Една четвърт от руснаците са "ултрапатриоти", Кремъл внимава какво да мисли страната

Отношението на руснаците към войната, започната от Владимир Путин срещу Украйна, може да се групира в общо взето пет категории и една от тях предизвиква най-много загриженост в Кремъл.

Елитите са силно песимистични за войната и на върха още по-внимателно следят настроенията на обикновените хора. Но такива анализи, обикновено правени по поръчка на спецслужбите (или от "политтехнолозите", които те притискат да проверят мислите на своите ресурсни бази от граждани), не получават гласност.

На страницата на основаният преди повече от 200 години британски Royal United Services Institute (RUSI) Джак Уотлинг сподели, че разполага с няколко от тези проучвания и неотдавна обобщи какво пише в тях. С напомняне да не се забравя, че ФСБ прави допитвания за настроенията към Русия в Украйна и разчитането на рeзултатите им изгради силно деформиран образ, който всъщност стимулира предприемането на военната авантюра.

Свободна от контрола на властта социология в Русия практически няма от години, а единственият институт с добра професионална репутация - "Левада център", е обявен за чуждестранен агент и това определено не улеснява дейността му (подробности от двете най-нови проучвания на центъра вижте по-долу). Особено след 24 февруари 2022 г., когато бяха ликвидирани и малкото останали свободни медии и бяха приети репресивни закони за всеки, който изкаже, коментира, препубликува или сподели за нападението и армията нещо различно от официалната позиция.

По същата причина - за да защити източниците си и авторите на няколко академични допитвания - Уотлинг не посочва в публикацията нищо, което да ги идентифицира. Макар че, Кремъл би трябвало да е доволен, защото и петте показват, че руснаците изглежда му дават достатъчно доверие да продължава по досегашния начин и ще понесат хилядите жертви в Украйна, досегашни и бъдещи.

Новият американски посланик Лин Трейси бе остро предупредена да спазва руския закон, когато говори за войната в Украйна.

Интересното е как хората около Путин възприемат народа си и доколко има рискове за стабилността на режима. Петте категории, в които според отговорите са подредени участвалите, са:

Космополити
Нихилисти
Лоялни
Глобалисти патриоти
Ултра (ура!) патртиоти

"Космополитите" е ядрото на активната опозиция и наброяват 12-15% от населението, като малко под половината от тях имат лични връзки с Украйна.

"Нихилистите" са малко над 10% и са смятани за критични към властта, но и общо взето пасивни, дезинтересирани от случващото се и без вероятност да подкрепят космополитната опозиция.

Подкрепящи властта, макар и с различна интензивност, са останалите три групи, като вариациите на политическа ангажираност са най-многобройни при "лоялните" и "глобалистките патриоти". Истински проблемната група са "Ура! патриотите" - те са 20-25%, влагат най-много в конфликта срещу Украйна и критикуват най-остро режима за провалите му.

Събрание на Доброволци за Донбас, организация, основана през 2015 г.

При население от около 143 милиона души, това е група, наброяваща 28-35 милиона руски граждани. А това, отвсякъде погледнато, е внушителен брой, особено когато са възбудени националисти, призоваващи за решителни и безпощадни военни действия.

Обаче има ключова особеност - те критикуват воденето на войната, но стрелите им са насочени предимно към генерали, местни администратори на мобилизацията или настроенията в обществото като цяло. Не и срещу Владимир Путин.

Нападките лично срещу президента в тази авторитарна, с елементи на диктатура (според Икономист интелиджънс юнит), система са "червена линия", от прекрачването на която Кремъл всячески се опитва да ги спира. Ако "Ура! патриотите" безнаказано се фокусират върху Путин, то най-разочарованите и раздразнените в елита може да започнат да дават публично други (спрямо сегашните) обяснения за бойните неуспехи в Украйна и да мислят за света след Путин.

Най-ефективното, но и в някакъв смисъл най-коварното, средство да не се позволи това да се случи е да се повдига мобилизационния дух, фокусиран върху Кремъл, в комбинация с контролирано поддържане на апатията сред населението, се казва в анализа.

Септемврийската мобилизация постави този модел на най-голямо изпитание, защото от телевизора войната влезе в домовете на всички.

В мирно време Кремъл използваше фрагментирането, за да изолира опонентите си и след това да ги очерни и настрои един срещу друг, за да обезсили капацитета им за политическа мобилизация. Резултатът е апатично население.

В мобилизационно време войната се обсъжда много повече и на всички нива в обществото се регистрира песимизъм за личните перспективи и икономическите последици за Русия. Евентуалното затваряне на границата за излизане от страната е възприемано като изключително негативно събитие от всички.

Засилената загриженост от войната и интересът към събития и процеси отвъд локалната политика и икономиката не означава автоматично готовност за действия, смята Джак Уотлинг. Напротив, раздробеността на руското общество вероятно ще нараства.

Кремъл внимателно следи достъпа на отделните групи до медии. Непубликувано проучване от август- октомври 2022 г. показва, че значително повече са станали руснаците, оценяващи смисъла от независими медии. Но попитани какво по-точно разбират под "независими медии", те посочват тези, които публикуват, казват и показват гледни точки, потвърждаващи техните собствени. Така контролираните от Кремъл телевизии и други държавни медии са смятани от тези хора за най-независими и заслужаващи доверие.

Регистрираното нарастване на песимизма все още не е заплаха за властта, показват проучванията, цитирани в статията. Причината е, че:

мнозина подкрепят мерки за успешен за Русия край на войната
други обвиняват НАТО, а не руските грешки, че нещата са стигнали дотук
трети са много уплашени за това как ще приключи всичко

Най-голямото безпокойство, регистрирано в проучванията, е ядрената война, като респондентите подкрепят мерките, формулирани като средство за намаляване на вероятността от ядрен конфликт. Без да разбират, че най-вероятно Кремъл използва почти откритото говорене за ядрена заплаха като инструмент за мобилизиране подкрепата на руснаците за властта.

В Кремъл вярват, че сегашната информационна среда изглежда запазва голямото му влияние. Безопасността на режима остава организиращата логика на руската политика и следването ѝ предполага народната апатия да се запази, а войната да се проточи.

Цитираните социологически проучвания показват, че значително ще се увеличат рисковете за Путин, ако неуспехите на бойното поле продължат дори при сплотено национално единство и поставяне на икономиката на военновременни релси.

"Въпреки че насърчаването на пасивността на населението може да гарантира сигурността на режима, сега Кремъл трябва да намери баланса между желанието да мобилизира своите хора за борба и същевременно да им попречи да се обединят в достатъчно голям избирателен блок, за да могат чрез него да контролират Кремъл", обяснява Джак Уотлинг.

Допитванията на "Левада център" като че ли потвърждават в значителна степен изводите на Уотлинг. Редовното месечно проследяване на одобрението за Путин показва, че през януари 2023 г. то е било на същото ниво (81%), като през март 2014 г., когато бе анексиран Крим.

Руски войници се завръщат от украински плен след размяна.

От декември 2021 г., когато Путин започна да поставя ултиматуми на Запада и САЩ, оценката на руснаците, че страната им се движи в правилната посока никога не е била на толкова високо ниво за последните 12 години. При избухването на войната миналия март така са смятали 69%, днес - 66%.

Въпреки безпрецедентните вълни от санкции на Запада, в декемврийското проучване на "Левада" руснаците говорят за 2022 г. като за "средна" година. Да, в съзнанието им основните събития са "специалната военна операция" (46%), частичната мобилизация (34%) и "присъединяването на нови територии" (32%). Но все още лично за тях животът не е драма, по-трудно е било "за страната".

Затова като по-тежки те описват първата ковидна (2020 г.), първата санкционна (2015 г.), първата на държавен фалит (1998 г.) и повечето от 90-те години. Рязкото засилване на репресиите миналата година е направило впечатление на малцина: 6% са посочили вкарването в затвора на известни опозиционери, а 3% са забелязали връчването на Нобелова награда за мир на най-голямата руска правозащитна група "Мемориал" (обявена през същата година извън закона в Русия).

Как е възможно повечето от анкетираните да смятат, че 2022 г. се е оказала за тях по-скоро успешна, пита от страниците на руското сп. "Форбс" директорът на центъра Денис Волков.

"Има изкушение да обясним относителното спокойствие на обществото (...) с прословутото дълго търпение на руския (или съветския) човек. Още повече, че през последните няколко месеца авторът многократно е чувал подобни думи във фокус групи - че отдавна живеят в режим на изчакване: преминават от криза в криза, от изпитание на изпитание, от икономически затруднения към пандемия, от пандемия - към хибридна война със Запада. Така че хората неволно започват да мислят кое ще бъде следващият тест. Това се среща често като обяснение на битово ниво, но едва ли е задоволително", казва Волков.

Затова социологът обръща внимание на това как са се развивали настроенията през 2022г.:

януари-февруари - САЩ и съюзниците им са виновни за растящото напрежение, сплотяване около Кремъл, шок от началото на войната и доминиране на ултрапатриотичните настроения (същото като при анексирането на Крим и поставянето под контрол на Донбас през 2014 г.)

март-август - изблик на оптимизъм, подкрепа за ръководството на страната; санкции и блокиране на сметки не се преживяват пряко - удрят предимно много тесни прослойки от заможни и вписани в глобалната икономика хора от големите градове (техните проблеми не занимават обикновените руснаци) или най-бедните (държавата някак ще се погрижи за тях); виждат в икономическата изолация шанс да се развива националното производство (отново, защото Западът ги принудил, не защото са го поискали); войната се води там някъде от професионални военни и доброволци.

септември - мощен шок от мобилизацията, а бъркотията ѝ създава впечатление, че всеки може да бъде изпратен на фронта; уникален срив на всички оценки на ситуацията, но не и в рейтинга на властта; първите грешки са поправени, уплашените са оставени да напуснат Русия, към ноември е докладвано за край на мобилизацията, всички въздъхват: "Размина ни се!"

.
В 2023 г. руснаците са влезли с примирение за евентуални нови ограничения (поредните, на които са привикнали), защото по-важно е "да се защитим от НАТО", "да отстоим независимостта си", защото "иначе Западът няма да ни даде да живеем", поради което "сега не е време за критики и недоволство" А и в крайна сметка властите "няма да слушат малкия човек" и ще действат по своему, понеже "големците всичко сами ще решат". И се успокояват с разговори на злорадство за олигарсите - че "най-после им настъпиха опашките".

Макар в Украйна да загиват вероятно хиляди руски граждани, анкетата на "Левада център" показва, че масово населението остава дистанцирано от войната и не се влияе дори от поражението в Харковската операция или отстъплението в част от Херсонска област.

Доброволки шият в Нижни Новгород защитни мрежи за фронта.

Друго проучване на същия институт от януари 2023 г. не показва почти никаква промяна от началото на агресията:

43% следят войната без особено внимание или изобщо не ги интересува
35% следят "доста внимателно"
22% следят "много внимателно"

При младите (18-24 години) всеки четвърти (24%) не следи нищо за най-кървавия и разрушителен конфликт от Втората световна война насам в Европа. Други 43% посочват отговор "без особено внимание".

Безпокойството на руснаците от войната не е мръднало в сравнение с началото ѝ - и през април 2022 г., и през януари 2023 г. много се безпокоят 45-46%. Основната заслуга е на възрастните над 55 години, където силно се тревожат 61%. В групата 18-39 години този показател е доста по-малък (26-30%), а при най-младите (до 24 години) всеки десети казва, че съвършено не се безпокои, други 12%, че по-скоро не се безпокои.

На въпроса "Вие лично подкрепяте ли действията на руската армия в Украйна" отново при 18-24-годишните цели 13% казват "определено не" и още 17% - "по-скоро не". Неодобрението е общо 24% и в следващата възрастова група (25-39 години).

Няма промяна в групата, убедена в крайната победа на Русия - тя остава трайно над 70%. Но расте размерът на тази, която не очаква скорошен край на войната - вече 43% (срещу 21% през май 2022 г.) смятат, че тя няма да приключи през 2023 г.