По 10 хил. свалени украински дрона на месец – какво още се научи руската армия за година - Войната в Украйна

Украинските власти имат намерение да купят за армията през тази година 200 хиляди дрона от различни типове, съобщи за CNN ръководителят на службата за специални връзки и защита на информацията на Украйна Юрий Шчигол. Министърът на цифровата трансформация на Украйна Михаил Федоров каза в същия репортаж, че страната се нуждае от "десетки хиляди" FPV дронове (First Person View) на месец. Именно тези апарати създали "повратна точка" в полза на Украйна.

Огромният брой, за който говорят официалните лица, може да звучи смайващо, но не по-малко от заключението на британски анализатори, че "загубите на украински безпилотни летателни апарати остават на ниво приблизително 10 хиляди на месец."

Твърдението се съдържа в доклад, разпространен през май от лондонския Кралски институт за стратегически изследвания, обобщаващ какво е демонстрирала руската армия досега във войната, на какво се е научила и къде остава със слабости.

В "Месомелачка: Руската тактика през втората година от инвазията ѝ в Украйна" се казва, че украинските дронове стават жертва на умението на противника да води електронна война. През миналата година е регистрирана изключително висока плътност на системите за радиоелектронна борба (РЕБ) в Донбас - приблизително една основна система на всеки 10 км от фронта, обикновено разположена на приблизително 7 км от фронтовата линия.

Особено ефективни са системите "Шиповник аэро", защото трудно се откриват и може допълнително да "замъглят" профила си, като имитират този на други излъчватели и комуникационни устройства. Руската армия също продължава широко използване на навигационните смущения в бойната зона като форма на електроника, казват авторите Джак Уотлинк и Ник Ренълдс. Интересното е, допълват те, че тези платформи обикновено са насочени към контролиране и поразяване на дронове, но командващите ги проявяват минимален интерес към синхронизирането с други бойни действия.

Уотлинк и Ренълд подчертават, че данните, които са събрали, не е задължително да съответстват на картината по цялата дължина на фронта и през цялото време. Но те посочват, че друга успешна функция на руските войски за РЕБ е прихващането и декодирането на украински военни комуникации, в което са се оказали "много способни". В един от цитираните случаи украинските войски са комуникирали с радиостанции Motorola с 256-битово криптиране, но изглежда, че руснаците са успели да уловят и дешифрират тези предавания в почти реално време (най-вероятно чрез системата Торн-МДМ).

Трето предимство, с което разполагат руски части, е че може да снабди с РЕБ устройства до ниво взвод (но от основните и квалифицирани части), включително насочени смутители на сигнали, "решетки" за овладяване на сигнала за командване на украински дронове, генериране на голям брой фалшиви профили на руски дронове, създаване имитации на сигнали от наземни контролни станции и др.

В реалността подобни предимства се намаляват от начина, по който воюват руските сухопътни части, се казва в доклада.

Русия започна войната с механизирани тактически бойни групи (а не на по-високото ниво от батальони, дивизии, армии, както десетилетие наред са тренирали) с пехота, танкове, артилерия и други елементи. Но тези групи дори не бяха комплектовани напълно с хора, частите не бяха сработени и нямаха капацитет за комбиниране на елементите за изпълнение на задачите. Затова, с е казва в доклада, командването отговори на оперативните предизвикателства с нещо, което го няма кодифицирано - четири типа пехотни части за офанзивни и отбранителни действия:

за еднократна употреба
линейни
атакуващи
специализирани

Линейните и специализираните са стандартни мобилизирани и обучени военни, което не са специализирани (за разлика от атакуващите, известни още като щурмови) в нападателни действия и затова изпълняват основно поддържаща роля, включително да подсилват отбранителните позиции.

Щурмовите съответстват на т.нар. лека пехота на НАТО - опитни и с различни типове въоръжение. Спестяват им се рутинни задачи в армията (копаене на окопи и съоръжения, например), за да са с висок и агресивен дух и добра форма. Такива са въздушно-десантните войски, но не само, защото елементи от частните като армии "Вагнер" (там са вербувани бивши професионални военни, не само затворници и доброволци) също да използвани с такива задачи.

Преди всички тях в бой влиза руската пехота за еднократна употреба - фундаментално различна и запълвана от три основни източника:

наборници от т.нар. Луганска и Донецка народна република (силно изтощени от ранните етапи на сраженията)
затворници, мобилизирани от "Вагнер"
недостатъчно обучени мобилизирани руски граждани.

Тези войски първоначално са били формирани в роти от по 60 души, но след това са сведени до взводове от по 15 души с леко въоръжение. Украинските войски съобщават, че те често изглеждат като под въздействието на амфетамини или други наркотични вещества, като са иззети вещи от бойното поле, които показват, че те обикновено се приемат в течна форма, се казва в доклада.

Рекламен плакат на руската армия до един от блоковете в Москва, ударен от дрон преди няколко дни.

Как атакува руската армия

В атаката първа се пуска пехота за еднократна употреба. Често ги описват "човешка вълна", но реално няма плътна концентрация на пехота, провеждаща нападение, а по-скоро екипи (обикновено не повече от един два) от двама до петима души, напредващи, докато има контакт с украинската линия и тя открие стрелба. Тези екипи биват унищожавани, но украинците описват, че руснаците в тях напредват и защото при опит да отстъпят срещу тях откриват стрелба от руските линии. Целта не употребата им е не само да се разкрият украинските огневи точки (т.е. имат за цел разузнаване чрез бой), но и да се изразходват боеприпаси, защото позициите трябва непрекъснато да се защитават срещу още и още руски отряди.

Ако и когато тези екипи за еднократна употреба разкрият слабо място в украинската отбрана, идва ред на атакуващите и специализирани руски части - групи от снайперисти, артилерийски наблюдатели и оператори на поддържащи операцията оръжия. Още докато украинците ликвидират първите "заменими" части на руснаците, други от същата категория са пускани след тях да копаят плитки огневи позиции по-близо до отбраната на противника. Те са за специализираните части, снайперски постове и места за управление на огъня на артилерията, способни да покриват до 2 км от фронтовата линия.

Артилерията преминава в преградителен огън като подготовка на щурмовите части, обикновено действащи на роти и по фланга. 152-мм гаубици поддържат огнена стена, докато атакуващите са на 400 м, след което спират и в действие влизат 122-мм гаубици, а после - от 120 мм минохвъргачки, по-малък калибър минохвъргачки на пехотата и гранатомети. Ако се закрепят, се изпращат линейни части и допълнителни войски за еднократна употреба за укрепване на позициите, а атакуващите биват изтеглени.

Заснети от дрон щети от нападението на влезли от Украйна руски антипутински отряди на руска територия.

Руската доктрина, продължава докладът, отдавна нарежда на формациите да се вкопаят възможно най-скоро, когато спрат да се движат. Ако няма инженерна техника, те трябва да копаят на ръка и непрекъснато да продължават да подобряват позициите си за времето, през което ги заемат. В резултат на това руските позиции често включват обширен набор от добре подготвени бойни позиции.

След като руските войски са заели позиция, те биват надеждно укрепени в рамките на 12 часа чрез изкопаване на първите "лисичи дупки" или взривяване на по-неблагоприятния за копаене терен. После се използват отсечени дървета, подсилват се с бетон, където е възможно, копаят се фалшиви окопи и позиции.

Като цяло тази структура на силите е цинично, но съгласувано, решение на проблема, пред който са изправени руснаците. Сухопътни им войски са в състояние да мобилизират голям брой персонал, но повечето звена са бедни откъм качество и страдат от хронична липса на капацитет за обучение - проблем, който е поправим.

Сегментираните задачи в рамките на неравномерно обучени сили поставят съответно неравномерно натоварване върху различните компоненти. Загубите сред пехотата за еднократна употреба са изключително големи. Обратно, тъй като специализираните войски са до голяма степен задържани и често се бият от добре подготвени позиции, руснаците са в състояние да запазят тези войници, като по този начин непрекъснато повишават уменията им.

Пленен руски войник в окопа на украинска позиция край Бахмут.

Отбранителните позиции на руската армия не бива да се подценяват, ако тя е разполага с достатъчно време да ги изгради. Те обикновено се състоят от две до три линии.

Първата линия, по линията на съприкосновение, обхваща позициите, изградени от пехотата.

Втората е на 5 км от първата и представлява разпокъсани сегменти (а не непрекъсната система) от правилно изградени окопи с бетонни огневи постове, където е възможно. Има няколко пояса (между 0.7 и 1 км между тях) с минни полета, препятствия, положени пред тези позиции, обикновено съставени от 4 м дълбок и 6 м широк противотанков ров, "драконови зъби" и заварени жп релси.

Третата линия обикновено включва резервни бойни позиции и скрити зони за резерви с укрития, изкопани за превозни средства. Командните пунктове обикновено са подземни и укрепени с бетон. Общата дълбочина на отбранителните укрепления надхвърля 30 км по някои направления.

Критично важна - и все пак най-неуловима променлива при оценката на силата на руските военни части, е бойният им дух. Като цяло той е нисък, с нарастване на преследванията за дезертьорство, наблюдавани случаи на изоставени ранени другари и доста неопитни младши командири, казват авторите.

Съставът на частите рядко е в ротация и това води до значителна умора. На теория би трябвало изброеното да правят руските части крехки. На практика изглежда, че те могат да понесат много тежки удари без да се срутят при сражения. Вместо това моралните проблеми изглежда се проявяват в лошо сътрудничество вътре в частите още по-малко сътрудничество между тях.

Резултатът е тенденция към срив в координацията и сплотеността при натиск. Това вероятно ще накара руските части да се представят по-слабо в защита, ако могат бъдат принудени да се движат или да участват в динамични действия, а не просто да се отбраняват от заети позиции.

Всичко, което трябва да знаете за: