© M. Gruber, Austrian MFA
Александер Шаленберг - федерален министър на външните работи на Австрия, който миналата година за почти два месеца бе и канцлер на страната, е на посещение днес в София. В програмата му са разговори с президента Румен Радев, вицепремиера и финансов министър Асен Василев и външния министър Теодора Генчовска. Произхождащ от стария аристократичен род Шаленберг и фамилия с над 100-годишна история в дипломацията, той се занимава с външна политика от четвърт век. Член на на консервативната Австрийска народна партия, през 2013 г. Шаленберг оглави външнополитическото стратегическо планиране на страната и стана министър през 2019 г.
"Дневник" разговаря с него преди пристигането му в София, включително за началото на преговорите за присъединяване към ЕС на Северна Македония и позицията на неутрална Австрия към войната, започната от Владимир Путин в Украйна.
Г-н министър, безспорно е, че днес Украйна тотално доминира събитията и новините. Но не всичко е война и отношенията между Австрия и България имат дълга традиция и въпроси на двустранно сътрудничество. Бихте ли споделили какво ще обсъждате по време на визитата си в София? Къде е потенциалът за развитие на двустранните отношения?
- Отношенията между България и Австрия са отлични. На всяко заседание на Съвета на ЕС по външни отношения седя до моя български колега. По този начин обмяната на мнения с България е особено лесна и редовна.
Но и най-добрите отношения могат още да се задълбочат и имаме множество въпроси от общ интерес. Такова, например, е общото ни желание Дунав да се използва за икономически цели и да се защитава и съхранява уникалната екосистема на тази река.
По време на посещението ми в София ще обсъдя много въпроси от общ интерес, на първо място агресивната война на Русия и ефектите от нея, както и процеса за присъединяване към ЕС на държавите от Западните Балкани. Трябва да работим за намиране на решение за останалите за разрешаване въпроси и да започнем преговори за членство със Северна Македония и Албания, колкото се може по-скоро. Затова ще посетя Скопие веднага след визитата ми в София.
© M. Gruber, Austrian MFA
Живеем в трудни икономически времена. Затова са още по-важни контактите и сътрудничество между представителите на бизнеса от Австрия и България. Какво ви казват австрийските предприемачи за бизнес средата в България? Голям инвеститор като "Райфайзенбанк" продаде присъствието си тук, например. Знаете ли дали австрийски инвеститори се интересуват да влязат на българския пазар, особено след като в София най-после има работещ парламент и редовно избрано правителство?
- Благоприятната бизнес среда се състои от върховенство на правото, предвидимост на икономическите политики, ефективна борба с корупцията, прозрачни обществени поръчки и достъп до квалифицирана работна ръка. Тези въпроси са важни за нашите предприемачи, както в България, така и в други държави.
Поради това поздравявам българите, че открито подчертават важността на тези въпроси. Австрийските компании устойчиво инвестират в България. Тук работят повече от 350 австрийски фирми с над 20 хиляди служители. Последните геополитически и икономически процеси карат компаниите да преосмислят веригите си на доставки и да обсъждат България за инвестиране с цел преместване или разполагане на елементи от тези вериги по-близо до пазарите си.
Вие сте потомствен и дългогодишен дипломат и знаете, че отношенията между две страни се изграждат и от контактите между обикновените хора - Виена е само на един час полет от София. Какво мислят австрийците за България и българите?
- С голямото си географско разнообразие България е много високо ценена от много австрийски туристи. Българската общност в Австрия е забележителна, около Българското училище във Виена се е оформило цяло общество. Прочути творци и художници от цяла България са се установили в нашата столица. Австрийците смятат българите за топли и гостоприемни хора. България често е наричана "границата на Европа" - място, където се срещат Ориентът и Западът, където се обединяват Западът и Изтокът.
© Reuters
Енергийната сигурност и суверенитет са изключително актуален въпрос в Европа. В България - още повече. Доколко тази сигурност е възможна без Русия? Австрия изглежда може да се справи без руски петрол, но не и без руски газ. Обяснете ни как страната Ви балансира между гарантирането на енергийни доставки от Русия и реалността, че по този начин се финансира режим, започнал война в Европа през XXI век? Как Австрия може да помогне на България като съюзник в ЕС?
- В краткосрочен план вече се работи - на национално и на европейско ниво - за разнообразяване на енергийните източници. Общата ни цел е съвсем ясна: прекратяване на зависимостта ни от руския газ и, най-общо казано, от изкопаемите горива изобщо.
Това е изключително важно за европейската стратегическа автономност и е наложително в светлината на климатичните промени. Поради това работим за бързо прилагане на Европейската Зелена сделка. Допълнителни елементи за намаляване зависимостта ни от руските изкопаеми горива ще последват преди края на месец май с пакета REPOWER EU.
В същото време работим за диверсифициране на доставките на енергийни източници - например, чрез увеличен внос на втечнен природен газ (LNG). Като страна без излаз на море, потенциалът на Австрия е, разбира се, по-ограничен. И, докато е наложително да прекратим колкото се може по-бързо зависимостта на Европа от руски енергиен внос, също така трябва да гарантираме, че действията ни ще нанесат щети повече на Русия, отколкото на нас самите. Страните от ЕС са засегнати в различна степен от санкциите на Европейския съюз, тъй като не всички от нас са еднакво зависими от руския петрол и газ. Това прави важни повече от всякога международното сътрудничество и солидарност.
Един въпрос за Украйна. Заявихте, че ЕС трябва да преосмисли процеса за присъединяване, да демонстрира повече изобретателност. Властите в Киев вече критикуваха външното министерство на Австрия за това, че не подкрепя бързото приемане на Украйна в ЕС. Бихте ли обяснили по-подробно идеята си за компромис по този въпрос?
- Украйна е част от европейското семейство и напълно подкрепяме желанието ѝ да стане част от европейския модел. Но също така трябва да сме наясно: приемането на Украйна в ЕС няма да разреши сегашната криза, а и трябва да бъдат покрити определени критерии за членство в ЕС.
Приемане в ЕС по "бърза процедура" просто не е записано в нашите договори.
За съжаление, от години не виждаме някакъв значим напредък в процеса на разширяване. Поради това не е разумно да подхранване очаквания, които ЕС може да не успее да удовлетвори.
Албания и Северна Македония, например, чакат от няколко години да започнат преговорите за членство. Не може да създаваме кандидати от първа и втора категория. Това може да има катастрофални последици за стабилността на Западните Балкани и доверието към ЕС.
Ето защо трябва да преосмислим подхода си към разширяването, да го възприемем повече като геополитически инструмент, отколкото като бюрократична процедура за одобряване на някакви документи. Трябва да преодолеем сегашната безизходица, като огледаме всички варианти с отворено съзнание към всички идеи и възможности. Може да се наложи дори да обсъдим промени в договорите за ЕС.
Мисля за един вид бързо приемане, някаква форма на включване, в определени елементи на единния пазар или зона за сигурност, където също така да създадем възможност за участие в процеса за взимане на решения. Най-вече се нуждаем от намиране на начини, как да бъдат обвързани процедурите за допускане в ЕС с напредъка на реформи в кандидатстващите страни в името на конкретни ползи за тях и техните граждани.
© Reuters
А как би изглеждало изброеното от Вас, ако го приложим за Западните Балкани?
- Европейският съюз е поел ангажимент към Западните Балкани. Тези страни имат ясна преспектива за пълноправно членство. Това не е "задният двор на Европа", това е част от нашия дом. Съседите на тези държави са от ЕС. Трябва всяка една от тях да бъде напълно включена в Европа и Запада. Няма място за вакуум - или ще бъде нашият модел, или ще го запълни някой друг.
Но взаимодействието ни със Западните Балкани трябва да отива по-далеч от процеса за присъединяване към Европейския съюз. Пандемията показа колко е важна практическата помощ в трудни ситуации. Днес ЕС трябва да положи голямо усилие да помогне на страните от Западните Балкани да се справят с икономическите последици от войната в Украйна, особено с рязкото поскъпване на енергията и храните.
Запознат сте с позицията на България относно началото на преговори с Република Северна Македония за членство в ЕС. Каква е позицията на австрийското правителство за този спор? Как Виена може да помогне за разплитането на този възел? Виждате ил конкретни срокове, в които това може да се случи?
- Поддържаме интензивни контакти с двете държави и смятаме, че двустранните въпроси трябва да се решат. През последните месеци има значителен напредък и поздравяваме двете страни за забележителните резултати, които постигнаха. Сега е моментът да се използва този позитивен тласък и да се продължи напред.
Не може безкрайно да не се намират решения на тези въпроси.
Предстоят ни множество екзистенциални предизвикателства, изискващи в близко бъдеще изцяло да се съсредоточим върху тях.
От 1955 г. Австрия е неутрална страна "за всички времена". Това е позиция, наложена навремето отчасти от бившия СССР. Тя стана част от идентичността на модерна Австрия и масово е възприета от австрийците. В момента виждаме Русия да се опитва да наложи неутрален статут на Украйна. Какво означава - от гледната точка на Австрия - за една демократична държава в свободния свят да остане неутрална пред война като тази в Украйна? Помагате ли с оръжие, например, на украинската армия?
- Австрия винаги е възприемала неутралния си статут като политика на активен наутралитет. Австрия е неутрална държава във военно отношение.
Никога не сме политически неутрални, когато стане дума за спазване на международното право.
Категорично не сме неутрални към насилието. Австрия няма да бездейства, когато принципите на нашия основан на правила ред биват брутално нарушавани.
Остро осъдихме непровокираната и неоправдана руска агресия още в първия момент и Украйна има нашата категорична и пълна подкрепа и солидарност.
Австрия предоставя значителна финансова помощ и хуманитарни доставки (над 100 млн. евро досега) на Украйна и нуждаещите се съседни ѝ държави.
Австрия подкрепя подпомагането с несмъртоносни средства чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF), макар - поради политиката ни наутралитет - да се въздържахме при гласуване решението за предоставяне на въоръжение.
Австрия е и част от подкрепата съгласно Европейския механизъм за гражданска защита и хуманитарна помощ, чрез който изпратихме материали за повече от 2.1 млн. евро, включително бронирани жилетки, каски, лекарства и гориво.
© Reuters
Смятате ли, че в една значителна степен сигурността на Европа днес се решава по бойните полета на Украйна? Изглежда след войната ще има съвсем нова архитектура на сигурността, виждате ли очертанията ѝ още сега?
- Агресивната война на Русия срещу Украйна е повратен момент в европейската и глобалната сигурност. Тя е директна атака срещу основания на правила международен ред и разтърси основите на нашата архитектура за сигурност.
Трябва да останем единни в съхраняването на фундаменталните принципи на сигурността, вписани в основополагащите документи като Хартата на ООН и Заключителния акт от Хелзинки. Ще бъде изключително важно да защитим и да придадем нов живот на многостранната архитектура на сигурност, в сърцевината на която е ООН, да имаме един по-силен Европейски съюз по въпросите на сигурността и отбраната, както и изцяло да използваме опита и средствата за изграждане на доверие, с които разполага Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Отговорите на това интервю са получени в писмен вид. Заглавието и акцентите в текста са на "Дневник".
