В Москва проучват отмяна на договор за морската граница с Норвегия

В Москва проучват отмяна на договор за морската граница с Норвегия


Председателят на долната камара на руския парламент поиска във вторник високопоставен депутат да разгледа възможността за отмяна на договор, който установява морска граница на страната с членката на НАТО Норвегия.


Договорът, който е от 2010 г., има за цел да сложи край на споровете между Русия и Норвегия в Баренцово море - част от Северния ледовит океан, граничеща със северните брегове на Норвегия и Русия.


В отговор на коментари в парламента, обвиняващи Норвегия в блокиране на доставките на храни за населените с руснаци селища на архипелага Шпицберген, председателят на Държавната дума Вячеслав Володин поиска от ръководителя на комисията по международни отношения на камарата да разгледа "денонсирането" на договора. "Нека помолим Леонид Едуардович Слуцки да разгледа този въпрос и след това да информира депутатите", каза той.




Свалбард (както е наричан от норвежците от 1925 г. насам) е разположен между северното крайбрежие на Норвегия и Северния полюс. Архипелагът е част от Норвегия, но Русия има право да експлоатира природните ресурси съгласно договор от 1920 г. и някои от неговите селища са населени предимно с руснаци.


Норвегия отрича да блокира достъпа до Свалбард/Шпицберген, като твърди, че само прилага международни санкции в отговор на военната кампания на Москва в Украйна и че Русия има други начини да снабдява селищата.


Норвегия планира да добива в морето метали вместо петрол - тук.


На 29 юни Москва поиска от властите в Осло бързо да разблокират превоза на товари за миньорите от "Государственный трест "Арктикуголь" с предупреждение, че "неприятелските действия" неизбежно ще доведат до ответни мерки.


От края на април са ограничени руските автопревозвачи на норвежка територия и някои стоки са спирани още на границата с Русия на КПП "Стурскуг", вкл. два контейнера медицинско оборудване, строителни материали и резервни части за транспортните средства, твърдят във външното министерство.

Според Договора за Свалбард от 1920 г. на Норвегия се признава "пълен и абсолютен суверенитет" над Шпицберген. Русия и други 46 държави имат право на икономическа дейност в този безвизов архипелаг и миньорското ѝ селище Баренцбург е второто по големина населено място.


По същия договор Шпицберген е демилитаризирана зона и преразглеждането на този статут става с участието и одобрението на всички страни по него, т.е. и на Русия.


Деловият московски всекидневник "Ведомости" описва, че през последните десетилетия Норвегия постепенно укрепва икономическите си позиции и изтласква конкуренти, вкл. руснаците. За това се използвало обявяването на нови и нови защитени природни зони, което затруднява работата на въглищните компании.


Русия лови риба във водите на архипелага, но и тук има ограничения - през 1977 г. бе обявена 200-милна зона за защита на рибните ресурси, което, формално погледнато, не е предвидено в договора от 1920 г.


Северният ледовит океан: промяната в климата носи повече светлина и нови видове - тук.


От десетилетия тук има и научни изследователски станции - в момента на повече от 15 държави от Финландия до Индия.


Москва прави паралели с транспортните затруднения на Калининград и смята, че Осло нарушава член 3 от договора, в който се урежда безпрепятствен и недискриминационен внос, износ и транзит на товари, вкл. през континентална територия. Алтернативни решения - с кораби от Мурманск или Архангелск - биха оскъпили руския превоз, а с това и цената на руското присъствие.


Русия се опасява, че и по вода няма да може да снабдява свободно хората си, защото от 6 май Шпицберген влезе в митническото пространство на Норвегия, т.е. санкциите срещу Русия се разпространяват и върху тази група острови.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK