Милена Якимова: По 400 пропагандни внушения на ден ни заливат от български медии

Милена Якимова

© Юлия Лазарова

Милена Якимова



  • Пропагандата режисира впечатленията ни така, че да се чувстваме онеправдани.
  • Фрагментираните общества са най-голямата ѝ жертва.
  • В България пропагандата започва "дълбока оран" още през 2013 г.

Милена Якимова е социолог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "София на простолюдието (с тарикатско-български речник)" ("Изток-Запад", 2010) и "Как се ражда социален проблем" ("Изток-Запад", 2016).


Наскоро излезе третата ѝ книга "Страх и пропаганда" ("Изток-Запад", 2022), плод на петгодишно проучване, правено и завършено далеч преди началото на войната в Украйна. Изводите от него обаче са плашещо актуални.


"Страх и пропаганда" показва надигането на антидемократичната пропагандна вълна в българските печатни и онлайн медии след есента на 2013 г. и масовизирането ѝ след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Анализира още и в какви наши обществени фрустрации се прицелва тази пропаганда и се опитва да ги превърне в озлобление. Милена Якимова е част и от екипа на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ), която тази седмица излезе с проучване, показващо, че посланията на руската пропаганда в България са нараснали 10 пъти от началото на войната срещу Украйна.




Нека се върнем към вече далечната 1989 г, когато падна Желязната завеса. Западният свят тогава като че ли повярва безрезервно на СССР, впоследствие на Русия, че Студената война е приключила. Но дали всъщност приключи за Кремъл? И не "проспа" ли Западът напредването на Москва в новата зловеща надпревара, да я наречем най-общо "хибридна"?


- Със сигурност Западът се увлече в самоувереността си, че - както каза Франсис Фукуяма - Студената война е спечелена веднъж завинаги и оттук насетне всички ще се движим по един и същи път, този на либералната демокрация. В същото време обаче една никога неразпадала се дотогава империя, каквато представлява Съветския съюз от Сталиново време до края на Студената война, всеки път, в който тръгне да се либерализира, започва да се разпада. А когато започне да се разпада отново настава тежък авторитарен режим.


След Елциново време, в началото на 90-те години, в бившия вече Съветски съюз дори валутата тръгна да се разпада, някои части на изток започнаха да не я признават. Това бяха тежки разпадни процеси, които това общество не показа, че може да овладее по друг начин, освен през диктатура. А диктатурата контролира чрез пропаганда.


Колко опасно оръжие е пропагандата? И как Европа го подцени, въпреки болезнения опит с нацистката пропаганда през Втората световна война и комунистическата след нея?


- Кремълската пропаганда в България започна да насища печатните и онлайн медии през есента на 2013 г. Пропагандата е супер опасно оръжие, защото ние някак априори си вярваме, че ще разпознаем лъжата. И като я разпознаем, сме в безопасност - никой не може да ни промие мозъка и да ни излъже. Работата е там, че всъщност пропагандата не разчита на лъжата. Тя я ползва, но това въобще не ѝ е основното оръжие. Тя е вид "игра" с истината - полуистина, истина извън контекста.


Но основното в нея не е на плоскостта "лъжа - истина", която може логически или аргументативно, или с посочване на факти да се потвърди или опровергае. Нейната игра е с режисирането на нашите впечатления.


През режисурата на впечатленията ни пропагандата успява много могъщо да ни излъже. Като например, че сме "супер зле".



В момента дори и на средно заможни българи като им кажете, че не сме най-бедните, те се обиждат. Някак си ни е отнето нещо свидно, а то е - да се чувстваме жертви, да се чувстваме обидени. Пропагандата успя да постигне това - да режисира нашите впечатления по този начин, така че ние да се чувстваме обидени, което насъска слабите срещу безпомощните. Слабите срещу най-слабите. Защото слабите се дразнят на онези, които нямат съвършено нищо, които бягат, например бежанците.


Пропагандата е изключително долно, недостойно нещо. И да, беше проспано. Нашият екип, оглавяван от главния редактор на сп. "Критика и хуманизъм" Димитър Вацов, сигнализира още през 2017 г., когато излязоха изследователските резултати, че този пропаганден речник навлиза от есента на 2013 г. Но от 2014 г., след анексирането на Крим, залива много мощно и много масово нашата среда.


Кое е най-голямото "постижение" на пропагандата в световен план през последните години?


- Насърчаването, бракът по сметка между кремълската пропаганда и национал-популизмите на европейски терен. Тази пропаганда успя да даде, не говоря за финансиране (там други специалисти имат да се занимават и вероятно има какво да кажат), успя да даде език, форми на гъделичкане на онези, които се чувстват онеправдани, обезместени, тревожни. Даде на национал-популизма езиков репертоар.


При кои благоприятни условия пропагандата постига най-добри резултати?


- При фрагментирани общества. Ето, вижте нашето общество. Но като кажем "фрагментирано общество" трябва да бъдем конкретни, иначе звучи като хубав израз от репертоара на социалната критика и на критическата теория.

Какво значи "фрагментиран"? Човек дори и от средноголямо населено място, което не е общински център, има нужда да отиде на лекар и какво прави? На кого разчита? Има ли социална система, която да го придвижи някак си от точка А до точка Б, да му помогне? Ако няма семейство, е загубен.

Някак нашата система за социално подпомагане, за социална солидарност, е колабирала до мъничкото семейство. Практически до отделния човек. В тези фрагментирани общества пропагандата пуска най-дълбоки корени. Нещо друго, което е предпоставка вече не само в супер фрагментираното българско общество, но и в по-малко фрагментирани други европейски такива - усещането за време.


Времето ни е много "окъсяло". Бъдещето е надвиснало над челата ни като козирка, която по-скоро ни пречи да виждаме напред, отколкото ни дава хоризонт. То е изпълнено с чисто частни тревоги.



И още един фактор в нашите общества, който много благоприятства пропагандата и насърчава всъщност нашето озлобление - ние не знаем накъде да се обърнем, накъде да поемем, като искаме да получим социално признание.

Журналистите, например, къде да отидете, за да ви кажат: "Евала, той е много добър журналист". Нашите общества са станали стиснати на признание.

Много социални позиции изчезват още докато ние седим в тях и ги заемаме. Липсва оценка, липсва признание. Това може би има и някаква хубава страна, но лошите ефекти са в пъти повече. Хубавата е, че всъщност това е резултат от някакво свръхдемократизиране на достъпа до привилегированост по отношение на истината. Ето сега ако излезем, който и да хванем на улицата, ще ни каже, че разбира от социология не по-малко, ако не и повече от мен. И че мнението му тежи колкото моето, каквито и дипломи да му размахвам.


Има ли алгоритъм, по който работи пропагандата?


- Това, което е неизменно, което видяхме и в България, е че първо има един период на, така да го наречем - "дълбока оран", т.е. на подготвянето на почвата. На скулптирането на предразсъдъците, подтикването им в определена удобна посока. На подготовката. Така че в подходящ момент да можем да бъдем удобно задействани.


Този момент кога идва?


- Когато, да речем, ни спретнат референдум "За или против НАТО". Но алгоритъмът е, че първо има пред-пропаганда. Пред-пропагандата ни обработва, тя ни подготвя, така че когато дойде решителния момент да има ударна, шокова, агитираща пропагандна акция, ние да сме готови. Т.е. да имаме вече формирано благоприятно отношение към някакви контрасимволи, към някакви контрапослания.


Тя ни подготвяше постоянно как САЩ и НАТО са едно и също - глобален хегемон който дърпа конците на своите марионетки от "брюкселската върхушка", с което постоянно ни набиваше заобиколно в главите, че Европа ни е чужда. И второ - че Европа се разпада, защото е обединена. Виждате, че ако сме с ума си, ако не се действа през режисирането на нашите впечатления, през техниките на ласкателството, че ние всъщност сме много готини, но сме онеправдани, абсолютно веднага ще видим, че това е голяма глупост - Европа да се разпада, защото е обединена.


Или пък друго: кой има национален суверенитет - този, който няма самостоятелна външна политика. Абсолютна глупост. Пропагандата ни казва: самостоятелна външна политика може да има само някой, който има ядрено оръжие; всички други, които нямат ядрено оръжие и водят самостоятелна външна политика, нямат суверенитет. Е, ако сме с всичкия си, няма ли да кажем "Стига глупости!"? Само че пропагандата действа по други механизми - през разсеяното ни внимание.


Може ли да се каже, че България е сред най-големите жертви на руската пропаганда през последните 10 г.?


- Абсолютно категорично, за съжаление. И то защо? Защото тук нямаше никой, който да ѝ се противопостави. Такива масови акции има и в Европа. В прибалтийските държави, например, никой не си прави илюзията, че са били пощадени, в скандинавските - също. В Германия - беше през Алтернатива за Германия, другата национал-популистка връзка на кремълската пропаганда, освен френския Национален сбор на Марин льо Пен.

Но там има кой да даде отпор. Тук нямаше. Никой. Нито един политически субект. Едни, защото се чувстваха слаби и бяха ангажирани с това да укрепват някакви връзки с електората. Други, защото така им е по-изгодно.

Вижте какво се случи - ние дори с бюджетни пари финансирахме руски енергийни проекти и очевидно някой получава комисиони за това.


Току що излезе и изследване на екип, в който и Вие участвате, което показа, че след началото на войната руската пропаганда у нас е нараснала над 10 пъти. Това ли е таванът за развитието ѝ или тепърва ще става и по-лошо?


- Мисля, че е закрепила на едно ниво, което обаче е зашеметяващо. Това са средно около 400 пропагандни публикации на ден, които ние засичаме в сегмента на онлайн медиите. Всеки божи ден. На месечна база са около 12 хил. Зашеметяващо!


Няма новини в пропагандния пакет, той е същият. Това, което можем да очакваме евентуално е някакви идеологически търсения. Защото пропагандният пакет е много негативен, той е чисто паразитен.


Всъщност какво прави Кремъл тук? Взима левите критики, които са си отвътре на либерално-демократичните общества - това са тезите на Юрген Хабермас, Ноам Чомски и други повече или по-малко популярни имена. След което ги опростява безкрайно, облича ги в гео-стратегически термини - например, онова, което е критика на капитализма, става критика на Запада. И ни пробутват всичко това, а то е чисто негативно.

То не предлага разрешение, не казва "Ние ще живеем по друг начин и той е по-хубав, ще ви убедим в това". Т.е. няма идеология, а чиста паразитна, негативна пропаганда без идеологически хоризонт.

А от какво се интересува пропагандата - от това, гражданите да си налягат парцалите и да не надигат глас за права. Общо взето от това се интересува.


Напоследък прави впечатление, че дори големи медии у нас често канят "специалисти" да коментират различни теми, които мултиплицират в национален ефир тези на пропагандата. Не помагат ли и мейнстрийм медиите на пропагандата, макар и може би неволно?


- Пак по същото време някъде, струва ми се 2013 г., идеята за обективност и безпристрастност на медиите стана идея за бягство от отговорност. Точно на мейнстрийм медиите: "Да представим всички гледни точки".

Ама моята гледна точка може да е безкрайно глупава и абсолютно нерелевантна. Какво означава да я представите? Означава просто, че ви мързи да си свършите работата и да проучите как стоят нещата.

Със сигурност такова бягство от отговорност, измиване на ръцете, абсолютното фалшифициране на идеята за обективност през представянето на всички гледни точки, води до това, че мейнстрийм медии пускат гласове, които абсолютно повтарят опорките на пропагандата.


Аз съм напълно смутена от това, че чувам опорките от избрания с внушителна преднина президент на тази република. Не мога да повярвам на ушите си. Да, изказваше такива тези, когато спечели първия си мандат през 2016 г., в крайна сметка той дойде на гребена на национал-популистката пропаганда тогава. После допускането беше, че прави така да се каже реал-политика, по целесъобразност, използва една надигаща се вълна да го изнесе напред. Но сега? Да се противопоставя от една страна подкрепа за Украйна, като жертва на агресия, а от друга "неутралитет" - това е чиста опорка. И аз не разбирам как е възможно такова нещо.


Каква е "крайната цел" на пропагандата? И как си представяте хипотетичния свят, в който тя окончателно е победила?


- Не искам да си го представям. Но тя може да победи само временно. Няма тотална власт. Всяка тотална власт губи ориентир. Защото цензурата става свръхпараноидна, тя започва във всичко да вижда подривна политическа дейност. Затова всяка тотална власт в крайна сметка се проваля в собствената си параноя.


Само че, докато стигне до този провал, тя създава или употребява вече създадени чудовищни машини за репресия. Умират хора, умира човешкото в много от другите. Така че не може (или поне не ми се иска да вярвам, че може) да има тотализация на пропагандата, но тя ще упорства и няма да оцелеем всички.


Вижте какво става в Русия - тя става абсолютно непрозрачно и затворено място.


Имаме ли адекватни оръжия срещу пропагандата?


- Трябва да има организирани контрагласове. Просто трябва успоредно да върви разобличаване. Но то не е основното, то е само част от големия репертоар.


Първо, трябва да има достатъчно ясен ангажимент от страна на политически субекти, които да се противопоставят с друга интерпретация на това кои сме ние. Второ, изключително важно - на това общество трябва да му се създаде добра картина за него самото. Трябва да му се даде някаква гордост. Това интелектуалците хронично не го правят. Никога не сме излезли да кажем "Начинът, по който ние живеем, е готин. Искаме да стигне до всички, всички да живеят по този начин". Не, ние винаги се "ошумоляваме" и казваме "Ние сме подражатели на кухите форми на Европа". Ние трябва да кажем с какво това общество има да се гордее в настоящето.


Едно щастливо общество много по-лесно се бори с пропагандата от едно нещастно. Трябва да има някакво позитивно себеотнасяне.



Сега какво направиха? Казаха "Вие сте жертви". А жертвата няма нужда да действа, за да бъде готина. Тя става готина, морална, добра само защото е онеправдана, тя няма нужда да си мръдне пръста. Това е още един от начините да се създава гражданско бездействие.


Книгата Ви "Страх и пропаганда" е много сериозно проучване. Разкажете малко повече за него.


- В тази книга съм публикувала моите анализи от един голям колективен проект на 20 изследователи, правен в продължение на 2 години. Той включваше първо анализ на медийната среда - на 3080 български онлайн и печатни медии, за периода от 2013 до 2017 г. Всичките им публикации.


Направихме го през претърсване на супер специфични ключови думи, като например "брюкселска върхушка", "соросоиди", "грантоеди", "западни господари", за да се покаже как нараства броят на публикациите, които употребяват една или повече от тези специфични думи. И по различни търсения нарастването по всичките тези думи и словосъчетания е налице, като минималното е 16 пъти, максималното - 144 пъти. В рамките на тези 5 години. Сега, в сравнение с тези пет години, средно дневното нарастване е още 10 пъти отгоре. Те бяха стигнали някакъв таван на насищане, но сега още десетократно скачат.

Просто ни давят в пропагандни послания.


Втората стъпка в изследването е след като са преброени тези публикации да се анализира картината на света, която те създават. Тук е направена извадка от пропагандни статии, те са над 3300, които сме изчели до една и сме ги обработили като анализ на съдържанието вътре - кои са положителните и отрицателните герои в тях, какви са им жанровете, какво им е авторството, имат ли източник и така нататък.


И следващата фаза от голямото изследване е да се проведат колективни интервюта и представително социологическо проучване, за да се хванат реакциите към тези внушения. В добавка към това аз имах хипотезата, че пропагандата ни обработва през нашите тревожности. Тревожността е такова плаващо, дифузно безпокойство, което няма обект. И моята хипотеза беше, че пропагандата облекчава частично тази тревога, като ѝ създава обекти - ето, идват бежанци, ще те окрадат, ще те разболеят. Пропагандата дава обекти на тревожността и по този начин ни прави управляеми.


Всъщност оказа се, че да, точно това прави, обаче това което формира не е страх, а по-скоро озлобление. Насъсква озлоблението ни.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK