Държавите за колективното купуване на муниции станаха 24, България не е сред тях

Страните, които се включиха в обявеният преди седмица проект за колективно купуване на муниции, координирано от Европейската агенция за отбрана (EDA), достигнаха 24.

Сред тях са 23 страни от Европейския съюз и Норвегия. България не участва (виж кои са държавите в картата на дъното на текста).

В края на миналата седмица към първоначалните 18 страни се включиха още пет:

Италия
Испания
Литва
Унгария
Полша.

Включването на Италия и Испания е важно с това, че те са сред десетте най-големи производителя на въоръжение в света. Важно е и участието на Полша, която рязко увеличава производството и купуването на муниции и въоръжение както за собствената армия, така и за да помага на Украйна.

Дания стана член на EDA на 23 март и вече може да участва на всички срещи, обсъждания, програми и поръчки. Засега тя не е част от програмата за муниции. Извън проекта са още Словения, Латвия и Ирландия, като последната е по конституция военно необвързана и води по-специфична политика в отбраната.

Проектът на EDA е отворен за всички страни от ЕС.

Норвегия се включи веднага, защото от 2006 г. има т.нар. Административно споразумение с агенцията и така участва в нейните проекти и програми. Останалите държави с такъв статут са Швейцария (от 2012 г.), Сърбия (2013 г.) и Украйна (2015 г.)

Все още се обсъжда дали и как да се правят поръчки с трети страни - например с Южна Корея, която може да предостави особено търсените сега 155-мм артилерийски снаряди от натовски стандарт.

Има и още една схема за ускорено колективно снабдяване с муниции - комбиниране на поне три държави от ЕС, като обикновено една от тях играе водеща роля. Тя, изглежда, ще бъде използвана от Германия, Дания и Нидерландия, като Берлин вече обяви, че е готов да отвори военнопромишления си комплекс за нови договори по такава схема.

Важната подробност "и/или"

За проекта за колективно купуване на муниции се заговори през последните месеци изключително в контекста на нуждата спешно да се изпратят такива на Украйна, където заради войната на ден се изстрелват хиляди снаряди. Но той не е единствено за подпомагане на украинската армия.

В текста на съобщението за присъединилите се към програмата е казано следното:

"Още държави членки вече изразиха намерението си да се присъединят към инициативата скоро след национални процедури. При пълно зачитане на суверенните национални решения и без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на всяка държава - членка на ЕС, проектът може да се използва за попълване на националните запаси на държавите членки и/или за подпомагане на Украйна."

Това "и/или" използва Унгария. Балаш Орбан, началник на администрацията на премиера Виктор Орбан, заяви, цитиран от агенция MTI, че Унгария подкрепя предложенията за подобряване на сътрудничеството в областта на отбраната, но не желае да позволи да бъдат изпращани оръжия, закупени в Унгария или чрез Унгария, на украинско-руския фронт в резултат на такова сътрудничество.

"Подкрепяме съвместното снабдяване с оръжия, но само унгарските отбранителни сили и унгарските войници могат да се възползват от това, така че продължаваме да се придържаме към принципа да не участваме в конфликта, като доставяме оръжия", изтъкна той.

Съобщението на EDA разяснява още:

"Проектът "Съвместно доставяне на боеприпаси" беше създаден за рекордно кратко време от EDA, за да отговори на призива за колективно и по-бързо доставяне на боеприпаси чрез обединяване, координиране и съгласуване на договори с европейската отбранителна индустрия. Проектът на EDA предоставя солидна рамка за намерението на държавите членки да доставят съвместно спешно необходими боеприпаси за Украйна. Този проект изпраща ясно послание към индустрията и засилва подкрепата на ЕС за Украйна след агресивната война на Русия.

Общите поръчки са най-добрият вариант за намаляване на разходите (...) като същевременно позволява на държавите членки да купуват боеприпаси според националните си нужди и да подкрепят Украйна."

В навечерието на неофициалната среща на Съвета на министрите на отбраната в Стокхолм на 7 и 8 март Жозеп Борел, ръководителят на външните отношения и сигурността на ЕС, определи три допълващи се направления за доставка на повече - и по-бързо - артилерийски боеприпаси:

помощ за държавите членки при изпращането на такива боеприпаси от национални запаси или от чакащи поръчки
за колективни поръчки и бързо преминаване към 155 мм снаряди
увеличаване на производствения капацитет на европейската отбранителна индустрия.

Проектът на EDA е път за постигане на втората писта, осигурявайки бърза процедура, позволяваща опростяване на процеса за поръчване и сключване на договори в кратки срокове. За да няма забавяне и в плащанията, държавите членки могат да предоставят средствата по договорите, но ще си възстановят значителна част от средствата чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF). Понеже механизмът ще покрива максимално 55-60% от сумата, на практика договорите ще са за почти два пъти повече средства.

Предвидените средства са 2 млрд. евро, с които трябва в следващите 12 месеца (ще се положат усилия това да стане до края на годината) Украйна да получи 1 милион снаряда, без държавите членки да опразват складовете си и да създават риск за собствената си отбрана. Ускоряването на процеса може да стане като тези поръчки бъдат обявени за случай на форсмажор, т.е. преговори по тях могат да започнат веднага и директно с конкретен производител или доставчик без обществена поръчка.

В момента 24-те държави по проекта проверяват наличностите на муниции от съветски и натовски стандарти, от които се нуждае Украйна, и до края на месец май би трябвало производители и търговци да са получили договорите кой с какво може да помогне веднага. (финансирането по EPF е 1 млрд. евро.)

До септември се събират заявките и договорите за възстановяване на вече изпратеното и за допълнителни количества 155-милиметрови снаряди. (финансирането по EPF е още 1 млрд. евро.)

Третата писта - за инвестиции в ключови фирми в ЕС за производство на муниции (като българската ВМЗ например) - е предвидено да продължи 7 години. С колко и как ще се финансира тази част все още се обсъжда.

На 20 март след Съвета на министрите на външните работи и отбраната Жозеп Борел каза: "Знаейки, че ще има повече нужди, не само за Украйна, но и за други страни по света, Съветът също се съгласи да обмисли допълнително увеличаване на общия финансов капацитет на EPF с 3.5 милиарда евро. Не казвам [че] Съветът се е съгласил да го увеличи, а да обмисли това допълнително увеличение, което е първата стъпка за това."

Какво подписаха Радев и Орбан в Брюксел

Лидерите на страните от ЕС, включително Румен Радев и Виктор Орбан, се подписаха на 23 март под "Заключения на Европейския съвет относно Украйна". В документа по повод доброволното подпомагане на украинската армия между другото се казва:

"7. Европейският съюз застава непоколебимо и изцяло рамо до рамо с Украйна и ще продължи да предоставя солидна политическа, икономическа, военна, финансова и хуманитарна подкрепа на Украйна и нейния народ толкова дълго, колкото е необходимо.

Европейският съюз и държавите членки увеличават усилията си за подпомагане на посрещането на неотложните военни и отбранителни потребности на Украйна.

Като взема предвид интересите на всички държави членки в областта на сигурността и отбраната, Европейският съвет приветства постигнатото в Съвета споразумение спешно да се доставят боеприпаси за комплекси "земя-земя" и боеприпаси за артилерийски системи за Украйна, а при поискване - и ракети, включително чрез съвместно възлагане на обществени поръчки и мобилизиране на подходящо финансиране, в т.ч. чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, с цел да се осигурят 1 милион броя боеприпаси за артилерийски системи чрез съвместни усилия в рамките на следващите дванадесет месеца, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на определени държави членки."

Всичко, което трябва да знаете за: