В края на шестата седмица от войната в Украйна командващият американската армия ген. Марк Мили каза публично това, което военни анализатори обсъждат през последните две седмици: конфликтът в Украйна най-вероятно ще продължи години наред.
В началото на седмата седмица от агресивната интервенция на Владимир Путин сценариите за обозрима руска победа - или украинска капитулация, което е приблизително същото - изглеждат малко вероятни. Още по-малко вероятни изглеждат сценариите със сваляне на Путин от власт или Трета световна война.
Така остават три основни варианта за развиване на събитията и именно сценарият "очаква ни още от същото", за който говори ген. Мили, е смятан за водещият поне за следващите месеци. Защо е така?
© Reuters
Примирие сега - най-невероятният сценарий
Първият сценарий е войната да спре бързо, още преди началото на лятото. Някои се надяват на него и усилено работят да се случи, отчасти разчитайки, че хаотичният първи месец на руската офанзива е накарал някои хора в Москва да размислят. Водят се преговори, но на много ниско ниво и в токсичната среда на яростна антиукраинска пропаганда в Русия и разкрития за жестокости и новини за още разруха в Украйна. Каквото и да е споразумение поне за прекратяване на огъня в момента изглежда почти невъзможно за постигане, защото за такова на първо място е нужен рационален лидер в Кремъл и готовност в Украйна и на Запад да направят отстъпки. Ходът на събитията се движи в друга посока.
Защото руската армия разполага с достатъчно капацитет да обнови силите си в Украйна, да си направи изводите от първата фаза и да поднови атаките по-ефективно и по-концентрирано, докато продължава от дистанция да съсипва градовете. Както и защото украинската армия не разполага с достатъчно тежка техника, действа по-скоро реактивно, в отговор на обстрел или за отблъскване на нападение, но не и в офанзивни кампании. Засега виждаме малобройни украински отряди с противопанкови или зенитни ракети да спират танкова колона тук или да прекъсват снабдяването на противника там. Но не и колони от украинска артилерия, БТР-и или танкове и поне някакви зони на контрол над небето на Украйн.
"Излезте от градовете, атакувайте", призова неотдавна ген. Уесли Кларк. Само че атаките изискват ешалониране на войските, т.е. концентрирането им в определени райони и в определено направление. А това означава, че трябва да бъдат изтеглени от други места и че се ограничава възможността за маневриране. Реалността е, че конфликтът по-скоро ще стагнира на сегашното ниво и не се очертава мир на базата на военна победа за която и да е от двете страни.
© Reuters
Още от същото с елементи на влошаване
Затова най-реалистичен изглежда вторият сценарий, който общо взето казва, че преди да се подобри ситуацията, тя ще се влоши. Като че ли го потвърждават съобщенията, че
- руската армия се концентрира в Източна Украйна, за да унищожи най-добрата част от украинския противник, когото войната свари разположен срещу Донбас
- да затвърди оформянето на сухоземен коридор в Южна Украйна до Крим
- да откъсне Украйна от излаз на море, т.е. икономиката ѝ трайно да няма как да изнася в продукцията си - сега и в бъдеще.
Чуват се и предупреждения, че ако се провали, подобна офанзива може да се превърне във втори тежък удар за Путин и това да деморализира армията или да го тласне към още по-радикални военни средства.
В започналия топъл сезон се открива възможност за още поне 5-6 месеца война с размяна на контрола над територии предимно в Централна и Източна Украйна. Фактът, че Киев вече предупреждава населението там да бяга, докато може, е достатъчно тревожен за това, което се задава. Сигнали изпраща и бомбардирането от Русия на петролни и инфраструктурни обекти и складове в Днипро, Зопорожие, Миколаив и чак до Одеса, защото това са местата, от които се захранва с гориво, продукти и въоръжение въпросната украинска групировка в Източна Украйна.
© Reuters
Но в този сценарий има ключов момент - накрая двете армии ще започнат да се уморяват. Все повече руснаци ще научават каква е цената - в човешки животи и икономически щети - която страната им плаща за войната, уж започнала, по думите на Владимир Путин, като специална операция, за да се предотврати голяма война. Ресурсът на украинците героично да се съпротивляват също не е безкраен. Инфраструктурните щети, многото цивилни жертви и емигрирането на още милиони украинци биха разклатили авторитета на президента Володимир Зеленски.
Тогава способността на Киев да може да поставя искания силно намалява. Накрая в тази "война на изтощение" може да се появи някаквъв вариант на споразумение Минск-3, а Путин - да получи своето марионетно правителство в Киев и анексирането на още части от Украйна към Русия. Което пак оставя в Европа огромна територия на нестабилност и заплахата руската армия пак да се завърне след няколко години.
"Сирия 2.0" - раздробяването на локални конфликти
Има и трети сценарий, който прилича на лоша версия на втория. Някои го наричат "Сирия 2.0" имайки предвид как бунтът срещу Башар ал Асад се разпадна на локални конфликти с местни военачалници, без някакъв единен център на съпротивата и дълги години кръвопролитие, защото бойци, оръжие и пари идваха от чужбина. Иначе казано, ако в един момент Зеленски не успява да постигне от Киев нещо за Мариупол, от местния Полк "Азов" зависи докога ще има сражения там. И така - в още няколко зони на Украйна.
Това означава въвличане на Русия в продължително военно присъствие, което причинява огромни страдания и опустошения, а затишиета в сраженията се редуват с възобновяването на войната. Линиите на бойното поле ще станат разпокъсани и често променящи се около локални центрове на власт и партизанска война на множество фронтове. Украинската икономика реално ще спре, като населението ще живее от локално натурално земеделие и хуманитарна помощ, докато индустриалният капацитет ще бъде унищожен от военни щети, ужасни аварии и разграбване на активи.
Русия, с по-големи ресурси и по-голямо население, ще има предимство в такава дълга война на изтощение, но няма да може да спечели военна победа. Непрекъснато повтарящата се война ще се отрази негативно на целия район, а нейното прекратяване ще изисква огромна политическа промяна в Русия след слизането на Путин от политическата сцена.
Затова е важно да се работи с всички сили за спиране на сраженията, но и не бива да се възлагат много надежди на примирията. Основно, защото двете страни си нямат абсолютно никакво доверие. В много конфликти примирията са се проваляли, били са използвани от воюващите страни за прегрупиране и събиране на сили за нов сблъсък и в крайна сметка се оказват просто шанс за намаляване на хуманитарния натиск.
© Reuters
Защо е важно лятото на 2022 г.
В този смисъл войната в Украйна е в деликатен момент. Подкрепата от чужбина с въоръжение трябва да продължава, защото е отговор на непосредствени нужди и заплаха. Но за промяна на баланса в конфликта на Украйна ѝ трябва доста повече от модерни зенитни и противотанкови ракети и дронове. В Източна Украйна руската армия ще съкрати логистичните си вериги, които бяха прекъсвани успешно досега, изтласкването ѝ ще стане трудно, а стигне ли се до границите на т.нар. Донецка и Луганска републики ожесточението на сблъсъците рязко ще се увеличи, защото това е територия, която Кремъл никога няма да отстъпи при сегашните обстоятелства.
Накрая, не е съвсем сигурно, че тази война ще се развива по познати модели. Но в значителна степен изходът ѝ зависи от това доколко методично ще може да се превъоръжава и захранва от чужбина украинската армия. Въоръжението и мунициите ѝ от съветско време, които тя най-добре познава, ще започнат да се изчерпват, а и колко такива системи и запаси има останали в Източна Европа, че снабдяването с тях да е достатъчно устойчиво?
Но ако достатъчна част от нея е бързо обучена - примерно в рамките на 2-3 месеца - и разполага с по-модерни системи като противотанкови дронове с обсег до 90 км, радари, оптика, оръжия с прецизно насочване и дори артилерийски системи, използващи данните на западното военно разузнаване, това може не само да отдалечи поражението. То може да създаде толкова голям проблем дори за армия като руската, че Путин да бъде принуден да търси каквото и да е, което да представи пред руснаците като победа, за да си тръгне.