Лицевото разпознаване подпомага репресиите в Русия с технологии от САЩ

© Reuters

Андрей Чернишов тъкмо влязъл в московска метростанция на път за антивоенен протест миналия май, когато полицаи го спрели, информирали го, че е обявен за издирване и без допълнителни обяснения го придружили до полицейско управление в гарата.

Там служителите казали на 51-годишния банков служител, че системата за лицево разпознаване на метрото го е маркирала за задържане заради политическата му активност. Малко над седмица по-рано Чернишов стоеше сам до фонтан на площад "Пушкин" в центъра на Москва и вдигна собственоръчно направен плакат с надписи "Мир на Украйна", "Без война" и "Свобода за Русия".

Освободен без обвинение след няколко часа, Чернишов бил задържан отново по-късно същия ден, когато се прибирал у дома. Този път той бил разпитан за възгледите си за войната в Украйна и президента Владимир Путин. Мъж в цивилно облекло се представил като служител от руския Център за борба с екстремизма, известен на руснаците като Център Е, и посъветвал Чернишов да се въздържа от бъдещи демонстрации, защото трябва да се грижи за малко дете.

"Приех думите му като заплаха", каза Чернишов, който има 5-годишен син.

Този ден Чернишов прекарал седем часа в полицията.

И това не бил краят. Полицията отново задържала Чернишов в метрото през юни, август и септември и два пъти посетила дома му, за да го предупреди да не протестира. През юни той се противопоставил на властите, като раздал значки на минувачите с надписи "Не на войната" и "Русия ще бъде свободна".

Руските власти не отговориха на въпросите на "Ройтерс" за сблъсъците на Чернишов със силите на реда.

Не е тайна, че руското правителство използва лицево разпознаване, за да следи гражданите. През 2017 г. град Москва обяви стартирането на една от най-големите в света мрежи за видеонаблюдение с разпознаване на лица. В тогавашно съобщение отделът за информационни технологии на Москва каза, че 160 хил. камери в целия град - като над 3000 от тях са свързани със системата за разпознаване на лица - ще помогнат на правоприлагащите органи.

Сега преглед на "Ройтерс" на над 2000 съдебни дела показва, че тези камери са изиграли важна роля при арестите на стотици протестиращи. Повечето от тези хора са били задържани през 2021 г., след като са се присъединили към антиправителствени демонстрации, показват съдебните регистри. Но след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., властите започнаха да използват разпознаване на лица, за да попречат на хората да протестират на първо място, според интервюта с над две дузини задържани и информация, събрана от руска група за наблюдение. Лицевото разпознаване сега помага на полицията да идентифицира и измива опонентите на Кремъл като превантивна мярка, когато реши.

Десетки руснаци са задържани за антивоенни жестове в Москва и в Санкт Петербург

"Това е нова практика, която се използва със смразяващ ефект, особено в Москва, където протестите са най-големи и където хората знаят, че са наблюдавани от камери за лицево разпознаване", каза Дария Короленко, адвокат от "ОВД-Инфо", независима правозащитна група, която наблюдава репресиите в Русия.

Западните технологии подпомогнаха репресиите. Системата за лицево разпознаване в Москва се захранва от алгоритми, произведени от една беларуска компания и три руски фирми. Поне три от компаниите са използвали чипове от американските фирми Nvidia Corp или Intel Corp във връзка с техните алгоритми, установи "Ройтерс". Няма предположения, че Nvidia или Intel са нарушили санкциите.

Говорител на Националния институт за стандарти и технологии към Министерството на търговията каза, че участието в неговите оценки не е печат на одобрение. Дейността за напреднали изследователски проекти за разузнаване (IARPA), която присъди наградите, каза, че предизвикателствата са за "анализ на пазара", а "IARPA няма достъп до или роля в продължаващото развитие на дадена технология на дадена организация след приключването на предизвикателството за награда".

Камерите за наблюдение са само част от кампанията на руското правителство за потискане на опозицията срещу войната, според "ОВД-Инфо" и над дузина активисти, интервюирани от "Ройтерс". Провеждането на "публични действия, насочени към дискредитиране на използването на въоръжените сили на Руската федерация" и умишленото и публично разпространяване на невярна информация за руските въоръжени сили е незаконно. Подобни действия се наказват с глоби и лишаване от свобода от три до 15 години.

Чернишов е сред най-малко 141 души, задържани превантивно през 2022 г., сочат данни, събрани от "ОВД-Инфо". Те били спирани в метрото на национални празници, когато властите очакваха протести, или в други моменти, когато антивоенните настроения бяха високи, например след като Русия обяви масово набиране на мъже в армията през септември.

"Ройтерс" интервюира 29 души, които са били спрени от полицията в московските метростанции. Всички без един казаха, че са разбрали от служителите, че са били маркирани за задържане чрез лицево разпознаване. Най-малко 14 казаха, че служители се позовали на система, наречена "Сфера". Министерството на транспорта на Москва заяви в съобщение за новини от декември 2022 г., че неговата система за видеоанализ "Сфера" използва технологията VisionLabs. "Ройтерс" не можа да определи кои други продукти са в основата на "Сфера".

Сред задържаните са студенти, пенсионери, учен, научен сътрудник и куриер. Някои пътуваха до или от работа. Един мъж отиваше на театър с жена си и децата си. Една жена водела майка си на преглед при лекар. Всички имаха едно общо нещо - бяха критични към Кремъл. Повечето преди това са се присъединили към антиправителствени протести.

Тези хора казаха, че са били държани на метростанция или полицейски участък за периоди от 10 минути до 18 часа. Седем казаха на "Ройтерс", че полицията ги е информирала, че са били задържани, за да им попречат да протестират. Най-малко 12 казаха, че преди освобождаването си са подписали документ: че или се задължават да не протестират, или потвърждават, че са получили предупреждение да не протестират. Никой не е обвинен в нарушение.

Кремъл прехвърли подробни въпроси за тази статия към кметството на Москва, което не отговори. Министерството на вътрешните работи на Русия, което контролира правоприлагането, също не отговори на въпросите, изпратени чрез Кремъл.

Светкавично бързо

Московското метро използва лицево разпознаване като част от своята система за плащане на билети, както и за сигурност. Пътниците се снимат, докато минават през портите, а компютърен алгоритъм сравнява лицето с база данни със снимки. Ако системата маркира пътник за задържане, полицията реагира за секунди или минути, според 29-те души, задържани по този начин. Александър Жаров, 32-годишен активист за граждански права, записа момента на задържането си на мобилния си телефон през август миналата година и сподели кадрите с "Ройтерс".

Технологията за разпознаване на лица използва алгоритми с изкуствен интелект за анализиране и идентифициране на лица. Московското метро е внедрило алгоритми от три руски компании, според съобщение за новини от 2021 г. на уебсайта на град Москва. Тези фирми са Tevian, компания за изкуствен интелект, основана от служители на Московския държавен университет; NtechLab, която от 2018 г. бе частично собственост на руската отбранителна фирма Държавна корпорация "Ростех"; и VisionLabs, собственост на най-големия мобилен оператор в Русия, MTS, и със седалище в Нидерландия.

Tevian не отговори на искания за коментар.

Договорите, публикувани през 2022 г. на сайта за държавни търгове на Русия, предоставят допълнителни технически подробности за системата за лицево разпознаване на столицата. Те показват, че Москва използва Luna Platform на VisionLabs, FindFace на NtechLab и FaceSDK на Tevian, както и софтуер за лицево разпознаване, наречен Kipod, произведен от Synesis, беларуска компания. Synesis е под американски, европейски и британски санкции за ролята си в потискането на продемократичните движения в Беларус и Русия. Synesis отхвърли санкциите като "неоснователни". Не направи коментар за тази статия.

© Reuters

За да ускорят съпоставянето на изображения, NtechLab и VisionLabs са се обърнали към американска технология. И двете фирми са използвали графични процесори (GPU), произведени от базираната в Санта Клара, Калифорния Nvidia, според сайта на Nvidia. Графичните процесори са мощни чипове, първоначално предназначени да подобрят изобразяването на изображения във видеоигри.

Назаркин, изпълнителен директор на VisionLabs, каза пред "Ройтерс, че графичните процесори на Nvidia са "индустриален стандарт" за обучение на система за лицево разпознаване за точно идентифициране на изображения. "Почти всяка компания, която прави каквото и да" е приложение с изкуствен интелект, използва графични процесори на Nvidia", каза Назаркин в телефонно интервю от Москва.

В изявление до "Ройтерс" Nvidia каза, че е спряла продажбите за Русия през март 2022 г., след като САЩ наложиха строг контрол върху износа и санкции, но не може да проследи всяко използване на своите продукти надолу по веригата. Говорител каза, че Nvidia е имала кратък ангажимент с VisionLabs и NtechLab, приключил преди февруари 2022 г.

Руските митнически записи обаче показват, че най-малко 129 доставки на продукти на Nvidia са достигнали Русия чрез трети страни между 1 април и 31 октомври 2022 г. Записите за най-малко 57 от тези пратки показват, че съдържат графични процесори. В отговор на тези констатации, говорителят каза: "Спазваме всички приложими закони и настояваме нашите клиенти да направят същото. Ако научим, че някой клиент на Nvidia е нарушил законите за износ на САЩ и е изпратил нашите продукти в Русия, ние ще спрем да правим бизнес с тях."

Алгоритмите за разпознаване на лица също работят на високоскоростни централни процесори (CPU), чиповете, които осигуряват процесорната мощност, необходима на компютъра, за да изпълни задачите си. В документ, който се появи на уебсайта на Intel през октомври миналата година, се казва, че беларуската фирма Synesis е тествала технологията на Intel през 2019 г. и използва процесори на Intel, за да подобри производителността на своята платформа Kipod "за правоприлагането".

Европейският съюз и Великобритания санкционираха Synesis през декември 2020 г., заявявайки, че Kipod е използван за проследяване и репресии на граждански и продемократични активисти в Беларус. Synesis нарече твърденията "абсурдни". След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Министерството на финансите на САЩ обяви, че също санкционира Synesis, тъй като руските и беларуските власти са използвали системата за видеонаблюдение на фирмата, за да преследват протестиращи.

Intel каза пред "Ройтерс", че продажбите ѝ в Русия над десетилетие са били чрез дистрибутори, които са задължени да спазват експортния контрол на САЩ. Тя каза, че е спряла всички доставки до клиенти в Русия и Беларус след нахлуването на Русия в Украйна. По-рано "Ройтерс" съобщи, че продукти на Intel на стойност най-малко 457 млн. долара са пристигнали в Русия между 1 април и 31 октомври 2022 г., според руските митнически регистри. "Ние приемаме сериозно докладите за продължаваща наличност на нашите продукти и разглеждаме въпроса", каза говорител на Intel.

Права в опасност

Разбира се, руските и беларуските компании започнаха да използват западни технологии преди налагането на последните експортни ограничения. Но още през 2009 г. Intel се присъедини към Глобалния договор на ООН, според който компаниите не трябва да участват в нарушаване на правата на човека. Nvidia се присъедини към договора през 2022 г. В своята политика за правата на човека Nvidia казва, че одобрява Ръководните принципи на ООН за бизнеса и човешките права, които изискват от компаниите да намалят риска техните продукти да бъдат използвани за злоупотреби с права. Политиката на Intel за правата на човека също твърди, че въплъщава принципите на ООН.

В отговор на констатациите на "Ройтерс" седем адвокати заявиха, че използването на лицево разпознаване срещу протестиращи и активисти в Москва вероятно представлява нарушаване на човешките права.

Клара Полачкова Ван дер Плоег, ръководител на Отдела за бизнес, търговия и права на човека в Правния център за правата на човека на Университета в Нотингам, каза: "Подходящ процес за тези компании би бил да знаят кои са техните бизнес партньори, да научат как с техните продукти използват и упражняват влияние, за да предотвратят използването на тяхната технология за нарушаване на правата на човека." Intel и Nvidia отказаха коментар по този въпрос.

"Мамо, не гледай телевизия": Pussy Riot с антивоенна песен и послание към Запада

Руските и беларуските фирми преди това са имали контакти с правителствени агенции на САЩ. Всички са взели участие в тестове за разпознаване на лица от Националния институт за стандарти и технологии (NIST), агенция на Министерството на търговията на САЩ, показват документи. През 2017 г. NtechLab получи две награди на обща стойност 25 хил. долара в конкурс за лицево разпознаване, организиран и финансиран от IARPA, подразделението на Службата на директора на Националното разузнаване, която наблюдава разузнавателната общност на САЩ. Две години по-късно NtechLab спечели награда от 15 хил. за второ място в друго технологично предизвикателство на IARPA.

"Участието в оценката не означава одобрение от NIST на бизнес или други практики на който и да е участник", каза NIST за "Ройтерс" в имейл. Говорител на IARPA каза, че работата му изисква да поддържа осведоменост за водещите световни иновации и че наградите не означават одобрение от правителството.

Изпълнителните директори и основателите на VisionLabs, NtechLab и Tevian вече са в списък на хората, които са хвърлили в затвора Антикорупционният фонд на руския опозиционен лидер Алексей Навални смята, че трябва да бъдат санкционирани. От фондацията посочват участието на компаниите в системата за видеонаблюдение на Москва, която според него се използва за преследване на политически активисти. Компаниите не отговориха на въпросите за включването им в списъка.

Под наблюдение

Превантивните задържания, съчетани с друг натиск от страна на полицията, дотолкова преобърнаха живота на някои от целите, че те казват, че са се почувствали принудени да напуснат Русия.

Люба Крутенко, 32-годишен архитект, която беше в полезрението на полицията заради два предишни ареста за протест, каза, че полицията се е появила в дома ѝ седем или осем пъти през март и април миналата година. В началото на март дошли три пъти за два дни. "Просто ми даваха предупреждения, документи, че не трябва да ходя на митинги и ако отида, може да се образува наказателно дело", каза тя. Спряла да отваря вратата, за да избегне срещите. Тогава започнали да я викат.

В телефонно обаждане през април полицай ѝ казал, че знае, че е вкъщи. "Казаха ми, че могат да проверят записите от камерите до входа на моята сграда и да знаят дали съм вътре", каза тя. Показа на "Ройтерс" екранни снимки на няколко пропуснати обаждания от полицията и на текстово съобщение, което я информира, че стоят пред дома ѝ. Спряла да вдига телефона и заминала на почивка в град Онега в Северна Русия. Когато се върнала в Москва на 6 май, полицията я чакала на перона, когато излязла от влака.

Следващата среща била три дни по-късно, точно след като тя влязла в московска метростанция на Деня на победата на Русия. Двама полицаи се приближили, помолили я да покаже личната си карта и я уведомили, че охранителната камера до пункта за плащане на метрото я е разпознала. Казали ѝ, че е обявена за издирване и я придружили до полицейски пункт на метростанцията. След около 40 минути пристигнали още двама полицаи и ѝ казали, че е задържана и ще бъде отведена в полицейското управление. Един от полицаите носел автомат, каза тя.

В полицейското управление тя поискала обяснение за задържането си. Казала на един полицай, че нарушават правата ѝ. "Бях ядосана. Казах ѝ: държите ме тук. Това е моят уикенд. Имам планове с приятели". Крутенко каза, че офицерът отговорил, че хора като нея нямат права и я нарекъл предател. Друг полицай ѝ казал, че я задържат, защото този ден е планиран антивоенен протест в центъра на града и че имат списък с потенциални протестиращи - включително нея - на които се опитват да попречат да присъстват.

Било ѝ позволено да напусне след около три часа, с още едно предупреждение, че рискува затвор, ако отново бъде обвинена, че протестира. "Тъй като полицията присъства в живота ви през цялото време, това го прави непредсказуем", каза тя, описвайки многократните срещи. "Мислите, че можете да бъдете задържан по всяко време.

Наблюдението и рискът от задържане я накарали да реши да напусне Русия през септември. Сега живее в Бон, Германия, където е в процес на завършване на интеграционен курс.

На 9 май, същия ден, в който Крутенко е задържана, полицай се приближил до Сергей Пинчук, 27-годишен куриер, секунди след като влязъл в московското метро. Пинчук, който носел синьо и жълто, цветовете на украинското знаме, този ден, каза, че полицията е имала ръчно електронно устройство с около 10 негови снимки, като всички, изглежда, са направени от камери за сигурност на метрото на различни дати.

В близкия полицейски участък детектив го блъснал в стената, хванал го за врата и го нарекъл с обидни думи, каза той.

Месец преди това Пинчук стоеше сам пред сградата на Кремъл и държеше табела с надпис "353 Наказателен кодекс на Русия". Спрете Путин", позовавайки се на руски закон, според който воденето на агресивна война се наказва с до 20 години затвор. Детективът попитал за това. "Той каза "защо направи това? Времето е тежко за страната ни", каза Пинчук, който беше арестуван, обвинен и глобен за протеста. Детективът също го заплашва да го затвори за години и да създаде проблеми на семейството му, каза той.

В средата на август Пинчук и негов приятел се изкачиха на клетъчна кула в неговия град Наро-Фоминск, югозападно от Москва, и поставиха украинско знаме на върха. На следващия ден, докато Пинчук бил на гости при родителите си, брат му се обадил и го информирал, че полицията се отбила в дома на Пинчук и го търси. Няколко часа по-късно Пинчук бил на летището и хванал първия възможен полет до Тбилиси, Грузия. По-късно полицията се обадила на майка му и изпратила съобщение на приятелите му, питайки къде е. Той решил да се премести в Съединените щати, където каза, че се чувства по-сигурен. Сега живее в Сиатъл и търси убежище.

© Reuters

Протестиращият Чернишов, задържан два пъти в един и същи ден, напуснал Русия и е в Минеаполис със съпругата и сина си. Решил да си тръгне, след като полицията отново го задържала в метрото на 1 септември на път за работа. Каза, че оставили с белезници в килия през нощта и го ударили с електрошоков пистолет, когато той ги помолил да разхлабят или свалят белезниците. Не му позволили да пие или да използва тоалетната и оставили лампите включени цяла нощ, каза той. На следващата сутрин го пуснали без обвинение. Чернишов предостави на "Ройтерс" снимки на няколко свои задържания и протести.

Над две седмици по-късно, каза той, докато се канел да влезе в колата си, за да се прибере от фитнеса, мъж с качулка напръскал лицето му с боя. Боята щипела очите му и оставяла следи по лицето му. След инцидента той получил анонимно писмо със заплахи, че ще го нарани или затвори, ако не спре да изразява политическите си възгледи. Писмото съдържало снимка на нападението.

"Така че осъзнах, че трябва да напусна Русия възможно най-бързо", каза той.