Да остана или да си тръгна? Дилемата на украинците близо до фронта

Най-накрая настъпило време Васил Кърлишчук да си тръгне.

Когато евакуационният екип на украинската Държавна служба за извънредни ситуации пристигнал пред вратата на малкия му дом в източното село Калиновка във вторник, 74-годишният мъж започнал бавно да сортира документите си и избелелите албуми със снимки.

Съседката Вера дошла да се сбогува. Тя щяла да остане и искала да знае дали Кърлишчук ще вземе със себе си своята слънчева батерия. Той решил, че ще я вземе, а тя се сбогувала и си тръгнала.

Отвън силните артилерийски гърмежи от украинските позиции и грохотът на идващите снаряди, изстреляни от руската страна на фронтовите линии на по-малко от 4 км на изток, напомняли колко е опасно оставането.

Курлишчук е живял в къщата повече от 20 години, но сега планира да се отправи към Киев, за да отиде при сина си, който напуснал шест седмици по-рано. Без да знае кога ще е безопасно да се върне, той събрал документите и черно-белите си снимки.

За да го прибере, е дошъл екип от спасители, ръководени от Артур Спицин, ръководител на отдела за предотвратяване на извънредни ситуации на клона в Бахмут на националната Държавна служба за извънредни ситуации.

Точно на изток от Калиновка, Бахмут е град, който от август насам се превърна в най-кървавото бойно поле на 13-месечната война между руските и украинските сили, като там бяха убити хиляди войници и от двете страни.

Самият той родом от Бахмут, Спицин е един от десетките служители и доброволци, които ежедневно рискуват живота си, за да измъкнат хората от опасни места близо до фронтовата линия.

"Като цяло всички се евакуират", казва 32-годишният мъж пред "Ройтерс" в дома на Кърлишчук.

"Единственият въпрос е времето и условията за евакуация. Сега хората имат възможност да си опаковат багажа, да помислят какво да вземат със себе си", отбелязва той и добавя, че така е за предпочитане пред това да си тръгнат в последния момент.

Служители на службите за спешна помощ са евакуирали повече от 10 хил. души от селища в Донецка и Луганска област в Източна Украйна, откакто Русия започна своята пълномащабна инвазия на 24 февруари миналата година, като много повече семейства са намерили изход сами или с помощта на доброволци.

Никой не трепва

Много възрастни жители на Калиновка и съседния град Часов Яр, и двата включени в конфликта, докато руските сили се придвижват на запад в опит да обкръжат град Бахмут, казват, че нямат къде да отидат и нямат желание да напуснат.

Това, което сега е нещо обичайно за стотиците, останали в Часов Яр от предвоенното население от около 13 хил. души, би било необикновено другаде.

Никой не трепва, когато оръдия в и около града стрелят към руснаците.

Много къщи и административни сгради са силно повредени и хората разчитат на хуманитарна помощ и водоразпределителни пунктове, за да се справят.

Насред шума на войната Олена, която дава само малкото си име, седи на пейка пред блока си и разговаря с двама приятели. Приготвили са заедно чай и супа по-рано през деня на малък външен огън с дърва.

"Вера беше евакуирана в Полтава, но много хора останаха", казва 67-годишната жена, посочвайки снимки на смартфона си на нейна приятелка, която е напуснала Часов Яр, за да отиде на по-безопасно място.

"Бихме искали да се видим отново, но това е война", допълва тя.

Очите ѝ се пълнят със сълзи, когато нейният съсед Валерий Золотов е изнесен от сградата върху одеяло и в бронирания охранителен камион на службите за спешна помощ, първоначално предназначен да превозва пари в брой от и до банки.

Двама други обитатели също се качват в автомобила, като в последния момент взимат решение да си тръгнат.

Това означава три познати лица по-малко за Олена и нейните приятели, които остават в Часов Яр.