Дом и учене: украинците в ЕС имат проблем с езиковата бариера и липсата на уединение

© Reuters

В масовия случай украинските бежанци в Европейския съюз живеят в частни домове, а липсата на уединение е основен проблем, свързан с настаняването им.

По-малко от половината, учили преди да напуснат Украйна, са продължили образованието си в приемащата страна.

Езиковата бариера остава главна пречка за установяването им.

Това са част от изводите в проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права, проведено от 22 август до 29 септември 2022 г., т.е. половин година след началото на руската агресия. Посочените в него проблеми са валидни в значителна степен и днес

То е извършено в 10 държави от ЕС, които:

• споделят сухопътна граница с Украйна (Унгария, Полша, Румъния и Словакия);
• имали са най-голям брой разселени от Украйна хора при избора на страни за проучването (България, Чехия, Германия, Италия и Испания);
• имали са много разселени от Украйна хора спрямо общото им население (Естония).

Резултатите описват картината преди повече от шест месеца, а тя междувременно претърпя промени основно поради два процеса. Първият е, че стотици хиляди украинци се върнаха в родината си. Вторият е напускането на Украйна от нови хора, този път прогонени от ударите на руската армия по цивилни обекти и предимно такива от енергийната инфраструктура, оставили милиони хора почти без ток и отопление.

Какво се казва в частта за България, четете тук.

Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) към 7 март 2023 г. поне 16 милиона украинци са извън родината си:

8 млн. украинци (8 108 448 души) са регистрирани в различни държави в Европа
5 млн. бежанци от Украйна (4 890 639 души) са регистрирани за временна закрила или сходни схеми за защита в Европа
5 млн. души (5 352 000) са вътрешно разселени в Украйна към 23 януари
96 290 души са получили помощ от ВКБООН само досега през 2023 г. в България, Полша, Молдова, Румъния и Словакия
153 170 бежанци от Украйна са регистрирани в България за временна защита (в Полша са 10 пъти повече), но реално записаните в страната са малко над 50 хиляди
2.9 млн. са регистрираните украински граждани в Русия, но не е ясно каква част от тях са принудително преместени там от окупационните власти след нахлуването
16.4 млн. прекосявания на украинската граница към Европа има от началото на войната
10.8 млн. прекосявания на украинската граница има от от Европа към Украйна
500 хил. е разликата между напусканията (2.2 млн.) и влизанията (1.7 млн.) в Украйна от Европа само от началото на 2023 г. Според ООН това означава, че растящ брой бежанци бягат от бомбардировките и ракетните удари на Русия по енергийната инфраструктура на страната.

© UNHCR

Настаняване - общата картина

Близо шестима от 10 респонденти към момента на проучването са били настанени в частен апартамент или къща. От тях повече от половината са плащали изцяло или частично за настаняването си.

• Най-честите проблеми с настаняването са липсата на уединение е споделянето на кухня или баня с непознати.

• Повечето възрастни живеят с деца, които издържат. Често те са в квартири без тиха или отделна стая, в която децата да учат.

• По-малко от един на всеки петима на възраст под 18 години живее с двамата си родители в приемащата страна.

© Агенция на ЕС за основните права

Апартаменти или хотели

На анкетираните на възраст над 16 години е зададен въпрос къде са отседнали.

Средно повече от половината (58%) са в частни апартаменти или къщи. Много респонденти в България (40%), Унгария (24%) и Чехия (18%) са в хотели или ваканционни апартаменти (към момента на провеждане на анкетата).

В Германия и Италия подобен дял живеят в квартири, осигурени от властите (съответно 30% и 21%).

Украинците с деца е малко по-вероятно( но разликата не е драстична) да живеят в частни апартаменти или къщи, отколкото тези без деца (60% срещу 54%).

Как плащат за жилището си?

На участниците в проучването е зададен въпрос дали плащат, изцяло или частично, за наем и/или комунални услуги. Тези, които се намират в дългосрочни бежански лагери или приюти, или друго (неуточнено) настаняване, не са питани по този въпрос.

Средно една трета (35%) не плащат наем. Този процент нараства до 49 на сто при украинците на възраст над 65 години. Четирима от 10 анкетирани (38%) казват, че плащат пълните разноски (наем и/или комунални разходи).

© Агенция на ЕС за основните права

Има забележими различия между отделните държави. Повечето анкетирани в Естония (65%) и Полша (54%) плащат изцяло квартирата си. Повечето в Румъния (65%), Италия (58%) и Словакия (53%) не плащат за жилище.

Почти всеки пети (18%) посочва, че извършва домакинска работа или се грижи за деца или възрастни хора в замяна на настаняване. Четирима от всеки петима (79%) не го правят.

От 1 май бежанците, чийто престой надвишава 180 дни, ще покриват 75% от тези разходи или над 60 злоти (13 евро) на ден.

Новите правила не важат за деца до 18 години, хора с увреждания, пенсионери, бременни жени и отглеждащи деца до една година. Освен това майките или други настойници, които се грижат сами за три или повече непълнолетни деца в Полша, не трябва да плащат.

По думите на заместник-министъра на вътрешните работи и администрацията Павел Шефернакер подобни разпоредби са в сила от юни за хората, които живеят с полски семейства.

Липса на лично пространство

Повечето анкетирани във всички страни отбелязват липсата на уединение (36%) и споделянето на кухня (28%) или баня (24%) с непознати като проблеми при настаняването.

Само 5% казват, че не се чувстват сигурни в квартирата си, а 3% - в квартала си.

Децата и настаняването

Преобладаващото мнозинство от децата на възраст 12-17 години живеят с:

• майките си (88%),
• 52% - с братята и сестрите си,
• 21% - с бащите си,
• 19% - с майките и бащите си,
• 15% - с баба/дядо,
• 12% - с други роднини,
• 6% - с хора, които са им предложили жилище,
• 4% - със законни настойници или хора, които се грижат за тях,
• 3% - с други хора.

Децата най-често посочват като проблеми, свързани с настаняването, липсата на лично пространство и на тиха или отделна стая за учене. Липсата на уединение е проблем за 48% от 16-17-годишните и за 42% от 12-15-годишните.

Това че няма стая за учене създава трудности за 45% от 16-17-годишните и за 40% от 12-15-годишните.

Всички са попитани доколко са доволни от сегашното си настаняване. Анкетираните са дали отговори по скала от 0 до 10, където 0 означава "много недоволен", а 10 - "много доволен".

Образование - общата картина

По-малко от половината от анкетираните, които са учили малко преди да напуснат Украйна, са продължили образованието си в приемащата страна.

• Почти две трети от децата посещават онлайн обучение в училище/университет в Украйна или се обучават сами, използвайки материали/с подкрепата на Украйна.

• Езиковите проблеми са основната причина да не участват в обучение, предлагано от приемащата страна.

• Близо четирима от 10 респонденти, които трябва да научат езика на приемащата страна, за да продължат образованието си, не са посещавали езиков курс след пристигането си.

© Агенция на ЕС за основните права

Достъп до образование

Анкетираните са попитани дали са учили точно преди да напуснат Украйна и дали учат сега, включително и онлайн (с институция в Украйна) или присъствено в приемащата страна.

Средно почти една четвърт от всички (23%), деца и възрастни, в момента учат (онлайн в училище в Украйна или в училище в приемащата държава членка).

Общо 43% от тези, които са учили малко преди да напуснат Украйна, са продължили образованието си.

Повечето деца на възраст 12-15 години (93%) и на възраст 16-17 години (73%), които са учили малко преди да напуснат Украйна, посещават училище.

Защо не учат?

На тези, които са учили малко преди да напуснат страната си, но не са продължили в приемащата страна, е зададен въпрос каква е причината да не продължат образованието си.

• Най-голям дял посочват като причина, че са го завършили (74%).

• Следващата най-популярна причина е непознаването на езика на страната домакин (19%), с изключение на Италия.

• По-малка част от анкетираните казват, че трябва да се грижат за децата си или за по-възрастни роднини (12%).

Средно 9% не могат да си позволят да продължат образованието си. Това е проблем особено в Италия (12%).

Образованието на децата

Деветдесет и два процента от малките деца (12-15 години) посещават училище. Като цяло 73% от децата на възраст 16-17 години, които са учили в Украйна, учат и в приемащата държава (или онлайн в украинско училище, или присъствено).

На въпроса защо не учат, 40% от децата на възраст 12-15 години отбелязват, че нямат лаптоп или таблет за онлайн обучение (13% от тези на възраст 16-17 години).

Повече от една четвърт (27%) на 12-15 години посочват липсата на постоянно място за живеене като причина (11% от децата между 16 и 17 години).

Около 19% не са били приети от училище (6% сред 16-17-годишните) и 19% не са могли да си позволят да посещават училище (11% от тези на възраст 16-17 години).

Децата, които се обучават, са питани как учат - в училище в приемащата страна, онлайн в украинско училище или сами.

Почти две трети (59%) участват в онлайн обучение в украинско училище или се обучават сами, използвайки материали/с подкрепата на Украйна. По-малко деца на 12-15 години учат онлайн в сравнение с тези на 16-17 години (55% срещу 64%).

Децата, които ходят на училище в приемащата страна, са попитани дали там се преподават предмети или дали се предоставят учебни материали на основния език, който говорят у дома.

• На повечето (71%) не са преподавани никакви предмети на езика, който основно говорят в дома си.
• Поне някои предмети са били преподавани на този език на 24% от децата.

Половината от тези деца (55%) не разполагат с нито един от учебните материали, които използват в момента, на езика, който основно говорят вкъщи.

Двадесет и два процента имат поне някои материали, а 19% - много или всички материали на този език.

Езиковата бариера

Анкетираните (12+) са питани колко добре владеят езика на страната домакин. Във всички държави само 10% от го говорят добре, перфектно или на ниво майчин език.

Една четвърт (25%) изобщо не го говорят. Този дял достига 65% в Естония, 58% в Румъния и 57% в Унгария. Той е само 12% в Полша и 18% в Чехия и Словакия.

Делът нараства с възрастта, достигайки 40% сред анкетираните над 65 години. Той е само 13% при малките деца (12-15 години) и 6% при децата на възраст 16-17 години.

Анкетираните, които не говорят достатъчно добре езика на приемащата страна, са питани дали са посещавали езикови курсове след пристигането си.

© Агенция на ЕС за основните права

Почти една четвърт (23%) дават положителен отговор. Този дял е по-висок в Германия (37%) и Испания (31%). По-голям процент не са посещавали и не планират да посещават езиков курс (39 на сто), като процентът варира между изследваните страни - от 69 % в Унгария и 64% в България до 19% в Германия.

Две трети (61%) от украинците над 65 години не са посещавали никакъв езиков курс след пристигането си.

Повече от половината (57%) от децата, чийто майчин език не е езикът на приемащата страна, са посещавали езиков курс. Почти една трета (31%) обаче не са участвали в такъв, към момента на попълване на анкетата анкетата, а 9% са заявили, че планират да се включат.

© Агенция на ЕС за основните права