НАТО увеличава многократно силите за бързо реагиране и удвоява военните в Източна Европа

НАТО увеличава многократно силите за бързо реагиране и удвоява военните в Източна Европа

© Reuters



Лидерите от НАТО предстои да утвърдят тази седмица новата стратегическа концепция на алианса с огромно увеличение на силите за бързо реагиране.


Освен че ще удвоят силите, които ще бъдат разположени в Източна Европа в контекста на войната в Украйна, военните, които могат да бъдат разположени във висока степен на готовност за бързо реагиране също се увеличават: от 40 до "доста над" 300 хил.


Това обяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ден преди началото на срещата на върха от държавите от отбранителния съюз в Мадрид.




Участник - макар и от разстояние - ще е и украинският президент Володимир Зеленски, който днес бе гост на срещата на върха на лидерите от Г-7. За пръв път на срещата ще са и Япония, Австрия, Нова Зеландия и Южна Корея.


По думите му батальоните на НАТО в Източна Европа ще бъдат превърнати в бригади. Това предполага силите, които ще бъдат разположени в тях, най-малко да се удвоят, предвид заплахата от Русия.

Силите за бързо реагиране пък са комбинация от сухопътни, военноморски и военновъздушни, чиято цел е възможност за бързо разполагане в случай на атака. За пръв път те бяха приведени в такава готовност заради войната в Украйна, а многонационални бойни групи вече са разположени в държави, граничещи с Русия: например Латвия, Литва, Естония и Полша.


Ако се направи сравнение с времето до анексията на Крим, увеличението е общо 25 пъти, тъй като през 2014 г. тези сили наброяваха едва 13 хил. души.


"Срещата ни ще е трансформираща и ще включва много важни решения", каза Столтенберг. Сред тях е увеличаването на помощта за Украйна сега и за в бъдеще. Ще се приемат нови пакети за помощ за Босна и Херцеговина, Молдова и Грузия, както и за Мавритания и Тунис.


Важна тема ще бъде и Китай заради разширяващото се влияние на азиатския гигант в южните съседи на НАТО. Предстои обаче да се уточнят подробности какви думи ще бъдат използвани в заключителната декларация: тук партньорите са разединени.


Най-голямата промяна в колективната отбрана


Съюзниците ще обявят Русия като "най-голямата и най-значима заплаха за сигурността ни", каза Столтенберг. За целта ще бъде одобрена инвестиция на държавите в НАТО в размер на 1 млрд. евро, за да могат да се развият технологиити на бъдещето с двойна употреба чрез специален фонд за иновации.


Това ще е най-голямата промяна в колективната ни отбрана и действия за сдържане от Студената война насам. Трябва да инвестираме повече. Днес освобождаме нови партиди отбранителни разходи. Сегашната 2022 г. ще е осмата поредна на увеличаващи се разходи на европейските съюзници и Канада.


Йенс Столтенберг,

генерален секретар на НАТО


Столтенберг обяви и че до края на годината европейските съюзнтици ще са инвестирали допълнителни 350 млрд. долара от 2014 г. насам. По думите му девет съюзници са достигнали или са напът да достигнат целта, приета тогава, от разходи за отбрана в размер на 2% от брутния вътрешен продукт, а 19 смятат да го направят до 2024 г.


Среща с Турция, Швеция и Финландия


Освен това Столтенберг обяви, че ще се срещне с представляващите във форума Турция, Швеция и Финландия - президента Реджеп Тайип Ердоган, премиера Магдалена Андершон и държавния глава Саули Нинистьо - за да обсъди възможността все пак да бъде преодоляно ветото на Анкара за кандидатурата на двете държави.


През почивните дни Ердоган заяви, че все още няма пробив и той не вижда исканията на Турция да са удовлетворени, тъй като Стокхолм и Хелзинки приютяват смятани в страната му за терористи кюрдски бойци, а и заради реакцията им при турските военни операции срещу кюрдски сили в Сирия.


Инициативата за срещата е на Столтенберг, който изрази надежда, че все пак ще се стигне до консенсус, който да даде възможност за историческата стъпка. Швеция и Финландия, досега неутрални, взеха решението, след като войната в Украйна преобърна нагласите в обществата, а с това и посоката на мислене на лидерите. Русия, чиято граница с Финландия е дълга 1300 км, предупреждава, че няма да остави решението на скандинавските страни без последици.


Предстоят срещи на Столтенберг с Андершон, който разговаря с Ердоган в събота по телефона. И днес ще има срещи на по-ниско ниво между трите държави и представители на алианса, за да продължат преговорите до последния момент. Попитан дали все пак вижда шанс за пробив, генералният секретар обърна внимание, че Турция има своите притеснения, на които трябва да се обърне внимание. "Няма да правя обещания, но мога да ви уверя, че работим активно, за да осигурим напредък", каза той.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK