© Privat
Анна Кравченко
Анна Кравченко ръководи бюрото за Украйна и Беларус на германската политическа фондация "Фридрих Науман". Либералната фондация е свързана със Свободната демократическа партия (FDP) - която е част от коалиционното правителство в Берлин, заедно със социалдемократите на канцлера Олаф Шолц и Зелените. Преди да поеме мисията в Киев, тя е била референт за политиката за развитие и човешките права към парламентарната група на либералите в Бундестага. Работила е също за Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ), в Германия, Киргизстан и Молдова. Кравченко е политолог по образование с фокус върху Източна Европа. Родом е от Естония.
Потърсихме я за коментар след проточилото се решение на германското правителство да одобри изпращането на танкове Leopard 2 за Украйна, както и за оценка на развоя на войната, от чието начало вече наближава година.
Германия доставя тежки оръжия на Украйна: например самоходните гаубици PzH 2000, бойните машини на пехотата Marder, системите за противовъздушна отбрана IRIS-T. Седмици наред обаче канцлерът Шолц се колебаеше за танковете Leopard 2 и най-накрая - след силен натиск - се съгласи. Как тълкувате германското поведение за въоръжаването на Украйна?
- В Украйна няма много разбиране към нерешителността на канцлерството в Берлин. Трудно е да се осмислят дори и част от аргументите на германското правителство, защото срещу тях стоят хиляди човешки животи, изгубени заради забавянето на оръжейните доставки. Одобрението за танковете Leopard 2 беше посрещнато с голямо облекчение в Украйна, но все пак остават притесненията за сроковете и дали доставките няма да стигнат твърде късно в Украйна.
А споделяте ли опасенията, че при продължителна война военните помощи от Запада ще намалеят, а Европейският съюз може да загуби сегашното си единство срещу Русия?
- Лично аз долавям вече известна умора в Европа по отношение на Украйна, най-малкото в някои части от обществото. Вече цяла година войната доминира дневния ред и желанието да се занимаваме с теми, различни от нея, нараства. От това се възползват популистки сили, опитващи се да разпространяват антиукраински настроения. Но отговорните фигури на Запад не бива да се оставят да бъдат повлияни от това. Подкрепата за Украйна не трябва да отслабва, напротив - за да се приближим към края на войната, Украйна трябва да превъзхожда военно Русия.
През януари Европейският парламент с голямо мнозинство настоя за специален трибунал заради войната в Украйна, а депутатите поискаха да видят руското политическо и военно ръководство на подсъдимата скамейка, включително и Путин. Как да успее това?
- На първо място трябва да бъдат документирани руските военни престъпления и многобройните нарушения на човешките права, извършени от руските окупационни сили. Украинските правозащитници, журналисти и разследващи органи вече вършат огромна работа. Помощта за тях трябва да се засили - защото е трудно да се създаде трибунал без документация и доказателства. В случая с войната в Украйна тежестта на доказване, естествено, е различна в сравнение с предишни войни - просто поради наличието на интернет и камери на смартфоните. Въпреки това тези доказателства изискват все пак внимателна проверка от експерти, така че евентуален специален трибунал или също Международният наказателен съд да имат основание за наказателно преследване.
Почти година война. Как тези ужасни месеци промениха украинците? Какво направи войната с украинското общество?
- През това време украинското общество още по-силно се сплоти. Украинците защитават страната си, независимостта си и бъдещето на своите деца. Възхитителна е решимостта, с която го правят. Безпримерна е готовността, с която се подкрепят един другиго и помагат на армията. Изминалите 12 месеца бяха много тежки за всеки украинец. Една четвърт от жителите трябваше да напуснат домовете си - като разселени вътре в страната или бежанци в чужбина. Украинската икономика се срина с една трета, което беше придружено от масивна загуба на просперитет.
Травмата от войната ще остави, за съжаление, отпечатък върху украинското общество за десетилетия напред. Чрез страховете на децата, които трябваше да прекарат дни наред в бомбоубежища, или чрез болезнените спомени на войниците, видели на фронта смъртта и тоталното разрушение. Въпреки това украинците гледат положително към бъдещето, защото имат обща цел - победата на Украйна.
Какво бихте казали на онези (включително в западните страни), които продължават да смятат, че войната трябва да се реши на масата за преговори?
- С всичките си действия в последните месеци и дори години Русия показа, че не вярва в преговори и споразумения. Използва ги, само за да печели време и да подсилва армията си за следваща атака. Следователно мирът от масата за преговори не е устойчив за Украйна. Освен това за украинците - след всичко, което преживяха в последните 12 месеца, след Буча, Ирпин и всичките ракетни удари по инфраструктура и жилищни домове - мирът от масата за преговори е по-скоро гнил компромис. Те искат да победят, с което да възстановят справедливостта и да гарантират дългосрочен мир.
Как виждате бъдещето на Украйна след войната?
- Като свободно, демократично и европейско. Убедена съм, че Украйна може да стане в следващите години член на ЕС. Необходимите реформи са набрали скорост, дори и ако някои препоръки от ЕС все още да не са изпълнени изцяло. Украинското правителство и най-вече украинското общество показват обаче силна воля за прилагане и одобрение на реформите, така че приемането в ЕС да не се провали заради самата Украйна.
