Почти 40% от българите биха гласували "за" излизане от НАТО

Протестите "за" и "против" военна подкрепа за Украйна при паметника на Съветската армия. На тази снимка съмишленици на "Възраждане" развяват българско знаме.

© Велко Ангелов

Протестите "за" и "против" военна подкрепа за Украйна при паметника на Съветската армия. На тази снимка съмишленици на "Възраждане" развяват българско знаме.



Много повече респонденти в България, отколкото в която и да било от 9 източноевропейски държави в Европейския съюз, биха гласували за напускане от НАТО. Това сочи ново проучване, публикувано на форума за сигурността GLOBSEC.


Данните сочат, че в България делът на отговорилите, че ще подкрепят напускане, ако се състои референдум за членството в отбранителния съюз, е нараснал с 13 пункта спрямо 2020 г. - от 25 на 38 на сто.


"България демонстрира най-малко евроатлантическата ориентация измежду проучените страни", се казва в представянето на страната.




"Това е единствената държава, в която подкрепата за напускането се е увеличила в последната година" въпреки руската инвазия в Украйна.


Само 50% се съгласяват с твърдението: "Членството на страната ми в НАТО прави по-малко вероятно това чужда държава да ни нападне." За сравнение, в Словакия делът е 62%, в Литва - 74, в Унгария - 75, Полша - 88 на сто.


Проучването е направено при извадка от 1000 респонденти във всяка страна (общо 9000 души) с телефонни интервюта.


"Регионално отклонение"


Двайсет и пет на сто са били и респондентите, дали този отговор в Словакия. Делът им в момента обаче е 23 на сто (а погледнато в петгодишна перспектива, от 2018 г. подкрепата за НАТО е нараснала с 22 пункта).


Никоя друга държава не се доближава до тези проценти: в повечето отговорилите с "напускане" са намалели с по няколко пункта (в Полша - с 3 пункта до 2%). Няма промяна за периода от две години само в Естония (19%) и Литва (5%). В първата държава етническите руснаци са близо една трета от населението.


Дори в Унгария, където премиерът Виктор Орбан се старае да съхрани връзките с руския президент Владимир Путин заради доставките на газ и един месец блокираше европейското единство за санкциите, има спад от 10% през 2020 г. на 7 на сто през 2022.

"България, изглежда, е регионално отклонение по темата НАТО", като заради спада в подкрепата нагласите сочат разделение между поддръжниците, от една страна, и тези "против" или без мнение, от друга. За GLOBSEC този извод е странен в сегашната ситуация, след като дори традиционно неутрални държави като Швеция и Финландия искат да се присъединят.


В България и Словакия същевременно 49% от респондентите предпочитат автокрацията пред демокрацията, защото са се съгласили с твърдението: "Да има силен лидер, който не трябва да се притеснява от парламент или избори, е добре за страната ми." В Румъния процентът е още по-висок - 60%.


В България, Естония, Латвия, Литва и Полша средно 20% не са сигурни дали либералната демокрация е добра за страната им като система, базирана на равенство, човешки права и върховенство на закона. В България, нещо повече, почти две трети от хората смятат, че световните въпроси не се решават от избрани лидери, а от тайни групи, опитващи да наложат тоталитарен дневен ред.


Една трета смятат Русия за стратегически партньор


Едновременно с това независимо от войната 57% от българите още не смятат Русия за заплаха за сигурността. Това обаче е и третото най-голямо относително увеличение сред разгледаните държави, тъй като към 2020 г. делът на смятащите Русия за източник на заплаха е 3%, две години по-късно - 33%. Само в Чехия и Словакия увеличението е по-голямо, защото е над 40 пункта.

Прави впечатление и че рязко - от 16 на 33% - се е увеличил делът на смятащите САЩ за заплаха. В Чехия той е намалял наполовина - от 30 на 15 на сто - за същия период, в Словакия е по-висок от този в България (39), но за двете години няма промяна.

В България също така едва осем процента смятат, че китайското правителство е заплаха за идентичността и ценностите им, при 12% в Латвия, 17 в Унгария, 28 в Словакия, 35 в Полша и 45 в Чехия.


Едната от графиките в доклада за отношението към САЩ, Русия и Китай.

© Globsec Trends 2022

Едната от графиките в доклада за отношението към САЩ, Русия и Китай.


Общо 30 на сто възприемат Русия като най-важния стратегически партньор. В тази категория същевременно спадът е с 15 пункта, най-резкият спрямо 2021 г. Само в Словакия (37%) и Унгария (35%) повече респонденти са отговорили по този начин. Унгария е единствената държава, в която делът не е спаднал спрямо миналата година.


От световните лидери единственият, на когото се гледа благосклонно, е Еманюел Макрон (60%). България също така е от страните, редом с Чехия и Унгария, където подкрепата за Германия се е увеличила за разлика от средното ниво (седем пункта спад за година, от 54 на 47%). Това е вторият най-голям процент на подкрепящи Германия (след Чехия) като стратегически партньор.


Много българи все още обвиняват Запада за войната


"Повечето в Централна и Източна Европа ясно се произнасят кой е злодеят", започва частта в доклада за нагласите към войната в Украйна.


В три държави в Източна Европа обаче отношението е различно и България е една от тях. И Словакия, и в Унгария, и в България около 40% смятат или че Западът е предизвикал Русия, или че Украйна е виновна за войната, защото потискала рускоезичното население. Все пак, най-голям е делът на обвиняващите Русия (50%) и никъде сред деветте държави няма друг предпочитан отговор.


Почти 40% от българите биха гласували "за" излизане от НАТО

© Globsec Trends 2022


Горното съответства и на данни от други, вече публикувани проучвания.


Общо 45% от българите смятат, че Украйна е независима държава, но сборът на тези, които я смятат за марионетка на Запада (35 на сто) и част от Русия (12 на сто), е по-голям. В никоя от другите осем държави делът на респондентите, дали последните два отговора, не е по-голям.


Почти 40% от българите биха гласували "за" излизане от НАТО

© Globsec Trends 2022


В Словакия, България и Унгария повече хора смятат, че Украйна трябва да остане неутрална, отколкото са тези, които виждат мястото ѝ в НАТО. В България делът им е 47%, при 29 на сто подкрепящи влизането в НАТО. В Унгария противниците на членството ѝ са 40 пункта повече от поддръжниците. В Полша, обратно, 78% го подкрепят, 15% го отхвърлят.



В България е и най-малкият дял на хора, които смятат, че Русия няма да се задоволи с Украйна, а ще нападне и други европейски страни - 21%. Несъгласните са 64 на сто. В същата държава е и най-малкият процент на поддръжниците на възможно най-строги санкции срещу Русия - 38 на сто (при 43% в Унгария, 61 в Румъния, 78 в Чехия, 88 в Полша).


Само в България и Унгария под една четвърт от респондентите смятат, че държавите от НАТО трябва да изпратят собствени сили в Украйна заради войната.


Почти 40% от българите биха гласували "за" излизане от НАТО

© Globsec Trends 2022


Дори в България, макар делът на респондентите с положително мнение за Путин да е най-високият (29%), се наблюдава рязък спад - на това описание са отговаряли 70 на сто през 2020.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK