Русия като заплаха, още военни в България, защита на териториалната цялост: какво ще промени НАТО

Русия като заплаха, още военни в България, защита на териториалната цялост: какво ще промени НАТО

© Reuters



До 3500 военни в България и промяна на концепции, които само преди десетилетие бяха немислими: в нов документ НАТО ще промени основни положения, заложени в алианса от години, за да отговаря на днешните реалности.


Документът, работата по който бе обявена още миналата година, трябва да адаптира организацията в момента, когато руската война в Украйна обезпокои Европа и нейните съюзници. Приемането му се очаква на срещата на върха в Мадрид, която започва утре.


Именно с Русия са свързани някои от големите промени: Стратегическата концепция ще утвърди Русия като основна заплаха за съюзниците. Ще има и думи за Пекин, но те предстои да се доуточнят заради разногласия между съюзниците; сред вече договорените задачи са идеята за "НАТО 360 градуса" - нуждата да се гледа и на юг, към Сахел в Африка, новия епицентър на терористични организации като "Ислямска държава" и "Ал Кайда".




За последно имаше такава концепция през 2010 г. Тогава анексията на Крим бе далечна, войната в Украйна - още повече, възходът на Китай като водещ съперник на Съединените щати бе тревога в няколко столици, но далеч не във всички.


В обновения вариант се появяват и някои актуални понятия заради безпокойството от руската агресия: например "суверенитета и териториалната цялост" на държавите в съюза, казват източници на испанския в. "Ел паис".


Това е промяна и за самата Испания, тъй като дни след сблъсъци с мигранти по границата ексклавите Сеута и Мелия е възможно двата града, фактически намиращи се в Африка, да преминат под чадъра на НАТО.


Това означава, че "външна граница" на НАТО ще минава и през една от най-северните точки на африканския континент, Сеута (близо до Гибралтар), и Мелия, на няколкостотин километра източно по мароканското крайбрежие. В Северноатлантическия договор двата испански града не са обхванати от чл. 5, според който атака срещу който и да било член на НАТО се смята за атака срещу всички останали.


Очаква се в концепцията да се говори и за други съвременни предизвикателства: кибератаки, дезинформация, нелегална миграция, превръщането на енергетиката в инструмент, глобалното затопляне като усилващ фактор за рисковете южно от Алианса.


Китай ще е стратегически съперник


Арктика (отчасти заради нарастващото ѝ значение предвид споменатото глобално затопляне) също ще е спомената в новата стратегическа концепция.


Още за нея разказа в "Блумбърг" бившият главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис, участвам в разработката на предходната концепция на блока през 2010 г.


По думите му Русия е "на първо място" в новото виждане на Алианса. Самият Ставридис разработи заложената в концепцията от 2010 г. идея, според която "НАТО не представлява заплаха за Русия, напротив: искаме да видим истинско стратегическо партньорство между НАТО и Русия". Днес адмиралът отчита това като грешка.

Той очаква също така увеличаването на постоянните сили за реагиране на НАТО в Източна Европа да бъде описано в стратегията (действително, днес генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заговори и за удвояване на числеността на военните в балтийските републики, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България чрез превръщането им в бригади. Идеята впрочем не се подкрепя от някои западни държави, но охотно - от редица източноевропейски. По-рано днес испански медии писаха за възможно увеличаване на числеността на военните във всяка от тези държави от максимум 1200 до максимум 3500 - или общо 28 хил.

Още за увеличаване на силите на НАТО в Източна Европа четете тук.


Друг нов момент: концепцията ще опише Китай като стратегически конкурент, не защото НАТО иска конфликт с Пекин, а защото трябва да е в състояние да "обърне внимание на опасения в киберпространството, човешките права и териториалните претенции в Южнокитайско море", продължава Ставридис. Тук вероянно е и мястото на засиленото сътрудничество демокрации извън НАТО като Австралия, Япония и Южна Корея.


Тези инициативи всички звучат разумни, казва Ставридис; не бива обаче да се забравя "колко погрешен се оказа документът ни от 2010 г. в случая на Русия". Бъдещето е трудно за предвиждане; отношенията с Китай може да се окажат например по конструктивни. А кой можеше да предвиди през 2000 г. мисия на НАТО в Афганистан със 150 хил. военни?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK