Мобилните приложения в България: от хоби към бизнес

Мобилните приложения в България: от хоби към бизнес

© Flickr (CC) / GoodNCrazy



Разработката на приложения за мобилни устройства се превърна в доходоносен бизнес за много хора по света.


През 2015 г. пазарът на мобилни приложения ще достигне 100 млрд щатски долара, показва проучване на организацията за защита на интересите на малките и средни софтуерни компании Association for Competitive Technology (ACT). 


Apple, Google и Microsoft, които са създатели на трите най-популярни мобилни операционни системи за смартфони, акцентират върху мобилните приложения. Те са смятани за един от решаващите фактори при избора на смартфон и логично производителите на устройства редовно се надпреварват да предлагат все повече приложения съответно в Apple App Store, Google Play или Windows Phone Marketplace.





Предвижданията на една от най-големите и популярни технологични анализаторски компании IHS iSuppli са, че през 2013 г. общият брой на Android устройствата по света ще достигне 1 млрд., като 451 млн. от тях ще са продадени в рамките на същата година.

Като се имат предвид стотиците милиони притежатели на мобилни устройства, разработването на приложения се превръща в доста привлекателен потенциален бизнес с огромна аудитория. Той  не изисква особено големи първоначални финансови инвестиции, което го прави привлекателен за малки компании и индивидуални програмисти.


Българските разработчици имат необходимите познания, за да бъдат конкурентни на този пазар, но доколко се възползват от това?


В България - все още хоби


Няма точна информация за това колко са създателите на приложения у нас. Теоретично всеки с компютър, малко познания и много желание може да създава приложения и да ги разпространява чрез онлайн магазините на съответните платформи.


Възможностите пред самостоятелно работещите разработчици не са малко. Разбира се, почти никой не се залъгва, че ще може да напусне работата си, веднага щом публикува 3-4 приложения в Google Play или Apple App Store. Но е добро начало за хоби с обещаващи финансови стимули.


"Малка държава сме, но това не ни пречи, защото пазарът е глобален. Самото програмиране е глобализирано и България има шанс да се възползва от това",  обяснява Костадин Йорданов, изпълнителен директор на българо-американската софтуерна компания Bianor, която разработва мобилни приложения по поръчка.  Допълва, че и програмистите у нас имат голям интерес към писане на апликации за мобилни телефони. 


"Започнах да разработвам за Android от чисто любопитство, като занимание в свободното си време. "Нормалната" ми работа е като софтуерен разработчик на бизнес софтуер и основно използвам технологии на Microsoft. Програмирането за Android беше възможност за по-различна перспектива към писането на софтуер", разказа за "Дневник" Димитър Бонев, един от програмистите, за когото мобилните приложения все още са хоби. 


За него е важно да се развива в професията си, да научава нови неща и да е в крак с динамичното развитие на технологиите: "А и това да създадеш хубав продукт, работещ в дланта на ръката, който да се харесва, сваля и използва от хиляди хора, си е доста добър стимул". На този етап не печели пари от своите приложения, макар и да обмисля варианти. 


"Работя в IT-индустрията, с което си изкарвам прехраната, и на този етап предпочитам да възприемам всяко странично занимание като нещо, което ми носи по-скоро удоволствие, отколкото пари", казва и Александър Леков, създател на едно от най-популярните български Android приложения.


Той признава, че все пак обмисля как да печели от разработките си. Опитът му показва, че родните потребители не одобряват идеята да купуват приложения, дори цената им да е 1 лв. За сметка на това печеленето чрез реклами вътре в програмите носи приходи, макар и твърде малки.


Мобилните приложения в България: от хоби към бизнес

© Анелия Николова


Неудобството на безплатните приложения 


И докато индивидуалните програмисти могат да си позволят да не изкарват пари от приложенията си, за компаниите това е жизненоважен елемент от дейността.


Потребителите обаче масово предпочитат безплатните програми. Анализ на една от водещите технологични анализаторски и консултантски компании Gartner показва, че едва 11% от всички изтеглени приложения през тази година ще са платени. От тях 87.5% ще бъдат на цена под 3 долара.


Това е проблем за фирмите, които трябва да търсят други методи за да правят пари от приложенията си. "Нашите приложения най-често са безплатни, но са свързани с платена услуга, която реално монетизира или дотира разработката", коментира за "Дневник" Момчил Зарев, съосновател на българската софтуерна компания Sirma Mobile.


Компанията Bianor пък има малко по-различен модел - тя разработва приложения по поръчка на други фирми, като се е фокусирала върху Android и iOS. Освен това има и собствено приложение, което до момента има над 3.1 млн. изтегляния общо за двете платформи. Генерирането на приходи се осъществява чрез реклами или чрез платена версия.


Новите платформи - мненията са различни


Когато представи официално Windows 8 и Windows Phone 8, Microsoft многократно призоваваше разработчиците да се възползват от платформите и улеснените възможности за програмиране. Жан-Фелипе Куртоа, президент на Microsoft International, коментира в интервю за "Капитал", че двете платформи на софтуерния гигант се радват на голям интерес от страна на програмистите. Той изтъкна, че компанията очаква активно участие и интересни приложения от страна на българските софтуерни инженери.


Мнението му се споделя от Момчил Зарев. "Ние работим с Windows Phone 7 от излизането му, а в момента вече имаме приложения, разработени и за Windows Phone 8. Платформата е доста интересна и се радва на голям интерес сред програмистите на .NET, които до този момента не можеха да използват познанията си", коментира той.


Димитър Бонев обаче не планира да създава приложения за платформите на Microsoft или да пренаписва някое от вече готовите за Android и iOS. Основната причина е, че търси предизвикателството в научаването на нови неща, което е свързано с останалите мобилни операционни системи. И той обаче потвърждава, че Windows Phone представлява интерес за българските програмисти, особено за тези с по-голям опит при работа с технологиите на Microsoft.


От Bianor също отлагат започването на работа с Windows Phone. Причините, които Костадин Йорданов изтъква, са, че платформата все още е твърде нова и е твърде рисковано да се влагат ресурси в разработката на приложения. "Бихме изчакали още малко време, освен ако нямаме поръчки", допълва той.


Все пак някои програмисти имат интерес към Windows Phone. Microsoft предлага финансово подпомагане на разработчиците, а и в тази платформа конкуренцията между програмистите все още е малка. "Така е по-лесно да се наложиш и да се откроиш. Нещо, което е много трудно при другите две платформи. Включването към Windows Phone е по-голям риск, но има и по-голяма потенциална възвращаемост", допълва Йорданов.


На подобно мнение е и Александър Леков. За него фактът, че това е нова платформа с нов пазар и възможности е достатъчно примамлив фактор. "От опита, който имам с Windows Phone, мога съвсем честно да заявя, че нещата са много по-подредени и лесни за употреба от Android например. Според мен е въпрос на време и масовият потребител да стигне до същия извод", казва той.


Мобилните приложения в България: от хоби към бизнес

© Анелия Николова


Да се конкурираш със света 


Като цяло българските разработчици смятат, че този разработката на приложения за мобилни устройства у нас се развива добре и в правилна посока.


"В България има немалко разработчици на апликации за Android и бих казал, че точно тази сцена е доста конкурентна. Предпоставки за това е лесното публикуване на приложения в Google Play, както и езикът за разработка Java, който се радва на широка популярност сред българските разработчици. От друга страна, при останалите платформи, нещата изглеждат малко по-различно - има повече трудности при публикуването на приложенията и се разработва на езици, които не са толкова масово разпространени тук", казва Момчил Зарев.


Костадин Йорданов също споделя това мнение. "Подкрепяме се като цяло. В световен мащаб конкуренцията е голяма, а компаниите, които разработваме приложения у нас, създаваме доста различни продукти. Българската Асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) също помага много. Заедно с другите фирми имаме общи проекти, индентифицираме сфери, в които ни липсва компетентност и търсим решения", казва той.


"Не мисля, че средата е конкурентна, поне не вътрешно. По-скоро се конкурираме със света и нещата се развиват, както количествено така и качествено", коментира Александър Леков.


Мобилните приложения в България: от хоби към бизнес

© Георги Кожухаров


Трудностите


С какви пречки може да се сблъскате, ако решите да се присъедините към разработчиците на мобилни приложения? Противно на очакванията, трудностите не изглеждат чак толкова много, стига да запазите реални нагласи за възможностите у нас.


"По-голямата част от софтуера, необходим за разработка, е безплатен и свободно достъпен в Интернет. В мрежата има тонове информация, документация, самоучители и примерен код. Така че всеки, който има желание, може да започне да работи в тази насока", смята Димитър Бонев.


На малко по-различна позиция е Момчил Зарев. Според него една от най-сериозните пречки пред българските програмисти е липсата на лесен начин за генериране на печалби от апликациите: "Това личи особено ясно при локалните приложения, които са пряко свързани с нашия пазар и не могат да се продават навън. Затова повечето програмисти избягват такива приложения и се насочват към по-интернационални идеи. Това от своя страна пък намалява интереса на потребителите към българските приложения."


Заради това родните програмисти се опитват да пробият на световния пазар. Там конкуренцията е силна, а нуждите на чуждестранните потребители са различни и по-трудно уловими от България.


От гледна точка на фирмите, които създават софтуер, пречките са най-вече в липса на добре подготвени специалисти, казва Костадин Йорданов. Той споделя, че у нас са единици хората, които могат да направят потребителски интерфейс на приложение, който да е на нивото на програмите от силициевата долина. Единици са и тези, които могат успешно да ръководят маркетинга на програмите. "Идеи има, но има дупки в компетенцията", смята той.


"Говори се много за София Тех Парк и други подобни мащабни проекти. Това е хубаво, но не мисля, че би изградило индустрията у нас. По-добре е тези пари да се инвестират в образование. Много колеги поделят това мнение", допълва Йорданов.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK