Без солидарност ще е много по-лошо – колко застрашен е ЕС от руска газова блокада

Без солидарност ще е много по-лошо – колко застрашен е ЕС от руска газова блокада

© Reuters



Вече месеци наред България е без газови доставки от Русия, след като отказа да изпълнява едностранно наложеното от президента Владимир Путин изискване за тях да се плаща в рубли. Страни от ЕС, в които компании продължиха да търгуват с "Газпром", не са пощадени от драстичното намаляване на договорените обеми и перспективата да влязат в зимния сезон без достатъчно запаси в газохранилищата. 27-те страни - членки на съюза, се договориха - с изключение на Унгария и Полша - как да смекчат последиците и да се подготвят за сценарий с пълно газово ембарго от Русия.


Ще е трудно, но достатъчно добри механизми ли има Европа за предстоящото вероятно най-голямо предизвикателство за принципа за солидарност? Ще постигне ли целта си Кремъл да дестабилизира Европа с енергиен рекет?


Броени седмици преди началото на отоплителния сезон ситуацията изглежда притеснителна, но не апокалиптична. И има консенсус, че най-трудно може да се окаже през 2023 г., когато напролет газовите хранилища са изчерпани, а още няма стабилни алтернативи.




"Ако Германия падне": в ЕС няма достатъчно сделки за споделяне на газ - тук.


Вече е посочвано, че има поне няколко основни проблема:

  • свободните обеми природен газ на световния пазар не са много и скоро няма да заместят отсъствието на руския в Европа
  • дори да се намерят такива, Европа няма достатъчно готова инфраструктура за доставки с танкери или по газопроводи от други източници.
  • в битката да се сложи ръка над алтернативен газ големите икономики имат предимство, защото действа пазарен принцип, в който важно е кой ще предложи най-висока цена за покупка, а това оставя по-бедните страни в Европа без особени шансове спрямо Германия или Италия например.

Дял на руския газ в енергийното потребление към 2020 г.

Дял на руския газ в енергийното потребление към 2020 г.


За мнозина вероятно ще е изненада, че България не е сочена сред най-застрашените. От една страна, нуждите ѝ не са огромни, от друга, е свързана с газопреносни мрежи, по които се доставя газ, който не е руски, а от трета - има възможност за преминаване към други енергоизточници.
"Овергаз" договори бъдещ внос на втечнен газ през Албания - тук.


Не е така с Централна Европа - за Унгария, Словакия и Чехия съществува риск от недостиг на цели 40 процента от потреблението на газ и от свиване на брутния вътрешен продукт с до 6 процента. Германия е доста застрашена, а Италия - още повече.


Когато Алжир измести Русия: газът сближи Европа и арабските лидери - тук.


Може да изглежда парадоксално, но щетите за България изглеждат по-малко, ако няма интегриран пазар и алтернативният газ достига само до определени потребители, смятат в Международния валутен фонд. Според изчисления от миналия месец БВП на България би се свил с по-малко от 1% в този вариант. Ефектът става два пъти по-голям, ако пазарите на ЕС останат интегрирани както вътрешно, така и с останалия свят.


В първия случай рязко растящите цени на газа ще трябва да въздействат чрез потискане на потреблението само в ЕС. Във втория глобалният пазар на втечнен природен газ ще спомогне за смекчаване на икономическите въздействия и намаленото потребление се разпределя във всички страни, свързани с глобалния пазар.


Без солидарност ще е много по-лошо – колко застрашен е ЕС от руска газова блокада


Политиците - дори там, където се движат бързо за посрещане на кризата - все още са в най-добрия случай с базови планове за управление и минимализиране на въздействието от газова криза.


Но ЕС има вече готови поне два инструмента за смекчаване на щетите чрез осигуряване на алтернативни доставки и енергийни източници, облекчаване на инфраструктурните затруднения, насърчаване на енергоспестяването, като същевременно се защитават уязвимите домакинства и разширяване на споразуменията за солидарност за споделяне на газ между страните.


Проблемът е, че все още има сериозно разминаване между амбицията и реалността. Все още не е разработен механизъм за съвместно закупуване на газ например, а се предполага, че той ще позволи да преговаряме по договори и да се купуват по-големи обеми при по-изгодни условия от името на групи държави. Някои страни в ЕС не са ентусиазирани от тази възможност.

"Енергийната платформа вече функционира. От стартирането ѝ през април бяха създадени пет регионални групи от държави членки, включително създадената в София регионална работна група, подпомагана от специален екип в рамките на комисията. Тези групи започнаха работа за определяне на общите нужди, възможностите за съвместно използване на инфраструктурата и потенциалните нови доставчици. Въпреки че не е много видима, тази работа е от решаващо значение, за да се гарантира сигурността на снабдяването в региона", каза в интервю за "Дневник" Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, на въпрос защо няма видими резултати от тази инициатива.

Без солидарност ще е много по-лошо – колко застрашен е ЕС от руска газова блокада

© Reuters


Много държави са избрали политики, които силно ограничават начина, по който цените на едро се прехвърлят към потребителите. Според МВФ по-добра алтернатива би била да се позволи по-голямо прехвърляне на поскъпването, за да се стимулира пестенето на енергия, като същевременно се предлага целева компенсация на домакинствата, които не могат да си позволят по-високи цени, и да се подготвят интелигентни програми за въвеждане на нормирано потребление на газ.

Симулации за развитие на криза показват, че доброволното пестене от потребителите в Германия например може да намали икономическите загуби с една трета, а добре разработен план за нормиране, така че потребителите надолу по веригата и индустриите с интензивно потребление на газ да поемат повече от недостига, може да ги намали с до три пети .


По стъпките на решителните действия и солидарността, проявени по време на пандемията, по-нататъшните действия в ЕС трябва да се съсредоточат върху намаляването на риска и готовността за кризи, казват от МВФ. REPowerEU, планът на Европейската комисия за бързо намаляване енергийната зависимост от Русия, съдържа мерки за пестене на енергия и намаляване по този начин на зависимостта от руските горива. Други средства предвижда Планът за възстановяване, в който значителна част е свързана с декарбонизация, нови и устойчиви източници на енергия, енергийна ефективност, "умни" енергийни мрежи, стимулиране на самозадоволяването на домакинства и предприятия от собствени устойчиви източници... Но ефектът от него ще се усети на национално ниво след години, а кризата е тук и се влошава.


Много по-конкретни мерки действат от 1 август съгласно плана "Да пестим газ за безпроблемна зима". Обявяване на общоевропейско извънредно положение на газовия пазар ще става с гласовете на квалифицирано мнозинство от държавите членки при два случая: 1) Ако Еврокомисията прецени, че има риск от газова криза на ниво ЕС, и представи предложение на Съвета на ЕС; 2) Еврокомисията прави предложение, ако поне 5 държави обявят тревога на национално ниво. Има достатъчно съобразяване с регионални специфики и изключения за доброволното пестене на 15% газ за страни, които са си свършили работата навреме - ако са запълнили 80% от хранилищата си преди предстоящата зима.


В Брюксел усилено се работи за бъдещето - алтернативни източници от Азербайджан и Централна Азия, втечнен газ от САЩ, Персийския залив, Източното Средиземноморие, газопроводи от Северна Африка. За България, благодарение на свързаността с газовите мрежи на юг от страната още сега може да се преговаря за суапови сделки със страни от тези райони. С евросредства се финансират в значителна степен връзки между националните мрежи - особено интерконекторът на България с Гърция и изграждащият се към Сърбия - без които не би имало интегриран пазар и всички възможности за алтернативен избор. Кой би помислил преди броен години, че от Александруполис през България би могло да се доставя газ за Румъния, Молдова и Украйна?


Но ролята на евроинституциите не бива и да се надценява. Европейската комисия е пазител на единния пазар и има правомощия за защитата му при подобни кризи, но много зависи от активността на националните правителства за собствените икономики и уменията на дипломацията им за печелене на съмишленици на съюзно ниво. Солидарността в ЕС е фундаментален принцип, прилагането му на практика е доста по-сложна битка както с частни и национални интереси, така и с фактори извън ЕС.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK