ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Русия и Украйна гледат към Херсон и последиците са непредвидими

Русия и Украйна гледат към Херсон и последиците са непредвидими

© Reuters



Удар по ключови мостове, придвижване на хиляди войски, сражения край атомна централа и дори атаки по противниковата територия: за месец Южна Украйна се превърна в основния плацдарм на бойните действия, където според повечето военни експерти започва следващата фаза на войната.


От нея атаката в Крим бе само поредният епизод. След нея, за усъмнилите се, че Украйна води контраофанзива, представител на Киев отговори на въпрос кога ще е началото с думите: "Може да се каже, че е това."


В нея рискове има и за Русия, и за Украйна.




Събитията от последните дни показват, че на фона на застоя в Донбас, след като Русия овладя Луганска област, но се затруднява с "освобождаването" на остатъка от Донецка, сраженията в окупираната област с център Херсон и намиращата се в руски ръце южна част от Запорожка област последиците и за двете страни са непредвидими.


Как фокусът се измести на юг, защо е важно и защо изпитанието за Украйна е по-голямо, отколкото изглежда от бляскавите обещания на украинската армия?


Нова фаза


За последните седмици, след дълго настояване на приоритетното място на Донбас за руската армия, бойните действия се изместиха на юг: към район, обхващащ 350-те километра от Херсон и поречието на Днепър на запад до части от Запорожка област.


На юг бяха и първите големи пробиви на Русия, след като нейни военни влязоха в Украйна през Крим и бързо достигнаха Херсон. Междувременно вниманието в медиите бе основно към битката за Киев през март, след това - на югоизток, към Азовско море и пристанището Мариупол, след това се прехвърли към Луганска, а по-късно - към остатъка от Донецка област, където бе Мариупол и където руските сили се прегрупираха.


След овладяването на Луганска област Русия обяви оперативна пауза. След това напредъкът през лятото се оказа бавен: според британското военно разузнаване на много места в Донецка област осъщественият напредък е едва няколко километра за месец ("рекордът" е в района на Бахмут - десетина километра от първата половина на юли досега).


Междувременно река Днепър се оказа естествена отбранителна граница между централните области и западното черноморско крайбрежие на Украйна, от една страна, и юга. В средата на юли министърът на отбраната Олексий Резников обяви, че президентът Володимир Зеленски е наредил да бъде отвоювана Южна Украйна.


Украйна настъпва


Знаците бяха видими в последните седмици: със западни оръжия силите на Киев нападаха мостове, складове за боеприпаси и жп трасета.


Успехите бяха постепенни. Още в началото на лятото бе съобщено за няколко атаки по военни обекти в и около Херсон. Антонивският мост - най-големият край Херсон - бе затворен след неколкократни украински удари с американски реактивни системи за залпов огън HIMARS. Това бе ключов мост за логистиката на руските сили; затварянето му оставя на Русия моста край Нова Каховка, на 150 км североизточно по Днепър, като основно сухопътно съоръжение. Миналата седмица назначеният от Киев управител на областта съобщи за десетки отвоявани населени места.


И миналата седмица Киев съобщи за успешна атака срещу руски военни и унищожени складове за боеприпаси край града. Според базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната украинските сили вече са нанесли щети и да оставащите два моста над Днепър край Херсон.


Контраофанзива ли е това или подготовка за нея? Преди кримската атака Съединените щати бяха предпазливи в коментарите. "Това не са гигантски достижения, но определено са успехи срещу руснаците. Не знам дали това е част от контраофанзивата. Зная, че те постигат успехи в настъплението. И го правят срещу руските сили, които изглеждат, като че ли са слабо подготвени", се чу на един от брифингите на Пентагона в края на юли.


Според Института за изследване на войната Украйна взема стратегическата инициатива и принуждава Русия да преразпределя сили в отговор на контранастъплението.


В анализ на Атлантическия съвет се оценява като малко вероятно пълномащабно украинско нападение срещу Херсон; целта по-скоро ще са локализирани удари, за да бъдат изолирани руските сили и откъснати от възможностите за снабдяване и логистичните си центрове.


Преди месец Украйна дори посочи краен срок на операцията: Херсон ще бъде освободен до септември. Украински експерт допусна в понеделник, че битката за юга може да се разгърне още другата седмица.


Защо югът е важен


В момента цялото азовско крайбрежие на Украйна, Крим и част от черноморското (до устието на Днепър) са в ръцете на Русия. Ако силите ѝ напреднат на запад, това създава опасност да бъде блокирано цялото украинсо крайбрежие и страната да остане без излаз на море.


Още в самото начало Русия овладя Херсон в битка, продължила шест дни - от 24 февруари (първия ден) до 2 март. Откъм Крим влязоха и част от силите, участващи в обсадата, оттам се насочиха и по азовското крайбрежие, към Мариупол и (бързо завзетия) Бердянск.


Крим осигури за руската армия лесна връзка с Херсон; вярно обаче е и обратното.


След атаката по военната база в Крим - в която Русия, изглежда, е загубила поне 10 самолета - Зеленски втвърди тона и посочи връщането на полуострова като необходимо условие войната да приключи.


Южна Украйна е значима и селскостопански. Електроцентралите и язовирите са достатъчни да захранват Крим с електричество, след като полуостровът бе откъснат от украинската електропрносна мрежа и водна инфраструктура през 2014 г. Ако Украйна отвоюва Херсон, Киев се надява, че пристанището му може да стане част от усилията да бъде подновен износът на зърно след сделката, която заедно с Русия Украйна сключи с Турция миналия месец.


Русия и Украйна гледат към Херсон и последиците са непредвидими

© Reuters


А ако и Русия настъпва?


Москва нареди прехвърляне на военни от Харковска област към Херсонска и Запорожка, за да укрепи позициите си. Тактически групи десантчици, около 10 хил. души, бяха прехвърлени и от Донбас преди две седмици. Това са сили от 35-а армия (Източен военен окръг), които в началото на войната настъпваха към Киев, а по-късно бяха изпратени край Изюм, в Харковска област. Според военния анализатор Константит Машовец там са и части от 49-а и 68-а армия (Южен военен окръг), заедно с главните сили на Въздушно-десантните войски.


Според израелския офицер и блогър Игал Левин силите, пренасочени на юг, възлизат на около 30 батальонно-тактически групи: една обикновено включва 600 души, а с други сили като наемниците от "Вагнер" общият брой може да достига 25 хил. души, с уговорката за недокомплект в руските части (за който пише и западното разузнаване).

Руската редакция на Би Би Си цитира Павел Лакийчук, ръководител на проекта за сигурност на Центъра за глобалистика "Стратегия XXI", според когото концентрацията на десантчиците и видът бойна техника дават възможност и за отбранителни, и за настъпателни задачи в района, дори силите да са обезкървени. И запазил анонимност украински офицер смята, че частите там се готвят по-скоро за настъпление, отколкото за отбрана: "Да се използва десантът за отбрана, е странно."

Лакийчук вижда три възможни направления: Запорожие и Миколаив (Николаев); Никопол и Кривой Рог (Кривий Рох); и Николаев. "Третото направление е най-вероятно." Друг цитиран анализатор, Константин Маховец, вижда най-голям риск за Запорожие при настъпление и на двата бряга на Днепър. Впрочем и президентският съветник Олексий Арестович говореше за възможността за руска офанзива, докато Украйна готви контраофанзива:


Готовността на руснаците за настъпление е за 6-8 август. Това не означава на този или следващия ден. Може да отложат с няколко дни, а може и да не отложат. Готови сме и се готвим.


Олексий Арестович,

съветник на президента на Украйна


Полето за маневри


Според Левин задачи като обкръжаване на Николаев или Запорожие не могат да се изпълнят от няколко десетки хиляди души. Дори тази оценка да е вярна, трудностите пред Украйна остават.


Настъплението изисква много повече сили, за да е успешно, ако се сравни със защитата: в много украински райони по тази причина времето бе на страната на Украйна, докато тя се отбраняваше. Друг коз е изненадата, но според някои анализатори, ако целта е Херсон, Киев вече няма как да изненада Москва.


Според военния анализатор Вадим Скибицки Русия е способна бързо да прехвърля военни и оборудване, а разполага и с големи запаси от от съветски противосамолетни и противокорабни ракети, които използва по наземни цели.


Не е известно и дали Украйна има достатъчно хора, техника и боеприпаси, за да проникне през руската линия на защита, казва Крис Дохърти, бивш служител на Пентагона и аналитик във вашингтонския Център за нова американска сигурност.


Русия и Украйна гледат към Херсон и последиците са непредвидими

© liveuamap.com


Полето за маневри на Украйна е ограничено от руския контрол на района на Запорожката АЕЦ. Докато Киев и Москва се обвиняват взаимно за обстрела в района, украинските сили трудно могат да се прицелят в руските край централата, използвана за прикритие. Там вече има руска система за противовъздушна отбрана, а и рискът от удари по помещенията за отработеното гориво (не толкова за реакторите, замислени да понесат удари от сблъсък със самолет) или от създаване на проблем с охлаждането на водата (като в АЕЦ "Фукушима") е реален.


Вчера руски реактивни системи за залпов огън обстреляха град Марханец, точно срещу Енергодар, където е и Запорожката АЕЦ. Градът се намира в района на Никопол - едно от трите направления, описани в споменатия анализ на Би Би Си като възможни, ако Русия действително предприеме настъпление на десния бряг на Днепър.


Срещу Марханец е град Енергодар, където се намира и Запорожката АЕЦ.

© Скрийншот, Youtube

Срещу Марханец е град Енергодар, където се намира и Запорожката АЕЦ.


Надпревара с времето


Дали украинската армия е готова за контраофанзива, е трудно да се каже (особено без още обучение за армията и продължаващи доставки на западни оръжия). Сигналите, които идват от официален Киев, обаче са други: за този дебат няма време.


В Херсонска област представяният като заместник-ръководител на "военно-гражданската администрация" Кирил Стремоусов каза миналата седмица, че датата ще се определи този месец. Как контраофанзивата и нагласите биха повлияла на такова решение, предстои да се види (според сайта "Медуза" проучване, изготвено за Кремъл, сочи, че едва една трета от жителите на областта подкрепят).


За същите допитвания обаче се говори и на териториите на Донецка, и на Луганска област, където "народните републики" вече бяха признати от Москва дни преди руските сили да нахлуят в Украйна.


В Запорожка област членът на съвета на проруската администрация администрация Евгений Балицки обяви, че е подписал нареждане за "референдум за присъединяване". Направи го на форума "Ние заедно с Русия" (в окупирания Мелитопол) под звуците на аплодисменти, а на трибуната, на която говореше, и на няколко плаката в залата пишеше: "Ние сме един народ." За Владимир Рогов, преди още "референдумът" да се е състоял, резултатът му е свършен факт: "Запорожката земя завинаги напуска състава на Украйна... и път наобратно няма да има." Прави впечатление, че ръководителят на администрацията Олександър Старух още не е коментирал.

Във всички изборени случаи няма посочена дата. Най-често споменаваната в медиите бе 11 септември - единният ден на гласуване, когато ще бъдат избрани губернатори, регионални власти и други.

Украйна даде да се разбере, че това е червена линия: Зеленски изключи "какъвто и да било шанс" за преговори, ако подобни "псевдореферендуми" се състоят. Кремъл му предложи да се обръща по въпроса към жителите на регионите, където властите планират да се гласува.


За възможното наличие на кримски сценарий (с анексия след референдума, както стана през 2014 г.) според руската редакция на Би Би Си говорят думите на първия заместник-председател на международната комисия в Съвета на федерацията Владимир Джабаров, според когото реакцията след допитванията ще бъде негативна в международен план, както бе с Крим:


Но ние връщаме руския свят към изконните му граници. Реакцията на международната общественост е вторична.


Владимир Джабаров,

руски сенатор


И други коментари на руски представители говорят за интереса към "уникалния кримски опит по интеграция" на региони в Русия. Губернаторът на Севастопол Михаил Развожаев обяснява, че в Запорожка област негов екип вече помага за "историческото събитие".


Не е само заради референдумите


Във вътрешнополитически план Западна Европа ще има много по-големи проблеми от Украйна. Освен икономически сътресения и очакванията (включително в България) за "тежка зима", в Съединените щати ще има и междинни избори, в Италия - предсрочен вот, който ще спечелят крайнодесни и популистки формации. А ако "референдумите" доведат до анексия, подкрепата за украински удари по "руска" територия ще намалее още повече.


"Затова е важна битката за Херсон", пише в блога си Лорънс Фридман, проферос по военни изследвания в Kings College London. "Украйна се стреми да си върне територията и да оправдае надеждата на народа, че може да спечели войната. В този процес тя се опитва да подтикне западните си партньори да запазят вярата си."


"Съдбата на Херсон ще оформи бъдещата посока на войната", се казва в анализа на Атлантическия съвет. Като единствен областен център, овладян от руските сили и единствен голям в западната част на Днепър градът "държи ключа към руските амбиции в южна УКрайна".


Полето за маневри на Русия същевременно би се свило при украинска победа в Херсон, която, според Атлантическия съвет, бе убедила международната общност, че Киев може да изтласква руската армия от укрепени позиции. Тя била унизителна за президента Владимир Путин и би поразила тежко бойния дух на армията му.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK