Форсмажорът на държавния капитализъм

Опитите за затворим нашия пазар, за да се предпазим от външните шокове, няма да проработят и крият множество рискове

© Лили Тоушек

Опитите за затворим нашия пазар, за да се предпазим от външните шокове, няма да проработят и крият множество рискове



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Броени дни след обявяване на извънредното положение в България през март 2020 г. написахме статия, която предупреждаваше за опасността от опиянението по силната държава. Свръх правомощията на държавата в извънредни времена лесно преливат в желание за повече намеса в икономиката.


Достатъчно е да припомним, че в първата версия на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение беше приет текст, който на практика отменяше временно търговските договори, тъй като не се прилагаха последиците от забава за плащане на задължение на всички частноправни субекти. И ако това беше в сила временно, то основната програма за подкрепа в пандемията, която покрива частично заплатите на персонала в определени предприятия, продължава да действа и към момента.




Днес, когато сме изправени пред нова криза - войната в Украйна и последствията за цяла Европа, отново наблюдаваме как държавата поглежда към най-различни интервенции. Този пък нямаме закон за извънредно положение, но пък вече се коментира обявяването на общовалиден форсмажор в икономиката, който звучи като някаква правна недомислица.


Търговският закон много ясно е разписал реда, при който длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, когато то е причинено от непреодолима сила. Този ред съществува отдавна, бизнес организациите издават сертификати за форсмажор от години - последните нямат абсолютна сила, и въобще идеята за форсмажор е уредена в правния ред и се прилага случай за случай. Форсмажорът не може да бъде общовалиден, да отмени всякакви договори, на база тезата, че всички сме засегнати по един или друг начин от войната в Украйна.


Общовалиден форсмажор едва ли ще има. Държавата обаче се лута в най-различни идеи за намеса спрямо ключови стоки. Чуват се мнения за замразяване на цени, забрана на износ и какво ли още не. Към момента най-сериозната интервенция, която вече беше гласувана от правителството, е закупуването на зърно на стойност от 1,1 млрд. лв. чрез доскоро неизвестната държавна компания "Сортови семена - Елит". Към този момент интервенцията на пазара на пшеница не е започнала, а по всичко личи, че държавата използва всякакви нормативни лостове, за да затрудни износа на зърно от страната. Цялата тази операция изглежда много спорна на фона на това, че по принцип ние произвеждаме пшеница в пъти над вътрешното потребление и сме голям износител на зърнени култури (не само пшеница).


Има два възможни аргумента за подобно презапасяване със зърно. Единият е официалният, изказан от министър-председателя, а именно, че има опасения от ядрена заплаха и съответно нулева реколта. Подобен аргумент за възможна нулева реколта може да служи за обосновка на презапасяване със зърно, при все че навлизаме в сюрреализма на (доскоро) немислимото. Начинът на вземане на това решение обаче някак си не подкрепя тази теза. Не се споменава за доклад от или поне сериозен разговор с експерти по национална сигурност, учени от БАН или каквото и да е било, което би изглеждало логично да стои зад това решение. Изглежда невероятно министри - с по-скоро икономически профил - да са гледали кадри по телевизията от атомната електроцентрала "Запорожие" и да са взели подобно решение на крак.


Другата алтернатива е правителството да изкупува зърно, не за да изхранва нашето население при нулева реколта, а за да прави интервенции на пазара и/или да има предимство при евентуални преговори с чужди партньори. Голямото количество зърно в една държавна компания (не в държавния резерв) дава възможност на правителството да го управлява активно. Както да пуска по-големи количества на пазара в опит на натисне цената надолу, така и да търси лостове директно да предоставя зърно на едни или други - например на животновъдите. В допълнение към това, наличието на големи количества зърно може да позволи на държавата да търси по-бърза пътека в търговията с други държави - например при огромна нужда и опашка за втечнен природен газ от трети страни. Последното беше описано много точно от Филип Ромбаут, изпълнителният директор на "Агрополихим", който също има планове да влезе активно на пазара на зърно.


Така или иначе тази маневра остава изключително спорна. Предното правителство се опита да влезе на пазара на горива с нова държавна компания, сега пак се случва нещо подобно, но вече на пазара на зърно. Държавният капитализъм използва всяка криза да нахлуе на нова територия с парите на данъкоплатците и да даде нови инструменти в ръцете на политиците. Това всичко е придружено с публично говорене за забрана на износа на определени стоки, контрол върху цените и борба със спекулата и какво ли още не. Фактът, че България е производител на много от стоките, които се коментират в последните седмици - пшеница, слънчоглед, олио и т.н., подклажда такъв изкривен аргумент за самодостатъчност.


Може да е вярно, че родното производство е предостатъчно за да покрие калорийните нужди на населението. Свободната търговия обаче се грижи не само да покрием базовите калорийни нужди, но и да имаме достъп до всякакви храни. Производството на стоки като пшеница, царевица, слънчоглед, фасул, яйца и други е напълно достатъчно да покрие вътрешното потребление (виж анализа на ИнтелиАгро от 2020 г.). За други храни това не е така. Потреблението на месо например е в по-голяма степен зависимо от външните пазари. Може да изнасяме много пшеница, но в същото време внасяме по-голяма част от нужното ни свинско месо. Внасяме и голям дял от плодовете - например ябълките. Без свободната търговия ще имаме едно много скучно меню. И изобщо - защо е приемливо дори да се обсъжда подобно връщане към средновековна икономическа автархия?


Опитите за затворим нашия пазар, за да се предпазим от външните шокове, няма да проработят и крият множество рискове. Двигателят на нашата икономика са външните пазари, от които всъщност се генерират печалбите - да припомним, че през 2021 г., дори все още в пандемия, България изнася стоки и услуги за близо 84 милиарда лева. Стоките, които се произвеждат у нас в големи количества и които стават все по-нужни на света, носят допълнително средства в икономиката ни и провокират инвестиции. Вместо да дискутираме някакъв всеобхватен форсмажор или пореден милиард за интервенции на някой пазар, по-добре да се фокусираме върху това, което покачва потенциала на икономиката. Например човешкият капитал - как бързо помагаме за интеграцията на украинските граждани на пазара на труда, и физическият капитал - как развиваме индустриалните терени в страната. Две теми, които са много по-важни и актуални от пазарните перспективи пред "Сортови семена - Елит" ЕАД.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK