"Война срещу Русия"? Неизвестното за референдумите в Донбас и Южна Украйна

"Война срещу Русия"? Неизвестното за референдумите в Донбас и Южна Украйна


Избори 2022

По-голяма от Унгария, малко по-малка от България - територията, в която се готвят "референдуми" за присъединяване на украинска земя към Русия тази седмица, обхваща почти всички завоевания на Москва към настоящия момент.


Гласуване с "да" (каквото е най-вероятно) би могло да доведе до фактическа анексия на още украински земи, след съдбата на Крим през 2014 г.; тогава, по ускорена процедура, Кремъл предложи договор за присъединяване на полуострова, подписан малко след "референдума", обявен от Запада и голяма част от останалия свят за незаконен.


Дори и сега Кремъл да действа бързо, анексията би била само началото на нова, съвсем различна фаза за войната, в която много въпроси остават без отговор.


Защо точно сега




В руския ефир се появиха интерпретации, обвързващи референдумите със ситуацията на терен, докато Москва търпи сериозни загуби след началото на контраофанзивата на Украйна.


Едновременно с това рускоезични медии - например "Медуза" - писаха за планирано отлагане за неопределено време на "референдумите", след като контраофанзивата се увенча с успех в Харковска област.


Преди това в публичното пространство се появяваха различни дати за допитвания: 11 септември; 4 ноември; и други. През това време различни източници във властта - навярно представляващи различни интереси - даваха разнопосочни сигнали дали и кога изобщо ще има допитвания. Местните власти в Донбас например обясняваха още в първите седмици на войната, че за референдум не може да става и дума, докато не е гарантирана сигурността (т.е. руският контрол) в цялата област.


"Партията на войната" победи, коментира "Медуза" в днешния обзор за промяната в плановете на руските власти. Въпросът според събеседници на медията бил да се проведе "каквото и да е гласуване и да се отчете резултатът"; не е нужно да се търси легитимност. Източниците обясняват завоя с лобистките усилия на т. нар. партия на войната - група високопоставени руски чиновници и силоваци, които искат ескалацията с Украйна да се задълбочи, да се стигне до мобилизация в Русия (например секретаря на "Единна Русия" Андрей Турчак и председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев).


Освен това сред проруските граждани на Херсонска и Запорожка област имало опасения от украинската контраофанзива, в "републиките" - от забавянето на вота.


Как ще се промени войната


Русия в момента действа на територията на чужда държава и сама нарича инвазията си "военна операция в Украйна". След "референдумите" обаче - и най-вече ако Русия "присъедини" въпросните земи - статутът ще се промени: Москва ще има сили на територия, която юридически смята за собствена, независимо какво мисли международната общност (и днес, осем години по-късно, под десет държави са признали официално Крим за руски).


С други думи, Русия ще твърди, че всяка контраофанзива се води на нейна територия. Украйна води контранастъпление и в Херсонска област и за частите от Запорожка, които владее, и в Луганска, разположена източно и югоизточно от (почти изцяло отвоюваната) Харковска.


Действията на Украйна ще изглеждат като настъпление към Русия, както бе възприета серията удари в Крим. Пред РБК политологът Георгий Бовт заяви, че такава украинска офанзива ще носи всички последици като за военно време - включително възможността за използване на ядрени оръжия (както и Кремъл е подчертавал, руската доктрина позволява употребата им при наличие на екзистенциална заплаха).


Ще има ли военно положение


Руският сенатор Олга Ковитиди от анексирания Крим каза за РИА "Новости", че евентуалните атаки на Киев срещу "републиките" след резултатите от референдума трябва да се възприемат като атака срещу Русия.


В интервюта за руски телевизии няколко експерти изтъкнаха в последните часове, че статутът на субект на федерацията (Русия), какъвто биха получили "републиките" и окупираните херсонски и запорожки територии, ще даде много по-голяма защита на границите.


Петербургското издание "Фонтанка" отбелязва, че този статут е от голямо значение, например по въпроса за мобилизацията. Тъкмо с тази дума, както и с "военно положение" и "военно време" измени Русия Наказателния кодекс днес на второ четене и проправи пътя за по-тежки наказания за всеки, който се предава (фактически в условията на война), а и за дезертьорство, отклоняване от военна служба и мародерство.


Ако Украйна не се откаже от контраофанзивата си, ситуацията ще отговаря на описанието за въвеждане на военно положение: нахлуване на чужди войски или нападение на руските; блокада на руски пристанища или брегове от чужди войски; използване на оръжия срещу Русия и пр. Това би изисквало въвеждане на мобилизация и трудова повинност. Това би могло да доведе до формализиране на цензурата и също толкова формално обявяване на война.


В какви граници


Русия и съюзниците ѝ, сепаратистите, обаче и в момента не контролират цялата територия на четирите области:

  • Луганска е почти цялата окупирана, но нейни градове вече са на прицел на украинската контраофанзива;
  • в Херсонска Украйна нанася от месеци удари по руската логистика и направи неизползваем основния мост, а миналата седмица обстреля и центъра на главния ѝ град, Херсон;
  • от Донецка в руски ръце са две трети;
  • Русия държи сходен дял от Запорожка област (само южната ѝ част) е под контрола на Русия, включително най-голямата атомна електроцентрала в Европа.
Тези граници се променят всеки ден. На референдума може да се имат предвид административните граници, т.е. той теоретично обхваща територии, на които има украински сили. Ако стане така, може да се окаже, че от руска гледна точка Украйна е окупирала руска територия. Ако решението все пак е свързано със зоната на фактически контрол към момента, установяването ѝ може да е деликатно заради динамиката на украинската контраофанзива.


В Запорожка област окупационната власт избра да действа само в "освободените" (подконтролните на Русия) територии.


Подробностите са без значение


Неизвестните са много не само защото "референдумите" се организират в условията на война и окупация.


От формалното насрочване до провеждането им има под три дни: новината бе съобщена във вторник, първият ден на гласуването е петък. Време за подробности като "списъци, комисии, секции" и т. н. няма, следва от коментара по темата на "Новая Газета. Европа".


Изданието, повдигащо въпроса за необходимостта от вота - оправдание на загубите на руската армия или вдигане на залога в бъдещи преговори звучат като неубедителни причини - дори пита язвително: "Какъв статус ще имат ВСУ (въоръжените сили на Украйна - бел. ред.), докато се провежда референдумът на териториите, подконтролни на Украйна - на "международни наблюдатели" ли?"


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK