За Украйна в НАТО трябва да се реши след края на войната, смята Радев

За Украйна в НАТО трябва да се реши след края на войната, смята Радев

© Цветелина Белутова



Решение за присъединяване на Украйна към НАТО трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави."


Това е позицията на президента Румен Радев по повод отсъствието на името му под изявлението на девет негови колеги от натовски държави от Балтика до Черно и Адриатическо море, от което отсъства и Унгария.


Изказана докато Русия и нападнатата от нея Украйна дори не преговарят за мир, позицията на президента Радев да се чака, докато бъдат "приети и приложени и от двете воюващи държави" параметри на мирно споразумение, изпраща решението още нататък във времето. Преговори за мир, особено когато Киев иска той да бъде гарантиран от страни от Европа, Северна Америка и Азия, както и прилагането на мирно споразумение по принцип отнемат много години и дори десетилетия.




"Държавният глава Румен Радев не се присъединява към пълния текст на декларацията, приета от някои държави в Източна Европа, по отношение на членството на Украйна в НАТО. Президентът Румен Радев подкрепя останалите позиции, съдържащи се в документа", допълва днешното съобщение.


Това не е позиция на тези държави, а само политическа декларация на президентите им. Дори Радев да се беше присъединил, това нямаше да е позиция на България - тук ратифицирането на споразумение за нов член на НАТО, какъвто тази година е случаят с Швеция и Финландия, е в правомощията на парламента. Преговорите се водят от националните правителства - основно от министерствата на външните работи и отбраната.


Една от общите позиции на държавните глави на Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Северна Македония и Черна гора, с която Радев не е съгласен, е:

Ние твърдо заставаме зад решението на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. относно бъдещото членство на Украйна.


Съобщение от прессекретариата на българския президент посочва: "България е част от декларацията от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. относно присъединяване на Украйна в бъдеще, но тази декларация е приета в съвсем различна среда на сигурност. Военните действия на територията на Украйна днес изискват нейното членство в алианса да бъде обсъдено в рамките на пълния състав на Северноатлантическия съвет и да не води към риск от прякото въвличане на страните от НАТО във войната."


В документа, подписан в румънската столица от лидерите на страните от НАТО на 3 април 2008 г. за Украйна се казва следното:

"НАТО приветства евроатлантическите стремежи на Украйна и Грузия за членство в НАТО. Днес се съгласихме тези страни да станат членки на НАТО. И двете държави са дали ценен принос към операциите на алианса. Ние приветстваме демократичните реформи в Украйна и Грузия и очакваме свободни и честни парламентарни избори в Грузия през май. MAP (съкращение на Membership Action Planе, План подготовка за членство - бел. лед.) е следващата стъпка за Украйна и Грузия по пътя им към членство. Днес ясно заявяваме, че подкрепяме кандидатурите на тези държави за MAP. Ето защо сега ще започнем период на интензивно ангажиране и с двете на високо политическо ниво, за да отговорим на все още нерешените въпроси, отнасящи се до техните кандидатури за MAP. Помолихме външните министри да направят първа оценка на напредъка на срещата си през декември 2008 г. Външните министри имат правомощието да вземат решения относно кандидатурите за MAP на Украйна и Грузия."


България, както и всички останали държави от групата, приета в НАТО през 2004 г., е преминала през MAP. В момента Босна и Херцеговина участва в такъв план. Той помага на страните, стремящи се към членство, да се подготвят в сферата на политиката, икономиката, отбраната, ресурсите, сигурността и правните аспекти. Страната участник представя годишна програма от действия и мерки за напредък, но процесът може да отнеме дълги години, да спре или да се върне назад.


Черна гора например се присъедини към MAP през декември 2009 г., но стана член на НАТО през юни 2017 г., Северна Македония бе в това положение две десетилетия: включи се през 1999 г. (т.е. още със създаването на този инструмент за подпомагане според наученото от подготовката на Полша, Чехия и Унгария) и влезе в алианса през март 2020 г.


Володимир Зеленски, премиерът Денис Шмигал (вляво) и председателят на парламента Руслан Стефанчук с писмото, с което страната иска спешно членство в НАТО в деня, в който Владимир Путин подписа споразумения за незаконно анексиране на части от Украйна.

© Reuters

Володимир Зеленски, премиерът Денис Шмигал (вляво) и председателят на парламента Руслан Стефанчук с писмото, с което страната иска спешно членство в НАТО в деня, в който Владимир Путин подписа споразумения за незаконно анексиране на части от Украйна.


Още от есента на 2008 г. САЩ и други членове на НАТО заговориха, че вероятно за Украйна и Грузия е по-добре да се търси някакъв друг механизъм, но такъв така и не бе предложен.


И до днес Украйна не е участник в MAP, включващи политически и технически съвети, както и годишни срещи между всички членове на НАТО и отделни кандидати на ниво Северноатлантически съвет за оценка на напредъка въз основа на годишен доклад за напредъка.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK