НАТО започва днес най-голямата си промяна след Студената война

НАТО започва днес най-голямата си промяна след Студената война

© Reuters



Не е само заради войната в Украйна, но тя даде повод: в Мадрид днес е официалното начало на най-голямата промяна в колективната отбрана на НАТО, откакто приключи Студената война.


Срещата на върха в испанската столица няма да е просто поредният форум на отбранителния съюз, в който членува и България, представлявана от днес до четвъртък от президента Румен Радев. На нея лидерите от 30-те членки окончателно ще се разделят с илюзиите, че с Русия на този етап е възможно пълноценно партньорство с Русия. Ще приемат Китай за конкурент. Ще създадат нов иновационен фонд, който да подпомага инвестициите в бъдещето, но и ще увеличат военните в Източна Европа.


И - не на последно място - ще опитат да договорят влизането на две нови членки, които заради войната спряха да бъдат неутрални.




Русия някога бе разглеждана като възможен партньор; на срещите на лидерите става заплаха номер 1.


Кога, дали и как ще се промени това обозначение отново, ще покаже времето.


Въпросът вече няма да е само как да се увеличават отбранителните способности. На срещата, на която ще има безпрецедентно участие и от демократични страни извън НАТО - например Япония, Южна Корея и Австралия - ще се говори за помощта не само за Украйна и други ключови съюзници (дори в близко съседство на Алианса, като Мавритания и Тунис).


За бъдещата посока на Алианса ще е важно и утвърждаването на т. нар. Стратегическа концепция, която трябва да осъвремени визията на съюза за сигурността: последната е от началото на миналото десетилетие.


Повече за приемането на документа четете тук.


Разнопосочни интереси (но само донякъде)


То обаче ще е и тест за алианс, в който интересите на партньорите не съвпадат непременно. За американския президент Джо Байдън и за двете големи партии в Конгреса (там има консенсус) е приоритет да продължи финансовият и оръжеен поток към Украйна. Много европейски страни (например Франция, Германия и Италия) не са толкова сигурни: техни представители говорят за край на войната, призовават Зеленски да помисли за сваляне на оръжия и да помисли за отстъпки (например във вид на територии).


Източноевропейските страни, обратно, смятат за най-важно изтласкването на Русия от украинските земи. Те критикуват Германия и Франция, че твърде бавно изпращат оръжейни доставки.


И цялата тази игра ще бъде пред украинския президент Володимир Зеленски, който ще бъде специален участник във форума по видеовръзка. Зеленски отхвърля идеята за помиряване на всяка цена, преди да са постигнати целите: връщане на колкото може повече окупирана територия (призна, че цялата е невъзможно). Съзнава обаче, че не е известно колко може да издържи Украйна, и това се видя в думите му пред седемте индустриализирани държави от Г-7: нужни са още оръжия за успех тази година, защото през зимата ще стане трудно.


Войната в Украйна обаче обедини съюзниците на базата на опасението, че може да прелее на територия на НАТО и други места, че може да задълбочи и хранителната криза.


Като знак за обединение на Запада и съюзниците му редица непринадлежащи към НАТО държави са в Мадрид, освен Швеция и Финландия: Австралия; Грузия; Япония; Нова Зеландия; и Южна Корея.


Шведският парламент Магдалена Андершон (вляво)

© Reuters

Шведският парламент Магдалена Андершон (вляво)


Какво ще направи Турция


Войната в Украйна даде тласък и на кандидатурите на Швеция и Финландия, две традиционно неутрални държави, нагласите в чиито общества се промениха. Пред тях обаче се появи неочаквана пречка: Турция. Президентът Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че даването на убежище на кюрдски политици и бойци, смятани от Анкара за терористи, и незачитането на турските интереси в Сирия (става дума за оръжейно ембарго след операции в страната) изискват налагане на вето, докато не бъдат изпълнени серия искания.


Преговорите продължават: днес генералният секретар Йенс Столтенберг, който говори за интересите и "легитимните притеснения" на Турция, е домакин на среща на Ердоган с лидерите на Швеция и Финландия, премиера Магдалена Андершон и президента Саули Ниинистьо.


Още миналата година, когато новата визия на НАТО едва се подготвяше, генералният секретар Йенс Столтенберг заяви, че отношенията на алианса с Русия са на "най-ниската си точка от времето на Студената война". Година по-късно, покрай войната в Украйна, отношенията удариха ново дъно.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK