Защо Турция оттегли ветото за Швеция и Финландия в НАТО

На снимката, от ляво надясно: турският външен министър Мевлют Чавушоглу, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, финландският държавен глава Саули Ниинистьо и шведският премиер Магдалена Андершон.

© Reuters

На снимката, от ляво надясно: турският външен министър Мевлют Чавушоглу, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, финландският държавен глава Саули Ниинистьо и шведският премиер Магдалена Андершон.



Ден преди лидерите от НАТО да се съберат за историческа среща в Мадрид, един от тях и двама от желаещи да се присъединят държави се събраха за разговор, който трябваше да продължи 45 минути. Оказа се четири часа, но те, изглежда, са си стрували.


Поне така описва шведският премиер Магдалена Андершон срещата, която тя и финландският президент Саули Ниинистьо проведоха с турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, довела до оттегляне на ветото на Анкара за присъединяване на скандинавските страни към алианса.


Американският президент Джо Байдън, британският премиер Борис Джонсън и други приветстваха сделката, но точни данни за нея не са оповестявани. Турция имаше списък с искания, които изглеждаха неприемливи в Хелзинки и Стокхолм.




Въпреки че Анкара настояваше, че тези преговори нямат краен срок, проблемът изглежда разрешен точно когато отбранителният съюз иска да демонстрира укрепването си като част от умението едновременно да промени концепцията си, да погледне към Китай (но и на юг) и едновременно с това да не изоставя въпроса са войната в Украйна.


Ако Турция бе продължила да казва "не", НАТО би изглеждала днес и утре разделена, а не обединена. Какво е известно за внезапната промяна?


Ембарго


Публично потвърденото от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг е, че Швеция и Финландия отменят ембаргото си за продажба на оръжия на Турция, наложено заради операциите ѝ в Сирия.


Двете държави не бяха единствените с остра реакция срещу Турция, но тя нямаше подобни инструменти срещу вече присъединили се в НАТО (като например Франция, която открито продължи сътрудничеството си с организации на сирийските кюрди, смятани от Анкара за терористични).


"Контратероризъм"


И двете страни подписаха меморандуми с Турция, чието съдържание предстои да бъде оповестено.


Шведският вестник Aftonbladet пише, че тази стъпка в посока към НАТО е станала възможна - по думите на Андершон - заради споразумението между Стокхолм и Анкара, обхващащо и теми като контратероризъм и съвместно справяне с проблемите на сигурността.


В него има и и въпроси, свързани с износа на оръжие (и двете страни санкционираха Турция заради операциите ѝ в Сирия). "Обсъждахме дълго, трудно е да се каже какво точно ги убеди. Като цяло е добро споразумение", каза Андершон. Конкретният текст обаче предстои да бъде обявен.


"Хелзингин саномат" отбелязва, че от изявлението на Ниинистьо не се разбира какво точно е довело до обрата. Финландският президент настоява, че страната му не е приела промени в законодателството и регулациите си, каквито би искала Турция, но уверява, че сътрудничеството в сигурността и контратероризма между Хелзинки и Анкара ще се засили.


Какво пише в документа според Турция


Междувременно шведските вестници не чакаха и, изглежда, са поискали текста от турската делегация на срещата на върха. Те са същите, разпространявани от Дирекцията по комуникациите към турското президентство:

  • пълно сътрудничество с Турция в борбата срещу обявената за терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК);
  • солидарност в борбата с тероризма;
  • ангажимент да не се поддържат бойци на сирийските кюрди и мрежата на живеещия в Съединените щати, обвиняван за опита за преврат в Турция през 2016 г., духовник Фетхуллах Гюлен;
  • без оръжейно ембарго, сътрудничество в отбранителната индустрия;
  • "конкретни стъпки" за екстрадиция на "терористи";
  • забрана да се набират средства за ПКК;
  • борба с дезинформацията срещу Турция;
  • механизъм за прилагането на всичко изброено.
Предстои тези точки да бъдат потвърдени или отречени от шведска и финландска страна. За разпространяваното и в интернет (но с непотвърдена автентичност) споразумение се появиха и коментари, че то всъщност не съдържа реални задължения за двете скандинавски страни.


Какво (вероятно) няма в споразумението


За "Ройтерс" високопоставен представител на администрацията на президента Джо Байдън казва, че Вашингтон е работил за това Турция да не обвързва проблема със скандинавските страни с искането си за сделка за изтребители F-16. Придобиването им стана ябълка на раздора между Анкара и Атина, след като последната лобира открито пред Конгреса на САЩ Турция да не получава бойни самолети. Такъв ангажимент няма как да е поет в споразумението от Мадрид, доколкото той засяга друга страна.


Въпросът дали Турция ще получи нещо от САЩ след сделката - независимо обвързано ли е то с нея или не - същевременно остава отворен. Байдън ще се срещне с Ердоган по време на срещата и настоява, че ще продължи да работи по искането за F-16, но и по други възможни действия, свързани с пакети за модернизация на турската армия. САЩ санкционираха турската отбранителна индустрия заради покупката на руски ракетни комплекси С-400, която също ще е тема на разговор за двамата президенти.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK