анализът на данните от априлското проучване разкрива, че войната на Русия срещу Украйна е показала на европейците, че живеят в свят на липса на сътрудничество. Инстинктите им за сътрудничество във външната политика обаче бавно се адаптират към тази нова реалност.
© Reuters
Европейските лидери ускориха своите планове за укрепване на ролята на Европа в света и очакват подкрепа за тях от избирателите си. Но все още има големи разногласия за същността и целта на тази роля:
- Трябва ли ЕС да се стреми да стане автономен "трети полюс" наред със САЩ и Китай или да се концентрира върху укрепването на трансатлантическия съюз?
- Трябва ли да намери свой собствен начин за справяне с Китай, независимо от САЩ, или трябва да се стреми към съвместна трансатлантическа китайска политика?
- Трябва ли да се стреми да прекъсне всички връзки с Русия в бъдеще или трябва да предвиди някаква форма на сътрудничество след войната?
Ако не е даден ясен отговор, много трудно ще се постигне консенсус за посоката. Което е вероятно да доведе до нарастващо недоверие към елитите и ЕС и популистка реакция на изборите за Европейски парламент през лятото на 2024 г., както и на националните избори.
Какво мислят за Китай
Европейците искат засега да останат неутрални в потенциален конфликт между САЩ и Китай и не са склонни да намалят рисковете от Китай - дори когато осъзнават опасностите от икономическото присъствие на Китай в Европа. С едно ясно изключение - ако Китай реши да достави оръжие на Русия, това ще бъде червена линия за голяма част от европейската общественост.
© Reuters
Те не виждат Китай като сила, която предизвиква и иска да подкопае Европа, и не приемат рамката "демокрация срещу автокрация", насърчавана от администрацията на Байдън. Въпреки "неограниченото" партньорство, което Китай и Русия обявиха през февруари 2022 г., и последвалия отказ на Пекин да осъди агресията на Русия срещу Украйна резултатите от проучването показват, че представата на европейците за Китай се е променила изненадващо малко в сравнение с резултатите от проучването, проведено през 2021 г. Сега преобладаващото мнение в почти всяка страна в анкетата е, че Китай е "необходимият партньор" на Европа и на съответната страна.
Какво е Китай за Европа?
Отговори от "стратегически съюзник" и "необходим партньор" (в синьо) до "съперник" и "противник" (в червено)
Европейците не се съмняват, че Русия и Китай работят заедно на световната сцена. Средно 70 на сто от анкетираните признават двете страни за близки партньори.
Какви са отношенията на Китай с Русия:
Отговори "равни партньори в антизападен съюз", "близки, но неравни партньори с водеща Русия", "близки, но неравни с водещ Китай" (в нюансите на виолетово) и "изобщо не са партньори" (в жълто)
Но това не ги кара да заключат, че Европа трябва да се отдели от Китай, както направи от Русия. В изследваните страни средно само 22% от европейците смятат, че икономическите отношения на региона с Китай носят повече рискове, отколкото ползи.
Предпазливост за икономическото присъствие на Китай
Европейците проявяват значителна предпазливост относно практическите аспекти на китайското икономическо присъствие в Европа (например дали на китайските компании трябва да бъде разрешено да изграждат и притежават инфраструктура в Европа или да купуват вестници, технологични компании и футболни клубове). Средно над половината анкетирани не искат китайска собственост на технологични компании, а при вестници и пристанища или мостове този дял надхвърля 60%.
Същият въпрос бе зададен в края на 2020 г. и оттогава европейците са станали по-загрижени за икономическото присъствие на Китай в Европа - особено в Италия, Нидерландия, Полша, Испания и Унгария. В момента трите държави, в които населението, което най-много се противопоставя на икономическото присъствие на Китай, са Австрия, Германия и Нидерландия, докато България и Испания са най-отворени към него.