
© Reuters
България не е сред страните, които днес подписаха в Брюксел споразумение за проекта на Европейската агенция по отбрана (EDA) за съвместна доставка на боеприпаси - поне един милион броя - за подпомагане на Украйна и за попълване на националните запаси на държавите членки.
Според официалното съобщение това са направили 18 страни от ЕС и Норвегия, но още държави членки вече са изразили намерение да се присъединят към инициативата скоро след преминаването през национални процедури. Дали България е сред тях, какви са тези процедури и дали включват парламентарно одобрение (българският парламент ще се събере на учредителна сесия поне след месец, а може и в началото на май) не се дават подробности.
Проектът отваря пътя за държавите - членки на ЕС, и Норвегия да продължат по два пътя:
- двегодишна бърза процедура за 155-милиметрови артилерийски снаряди
- седемгодишен проект за снабдяване с множество видове боеприпаси.
Първоначалните страни по споразумението са: Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Румъния, Словакия, Швеция и Норвегия.
© EDA
Има доста въпросителни около реализирането на споразумението. Западни издания писаха през последните дни за дефицит на експлозиви в Европа или намаляващи наличности във военните погреби, което може да забави с много месеци - може би към края на 2023 г., реалните доставки за Украйна.
Като доставяме заедно чрез рамката на EDA и мобилизираме финансова подкрепа от Европейския механизъм за мир, ние ще доставяме на Украйна повече и по-бързо, заяви Жозеп Борел, ръководещ отношенията на ЕС във външната политика и сигурността. "Отново нарушаваме едно табу и отключваме потенциала на сътрудничеството на ЕС при съвместни обществени поръчки", допълни той.
Унгария декларира още преди началото на срещата, че "няма да участваме в това, не купуваме боеприпаси, които да се изпращат в Украйна", по думите на външния министър Петер Сиярто. Унгария държи нейната вноска от 10 млн. евро в Европейския механизъм за мир да се използва за стабилността на Западните Балкани и намаляване миграцията към ЕС.
© EDA
Борел представи по-рано този месец три допълващи се направления за доставка на повече артилерийски боеприпаси и за по-бързата им доставка, като EDA очевидно действа в момента по второто:
- да се помогне на държавите членки при изпращането на такива боеприпаси от национални запаси или от чакащи поръчки
- за съвместно търсене и бързото преминаване към съвместно снабдяване със 155 мм снаряди
- за увеличаване на производствения капацитет на европейската отбранителна индустрия.
Проектът на EDA може да осигури бързи процедури, позволяваща опростяване на обществените поръчки и сключване на договори в кратки срокове. Отново за ускоряване на процеса средства, вложени в договорите от държавите членки, могат да бъдат възстановени чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF), извънбюджетен инструмент на ЕС в подкрепа на Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (ОВППС).
© EDA
Главният изпълнителен директор на EDA Иржи Шедиви коментира, че очаква тази седмица още държави да се включат в споразумението. "Това е важен момент в подкрепата на ЕС за Украйна, европейското сътрудничество в областта на отбраната и EDA. Преодоляването на недостига на боеприпаси, както и свързаните с тях запаси, е критично важно за готовността на въоръжените сили на държавите членки и способността им да изпълняват своите мисии, като в същото време подкрепят Украйна."
© EDA
Миналата седмица еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон бе в България по този въпрос, където посети и предприятия в района на Казанлък. Тогава той обясни, че кръгова търговия е схемата, чрез която България може да помогне за въоръжаване с муниции на Украйна.
Българските фирми "имат капацитета да увеличат доставките до настоящите си клиенти, които са членове на ЕС. Страните, които имат запаси, ще могат да ги дадат на Украйна, а производителите ще могат да увеличат продукцията си, за да попълнят тези запаси. За мен беше много важно да имам тази гаранция", каза той за изданието "Политико"
След посещението на три "класифицирани производствени площадки" - едната от тях е държавната ВМЗ, Бретон коментира: "България има добър капацитет да увеличи значително производството в рамките на времева рамка, която може да е съвместима с това, което търсим."