© Reuters
Сградата на Европейската комисия в Брюксел.
Европейската комисия излезе с изявление, в което дава своето тълкуване на някои от разпоредбите в противоречивото международно търговско споразумение ACTA. Според редица експерти то може да разклати устоите на интернет. Споразумението беше подписано от представители на Европейския съюз, 22 страни членки, сред които и България и редица други развити държави. Много наблюдатели определиха ACTA като международна проекция на проектозаконите SOPA и PIPA в САЩ, които поставиха под въпрос свободата на словото и достъпа до информация в интернет.
Целия текст на споразумението на английски може да намерите тук. Преводът на български е достъпен тук.
Протестите срещу ACTA бързо заляха не само интернет. На митинг срещу споразумението излязоха хиляди поляци, а главният докладчик по въпроса на Европарламента се оттегли. Споразумението може да влезе в сила едва след като премине през ратификация първо през Европейския парламент, а после и през законодателните органи на отделните страни членки.
Предлагаме преведена версия на текста на Европейската комисия, в който тя опровергава някои от предполагаемите последствия при евентуалното ратифициране на споразумението:
Десет мита, свързани с ACTA
Мит 1: АСТА ще ограничи достъпа до интернет и ще цензурира онлайн сайтове
Ако прочетете текста по споразумението ACTA, в него няма да откриете нито един параграф, в който да се споменава подобно нещо. Целта на ACTA е да се бори с мащабна нелегална дейност, зад която много често стоят криминални организации. Тя не обхваща действията на обикновените потребители в ежедневния им живот. Интернет потребителите могат да продължат да споделят непиратски материали или информация в глобалната мрежа. ACTA няма да ограничава правата на човека, нито пък ще сваля интернет сайтове за разлика от предложените законопроекти в САЩ (SOPA и PIPA).
Мит 2: ACTA ще доведе до проверки на лаптопите на пътниците при граничния контрол на летищата и до следене интернет трафика.
В споразумението изрично са споменати зачитането на основни права като личната неприкосновеност, свободата на словото и на личните данни. В ACTA дори специално е записано, че пътниците не подлежат на проверки, ако продуктите, които разполагат с нарушени авторски права, не са с търговска цел или пък лицата не са част от мащабна мрежа за незаконен трафик на стоки.
Мит 3: ACTA е секретно споразумение. Преговорите не са били прозрачни и са проведени при "закрити врата". Европейският парламент не е напълно уведомен и не е търсена консултация с участниците в него.
Текстът на ACTA е достъпен публично за всички. Преговорите по ACTA не се различават от тези при изготвянето на други подобни международни споразумения. Факт е, че подобни споразумения не се преговарят публично, но с Лисабонския договор и ревизираното Рамково споразумение (уреждащо работните взаимоотношения между двете институции - бел. ред.) са посочени ясни правила как ЕП трябва да бъде информиран при подобни търговски споразумения. И те са спазени стриктно. Комисарят по търговията на ЕС Карел де Гухт участва и на трите пленарни заседания, отговори на десетки писмени и устни запитвания от евродепутати. Също така участва при приемането на две резолюции и една декларация на ЕП.
Освен това обществото е информирано от стартирането на преговорите за целите и основните параметри на самите международни преговори. ЕК публикува редовни доклади за хода на преговорите от април 2010 г. насам. Също така комисията организира няколко брифинга и четири конференции на заинтересованите страни, като една от тях е проведена дни преди първия кръг от преговори. Нашите партньори при преговорите, като например САЩ, Швейцария, Австралия и Канада предприемат подобни действия.
Мит 4: ACTA ще доведе до въвеждането на правилото за "трите удара (грешки)" при нарушения, констатирани в интернет, или че ще задължи интернет провайдърите (ISP) да следят или филтрират информацията, която минава през тях.
ACTA не води до налагането на наказателна система от типа на "трите грешки" при нарушения на авторските права в интернет. Нито пък задължава интернет провайдърите да наблюдават или филтрират съдържанието на техните потребители. ACTA е напълно съвместима с настоящото законодателство в ЕС, което е в сила от 2000 г. (Директивата за електронната търговия) и не променя нито страница от него.
Мит 5: ACTA ще попречи на бедните страни да купуват евтини лекарства и медикаменти.
Няма клаузи в ACTA, които могат да окажат директно или индиректно влияние върху законната търговия на генерични медикаменти или на световното здравеопазване. ACTA прави точно противоположното – то съдържа директен текст за опазване на равния достъп до медикаменти и основно се отнася до интелектуалната собственост и публичното здравеопазване, договорени в Декларацията от Доха.
Мит 6: ACTA застава само зад правоносителите на интелектуална собственост и също така премахва гаранциите и изключенията, които съществуват в момента в международното право по темата.
Точно обратното, ACTА е изработено с много гъвкави условия и съдържа необходимите гаранции, които да позволят на участниците в споразумението да изготвят подход, който да балансира между всички засегнати права и интереси, като се съобразява с тяхната икономическа, политическа и социална среда, както и със съответното местно право. Запазват се всички гаранции и изключения, които в момента са включени в европейското законодателство или тези в споразумението TRIPS.
Мит 7: Клаузите на ACTA по отношение на наказателните процедури при нарушаване на авторските права ще изискват допълнителни закони на ниво ЕС.
Няма европейски закони, които да предвиждат наказателни мерки. Клаузите за наказателни процедури в АСТА не изискват приемането на допълнителни закони на ниво ЕС. Ограничен брой страни членки може да се наложи да адаптират своето законодателство свързано с наказателните мерки, за да отговорят на изискванията в споразумението, което са одобрили. АСТА съчетава законовите рамки на ниво както ЕС, така и на национално.
Мит 8: Приемането на ACTA ще доведе до "хармонизация през задната врата". Според изследване, проведено по инициатива на комисията за международна търговия към ЕП (INTA), споразумението ще изисква промени в законодателството на ЕС и/или това на национално ниво за отделните държави.
Клаузите на ACTA са съвместими със съществуващото в момента законодателство на ЕС. Споразумението не изисква каквато и да било ревизия на стари или приемането на нови нормативни актове, както и няма да налага на страните членки да ревизират своите законови мерки или инструменти, за да отговарят на законодателството на ЕС.
ACTA е също така съобразена с международното право, конкретно със Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (TRIPS) на Световната търговска организация (СТО). Изследвaнето на INTA не откри конкретен случай, в който АСТА да влиза в противоречие или изисква промяна и на една кауза в съществуващото европейско законодателство.
Мит 9: АСТА е договорена самостоятелно, за да се избегнат преговори на по-високо международно ниво, като например СТО или Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).
Европейската комисия би предпочела да повдигне проблемите, свързани със защитата на правата на интелектуална собственост, в СТО или WIPO и да направи редица предложения, които да имат ефект. Ключовият проблем тук е, че някои отделни членове на тези организации се противопоставят на провеждането на дебати и налагането на подобни мерки. АСТА налага международни стандарти за защита на интелектуалната собственост и всички останали държави са добре дошли да се присъединят към това споразумение.
Мит 10: ЕС ще наложи разпоредбите на АСТА на трети страни чрез използването на клаузите на споразуменията за свободна търговия.
Засега няма подобни намерения и не са обсъждани при двустранните търговски преговори, осъществени до момента от ЕС.
