Закрилата, която ЕС предостави на украинските бежанци, дава уроци за бъдещето

Руската инвазия в Украйна миналата година предизвика най-голямата бежанска криза в Европа след Втората световна война, но също и вълна от солидарност, тъй като хиляди хора отвориха домовете си за украинци, а страните от ЕС им дадоха права и привилегии, подобни на тези на техните собствени граждани.

Европейският съюз бързо предостави временна закрила на милиони бягащи украинци, давайки им незабавно право на работа и достъп до образование, здравеопазване, социални грижи и жилище, почти същите като на местните граждани.

Отношението към тях е в ярък контраст с това към бежанците от други военни зони, но може да послужи за урок как да се намери решение на спорния въпрос.

"Временната закрила е спящата красавица на европейското законодателство за предоставяне на убежище", каза Сара Консолато, експерт по имиграцията към неправителствената организация Refugees Welcome Italy, пред Фондация "Томсън Ройтерс". "Решението за активиране, за първи път от приемането ѝ, беше новаторско", допълни тя.

Неизползваната до тогава Директива на ЕС за временна закрила от 2001 г. има за цел да ускори правата на пребиваване чрез премахване на необходимостта да се разглеждат молбите индивидуално, избягвайки по този начин големи затруднения и възможен колапс на системите за убежище под натиска на масовото движение на бежанци.

Но мярката, макар и до голяма степен приветствана като успешна, създаде двустепенна система, казват защитниците на бежанците, в която бежанци, които не са от Украйна, преминават през дълъг процес на кандидатстване за убежище и издържат на условия, които често изглеждат предназначени да ги възпират от идването в ЕС.

Убежище се предоставя на хората, които не само бягат от войната, но и на онези, които са подложени на преследване. Това обаче е по-трудно за доказване и често води до продължителна проверка.

Въпреки че режимите за предоставяне на убежище се различават значително в ЕС, общото между тях е ограничаването на правата на кандидатите за месеци, а понякога и години, докато молбите им се оценяват.

Ключова ли е географията?

ЕС обмисляше задействането на директивата и в миналото. Италия и Малта призоваха за това през 2011 г., когато почти 2 милиона души бяха разселени в резултат на бунтовете от Арабската пролет.

През 2021 г. ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел предложи временната закрила да се приложи за афганистанците, бягащи от превземането на страната от талибаните.

Но някои държави членки твърдяха, че активирането на временна закрила в тези случаи може да привлече повече мигранти в Европа. Освен това беше трудно за лидерите на ЕС да се съгласят да задействат директивата, когато напливът засегна някои държави, а не блока като цяло.

Когато става въпрос за политиката на ЕС в областта на убежището и миграцията, географията оказва голямо влияние върху дебатите. Държавите на първа линия като Италия, Гърция и Малта, които се сблъскват с по-голямата част от пристиганията, имат различна гледна точка от страните дестинации, където повечето търсещи убежище искат да живеят, като Австрия, Германия или Франция.

В случая с Украйна географията също изигра роля и близостта ѝ до Европа доведе до необичайно единство в рамките на блока.

Само шест дни след като първите руски танкове преминаха през украинската граница, ЕС задейства Директивата за временна закрила и тя влезе в сила на 4 март 2022 г.

"Беше известна изненада", каза евродепутатът Биргит Зипел, която работи по политиката за предоставяне на убежище. "Този път войната започна в непосредственото ни съседство и видяхме необходимостта да подкрепим страната, която беше атакувана".

Украйна граничи с четири страни от ЕС - Унгария, Полша, Словакия и Румъния. Съседите на Украйна се страхуваха, че ако Киев падне, те ще имат нов съсед - Русия.

Споделената граница означаваше, че няма безопасна страна по пътя на бежанците, в която да се приютят, за разлика например от сирийците, бягащи от гражданската война и преминаващи в Турция.

Стратегия за изход

Първото използване на временната закрила от ЕС обаче може да бъде и последното. През 2020 г., много преди нахлуването на Русия в Украйна, блокът предложи отмяна на директивата, но все още не е договорил алтернатива.

Ползите от бързата обработка, достъпът до защита и пътищата за интеграция чрез образование и заетост са елементи, които трябва да се имат предвид при реформиране на правилата за убежището, казаха експерти.

Възможността да се кандидатства за работа веднага означава, че хиляди украинци работят в рамките на ЕС, което облекчава финансовите разходи за държавите членки.

"Хуманитарният дух и солидарността, които държавите от ЕС показаха през последната година или повече към бежанците, бягащи от Украйна, трябва да дадат пример за всички бежански кризи в световен мащаб", заяви Мейв Патерсън, говорител на агенцията на ООН за бежанците. "ЕС може да защитава по-добре бежанците, откъдето и да идват, като гарантира цялостен, добре управляван и предвидим подход към убежището и миграцията в ЕС", допълни тя.

Има и поуки, които трябва да се извлекат от разрешаването на свободното движение на украинските бежанци в рамките на блока. Това означава, че те могат лесно да пътуват, за да се присъединят към семейството, приятелите си или други мрежи за поддръжка, вместо да стоят на едно място.

Дъблинският регламент на блока поставя по-голяма тежест върху граничните държави, като настоява, че другите бежанци трябва да кандидатстват за убежище в първата страна от ЕС, в която влязат.

Те могат да кандидатстват за събиране с близки членове на семейството другаде в ЕС, но това отнема повече време и активисти обвиняват някои правителства, че блокират подобни събирания.

Временната закрила, която украинците получиха, може също да се дължи на схващането, че защитата, от която се нуждаят, ще бъде точно такава - временна - и огромното мнозинство ще се завърне, след като войната в страната им приключи.

Но докато конфликтът продължава, все повече украинци пускат корени, намират си работа и изпращат децата си на училище.

Макар мнозина да се надяват да се завърнат, някои вече планират да се установят. Официални проучвания сред украински бежанци в Германия и Дания показват, че около една трета искат да се върнат в Украйна, една трета планират да останат, а останалата една трета не са сигурни.

Юстина Фрелак от мозъчния тръст Международния център за развитие на миграционната политика иска държавите от ЕС да разработят "стратегия за изход" за временната закрила, която приключва през 2025 г.

"Имаме само две години, което е абсолютно недостатъчно - крайно време е да започнем да се подготвяме за възможни сценарии", каза тя.

Всичко, което трябва да знаете за: