България поиска забрана на украинския внос на зърно до края на 2023 г.

България и останалите четири държави, които получиха от ЕС разрешение да забранят вноса на украинско зърно, поискаха продължаване на ограничението до края на годината по време на заседание на земеделските министри в Брюксел във вторник.

В края на април Европейската комисия договори с България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия забрана за внос на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчоглед до 5 юни, за да помогне на фермерите им, чиято продукция остана в складовете заради по-евтиния украински внос. Те получиха от европейския бюджет 156 млн. евро (26 млн. за България), за да компенсират земеделците за непродадената им продукция.

Във вторник петте държави поискаха продължаване на забраната до края на 2023 г. и адекватна компенсация за фермерите, съобщи словашкият земеделски министър Йозеф Биреш, добавяйки, че зърнените складове в Словакия са 30% пълни, а цените - рекордно ниски преди жътвата.

Земеделският еврокомисар Януш Войчеховски, който е поляк, заяви, че подкрепя искането, но че Европейската комисия още не е взела решение. Според Войчеховски продължението може да е до края на годината или поне до края на октомври, когато приключва прибирането на реколтата.

Миналата седмица ЕС удължи с още една година безмитния внос на украинска земеделска продукция, за да подпомогне износа на Украйна - основно перо на приходи за бюджета на воюващ Киев.

Кой да плати цената

12 европейски държави, сред които Франция, Германия, Нидерландия и Гърция обаче писаха на Еврокомисията против удължаването на импортната забрана, като хърватският земеделски министър Мария Вучкович каза във вторник, че всички държави трябва да са равнопоставени по отношение на солидарността към Украйна и последиците от войната, независимо от цената.

Противно мнение изрази Войчеховски, който заяви след дискусията на министрите, че "цената на подкрепата на Украйна беше платена основно от фермерите в петте държави".

Според него те са значително по-тежко засегнати от войната, тъй като освен повишените разходи за торове и енергия, валидни за всички фермери, трябва да се справят и с последиците от удвоения украински износ на зърно към Европа.

Еврокомисарят съобщи, че украинският земеделски износ през последната година се е увеличил от 7 до 13.2 млрд. евро, като 80% от ръста е отишъл в петте държави.

Полша остава най-силно засегната, като проблемът е значителен и в България, тъй като двете държави не са успели да организират транзита на внесеното зърно в други европейски страни и така той се е натрупал, засягайки собственото им производство заради по-конкурентните украински цени.

Войчеховски призна, че от началото на годината износът на украинско зърно за петте държави намалява. Той каза, че тенденцията се очаква да се запази, тъй като заради войната Украйна очаква 40% по-слаба реколта от миналата година.

Киев е против отстъпките

Земеделските министри от ЕС имаха среща в Брюксел с украинския земеделски министър Микола Солски, който обяви, че приоритетна цел на Киев е да попречи на удължаването на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед.

"Трудно е да разберем каква е идеята за ограничаване на износа на рапично семе, което изнасяхме традиционно в ЕС преди войната, по време на война", каза Солски.

Министърът обясни пред журналисти в Брюксел, че Москва внимателно наблюдава развитието на въпроса и че спрямо него определя тактиката си към Черноморския зърнен коридор, който Украйна продължава да смята за основен експортен маршрут.

Всичко, което трябва да знаете за: