
© Reuters
|
Две ракети са паднали в Полша, в село Пшеводов недалеч от Люблин. Това съобщават неофициално полски медии. Варшава обяви първите си стъпки, включително повишаване на готовността на части от армията и възможност за консултации по чл. 4 от Северноатлантическия договор.
Русия отрича. Междувременно журналист от съобщилата първа новината полска медия цитира източници в полските служби, според които най-вероятно в страната са паднали останки от руски ракети, свалени от украинската противовъздушна отбрана.
Половин час след първите съобщения "Асошиейтед прес" цитира източници от разузнаването на Съединените щати, потвърдили новината за ракетите и жертвите, но засега не го правят нито Пентагонът, нито полското правителство. Информацията - макар и през АП - вече се появява и на сайта на Полското радио, общественият оператор на страната.
Първият подобен отзвук от войната
Това би била първата руска атака (била и косвена) по територия на НАТО и Европейския съюз в ден, когато Москва поднови ракетните удари срещу Киев и области в цяла Украйна, причини спиране на доставките на петрола за Унгария и остави големи части от Молдова без електричество.
Първоначално се говореше за експлозия в завод за сушене на зърнени култури в Пшеводов, на 10 км от границата с Украйна. Платформата "Нехта", чиито редактори са базирани в Полша, публикува видео, за което се предполага, че е от мястото на падането на ракетите, но чиято автентичност все още не е потвърдена.
Според журналисти на радио ZET има двама загинали, а полицията, прокуратурата и армията са на терен. "Неофициално е известно, че военни самолети са излетели от близкото летище. Пожарната е потвърдила за изданието.
Премиерът Матеуш Моравецки и президентът Анджей Дуда са свикали среща на съвета за сигурност.
Пшеводов се намира в югоизточна Полша. От другата страна на границата с Украйна е Лвовска област, която бе на прицел на ударите с десетки ракети по-рано днес.
Какво казват Русия, Украйна и Полша
Русия заяви, че твърденията за паднали руски ракети край Пшеводов са "провокация", защото не са нанасяни никакви поражения по цели, близки до украинско-полската граница. Снимките в полски медии нямат, според руското министерство на отбраната, нищо общо с "руските средства за поразяване".
Тази вечер, след съобщенията за падането на ракети, ръководителят на държавния канал RT Маргарита Симонян написа в "Туитър": "Значи Полша има своя Белгородска област. Как ви харесва това?"
По-рано бе съобщено, че спешно е свикан съветът за сигурност на Полша, но без подробности. За съвещанието потвърди и говорителя на правителството Пьотр Мюлер. В. "Жечпосполита" отбелязваше, че решението може да е свързано с изстреляните по Украйна руски ракети. Мюлер заяви, че срещата е за "кризисна ситуация" и призова медиите да не "публикуват непотвърдена информация", тъй като ще се коментира след заседанието.
"Днес се случи това, за което предупреждавахме - терорът не се ограничава само с нашата страна, руските ракети удариха Полша. Колко пъти Украйна говори за това, че държавата терорист няма да се ограничи с нашата страна? Въпрос на време е кога руският терор ще продължи нататък", каза украинският президент Володимир Зеленски.
Колкото по-дълго Русия остава безнаказана, толкова повече заплахи ще има за всеки, който може да получи руски ракети. Удрарът с ракети е по територията на НАТО. Това е руска ракетна атака срещу колективната сигурност. Това е много значителна ескалация. Трябва да действаме.
президент на Украйна
"И сега искам да кажа на всички наши братя и сестри поляци: Украйна винаги ще ви подкрепя! Терорът няма да сломи свободните хора! Победата е възможна, когато няма страх! Русия се противопоставя на света. Русия тероризира нас и всеки, до когото се докопа. Ще направим всичко, за да я спрем!", каза още Зеленски.
Други реакции
В медиите се появи и информация, че унгарският премиер Виктор Орбан също е свикал Съвета за сигурност, но заради спирането на доставките по петролопровода "Дружба".
© Reuters Руските удари по Лвов, недалеч от полската граница
Латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс изказа съболезнования на Полша. "Престъпният руски режим изстреля ракети, на прицел на които са не само украински цивилни, а са се приземили на територия на НАТО в Полша."
Чешкият премиер Петр Фиала също реагира в "Туитър", като заяви, че "ако Полша потвърди, че ракетите (изстреляни по Украйна - бел. ред.) са ударили и нейната територия, това ще е още по-голяма ескалация от Русия". "Твърдо сме зад съюзника си в ЕС и НАТО", продължава Фиала.
Все пак естонското външно министерство побърза да уточни, че страната "е готова да защитава всеки (сантиметър) от територията на НАТО" и че е изцяло солидарна с Полша.
Пабрикс по-късно допусна още една възможност: "споразумение между страните членки от НАТО и Полша да се предостави допълнителна противосамолетна отбрана, включително на части от територията на Украйна". По думите му, умишлено причинена или не, ситуацията е "неприемлива".
Русия трябва да обясни какво е станало. Безсмислените атаки по инфраструктурата трябва да спрат незабавно. Руското безразсъдство излиза от контрол, каза словашкият министър на отбраната Ярослав Над. Според него обаче едва ли ще се стигне до чл. 5, а по-скоро до чл. 4 - консултации между страните от НАТО - а последиците трябва да включват още по-голямо укрепване на границите на алианса. Над не изключва и възможността САЩ да доставят оръжия, каквито не са доставяли досега, на Украйна.
Полският военен експерт Ярослав Волски публикува снимка от мястото на удара и написа, че тя може да е както руска крилата, така и от украинската противовъздушна отбрана, и призова да се чака официална информация от властите.
Норвежкият външен министър Аникен Хуитфелд предупреди: "Това е много сериозен инцидент, но много неща остават неясни." Норвегия, Литва и Естония заявиха, че се опитват да съберат още информация, но в "Туитър" литовският президент Гитанас Науседа написа: "Всеки (сантиметър) територия на НАТО трябва да бъдет защитена." Германският външен министър Аналена Бербок също заяви, че внимателно наблюдава ситуацията и е в контакт с полската страна по въпроса.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.