Войната, ден 36: Според Путин още не е време за спиране на огъня в Украйна

© Reuters

Руският президент Владимир Путин заяви по време на заседание за проблемите в авиационния сектор на страната, че "след продоволствената криза неизбежно ще последва още една миграционна вълна, включително и преди всичко – към европейските страни".

Хранителната криза, която се задава, бе предизвикана основно от нападението на Русия над Украйна, но Путин обвинява за това санкциите на западните държави, които тласкали световната икономика към криза, скъсване на производствените и логистични връзки, водещи към ръст на инфлацията, увеличаване на неравенството, а в най-бедните държави – към масов глад.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че руските сили не се изтеглят от райони на Украйна въпреки уверенията от вторник, а само се "прегрупират", за да има повече подкрепления за Донбас в Източна Украйна.

Руският президент Владимир Путин казал на италианския премиер Марио Драги, че условията все още не са подходящи за прекратяване на огъня. Драги разговаря с Путин вчера и обясни, че по думите на руския лидер газовите договори остават в сила, а европейски фирми ще продължат да плащат в евро и долари, а не в рубли. "Това, което разбрах, но може и да греша, е, че обръщането на плащанията... е вътрешен проблем на Руската федерация", цитира думите му "Ройтерс".

Драги обяснява, че поискал разговора с Путин, за да "говори за мир". Чул отговор: "Да, нека говорим за мир." Когато обаче италианският лидер попитал кога се очаква прекратяване на огъня, руският президент обяснил, че условията още не са настъпили. Все пак според Путин имало малки крачки напред.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че смята "скоро" да разговаря с колегите си от Русия и Украйна, Владимир Путин и Володимир Зеленски, за да ги убеди да седнат на масата за преговори.

Ердоган коментира темата, след като посрещна делегациите на Русия и Украйна в Истанбул, а Киев отправи предложение към Москва за край на конфликта.

Русия засега отхвърля идеята (каквато Киев подкрепя) с аргумента, че има още работа по проектодоговора, а лидерите трябва да се срещнат едва когато трудните въпроси бъдат изчистени.

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу същевременно заяви, че макар резултатите от срещата в Истанбул тази седмица да не са достатъчни, страната му е готова за нова среща на двамата първи дипломати от Русия и Украйна след две седмици. Според Чавушоглу, който коментира темата по телевизия "А Хабер", самите Москва и Киев са пожелали среща на по-високо ниво (в редовните делегации участват президентски съветници, зам.-министри и други).

Първата и последна засега среща на двамата външни министри, Сергей Лавров и Дмитро Кулеба се състоя този месец в Анталия и завърши без резултат.

© Reuters

Британските власти се сдобиха с нови законови правомощия да забраняват осигуряването на техническа поддръжка на самолети и кораби, принадлежащи на санкционирани руски олигарси или техни компании, предаде "Ройтерс", цитирана от БТА. "Законът ни дава на разположение нови механизми да лишим олигарсите от достъп до луксозните им играчки", каза министърът на транспорта Грант Шапс.

Освен това в санкционния списък бе включен журналистът Сергей Брилен от телевизия "Россия 1", активно въвлечен в "Кремълската пропаганда за нахлуването в Украйна" според британските власти. Известно е, че той има британско гражданство, което обаче не се отбелязва в съобщението.

Британското правителство действа съгласувано със западните съюзници с целта да бъде парализирана руската икономика като наказание за нахлуването в Украйна. То ограничава достъпа на Русия до международната финансова система и санкционира сектори като корабоплаването и отбраната, както и богатия елит около президента Владимир Путин, отбелязва "Ройтерс".

Новите правомощия незабавно бяха използвани срещу петролния магнат Евгений Швидлер - бизнесмен милиардер с близки делови връзки с Роман Абрамович и милиардера Олег Тинков, основател на московската търговска банка "Тинкоф Банк". Мерките са в допълнение към по-рано наложените санкции от Великобритания и други държави и към търговски решения, взети от ключови фактори в тази индустрия.

Самолетостроители като "Боинг" и "Еърбъс" спряха да доставят части на Русия, а САЩ и ЕС санкционираха руската авиация. Производители на корабни двигатели като финландската компания "Вертсиле" замразиха връзките си с Русия, а германската "МАН Енерджи Солюшънс" преразглежда договорите си.

Руският корабоплавателен сектор също е подложен на ограничения, включително по отношение на сертифицирането на кораби от водещи чуждестранни доставчици - което е жизненоважно за достъпа до пристанища и застраховането; компании за морски превози се изтеглят, а водещата руска компания в областта на океанските превози "Совкомфлот" също е санкционирана. Великобритания каза, че законът с новите правомощия ще разшири санкциите в областта на финансите, търговията и корабоплаването срещу Крим, който Русия анексира през 2014 г., както и срещу териториите, които са извън контрола на украинското правителство в Донецка и Луганска област.

Руският президент Владимир Путин подписа указ, с който биват повикани 134 500 руснаци на възраст от 18 до 27 години. Министърът на отбраната Сергей Шойгу обеща, че те няма да бъдат изпращани в никакви "горещи точки".

Това става седмици след като Москва призна, че във войната в Украйна са участвали хора на наборна служба и настояваше, че изричните инструкции били за забрана такива военнослужещи да участват "в изпълнението на каквито и да било задачи на територията на Украйна."

© Reuters

Украинският президент Володимир Зеленски призова холандските депутати да направят така, че страната им да даде оръжия и помощи за възстановяване (включително да "осинови град" в УКрайна, за който конкретно да се погрижи) и да спре всякакви бизнес отношения с Русия. Страната получава около 20% от природния си газ именно оттам, а властите бяха критикувани, че все още не са успели да замразят активи за десетки милиарди евро, регистрирани в Нидерландия и принадлежащи на руснаци.

България може да изпрати на Украйна военна екипировка, но не и самолети МиГ-29 и системи за противовъздушна отбрана C-300, тъй като има дефицит, а те са критично необходими за защита на въздушното пространство. Това заяви пред Би Ти Ви заместник-министърът на отбраната Йордан Божилов. Той заяви, че парламентът предстои да вземе многофакторно решение, което изисква политическа оценка и анализ на военните възможности.

Подробности - тук.

Управлението за правата на човека към ООН е получило достоверни твърдения за използване на касетъчни боеприпаси в населени места не по-малко от 24 пъти. Това се казва в профила на ООН на руски език в "Туитър". "ООН също така разследва твърдения за това, че украинските въоръжени сили са употребили такова оръжие."

Касетъчните боеприпаси са събрани в бомба, ракета или снаряд множество малки експлозиви, които се взривяват при удар и могат да доведат до многобройни щети, ако се използват сред цивилното население. Големи държави като Русия, Китай и САЩ не са подписали конвенция от началото на века, задължаваща страните да не ги използват.

© Reuters

Над 616 хил. са украинците, избягали от страната през румънската граница, сочат последните данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН, базирани на национални статистики.

Вчера броят на бежанците, напуснали заради войната, надхвърли 4 млн. Според статистиката 350 хил. от тях са избягали в Русия (Украйна говори за "отвличания" на нейни граждани), а самата Москва днес настоя, че броят може да достига половин милион.

Почти всички служители в редакцията на РБК, освен новинарския отдел, излизат в двуседмичен отпуск от 4 април. Това казват източници на онлайн изданието "Медуза".

Според събеседниците на "Медуза" причината и натискът от властите и невъзможността за изпълнение на задълженията под постоянна заплаха, вероятно от наказание по закона за фалшивите новини за руската армия, и очаквано второ предупреждение от регулатора "Роскомнадзор", което може да остави медията без лиценз.

РБК, някога авторитетна бизнес медия, попадна под силен натиск още преди началото на войната в Украйна и показа признаци на съгласуване на редакционната си линия с тази на властта. Повечето независими руски медии попаднаха под ударите ѝ след началото на войната. В "Новая газета", чийто главен редактор Дмитрий Муратов спечели Нобелова награда за мир миналата есен, обяви, че спира работа до края на войната.

Директорът на френското военно разузнаване генерал Ерик Видо напуска поста си, тъй като отхвърлял възможността Русия да нахлуе в Украйна. Това съобщиха френските медии в четвъртък.

Позовавайки се на вътрешен източник от Министерството на въоръжените сили, френската медия L'Opinion пише, че генерал Видо е уволнен, защото брифингите му не били задоволителни и не познавал някои с "недостатъчни брифинги" и не познавал добре някои теми от работата си. Това пише и "Монд": според източници Видо си тръгва незабавно след само 7 месеца на поста.

Началникът на щаба на отбраната на Франция Тиери Буркхард призна в интервю за "Монд", че уволнението дошло, когато френските разузнавателни служби осъзнали погрешността на анализа си на руската заплаха в Украйна, противен на американския. "Американците казаха, че руснаците ще нападнат. Бяха прави."

© Reuters

Йеменските бунтовници хути са готови да купуват руска пшеница в рубли, следва от публикация в "Туитър" на член на висшето им ръководство.

"Русия предложи на Йемен помощ като пшеница преди време, така че разговаряме с братята в (руското външно министерство), че сме готови да купуваме от Русия пшеница и производни продукти от Русия, това е добро, и то в рубли освен в други валути," написа в "Туитър" Мухамад Али ал Хути, член на Висшия съвет на политбюро на хутите.

Хутите, които воюват срещу подкрепяното от по-голямата част от арабските монархии в Персийския залив правителство, са поддържани дипломатически (а според Запада, Израел и Саудитска Арабия - и военно) от Иран. Те бяха сред първите, подкрепили решението на Русия да признае независимостта на "народните републики" в Донецка и Луганска област преди началото на войната в Украйна. Преди дни Саудитска Арабия обяви нов опит за прекратяване на огъня в продължаващата 6 години война срещу тях.

Руската валута се укрепи още тази сутрин след няколкодневна тенденция, като за кратко еврото се търгуваше за под 88 рубли за пръв път от признаването на сепаратистките републики в Украйна от президента Владимир Путин (два дни преди началото на войната). Това не продължи дълго и тя отново спадна до 93 за евро.

Рублата се стабилизира и спрямо долара до 83 към 1 (за кратко в началото на деня бе под 76), след като вчера един долар се продаваше за 85 рубли. На 7 март обаче, преди американският президент Джо Байдън да обяви забрана за внос на руски петрол и газ, американската валута се продаваше за 150 рубли.

Резултатите се дължат отчасти на мерките на централната банка като вдигане на лихвите до 20% за насърчаване на инвестициите в рублата и налагане на капиталов контрол за руснаците, които искат да обменят валутата си за долар или евро. Вероятно известна помощ е оказала и заплахата на Кремъл да накара внасящи газ "неприятелски държави" да плащат в рубли, заедно с помощта на Китай и Индия (които купуват повече руски петрол при отстъпка от Москва).

© Reuters

Часове след като Русия заяви, че ще прекрати обстрела, за да осигури възможност за извеждане на цивилни от Мариупол, но по определен от нея маршрут, украинският вицепремиер Ирина Верешчук заяви, че конвой украински автобуси са потеглили към пристанището. Москва предлага да извежда цивилни през Бердянск - друг пристанищен град, който контролира.

Делегациите на Киев и Москва ще продължат с видеоконферентните преговори, обяви ръководителят на групата на управляващата "Слуга на народа" Давид Арахамия. По думите му Украйна предложила среща на лидерите на двете държави, Володимир Зеленски и Владимир Путин, но Москва отказала, тъй като по думите ѝ трябвало още време за работа по проектодоговора.

Във вторник Украйна отправи конкретно предложение към Русия за стъпки, с които да се прекрати войната - включително неутралния си статут, но срещу международни гаранции.

Украинският президент Володимир Зеленски оттегли посланиците на страната в Мароко и Грузия. Причината, според него, е, че "има едни хора, които работят с всички за отбраната на страната, както и други, които напразно пилеят времето и работят само, за да останат на поста си".

"Няма оръжие, няма санкции, няма ограничения за руския бизнес - търсете си друга работа", добави той. В поредно кратко видео обръщение той каза: "Не вярваме на никого – не вярваме на каквито и да е словесни конструкции. Има реална ситуация на бойното поле. И най-важното: няма да се откажем от нищо и ще се сражаваме за всеки метър от нашата страна, за всеки човек."

Руските сили са започнали изтегляне от Чернобилската АЕЦ, която бе овладяна в първия ден на войната, казва за "Франс прес" пожелал да запази анонимност американски представител, предава "Франс 24".

Същият представител твърди и че е в ход напускане на района на летище "Антонов" в градчето Хостомел край Киев. Тези сили отиват в Беларус и не известно дали всички са напуснали.

По-рано от Киев и Вашингтон се чуха подозрения, че руските сили не се изтеглят от районите около Киев въпреки обещанието, а само се прегрупират в Беларус и другаде, а някои от военните не се връщат в постоянните си бази. Русия обяви във вторник "драстично" свиване на военното присъствие около Киев и Чернигов, също на север.

Международната агенция за атомна енергия престана от 9 март да получава директно данни от Чернобил, от 20 март в централата няма ротация на персонала, а това обезпокои МААЕ.

© Reuters

Президентът на отцепилата се от Грузия и самопровъзгласила се република Южна Осетия Анатолий Бибилов каза днес, че територията в близко бъдеще ще предприеме "юридически стъпки", за да стане част от Русия. Това стана след коментари на сепаратистите в Донецк и Луганск за подобни планове, макар те да не са на дневен ред в хода на войната.

Подробности - тук.

Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че страната му се подготвя за струпването на руски сили за нови удари в Донбас.

По думите му няма причина да се вярва на изявленията за свиване на присъствието на руските сили край Киев и Чернигов. "Не вярваме на никого - нямаме доверие на никакви красиви вербални конструкции," особено предвид, че Русия продължава да обстрелва двата града въпреки обещанията, направени по време на преговорите в Истанбул.

© Reuters

Вчера руското министерство на отбраната потвърди, че пренасочва операциите си към Донбас.

След като вчера Русия опита да охлади оптимизма за хода на преговорите, последваха и коментари от Зеленски: "Има продължаващ преговорен процес. Но това засега са само думи. Засега - без конкретика."

Във "Фейсбук" оперната певица Анна Нетребко заяви на английски "във връзка с неотдавнашните съобщения" в медиите, че "еднозначно осъжда войната в Украйна". "Мислите ми са с жертвите на тази война и семесйтвата им. Позицията ми е ясна."

Нетребко увери, че няколко пъти се е срещала с руския президент Владимир Путин, но никога не е получавала финансова поддръжка. "Обичам родината си Русия и с изкуството си се стремя само към мир и единство."

Сопраното беше сред руските творци, засегнати от войната: Баварската опера спря работа с нея (освен с изтъкнатия диригент Валерий Гергиев), а "Метрополитън опера" в Ню Йорк отмени нейни изяви. Аргументът бе, че Гергиев и Нетребко не се дистанцирали достатъчно от войната. Тогава певицата заяви, че е неприемливо да бъдат заставяни артистите да изразяват публично политически въдгледи и да осъждат родината си.

Руските сили бомбардира Киев и Чернигов само няколко часа след като отново обещаха да намалят операциите си в тези зони. Според новите съобщения на украинските власти в Чернигов и околностите са засегнати домове, магазини, библиотеки и други граждански обекти. Засилени са и нападенията над Изюм в Харковска област (Изюм обаче се намира на маршрут на руските сили, докато се прегрупират към Донбас). "

Олександър Ломако, секретар на градския съвет на Чернигов, заяви, че руското съобщение се е оказало "пълна лъжа". "През нощта те не намалиха, а обратно - увеличиха интензивността на военните действия", каза Ломако.

Руското министерство на отбраната заяви, че спира обстрела но Мариупол, за да могат цивилните да бъдат евакуирани от града, отбелязва агенция "Франс прес".

В голяма степен унищоженият град е над месец под обсада. Според министерството ще се отвори хуманитарен коридор към Запорожия. Той обаче ще е през контролираното от Русия пристанище Бердянск и ще работи от 10 ч. местно (и българско) време.

Смята се, че броят на останалите в града без електричество, вода, храни и лекарства остава шестцифрен в Мариупол, който преди войната имаше население 450 хил. души.

Два дни след като Русия отхвърли френската инициатива за евакуация на югоизточния град, Украйна отново отправи обвинения, че Русия отвлича жители на Мариупол. Би Би Си дори разказа историята на украинка, отведена против волята си в Русия, като напуснала Украйна през територията на сепаратистката "Донецка народна република". Кремъл отрича това.

© Reuters

Русия обяви, че смята за неприемливо присъствието на всякаква инфраструктура на САЩ или НАТО в държави, съседни на Афганистан. Това заяви външният министър Сергей Лавров, докато е в Китай. Думите му предава ТАСС. Според Лавров Западът опитва да използва ООН, за да "създаде изкуствено състезание" в опитите да се подпомогнат хуманитарните усилия в страната, овладяна от талибаните миналата година, а Вашингтон иска да избяга от отговорността си за съдбата на бежанците.

Руският президент Владимир Путин не получава от съветниците си адекватна информация за ставащото във войната в Украйна, защото те са твърде изплашени, за да му кажат истината.

Това обяви снощи Белият дом, а по-късно говорител на Пентагона се съгласи с оценката. Според американското президентство Путин не разполага с достатъчно данни дори за пълния ефект от санкциите. Според говорителя на Белия дом Кейт Бедингфийлд "руските военни заблуждават Путин" и това поражда постоянно напрежение между Путин и военното ръководство.

Джон Кърби (Пентагона) път изрази опасение, че този процес може да се отрази неблагоприятно на преговорите, с които Путин, при разкрасената картина на войната, не би бил склонен да преговаря. От друга страна, "не знаете как ще реагира такъв лидер на лоши новини".

Не бяха предоставени ясни доказателства. По-рано президентът Джо Байдън заяви пред репортери, че не може да коментира разузнавателните данни.

© Reuters