Проблем за всички: рухналата стена на "Каховка" ще промени войната

Хиляди са засегнати на двата бряга на Днепър след рухването на язовирната стена при язовир "Нова Каховка" в Херсонска област, Украйна сочи Русия (и разследва "екоцид"), Русия - ту Украйна, ту ефектите на интензивния обстрел.

Докато разменят обвинения, а на карта е съдбата и на хиляди цивилни в областта, Москва и Киев имат още една грижа: какво следва в продължаващата над 16 месеца война. Взривът съвпадна и с вероятното начало на отдавна очакваната украинска контраофанзива, след като Киев за пръв път потвърди преминаване към "офанзивни операции", особено на юг.

Какви се очаква да са последиците според западни и рускоезични медии и експерти и какви са първите коментари на влиятелните в публичното пространство гласове в "Телеграм"?

Тъкмо в началото на контраофанзивата

Язовирната стена бе своеобразен "мост" между зоните в Херсонска област, контролирани от Киев и Москва. Това разположение е факт, откакто руските сили се изтеглиха от десния (северния) бряг на Днепър през ноември - когато Украйна си върна контрола върху Херсон.

Разрушаването на ВЕЦ "Каховка" става ден след като Русия обяви за започнала украинската контраофанзива (а днес опита да я обяви за отблъсната). Представители на окупационните власти в Херсонска област - след като първо обвързваха станалото с продължителния обстрел миналото лято и есен - посочиха Киев, защото рухванато на язовирната стена отклонявало вниманието във важен момент от войната.

В този участък на Днепър бе и най-краткият път за украинската армия за отваряне на коридор към Крим. Провеждането на такава операция на сегашния етап от войната обаче никога не е било приемано за даденост от наблюдатели.

Във възстановка на украинската есенна контраофанзива в Харковска и Херсонска област във "Вашингтон пост" ген-майор Андрий Ковалчук, който първоначално ръководи операциите във втората, разказва за трите важни логистични точки на руснаците по Днепър: Антоновския мост и Антоновския жп мост (тежко засегнати от американски реактивни системи), заедно със стената на ВЕЦ "Каховка". Спомня си, че в усилието си да прекъсне напълно веригите на руските сили обмислял да удар по стената и със същите систем за залпов огън дори бил осъществен пробен удар в опит да се провери дали нивото на Днепър можело да се повиши колкото да се ограчинат опитите за преминаване на реката, но без да се наводняват околните села. Тестът бил успешен, но ударът се възприемал като последна мярка.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу обвини Украйна, че унищожила стената, за да не допусне руско настъпление в този участък, но не каза, че такова се планира. По-късно и ръководителят на окупационната власт в областта Владимир Салдо свърза станалото с киевски удар, който искал да отклони вниманието от военните неуспехи.

Киев и Москва: разнопосочни сигнали

В украинската политика и въоръжените сили имаше различни мнения за ефекта от контраофанзивата.

Според съветника на началника на кабинета на президента Володимир Зеленски Михайло Подоляк Русия е взривила язовирната стена, за да "създаде непреодолимо препятствие на пътя на настъплението на Въоръжените сили на Украйна" (това каза по-рано и друг съветник на президента, Дария Заривная, която направо посочи 205-а мотострелкова бригада на руската армия).

Подоляк допусна, че станалото може да повлияе на плановете на Украйна, но "по принцип само изостря желанието да се ускори деокупацията". "Няма вариант, при който не настъпваме... Мисля, че промени (в плана за контранастъпление - бел. ред.) ще бъдат направени при всички положения, но такива винаги се правят по време на мащабни действия", смята той.

Разрушаването на ВЕЦ "Каховка" няма да попречи на контраофанзивата на Украйна, заяви същевременно командващият въоръжените сили на Украйна Серхий Наев. "Що се отнася до предотвратяване на настъпателните ни действия, военното командване изцяло е взело под внимание такива коварни вражески действия и те не би трябвало да попречат на нашето настъпление в тези направления, където може да има разлив на вода", цитира го "Укринформ".

"Никой и нищо, нито един руснак няма да прекрати освобождаването на Украйна, времето за което настъпи", каза по време на заседанието на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов.

Eксперти: ще повлияе и на двете страни

Руски и европейски експерти виждат зависимост между хода на бойните действия и въпроса на какво ниво ще се стабилизира водата. Според Юрий Лямин от Центъра за анализ на стратегиите и технологиите, макар да се очаква да бъдат потопени руски отбранителни позиции, сателитните снимки, публикувани досега, сочат дълбока ешелонирана отбрана в региона. Украинците преди са използвали речни острови за прехвърляне на диверсионно-разузнавателни групи, но дали ще могат сега, зависи къде ще се стабилизира водата, казва той за РБК.

"Говорим за фронт, дълъг 1000 км, може да повлияе, но това не дава категорично преимущество на нито една страна", казва директорът на мозъчния тръст IECAH (Институт за изучаване на конфликти и хуманитарна дейност) Хесус Нуниес Вияверде за "Ел Паис".

По думите му същевременно Русия може да има минимална гаранция, че основната атака в контраофанзивата няма да е тъкмо на това място. Според него, ако се затвори достъпът до тези позиции, Русия може да прехвърли сили на друга позиция, където ще са по-необходими.

Руските канали в "Телеграм"

"Рыбарь", миналото на чийто съосновател е свързано с Министерството на отбраната на Русия, вижда полза за Украйна от станалото, доколкото левият (южен) бряг ще бъде много по-тежко засегнат и, редом с граждански обект, ще пострадат руски позиции и "минно-взривни заграждения". Десният, подконтролен на Украйна, бряг е по-висок; от него, след потапяне на руските отбранителни позиции, силите на Киев ще се прехвърлят по-лесно и ще създадат плацдарм за отвличащ вниманието удар.

"Рыбарь" цитира двама майори, според които удар по язовирната стена трябвало да се очаква като "вероятен", макар и най-песимистичен, сценарий. Цитира се и сводката от понеделник, според която украинските формирования заели позиции по крайбрежието, а в басейна на Днепър бързо се увеличили бързоходните катери; целта била да се отвлече вниманието на руснаците и да се прикрие направлението на удара.

Сходна позиция изрази по-късно и бившият "министър на отбраната" на "Донецката народна република" и руски разузнавач Игор Гиркин. Според него разрушаването на стената е планирано с "важно място" в плановете за настъпление на противника. По думите на Стрелков, често критикувал подхода на руската армия към войната, такава атака обслужва три основни цели:

да се "отмият" руснаците (и "всички отбранителни съоръжения, всички минни полета и военно имущество) от левия бряг;
да се създадат условия за овладяване на Кинбурнската коса (много остър нос край Николаевска област недалеч от естуара на реките Днепър и Буг, защото това би разблокирало устието на Днепър и пристанището в Очакив (Очаков);
да се създаде опасност след седмица или две да бъде форсиран Днепър в широк участък над Нова Каховка, след като нивото във водохранилището спадне, и там да се установи плацдарм, макар и да е неизвестно дали това действително вече е планирано.