Войната ускори неизбежното: Русия губи Централна Азия

Президентите Владимир Путин и Касъм-Жомарт Токаев на икономическия форум в Санкт Петербург през юни тази година.

© akorda.kz

Президентите Владимир Путин и Касъм-Жомарт Токаев на икономическия форум в Санкт Петербург през юни тази година.



Когато руският президент Влаздимир Путин нахлу в Украйна и погреба част от връзките със Запада, едва ли си представяше точно така връзките с Изтока.


Когато през януари помогна на казахстанския си колега Касъм-Жомарт Токаев да се справи с вълна от безредици в цялата страна, и двамата определиха събитията като "майдански" опит за преврат - като на "Майдан" в Украйна преди осем години. Когато през юни Токаев посети петербургския икономически форум, той каза, че няма да признае "републиките" в Донецк и Луганск, които Русия се готви да анексира.


Месеци по-късно Киргизстан потвърди намерението си да е част от китайски жп проект, заобикалящ Русия, а Таджикистан приема високопоставени американски военни, притеснен за южната си граница. На среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) президентът на Киргизстан - една от държите, чиито граждани веднъж бяха изобразени като метли и лопатки в руска "разяснителна" кампания - остави Путин да чака пред камерите.




Тези няколко примера са само капка в политическото море, което бавно започва да разделя Централна Азия от Русия и което става все по-дълбоко.


Западни медии дълго подсилват клишето, че регионът десетилетия наред е просто "заден двор" на Русия. В хода на войната обаче "дворът" се променя.


Русия остава доминираща; налага ѝ се обаче да гледа на региона с други очи. Как се стигна дотук? "Дневник" потърси отговора в събитията от последните месеци и в коментарите им от експерти.


Руските мрежи


Връзките на Русия след разпадането на Съветския съюз в региона са естествени. Първите ръководители са първи секретари на местните компартии на съответните "социалистически републики" в СССР; изключение е Таджикистан, чийто досегашен лидер Емомали Рахмон идва на власт след приключена с примирие в Кремъл гражданска война. Управлявалите с желязна ръка лидери, поели властта след превръщането на "републиканските" граници в държавни, се смениха в последните 15 години, но не и нуждата от съдействието на Москва по не един въпрос.


Москва обвърза страните с ниски доходи, зависими от военната ѝ помощ и нуждите на трудовия ѝ пазар, в мрежа от организации. В Централна Азия (без Узбекистан и Туркменистан) са половината от членките на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), доминирания от Русия военен съюз с подобна на НАТО клауза за взаимна военна помощ. Казахстан и Киргизстан са част и от Евразийския икономически съюз, организация за икономическа интеграция (Узбекистан е наблюдател). Всички без Туркменистан са част от зона за свободна търговия. Почти всички (Туркменистан е само асоцииран член) са част от Общността на независимите държави, междуправителствена организация за сътрудничество.


Уязвимостите дълго позволяваха и влияние на Русия в политиката и икономиката на страните, в една от които има 3 млн. руснаци и е разположен основният руски космодрум (Казахстан) и в две от които (Таджикистан и Киргизстан) има руски бази с общо хиляди военни.


Това не означава, че отношенията на държавите с Русия нямат пикове и спадове, но обяснява защо Кремъл се надяваше Централна Азия да омекоти руската международната изолация в хода на войната в Украйна.


Сметките му обаче излязоха криви и няма по-красноречив пример от Казахстан - водещата централноазиатска икономика.


"Изкуствена държава"


Казахстан опитваше да балансира: в Астана разбират географското му положение и 7644-километровата граница с Русия - най-дългата руска и втората най-дълга в света. През октомври Казахстан ще е домакин на годишната среща на ОНД, на която се очаква Путин да присъства. Също през октомври там ще са и военните учения на ОДКС, който помогна за справяне с масови безредици от януари.


Страната обаче отхвърли идеята да помага на Русия в заобикалянето на санкциите и дори затвори вратички за руски тирове, които можеха да внасят европейски стоки без нужната документация. След изтеглянето на "Виза" и "Мастъркард" Русия се надяваше алтернативната ѝ платежна система "Мир" да омекоти удара, но банки в Казахстан (както и Узбекистан) се отказаха да ги ползват под заплаха от вторични американски санкции. Търговията се преориентира - обменът с Германия и Узбекистан се увеличи съответно с 80 и 111% през първата половина на 2022 г. спрямо същия период миналата.


По-тежък поне пред камерите бе ударът на форума в Санкт Петербург, при отказа на Токаев да признае (вече анексираните) "народни републики" в Донбас и "непоклатимата подкрепа" за териториалната цялост на държавите, докато "в непосредствена близост от нас има мащабна война."



Путин, който и през 2014 г. обърна внимание, че Казахстан никога не е бил държава, от своя страна нарече целия бивш съветски съюз "историческата Русия". Седем месеца след инвазията Токаев отказва да признае и "референдумите", след които Путин анексира една пета от Украйна.


Има ли обаче реална опасност Русия да нападне Казахстан, както направи с Украйна? "Преди войната бих казал, че е много малко вероятно", каза за "Дневник" Темур Умаров, изследовател на Централна Азия от Carnegie Endowment for International Peace. "Сега, разбира се, всичко е на масата. Не мога да гледам на процеса на вземане на решения в Кремъл като на рационален, така че затова не разбирам каква действително е логиката на действията в Москва."

Казахстан обаче "не е Украйна, а за Русия е приятелски политически режим, който не позволява съпротива или политически движения, които да издигнат националистическа или антируска реторика", обръща внимание Умаров. "Изглежда, това, което Русия не харесваше в Украйна, е, че Украйна е демокрация и в обществото се подкрепят и националистически идеи. Това е разликата. Докато в двете страни има приятелски авторитарни режими в Казахстан, това няма да се промени. Русия няма да започне война със съседа си."

Независимо какъв е реалният риск, отправяните до неотдавна немислими заплахи издават напрежение.


Освен за териториалната цялост на Казахстан, Токаев мисли и за собственото си бъдеще. Готви се за избори по нова конституция, които ще спечели. Русия му помогна да задържи властта през януари, а той започна да я преформатира по начин, който не е непременно изгоден за Москва, и още тогава си навлече гнева на руските пропагандисти. Позволява си и закачки с Путин: по новия основен закон ще има само един, макар и седемгодишен, мандат, и (подобно на руския лидер), ще "занули" досегашните си при гласуването. Но само веднъж.


Постът на президента не трябва да се заема от един човек дълго време, независимо дали по света или в страната ни, когато само един човек дълги години заема висока длъжност, тази ситуация не прави чест нито на страна, нито на ръководителя.


Касъм-Жомарт Токаев,

президент на Казахстан


Политиката на Казахстан към войната само наля масло в огъня. Русия няколко пъти спря в Новоросийск работата на Каспийския тръбопроводен консорциум, чрез чиито тръби казахстанският петрол се оправя към дестинациите си танкери. Имаше призив да се забрани влизането в страната. От бившия президент и премиер Дмитрий Медведев дойде опустошителна атака: Казахстан извършвал геноцид над руснаци, въпреки че до 17 в. на "дивите земи" на север нямало нищо, а тъкмо руснаци ги основали. На север 62.5% били славяни до края на Съветския съюз.


Казахстан е изкуствена държава, бивши руски територии, например град Гуриев, Семипалатинск, даже Алмати, до 1924 г. тя се нарича Верный. През този век властите в Казахстан започнаха да осъществяват инициатива за преселване във вътрешността на републиката на различни етнически групи, които е възможно да се квалифицират като геноцид над руснаците. И не смятаме да си затваряме очите.


Дмитрий Медведев,

бивш премиер и президент на Русия


"Геноцид" може да е взривоопасна дума - особено след като Русия нахлу в Украйна с тези обвинения към "неонацистите" в Киев. Медведев оспорва възможността да е автор на тази публикация и настоява, че профилът му бил хакнат.


Депутатът Константин Затулин направо припомни, че Астана знае за "слабата връзка с така наречения Казахстан" на "предимно руското население" в множество региони и населени места.

Въпросът не е само в гръмкото изявление на Токаев. "В Москва бяха изумени, че нито една от средноазиатските страни не призна самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР", припомня Пламен Тончев, ръководител на отдел "Азия" в Института за международни икономически Отношения в Атина. Това е още една, според Тончев, грешка на Русия в отношението към Централна Азия през годините - редом с неразбирането на процесите на формиране на национално самосъзнание. Изследователят говори за "надменното отношение" на Русия спрямо тези страни и "презумпцията, че ще я следват послушно във външната политика.

Впрочем Украйна се опитва да играе по същата тънка струна. Пред узбекски журналисти външният ѝ министър Дмитро Кулеба каза на 7 септември:


За позицията, която заемат Узбекистан и другите страни от Централна Азия за войната на Русия срещу Украйна... вижте, всички трябва да сте заинтересовани от победата ни, всички ваши страни. Защото ако загубим, ще премажат вас.


Дмитро Кулеба,

външен министър на Украйна


Нови възможности, нова несигурност


Узбекистан все пак е по-предпазлив. Преди месец дори подписа с Русия споразумение за сътрудничество, съдържащо и отбранителни клаузи (според Умаров това не променя много, защото и сега двустранни документи ги обвързват с взаимна защита при атака срещу другтата страна). Президентът Шавкат Мирзийоев нито подкрепя, нито заклеймява войната.


Външното министерство обаче даде да се разбере, че няма да признае нито "републиките", нито "референдумите". Освен това Узбекистан няма да връща руснаци, бягащи от частичната мобилизация.


Най-многолюдната централноазиатска държава вече няколко години се отваря към света (президентът Шавкат Мирзийоев посети Белия дом преди 4 години) и започна серия икономически реформи. "Блумбърг" цитира германски бизнесмен, който разказва, че при посещение в Ташкент групата му предприемачи попаднала на делегации от Франция и Южна Корея.


Узбекистан се сближава и с Китай, през август подписа и със саудитски консорциум ACWA Power сделки за 12 млрд. долара. Един от бъдещите енергийни проекти ще може да захранва 8% от електричеството на Узбекистан.


Киргизстан и Таджикистан също внимават: и в двете страни има руски бази.


На юг обаче двете граничещи с Афганистан страни се почувстваха сами. Миналото лято Русия участваше в мащабни учения, докато талибаните овладяваха страната. Тази година през август се състоя само "Регионално сътрудничество 22" - с всички други централноазиатски държави без Туркменистан, Монголия и Пакистан, но и Съединените щати. Таджикистан е домакин за шести път на ученията, започнали през 2004 г., но Русия реагира необичайно гневно - чрез заместник-директора на информацията и печата Иван Нечаев: "Контактите с неприятелски на Русия държави не бива да са във вреда на контактите с Русия."


Още по-критичен бе коментарът на Александър Князев от Института за международни изследвания към външното министерство, който каза пред "Независимая газета: Узбекистан можел да лавира, защото имал географски, ресурсен, комуникационен и икономически потенциал, Таджикистан - не.


Геополитическото противопоставяне, възникващо в света между, от една страна, САЩ, от друга - Русия, Китай и още редица държави ще се проточи дълго. Властите в Таджикистан не разбират, че светът се промени, и вярват, че доктрината на многовекторността ще продължи да работи и по-нататък. За някои държави тя още работи, но не и за Таджикистан.


Александър Князев,

изследовател


Имаше и други призиви - например от заместник-председателя на московския парламент и журналист Андрей Медведев, предложил да се провери статусът на всички таджикски трудови мигранти, а и да се забранят паричните преводи към Таджикистан. Той стигна още по-далеч:


Таджикистан запази държавността си и не се превърна в Сомалия или Афганистан единствено и само благодарение на руската армия, руските гранични служители и позициите на Москва по въпросите на вътрешното таджикско урегулиране. И не бива да се срамуваме редовно да напомняме това на съседите. И не бива да се стесняваме да напомняме твърдо, че икономиката на страната, да кажем, зависи до известна степен от трудовите мигранти. Възможно е да са готови да приемат всички тях в САЩ, с които сега е решил да дружи Таджикистан.


Андрей Медведев,

председател на московския парламент и журналист


А някога спасилата Таджикистан от "превръщане в Сомалия" Русия сега е заета с Украйна. Кремъл уверява, че от юг няма опасност, а и работи с талибаните, дори да не ги признава (и потвърди, че е сключила с тях първата им голяма международна сделка - за зърно и гориво - преди дни).


Двете страни не са съвсем съгласни. Забелязвайки притеснението им, знак за готовност да помогне даде Вашингтон. През юли в столицата Душанбе бе ръководителят на Централното командване на САЩ Майкъл Курило, два месеца след регионална обиколка (без Туркменистан) на помощник-държавния секретар за Южна и Централна Азия Доналд Лу. Таджикистан получи (редом с уверения за още отбранителна помощ) и предложение на двете страни да ползват американската техника, изнесена от афганистанската армия през границата с настъпването на талибаните, срещу сътрудничество в борбата с тероризма.


В Таджикистан Лу обеща още 60 млн. долара помощ в сигурността (при 330 млн заделени от 1991 г. досега), след като отправи послания за засилване на сътрудничеството и в Казахстан, Узбекистан и Киргизстан. В града почти по същото време бе секретарят на Съвета по сигурността на Русия Николай Патрушев, който по-късно заклейми ученията на САЩ в региона като опасност за руската сигурност.


Още за сигурността на Централна Азия, за сближаването с Китай и опасенията от мобилизацията четете утре в "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK