Проучване: Западът е по-сплотен, но се отдалечава от останалия свят след година война

Макар почти една година от инвазията на Русия в Украйна западните лидери да я рамкират като битка между демокрацията и авторитаризма - използвайки защитата на демократичните ценности като призив за обединение за санкции срещу Москва - това обяснение не се поддържа от гражданите в други части на света.

Вече се очертава поляризация и фрагментация в международния ред, който ще се оформи от тази агресия и реагирането срещу нея, но без връщане към воден от САЩ либерален ред.

Западът трябва да се научи да живее като полюс на един многополюсен свят.

Това са част от заключенията на Тимъти Гартън Аш, Иван Кръстев и Марк Ленард, съавтори на разпространен днес доклад от името на Европейския съвет за външна политика (ECFR), за който "Дневник" получи ексклузивни права за България.

Докладът на "Западът е обединен, останалите са критични: Световното обществено мнение след една година война в Украйна" се основава на данните от проучванията на Datapraxis, YouGov и Gallup International Association, събрани от десет европейски страни плюс Китай, Индия, Турция, Русия и Съединените щати (със задължителното уточнение, че в мнението на руснаците и китайците е анализирано по специфичен начин, поради съмненията, че хората се чувстват свободни да отговарят).

Една година след 24 февруари Съединените щати и техните европейски съюзници са си възвърнали чувството за цел на глобалната сцена, но пропастта между техния възглед и възгледът на "останалите" е станала по-голяма, смятат авторите.

"Парадоксът на войната в Украйна е, че Западът е едновременно по-единен и по-малко влиятелен в света от всякога." (Марк Ленард, директор на ЕСВП)

Наборът от данни на ЕСВП показва, че мнението на Запада се е втвърдило спрямо Русия, като голям брой европейци:

средно 55% в анкетираните девет държави от ЕС подкрепят продължаването на санкциите срещу Москва, дори за сметка на икономически затруднения у дома
само 24% подкрепят на енергийни доставки от Русия, 55% са против, дори да им излиза скъпо и с повишен риск.

Данните също така разкриват, че мнозина на запад сега гледат на конфликта в Украйна като на борба за демокрация и за собствената им сигурност и биха искали да видят Русия наказана за агресията ѝ, а Украйна да се излезе от войната с цялата си територия и суверенитет непокътнати.

ЕСВП установи, че гражданите от западния алианс имат изключително негативни възприятия за Русия:

във Великобритания 57% и 49% от респондентите я определят като "агресивна" и "неблагонадеждна" (на това мнение са и голям брой в САЩ и ЕС-9.
големи мнозинства на Запад (77% във Великобритания, 71% в САЩ и 65% в ЕС-9) виждат Русия като "противник" или "съперник" на тяхната страна.

Тази позиция обаче не се поддържа другаде. Мнозина в Китай (76%), Индия (77%) и Турция (73%) не само виждат продължаваща "сила" в Русия и я считат за стратегически "съюзник" и "партньор" на тяхната страна (съответно 79%, 79%, 69%), но също така смятат, че Украйна трябва да обмисли възможността да предаде част от своята територия, за да ускори края на конфликта.

"Проучването разкрива, че докато повечето европейци и американци живеят в свят преди Студената война, структуриран от конфронтацията между демокрация и авторитаризъм, мнозина извън Запада живеят в постколониален свят, съсредоточен върху идеята за национален суверенитет." (Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии)

Тази пропаст в мненията между Запада и "останалите" предполага, че господството на САЩ в международния ред намалява и че конкурентните сили (демокрации и автокрации), ще имат по-ясно изразен глас в бъдещия период. Появата на тези сили може да се види в ролята на Турция като посредник между Киев и Москва по сделката за износ на зърно в Черно море и в засилените икономически отношения на Индия с Русия, докато седи редом с Австралия, Япония и Съединените щати в диалога за сигурност на "Четворката".

В този нов свят, според авторите, Западът би постъпил добре, ако третира Индия, Турция, Бразилия и други нововъзникващи сили като "нови суверенни субекти на световната история". Докато тези страни не споделят обща идеология помежду си - и наистина се различават в много области, - техните общества са възприемчиви към сътрудничество въпреки идеологическите и политическите разделения, както се вижда от подхода им към конфликта в Украйна, твърдят те.

Ето още важни резултати от световното проучване на ЕСВП:

Инвазията на Русия вече не се разглежда като война в Европа, а като война срещу Европа. Противно на миналото лято, преобладаващото мнение в Европа (44% във Великобритания и 38% в девет държави от ЕС) сега е, че Украйна трябва да си върне цялата територия, дори ако това означава по-дълга война или повече украинци да бъдат убити и разселени. По-малко (22% във Великобритания и 30% в ЕС-9) смятат, че конфликтът между Русия и Украйна трябва да спре възможно най-скоро дори ако това означава, че Украйна ще даде контрол върху някои области на Русия.

Общественото мнение на Запад се е втвърдило. Само 14% в САЩ, 15% в ЕС-9 и 8% във Великобритания гледат на Русия или като на "съюзник", който споделя техните интереси, или като на "необходим партньор", с когото трябва да си сътрудничат стратегически. ЕСВП също установи в целия Запад, че много граждани сега имат изключително негативни възприятия за Русия.

Сред другите световни сили мнозина смятат, че войната трябва да приключи възможно най-скоро - дори ако това означава Украйна да е принудена да отстъпи територия. В Китай (42%), Турция (48%) и Индия (54%) голям брой или мнозинства поддържат това мнение, докато само 23%, 27% и 30% съответно във всяка от тези страни, смятат, че Украйна трябва да си върне цялата територия дори ако това означава по-дълъг конфликт.

В САЩ мнозина смятат, че подкрепата им за Украйна се дължи на необходимостта да защитят нейната демокрация, докато европейците гледат на собствената си подкрепа като на по-широка борба за сигурност. 36% от американците се присъединяват към твърдението на Джо Байдън, че основната причина САЩ да застанат зад Украйна в тази война, е запазването на нейната демокрация. Само 1 от 5 във Великобритания и 1 от 6 в деветте държави членки на ЕС се придържат към това мнение. Преобладаващото мнение във Великобритания (44%) и ЕС-9 (45%) е, че тяхното участие е предимно за защита на собствената им сигурност. Само 1 на всеки 10 (11%) във Великобритания и ЕС-9 смятат, че основната причина да застанат зад Украйна, е да защитят нейната "териториална цялост".

На други места участието на Запада се възприема по-скептично. Въпреки че западните лидери наричат конфликта "борба за демокрация" и призовават за глобална подкрепа срещу агресията на Русия, много респонденти в други части на света смятат, че има и други мотиви. По-малко от една четвърт от анкетираните в Китай и Турция смятат, че Западът подкрепя Украйна, за да защити нейната територия или демокрация, а в Русия - едва 15%.

Руснаците виждат САЩ и европейските им съюзници като "противници" или "съперници" в глобалната общност - позиция, която споделят и много хора в Китай. Почти две трети (64%) от респондентите в Русия гледат на САЩ като на "противник". Съответните числа са 51% и 46% по отношение на възприятието на Русия за ЕС и Великобритания. В Китай преобладаващото мнение е, че САЩ (43%) и Великобритания (40%) са стратегически съперници. По отношение на Европа китайците са разделени: 37% я виждат като необходим партньор, а 34% като съперник. Само 9% в Китай виждат ЕС като "противник", докато това е начинът, по който 1 от 4 (24%) в Китай вижда САЩ.

В световен мащаб има признание за единството на Запада. 72% от респондентите в Турция, 60% в Китай и 59% в Русия виждат малка разлика между политиките на ЕС и САЩ спрямо техните страни. В Индия мнението е разделено. 44% виждат известно сближаване, докато 52% виждат различия в политиката на Европа и САЩ спрямо тяхната страна.

Мнозина прогнозират, че воденият от САЩ либерален ред ще отстъпи глобалното си господство през следващото десетилетие. В Китай, Индия, Турция и Русия мнозина очакват Западът да бъде само една от няколко глобални сили. Едноцифрени в проценти е делът в Русия (7%) и Китай (6%) на прогнозиращите глобална доминация на САЩ след десет години, като преобладаващото мнение в тези две държави (33% и 30%, съответно) е, че доминацията ще бъде по-равномерно разпределена между няколко държави.

В Европа и САЩ мнозина (29% във Великобритания, 28% в ЕС-9 и 26% в САЩ) очакват двуполюсният свят да се наложи, с два блока, водени съответно от САЩ и Китай, докато по-малко от една десета (4% във Великобритания, 6% в ЕС-9 и 9% в САЩ) вярват, че САЩ ще бъдат доминиращи.

Нововъзникващите сили са възприемчиви към сътрудничество както със Запада, така и с "останалите". В най-многолюдната демокрация в света, Индия, ЕСВП установи, че гражданите виждат САЩ (87%), ЕС (82%), Великобритания (79%), Турция (59%) и Русия (79%) като "съюзници" или "партньори", като Китай е единствената страна, която те смятат за "съперник" или "противник" (75%). Това до голяма степен се възприема в Турция, която вижда САЩ (51%), Китай (47%), Русия (55%) и ЕС (53%) най-вече като необходими "партньори", с които страната им трябва да си сътрудничи стратегически.

"Нашият изследователски проект в Оксфорд "Европа в променящия се свят" с удоволствие работи с ЕСВП по това проучване в Европа и това, което наричаме страните от CITRUS (Китай, Индия, Турция, Русия, Съединените щати). Констатациите са изключително отрезвяващи", казва Тимъти Гартън Аш, съавтор на доклада, професор по европеистика в Оксфордския университет и старши научен сътрудник в института "Хувър", Станфордския университет.

"Трансатлантическият Запад, съсредоточен около Европа и САЩ, е по-обединен, но никак не успява да убеди големите сили на "останалите", като Китай, Индия и Турция. Урокът за Европа и Запада е ясен. Спешно се нуждаем от нова обяснение, което действително да е убедително за страни като най-голямата демокрация в света - Индия.", допълва той.

Как е направено проучванетоТо е извършено сред пълнолетното население (на възраст 18 и повече години) в края на декември 2022 г. и началото на януари 2023 г. в десет европейски държави (Дания, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания) и в пет държави извън Европа (Китай, Индия, Турция, Русия и Съединените щати). Общият брой на респондентите е 19 765.

В Европа анкетите бяха проведени за ЕСВП като онлайн проучване чрез Datapraxis и YouGov (и чрез Datapraxis и Norstat в Естония). Извадката в Европа е национално представителна за основните демографски данни и минали избори. В Обединеното кралство проучването не обхваща Северна Ирландия.

Извън Европа анкетите бяха проведени от Gallup International Association (GIA) чрез независими местни партньори като онлайн проучване в САЩ (чрез Distance/SurveyMonkey), Китай (Distance/Dynata ) и Турция (Distance/Dynata); и чрез анкети лице в лице в Русия (800 души, BeMedia Consultant) и Индия (Convergent). Данните от Китай, Русия и Индия трябва да се считат за представителни само за населението, обхванато от проучването, а не за цялото национално население.

Всичко, което трябва да знаете за: