Здравната помощ за украинците в България: държавата още се настройва, доброволците действат

Здравната помощ за украинците в България: държавата още се настройва, доброволците действат

© Reuters



Двайсет дни след началото на войната и след поне 33 хил. бежанци, останали в България, държавата все още говори в бъдеще време за здравната грижа към хората, идващи от Украйна. В очакване системата да заработи тежестта падна върху отделни лекари, болници и представители на неправителствения сектор, които уреждаха и продължават да уреждат медицинската помощ на доброволни начала.


Заявката на правителството е, че здравеопазването в страната се пренастройва и ще започне ефективно да помага на пристигналите - предимно жени и деца, когато заработят многократно обявяваните приемни пунктове за бежанци по границите и хората започнат да получават в тях документи за временна закрила. Засега обаче липсват ключови детайли - дали и как ще се плащат здравните осигуровки на пристигащите, как ще се урежда достъпът до лекарства за хронично болни, как ще се действа в многобройните за българската здравна система случаи на нужда от допълнителни плащания.


Статутът: условие за достъп до здраве


Ключовото условие, за да използват бягащите от войната украинци здравната система на България, е да имат статут. С получаването му хората ще бъдат здравно осигурени и данните им би следвало да могат да бъдат администрирани от медицинските звена и от Здравната каса, която се занимава с плащането на лечения.




След активирането на директивата на Евросъюза за минимални стандарти за предоставяне на временна закрила бежанците от Украйна имат две възможности за получаване на статут в България:

  • временна закрила (по директивата)
  • международна закрила (популярна като "статут на бежанец" или "хуманитарен статут")
За да могат влизащите от Украйна да получат временна закрила, включваща право на престой, както и достъп до трудовия пазар и системите за образование, здравеопазване и социални грижи, първо трябва да заработят пунктовете по границата, които ще издават документи за този вид статут. Правителството първоначално даде заявка, че услугата ще заработи от миналия петък. После срокът беше променен на понеделник (14 март), но до вечерта това така и не беше станало.


Дори и технологично издаването на документи да заработи в близките дни, здравните власти не изглежда да имат вече ясна концепция как правата на бежанците със статут ще се прилагат в системата: "На този етап българското правителство разработва механизъм, чрез който да приложи одобрения европейски регламент за временна закрила, така че всички украински граждани, потърсили убежище в България да получат необходимото им медицинско обслужване", написаха от здравното министерство в отговори до "Дневник" на 9 март.


"Директивата за временна закрила съществува в Европейския съюз от 2001 г. Оттогава досега никой не се е погрижил подзаконовата нормативна уредба да бъде преведена така, че в момента да имаме готовите механизми и правила, по които бързо да се случват много неща", коментира в понеделник (14 март) пред "Нова телевизия" Красимира Величкова, съветник на вицепремиера Калина Константинова и ръководител на работната група към кризисния щаб за бежанците.


Отделно, вече настанените в България поне 33 хил. души, ще трябва да потърсят друг начин за получаване на документи за временна закрила, тъй като вече не са на граничните пунктове. Кабинетът съобщи, че обмисля да се кандидатства в районните полицейски управления (РПУ), но засега окончателно решение не е обявено.


От официалния портал, предназначен за пристигащите в България украинци, се разбира, че те могат да кандидатстват през Държавната агенция за бежанците и за международна закрила, както направиха част от пристигналите в последните години мигранти от Афганистан и Сирия. В портала обаче изрично е посочено, че властите не препоръчват на бягащите от войната на Русия в Украйна този вариант.

Аргументите за съвета не са посочени, но изглежда, че поне един от тях е свързан със здравното осигуряване. Този извод може да се направи от отговори на здравното министерство до лекар, пожелал анонимност, който поискал информация за лечението на онкологични заболявания на украински бежанци в България. В писмото, с което "Дневник" разполага и което е подписано от зам.-министъра Петър Грибнев, става известно, че държавата плаща здравните осигуровки на хората, докато тече процедурата им по получаване на международен статут. След края ѝ те трябва да се справят сами с тези разходи.


Спешното приема всички, болниците - по желание


Без статут (т.е. и без здравно осигуряване) оставащите в България имат право на Спешна помощ, се разбира от отговори на Министерството на здравеопазването до "Дневник": "Всички украински граждани у нас имат право на безплатна медицинска помощ при спешни състояния, оказвана от центровете за спешна медицинска помощ и спешните отделения на болничните лечебни заведения в страната", посочват от ведомството.


Още първите дни на войната редица болници и медицински центрове в България обявиха доброволно безвъзмездни прегледи за бежанци от Украйна (списъците - по надолу статията). Някои вече са и приемали пациенти за операции. Докато частните болници имат собствен фонд, от който да се плати медицинската помощ, лечебните заведения, които разчитат на публично финансиране, се надяват да получат средствата от здравното министерство или Здравната каса в последствие.


Дори и това да не се случи, болници с държавно или общинско участие, с които "Дневник" се свърза, твърдят, че могат да се лишат от тези възнаграждения. Това им се случва и извън войната, тъй като лекуват здравно неосигурени пациенти, за които понякога така и не получават средства от Здравната каса. "За по-миналата година бях изчислявал, че губим средно около 70 хил.-80 хил. лв., които са пропуснати ползи. На този фон, ако окажем безвъзмездна помощ на някоя жена от Украйна, това няма да се отрази кой знае колко тежко на болницата", коментира пред "Дневник" Румен Велев, директор на акушеро-гинекологичната болница "Шейново" в София.


Славчо Близнаков, директор на болница "Св. Анна" в София, разказва, че имали случай на 18-годишен младеж на хемодиализа, който е щял да умре, ако не е бил поет от лечебното заведение. Имало и жена, оперирана от счупване на ключицата.

Първо лекуваме, после питаме за документи


Славчо Близнаков,

директор на болница "Св. Анна"


Допълва, че досега "прекалено малко хора са дошли, за да ни се отразява по някакъв тежък финансов начин". Той и директорът на "Шейново" казват, че в прегледите и лечението на бягащите от войната са включили свои служители с украински корени.


Иван Тодоров, административен директор на частната акушеро-гинекологичната болница "д-р Щерев", каза, че лечебното заведение има финансовата възможност да поемат грижите за между 50 и 100 бременни украински жени, като това е част от социалната им програма. Към средата на миналата седмица украинките, потърсили услугите на лечебното заведение, са пет.


Списъкът е предоставен от Българската болнична асоциация.


Списък на правителството с болници и лекари, предоставящи помощ на бежанци вижте тук.


Слабото звено: помощ извън болниците


Най-слабото звено откъм грижа за бежанците в българската здравна система се оказва предписването и получаването на лекарства. За това се разчита на т. нар. извънболнична медицинска помощ: прегледите при общопрактикуващи медици и специалисти. Когато обаче хората нямат статут, на практика лекарите нямат механизъм да изписват медикаменти.

"Големият проблем е как ще бъде осигурена терапията на бежанците от Украйна. Към момента на мен не ми е известно по какъв механизъм биха могли да си получат лекарствата тези пациенти", коментира за "Дневник" председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Иван Маджаров.


Доброволните организации "Отворени врати за Украйна" и фондация "За доброто" вече са намирали начини - през лични контакти и услуги - да се справят с няколко случая на нуждаещи се от лекарства украинци. "Имаме случаи, които изискват рецепта, но тя може да се напише само, ако насреща има ЕГН или номер на чужденец, а те нямат. Има и заболявания, при които за лекарства трябва да се мине през ТЕЛК-комисия, но те, нямайки статут, не могат", обобщава за "Дневник" Кремена Кунева от "За доброто". Казва, че има и казуси, в които предписаните на хората лекарства, не се продават в България, а замяната с еквивалент, наличен в страната, отново изисква рецепта от лекар.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK