© Николай Дойчинов
Добавяне на шест народа в конституцията, сред които евреи, египтяни и... българи - тази стъпка затрудни македонските политици. Тя може да изглежда малка, но общественият натиск срещу нея е голям отчасти заради съмнението, че няма да е последната необходима, че България (или някой друг) ще поиска още нещо от Северна Македония, направила болезнени (дори да са недостатъчни според България) промени по пътя към Европейския съюз.
Затова сблъсъкът между власт и опозиция изглеждаше като нерешима главоблъсканица.
До сряда, когато премиерът социалдемократ Димитър Ковачевски разговаря с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски и начертаните от опозицията линии вече не изглеждаха червени.
Изведнъж, след срещата, "да" от ВМРО-ДПМНЕ за конституционни промени не изглеждаше като табу - независимо от настояването на партията, че поправки не може да има, защото обществото е против.
В новосъздалата се ситуация всяка политическа сила търси най-доброто за себе си. В каква точка ще се пресекат тези интереси е трудно да се предскаже. Несигурно е дори дали разговорите няма да пропаднат, но все пак има пробив - отстъпките, нужни за компромис, не са немислими.
"Дневник" обобщава дебата в Скопие от последните дни предвид значението му за основното (макар и не единствено) българско и вече европейско искане към Северна Македония.
Защо се говори за "коалиция за евроинтеграция" точно сега
Дни остават до предаването на проекта за поправки, с които българите ще влязат в конституцията, от правителството на парламента. След тази стъпка парламентът ще има трийсет дни, за да обсъди текстовете. А в тях, за да се намали напрежението от исканите промени, свързани с България, се добавят общо шест народа.
Обществената съпротива срещу тази стъпка е висока - между 65 и 80%. ВМРО-ДПМНЕ, която води в повечето проучвания година преди редовните парламентарни избори, бе твърдо "против". Настояваше първо за избори, а след това, ако спечели и има правителство, можело да намери по-малко вреден за македонците начин.
Без гласовете ѝ няма как да минат поправките. Коалицията около СДСМ и албанския Демократичен съюз за интеграция (ДУИ) разполага с под 70 места в парламента от 120 души; в него са нужни най-малко две трети от гласовете на депутатите или поне 80.
Условието, поставено пред властта, бе избори веднага или проектът за поправки няма да мине. Задействането на конституционната процедура означава, че гласуването, дори без нужното мнозинство, трябва да бъде доведено докрай.
ВМРО-ДПМНЕ потърси СДСМ в опит за обединение около конституционните промени, но разговорите пропаднаха, а консерваторите на Християн Мицкоски не промениха позицията си. С наближаване на процедурата обаче и след натиск от западните партньори, разговорът е за кабинет на националното спасение, който да е с "фокус върху евроинтеграцията", както гласи предложението на Ковачевски.
Въпросът дали това е възможно е отворен; различията между партиите изглеждат значителни. Дори разговорът по темата обаче дълго бе политически неприемлив.
СДСМ: широка коалиция за начало и напредък на преговорите
Изглежда, за СДСМ предложението е сериозно - днес се събират Изпълнителният и Централният комитет на партиите, за да решат как да продължат разговорите с Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ. Снощи Ковачевски се срещна и с отговарящия за външните работи в американското посолство Ерик Майер.
Ковачевски предложи на Мицкоски пет министерства в бъдещото правителство. Кои са министерските кресла все още не е било оповестявано, а и Мицкоски не дава сигнал, че отхвърля идеята.
В замяна обаче социалдемократите искат:
- незабавно гласуване на конституционните промени;
- създаване на правителство с участието на опозицията;
- завършване на конституционните промени и завършване на скрининга, осъществяван от Европейската комисия.
Властта опитва да убеди македонците, че може да приеме Закон за преговорите с ЕС, за да са сигурни македонците, че няма да има заплаха за идентичността им по пътя към еврочленство. "Протегнатата ръка е великодушна от всички партии, тъй като ВМРО-ДПМНЕ няма причина да не гласува за конституционните промени, които са ни толкова необходими", каза в телевизионно интервю в четвъртък Боян Маричич.
"Днес опозицията направи отстъпи от мнението, че е за конституционни промени", нападна я той. "Готови сме още веднъж да се формират работни групи и екипи за това как да се приложи тази идея."
ВМРО-ДПМНЕ: ясни (и отчасти неизпълними) условия
В разговорите с Ковачевски Мицкоски отправи няколко искания, които той и партията му не спират да повтарят от сряда:
- широка коалиция със социалдемократите да приеме промените в конституцията, след това да даде път на служебно (т.нар. техническо) правителство, а то да организира следващите избори, като започне 100 дни преди вота;
- коалицията да не включва водещата албанска партия ДУИ;
- вотът да е през есента (Мицкоски има дори дати: 24 септември, 1 октомври или 8 октомври);
- българите да влязат в конституцията едва когато започне ратификацията на македонското членство в ЕС.
Първото условие не се приема еднозначно от Ковачевски, второто е приемливо за ДУИ. Предвид нагласата на премиера правителството да започне преговорите и да отбележи напредък вотът по-скоро трябва да е догодина (малко преди редовните избори през лятото).
"Ако Европа толкова много ни иска, тогава нека постави (Северна) Македония на бърза писта в преговорите", каза Мицкоски в четвъртък. Точният подход към конституционните промени обаче вече е записан в преговорната рамка. "Френското предложение", с което началото на преговори в Скопие се обвърза с промените в конституцията, изрично посочва включването на българите като условие за следващата междуправителствена конференция, с която ще започнат преговорите.
С други думи, Мицкоски би трябвало да убеди 27 държави, че това е възможно. Съдейки по скорошно интервю на нидерландския посланик в Скопие, търпението на поне една държава е изчерпано - време е Северна Македония да изпълни обещаното.
Има и още едно, неопределено искане. В интервю за "Сител" той се опита да заяви, че преговорната рамка не изисква промяна на конституцията, след това - че партията му няма да приеме поправки, които създават неизвестност при преговорите. Това е свързано с допълнителното му условие - гаранции, че на Северна Македония няма да се поставят нови условия. "Гаранти" трябва да са Европейският съюз и САЩ.
По-късно Мицкоски добави и условие към България да се съобрази с присъдите на Европейския съд по правата на човека за "македонското малцинство". Всъщност голяма част от тези присъди са за случаи на отказ от регистрация на организации, претендиращи да се борят за интересите на "македонското малцинство", а не защото България не го е добавила.
ДУИ: поправки на всяка цена
Македонският външен министър Буяр Османи (ДУИ) реагира бързо - допусна оттегляне от правителството (като ДУИ няма да е част от бъдещата широка коалиция), но само срещу бързо гласуване на конституционните промени. Освен това поправките трябва да влязат в сила, преди да се формира това "широко" правителство.
Мицкоски поздрави ДУИ за решението, но поиска от партията да окаже натиск за отложено приемане на конституционните поправки.
Според анализатора Сефер Селими от мозъчния тръст Democracy Lab ДУИ е най-голям победител и е "изиграла" всички на лидерската среща, защото доказват, че не са пречка, а "движеща партия към ЕС", обяснява той пред македонския "Фокус".
Преднината, която има предвид Селими, трябва да се погледне през мястото на ДУИ като водеща сила в етническия албански блок. Критици в същия лагер, а и сред избирателите, посочват, че ДУИ дълги години е на власт, независимо с кого - с ВМРО-ДПМНЕ или СДСМ. Партията съумя да "оцелее" като водеща сила след бурните събития от 2015-2017 г., която серия протести и кризи замениха властта на консерватора Никола Груевски с тази на социалдемократа Зоран Заев. ДУИ е коалиционен партньор и на двамата.
Възможна крачка напред
Така спорът между власт и опозиция се свежда до разногласия кога да се осъществят конституционните промени и кой да е във властта, когато станат.
Този план може да се провали. Предпазлив към него е и президентът Стево Пендаровски, който отказа да коментира посланията и обясни, че ще чака окончателно решение за поправките, а дотогава ще се въздържа.
Вписването на българите в конституцията не би решило с магическа пръчка проблемите между София и Скопие; ще останат и други неизпълнен искания. Политици от двете страни ще продължат да се заиграват с образа на "другия" за собствена полза, недоверието и от двете страни ще остане. След последните три напрегнати години обаче и най-малката крачка е напредък. Ако една заветна цел пред Скопие спре да се отдалечава, изчезва и оправданието да се отлагат реформи (и точки от двустранния протокол с България).
В следващите дни предстои да се реши на каква цена са готови македонските политици, за да направят тази крачка.
