Те са навсякъде – кои са българите, които и днес харесват Русия

Те са навсякъде – кои са българите, които и днес харесват Русия

© Георги Кожухаров



Руското нападение срещу Украйна и особено бруталността, с която армията на Владимир Путин избива хиляди цивилни и срива до основи цели градове, рязко намалиха в Европа каквито и симпатии да е имало към Русия. Не и в България.


Три месеца след началото на войната половината (49%) от българите - традиционно известен като едни от най-проруски настроените народи в ЕС - казват, че имат положително отношение към Русия. Средният показател на одобрение за Русия в ЕС по това време е бил пет пъти по-нисък (10%).


Демокрацията или стабилни цени: Седем от 10 българи избират второто - тук




Отвъд обичайните обяснения: Защо една трета от българите подкрепят войната на Путин - тук


Но кои по-точно са българите, подкрепящи страната, започнала най-голямата война в Европа от почти 80 години? "Дневник" се запозна с информация от национално представително проучване, показваща профила - възраст, образование, местоживеене, доходи - на българските русофили. Днес публикуваме част от тази информация.


Краткият отговор е, че те значително присъстват във всички категории, без да има особено значение каква професионална позиция имат, дали се самоопределят за работническа или средна класа, за левица или десница, както и дали следят новините от Украйна.


Данните са от разпространено преди седмица проучване сред над 26 хиляди граждани на ЕС, включително повече от хиляда българи. То е на Евробарометър за нуждите на Европейския парламент и е проведено в периода между 19 април и 16 май 2022 г. от агенция Kantar (за България - чрез интервюта лице в лице от Kantar TNS BBSS)

Отговорите са на въпрос за отношение към Русия по принцип, не към руския народ или режима на Путин. Повече от осем (85%) от десет европейци казват, че имат отрицателно отношение. В България тази група е два пъти по-малка (43%). Почти един от десет българи (8%) отговарят с "Не знам".


В Европа репутацията на Русия е съсипана. Ако в същото проучване през октомври/ноември 2018 г. много негативно отношение са имали 19%, сега тази група се е увеличила повече от три пъти и е достигнала 62%. Преди три години и половина близо половината (43%) европейци са отговорили, че имат "в някаква степен отрицателно отношение", а днес в тази група са останали 23%. Изчезнали са и две трети от онези, които през есента на 2018 г. са имали, общо взето, положително отношение - намаление от 25% на 8% през май/юни 2022 г.


В България 13% имат “много позитивно” отношение към Русия и още 30% – “общо взето положително”.




Практически няма различия по пол - русофилите са почти еднакъв дял при мъжете и жените. Когато става дума за възрастови групи, се оказва, че най-много негативно отношение имат сегашните ученици и студенти, както и българите на 35-44 години. Над 50% са симпатизиращите на Русия от 55-64-годишните и тези, които вече са пенсионери (над 65 години), но трябва да се има предвид, че току-що влезлите в пенсионна възраст сред тях не идват оформени във времената на комунизма, а са прекарали половината си живот в демокрация.



Анкетираните са попитани и да се самоопределят към коя обществена група смятат, че принадлежат. Отговорите им показват, че самосъзнанието за принадлежнаст има значение, но по-скоро към момента, в който анкетираният е осъзнал, че е в ядрото на средната класа. Оценките за Русия на работниците и долната част на средната класа са почти еднакви. Крайният резултат е, че те дават 55-53% одобрение за Русия и 37-36% отрицателно отношение. При ядрото на средната класа вече има 45% одобрение и 51% неодобрение към Русия. (Спряхме се на тези групи, тъй като те са най-масово представени с около 400 души работници и средна класа и 150 души "долна средна класа" от общо малко над хиляда анкетирани.)



Материалното положение на домакинствата има значение, но не е драматично важно. Дори при тези, които никога или почти никога не са имали проблем да си плащат сметките, русофилите са общо 46%.



Ясно се вижда, че проруски настроения имат онези българи, които са казали, че гласът им няма значение в собствената им страна и не са доволни от демокрацията в България:

  • 56% одобрение за Русия срещу 34% неодобрение изразяват смятащите, че гласът им няма значение в страната (46% срещу 50% при оценяващите, че гласът им се чува в България)
  • 58% одобрение срещу 32% неодобрение за Русия дават недоволните от българската демокрация (34% срещу 61% при доволните).

Средният град и средното използване на интернет са една от отличителните черти:



Общо 70% от анкетираните българи са казали, че поддържането на цените и разходите за живот трябва да бъде приоритет на ЕС, дори ако това засяга защитата на общите европейски ценности. Това е и групата, която отчетливо харесва Русия. Същото важи и при песимистите и оптимистите.


Но следенето на новините за войната по-скоро не откроява някаква съществена разлика, дори ефектът е обратен - четящите и гледащите повече какво се случва в Украйна са в по-голяма степен русофили.



Това е същото проучване, в което в пъти по-малко българи казват:

  • не искат да се финансира оръжейна помощ за Украйна (62% срещу средно 25% ЕС)
  • не одобряват санкции на ЕС срещу руското правителство, компании или физически лица (42% срещу 15% в ЕС)
  • не са съгласни да се спират руски държавни медии, създадени специално да разпространяват гледната точка на Москва, каквито с "Спутник" и телевизиите от групата Russia Today или RT (50% срещу 22% в ЕС).
Любопитно е, че колкото по-голям интерес към политиката проявяват българите, толкова по-големи русофили са. Както и че дори сред онези, които се самоопределят като принадлежащи към десницата, общо 42% харесват Русия днес:



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK