© Reuters
Хиляди потопени сгради, наводнения в центъра на Херсон и няколко града на левия бряг на Днепър, хиляди нуждаещи се от хуманитарна помощ, съсипана реколта по поречието на огромна река, превърнала се във фронтова линия. Щетите от водещото събитие във войната в Украйна тази седмица едва започват да се очертават.
Рухването на язовирната стена при ВЕЦ "Каховка", чиято вода напояваше целия регион (с поне три силно зависими от водата му области), вероятно ще остави след себе си по-малко жертви заради обезлюдяването на Херсонска област, откакто Русия нападна Украйна. Унищожаването на язовира обаче бързо се превръща в едно от най-значимите събития в продължаващата над 15 месеца война в Украйна.
И след събитията от 6 юни, като при всяка криза, въпросите ще са повече от отговорите, докато нивото на водата спада, а Европа осъзнава измеренията на катастрофата. "Дневник" обобщава известното за някои от тях.
Кой носи отговорност
Ако някой умишлено е унищожил стената, той теоретично би могъл да носи отговорност като за военно престъпление заради целенасочено унищожаване на гражданска инфраструктура.
Над четири дни по-късно обаче няма доказателства. От категорични изводи се въздържат да говорят официално и САЩ, и Великобритания. Украйна и Русия си отправят взаимни обвинения: Киев говори за "проява на тероризъм" от Москва, руският президент Владимир Путин - за "варварския" акт на властта в Украйна.
Кремъл видя и акт на "саботаж", насочен към отрязване на достъпа на Крим до вода от Днепър (по канал, който години наред бе затворен от Украйна след анексията), и предотвратяване на хипотетично руско настъпление през реката. Турция предложи на двете страни да създадат комисия за разследване заедно с ООН и други страни.
Използвани ли са експлозиви
Източници от американската администрация, цитирани от "Ню Йорк таймс" говорят за сателитни данни, в които се съдържа съотносима с експлозив топлинна сигнатура. За експлозия говорят и други: пред украински медии инжерен от "Укрхидропроект" твърди, че стената е построена така, че да издържи мощно напрежение отвън; проблемът трябва да е вътре в самия обект.
За тази идея се застъпии и върховният представител на Европейския съюз във външната политика, Жозеп Борел, часове след като направо обвини Русия, че стои зад рухването на стената. Експлозивите според него (версия, която се появи в социалните мрежи) били в турбината на язовира. Борел обаче не предостави доказателства.
Изследователи от компанията за сателитни данни Norsar същевременно съобщиха за експлозия или дори две експлозии в приблизителния момент на скъсването на стената. Звеното за верефикация към Би Би Си постави това под въпрос, защото съобщения за унищожаване на стената могат да се открият и преди въпросния час.
За взривяване на язовирна стена като тази биха били необходими 1-2 тона динамит.
Повреден преди това?
Сред експертите се оформи мнение, което не изключва взрива, но което теоретично би улеснило всеки опит за унищожаване: стената е била повредена и преди 6 юни, а състоянието ѝ все повече се е влошавало в последните дни.
На сателитни снимки, разгледани от Би Би Си, ясно се вижда повреда по стената между 1 и 2 юни. На 5 юни, според изображения, на които обръщат внимание американски и руски журналисти, той е в по-тежко състояние.
Дори да е вярно, описаното не изключва да е имало и експлозия, а унищожаването на стената всъщност да е много по-лесно заради щетите, които е претърпяла. Ако стената дори на едно място е компрометирана, фактори като твърде силен натиск могат да бъдат пагубни.
В друга публикация на "Ню Йорк таймс" преди време бе разказано за решнието на руснаците да поддържат твърде високо нивото на водата в язовира, след като през октомври бе достигнат исторически минимум. За влошеното състояние може да са допринесли и сраженията в района.
Един от проблемите всички тези обяснения е, че от снимките е трудно да се направи точна преценка; по-голямата засегната част от стената е под вода.
Как променя войната
По тази тема са най-разнопосочните мнения; в Херсонска област Днепър разделя двете армии.
Украйна призна, че плановете за контраофанзивата ще бъдат засегнати; преминаването през Днепър се оказа трудно с промяната на нивото на водата. Украинските сили бяха се установили по острови в реката и райони на делтата; още във вторник се наложи тези позиции да бъдат изоставени. От това печели Русия, която иначе твърди, че Киев разрушил язовирната стена, за да осуети хипотетично руско преминаване в района на ВЕЦ "Каховка".
Експертите са разделени дали Херсонска област е била приоритетната ос на южната офанзива, но дори само надвисналата заплаха от форсиране на Днепър там изискваше от руснаците да поддържат сериозни дефанзивни позиции там. Дори само заблуждаваща операция към Крим през реката би изисквала планирането да започне отначало, най-малкото защото ландшафтът на двата бряга Днепър е преобразен, а това променя плановете за пресичането на реката.
Същевременно за украинската армия може да се отворят други възможности: например да овладее т. нар. Кинбурнска коса между Черно море и Днепърския залив и райони от делтата, които Русия трудно ще отбранява заради трудностите в снабдяването. Спадът на Каховското водохранилище в следващите дни също създава рискове за силите на Москва.
Има ли ядрен риск
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) изрази безпокойство от ситуацията, тъй като за охлаждането си Запорожката атомна електроцентрала - която бе най-голямата в Европа и която сега е под руски контрол - разчита тъкмо на вода от Днепър и по-специално от Каховското водохранилище.
В първите дни експертите подозираха, че макар да няма непосредствен риск за централата, тя ще бъде изведена от строя за неопределено време. Същевременно и украинската "Енергоатом", и представители на окупационната власт в централата не смятат, че може да се стигне до тежка, криза, тъй като непосредственото охлаждане на централата става със собствен басейн, който е физически отделен от Каховското водохранилище.
В четвъртък МААЕ каза, че водата все още достига до Запорожката АЕЦ, макар това да се е смятало за невъзможно. Възможно е обаче да минат години, преди тя да бъде пусната.
© Reuters Запорожката АЕЦ
Какво означава това за икономиката на Украйна
Изграждането на язовира в съветския период помага за напояването на огромна площ по поречието на Днепър в иначе отчасти сушливи райони, превърнали се днес в "житницата на Европа". Прииждащата вода достигна 50 км по течението на Ингулец на север, която иначе се влиза в Днепър. Най-малко 500 хил. хектара земя може да се превърнат в "пустини" според Министерството на земеделието (някои експерти смятат, че площта, която напоява Днепър чрез каналите, е по-малък).
Украинският премиер Денис Шмигал заяви вчера, че за възстановяване на язовира ще са нужни над 1 млрд. долара. Въпросът е дали възстановяването му решава проблема. "В дългосрочна перспектива, отбелязват експерти, може да се окаже, че от климатични и други съображния ще е по-целесъобразно да се възстанови естественото течение на Днепър и да се преобрази икономиката на Украйна от земеделие към пасищно животновъдство. Или да се изградят съвременни помпени станции с парите за възстановяване на ВЕЦ "Каховка", с които водата да може да се взема за нуждите на земеделието и животновъдството директно от Днепър, не от водохранилището", отбелязва руската служба на Би Би Си.
© Reuters
Ще остане ли Крим без вода
И двете страни използваха Крим в реториката си: Кремъл обвини Крием, че искал да остави без вода полуострова, украинските медии предрекоха апокалипсис, тъй като Севернокримският канал - преграден от Украйна след анексията на Крим и отворен от Русия след началото на войната - покриваше 80% от напоителните нужди в анексираната от Русия територия.
Руският вицепремиер Марат Хуснулин увери, че запасите на Крим няма да бъдат засегнати, тъй като във хранилищата има вода за 500 дни. Ръководителят на Крим Сергей Аксьонов същевременно не скри, че има риск от загуба на вода в канала. Властите уверяват, че напоителните дейности са в ход, но и от другата страна на канала - в Нова Каховка - окупационната власт вижда опасност заради спада в нивото на водата в язовира.
Как ще повлияе на природата и Черно море
Още в първите часове след рухването Украйна нарече станалото "екоцид". Дори да се докаже, че Русия не носи отговорност, последиците ще са необратими. Споменатият срив на напоителните системи ще измени пейзажа, както вече го направи в Крим след затваряне на канала, включително типа култури, които може да се садят. Почвата в някои райони може да остане замърсена дълго; на по-ниския ляв (южен), подконтролен на Русия бряг някои земи може да останат без вода.
С рухването на водохранилището в Днепър може да са се влели токсични наноси, утаили се на дъното с десетилетията работа на язовира - дори тежки метали, натрупвали се от промшлените комплекси нагоре по течението.
Замърсителите и всички предмети, отнесени от селища и индустриални обекти по течението, може да попаднат и в Черно море, където да засегнат биоразнообразието. Със масовия мор на риба ударът по биоресурсите в самия Днепър вече се усеща: само в язовира към момента на разрушаването има 43 вида риба, от тях 20 са с икономическо значение.
А на храните по света
Цените на пшеницата (2.4%) и царевицата (0.6%) се увеличиха още в сряда, макар да отстъпиха малко ден по-късно, защото рухването на Каховка подсили съмнението на пазарите дали Украйно може да доставя храни - от жито до ечемик и слънчогледово олио - до Африка, Близкия изток и Азия. Тези държави вече бяха засегнати от сътресението, след като тонове украинска продукция бяха блокирани месеци наред в черноморските пристанища в първите месеци на войната.
Икономисти от ООН вярват, че цялата реколта пшеница, ечемик и рапица в Южна Украйна може да бъде загубена заради наводнението, макар някои пролетни култури като царевица, соя и слънчоглед да могат да оцелеят, ако наводнението не продължи твърде дълго. Ако в началото на войната Украйна не просто не можеше да изнесе продукцията си, сега ще разполага с по-малко от нея.
ООН очаква милиони гладуващи да бъдат засегнати.
