С днешните "референдуми" за анексиране Путин тласка войната към нова опасна фаза

С днешните "референдуми" за анексиране Путин тласка войната към нова опасна фаза

© Reuters



Избори 2022

Реализирането на очевидно координираните от Москва т.нар. референдуми в окупираните украински територии за "присъединяване" към Русия започва днес и ще продължи до вторник. Върху около 15% от територията на Украйна ще се повтори същата пародия, по думите на френския президент Еманюел Макрон, с която през пролетта на 2014 г. бе анексиран полуостров Крим.


Почти никой по света не е признал и до днес това заграбване на територия, а сега Владимир Путин разширява това при още по-скандални обстоятелства: по време на война и бомбардировки и експлозии върху самата "референдумна територия", с едва тридневно предизвестие, с гласуване в рамките на няколко дни, с неизвестно как съставени избирателни списъци, със секции в Украйна и Русия без международни наблюдатели, без разяснителна кампания...


Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви в четвъртък, че е загрижен от плановете за т.нар. референдуми. "Каквото и да е анексиране на държавна територия от друга държава в резултат на заплаха или употреба на сила е нарушение на Хартата на ООН и на международното право", заяви той.




Една от секциите за "референдума" в Донецк

© Reuters

Една от секциите за "референдума" в Донецк


Карим Кан, главният прокурор на Международния наказателен съд, каза в Ню Йорк на Съвета за сигурност, че има "основателни причини" да смята, че в Украйна се извършват престъпления, попадащи под юрисдикцията на този съд, сред които и изселването на хора. САЩ оценяват, че от началото на инвазията по различни данни, включително от Москва, властите са "разпитвали, задържали и насилствено са депортирали" в Русия до 1.6 милиона украинци - в огромна част хора от териториите, на които сега се организира тази имитация на гласуване.


Мария Пейчинович, генерален секретар на Съвета на Европа - най-старата правозащитна организация на континента, от която Русия бе изгонена след нахлуването - заяви, че обявяването на "референдумите" е "поредната ескалация на конфликта и продължаващото нарушаване на териториалната цялост на Украйна".



"Подобни "референдуми", проведени под насочени дула от окупационни сили и без никакво уважение към демократичните принципи, никога няма да бъдат приети или признати", допълни тя. "Отхвърляме тази подигравка с демокрацията и отново потвърждаваме своя ангажимент с независимостта, суверенитета и териториалната цялост на нашия член Украйна в нейните международно признати граници."


Заедно със заповедта на Путин за частична мобилизация на военни резервисти "референдумите" поставят началото на нов и опасен етап от войната.


"Не на референдума! Остани украинец", пише на билборд близо от украинска страна до фронтовата линия

© Reuters

"Не на референдума! Остани украинец", пише на билборд близо от украинска страна до фронтовата линия

Анексирането е агресивен, неправомерен и опасен акт. То не е някаква мирна размяна на територия или предоставяне на независимост по взаимно съгласие. Става дума за нещо, характерно за империализма от XIX век. През по-голямата част от ХХ век, от Обществото на нациите до ООН, международната общност се опитваше да предотврати подобни действия и да създаде платформи за мирно съвместно съществуване, коментира професорът по право Аликзандър Гилеспи.


Това е така, защото анексията противоречи директно на идеалите за държавен суверенитет и териториална цялост, допълва той. Провокира войни между държави и бунтове в тях. От 1945 г. анексирането със сила е рядкост и никога не е извършвано от постоянен член на Съвета за сигурност срещу друг член на ООН. Путин обръща всичко това с главата надолу.


Учени, дипломати и медии сега ще бъдат използвани, за да оправдаят действията на Путин. В Общото събрание на ООН ще се говори за правото на самоопределение на населението в Източна Украйна и провала на споразумението от Минск от 2014 г. за запазване на мира там. Русия вероятно отново ще има подкрепата на страни като Сирия, Венецуела, Северна Корея, Куба и Иран. Западните либерални демокрации ще твърдят, че процесът е нелегитимен. Но дали ще направят нещо повече в сравнение с 2014 г.? Други държави ще се опитат да не заемат страна, а как ще реагира Китай остава неизвестно.


В един идеален свят тези спорове биха били решени чрез единодушно съгласие на Съвета за сигурност или Международния съд (МС), като се използват установени правила и прецеденти от миналото. Но това не е идеален свят.



Русия ще наложи вето на всяка резолюция срещу нейните интереси в Съвета за сигурност и не е показала никакво желание да позволи на МС или друг независим орган да се произнася по въпроса. Путин не спря нахлуването си в Украйна, когато МС установи, че оправданията му за война са неоснователни.


С днешните "референдуми" за анексиране Путин тласка войната към нова опасна фаза

© Reuters


Ако териториите бъдат анексирани, вероятността за разполагане на миротворци на ООН ще се отдалечи. И Путин ще настръхне от идеята да приеме мирно споразумение, като се откаже от това, което сега ще твърди, че е руска територия.


Това от своя страна ще удължи и задълбочи санкциите, ограниченията и забраните, които са в сила срещу Русия и окупираните територии. Може да се очаква допълнителен икономически натиск, съчетан с увеличени трансфери на оръжие за Украйна. Путин ще отговори със същото.


Най-тревожното е, че ако анексираните територии станат част от Русия, Путин ще бъде принуден да ги защитава с още по-голяма сила. Обосновката се измества от уж защита на другите към битка за родината. И той вече го използва като оправдание за широкомащабно мобилизиране на стотици хиляди руснаци с риск да задълбочи недоволството в Русия срещу войната и да подкопае собствените си цели.


С днешните "референдуми" за анексиране Путин тласка войната към нова опасна фаза

© Reuters


Ще разгърне ли ядрен чадър на анексираните земи


Въпреки неотдавнашните предупреждения на президента на САЩ Джо Байдън за използването на тактически ядрени оръжия Путин може да бъде изкушен да направи демонстрация, че ръцете му не са вързани. Руската ядрена доктрина дава приоритет на защитата на суверенитета и териториалната цялост на държавата.


Предшественикът му Дмитрий Медведев, превърнал се в рупора в Кремъл на националимпералистите, побърза да декларира, че Русия ще брани с ядрено оръжие новите си земи.

Но Путин не го казва. Не го заяви директно в обръщението си при обявяването на мобилизацията, в което каза, че подкрепя референдумите и че нямало да бъде морално да се изоставят хората там. Той дори не свърза мобилизацията с анексирането, макар че изброяването им в една реч създава връзка между тези три елемента.


Начинът, по който отправи завоалирано предупреждение за ядрената сила на Русия, не се различава от традиционната и официална политика на Кремъл или на предишни изявления по темата от официални лица. В същия смисъл Путин не отправи директна ядрена заплаха срещу Украйна, ако тя продължи да се сражава за отвоюване на окупираните територии.


Проблемът е, че с цялото това двусмислие, създавано от руския президент, той тласка войната в неизследвана и много опасна територия.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK