Наръчник за платени тролове

За никого не е тайна или изненада, че все повече хора използват интернет като един от основните си източници на информация. Предимството на мрежата, нейната свобода и отвореност има и своите отрицателни страни. Една от най-големите е, че за някои тази свобода и отвореност може да бъде идеален начин да се опитат тихомълком да изкривят събитията и общественото мнение в изгодна за тях посока.

На пръв поглед изглежда доста лесно. Просто публикуваш достатъчно мнения и коментари във форумите, сайтовете и социалните мрежи, които да създадат впечатление за всеобща подкрепа по дадена тема или масово неодобрение на действията на друг. Но реалността е по-различна. Необходими са доста усилия, за да могат мненията да изглеждат като масови и да не се загубят в постоянното информационно цунами, което бушува в интернет. Най-лесният начин е си наемеш достатъчно хора, които да поддържат кораба в правилната посока. Поне на пръв поглед. Тези хора обаче трябва да следват единни правила и стратегия, за да се постигне желаният ефект. В противен случай се рискува просто създаване на допълнителен шум по дадената дискусия.

И докато за обикновените, "доброволни", тролове има много информация, за платените тя е доста по-оскъдна. Все пак от време на време в мрежата се появяват самопризнания на хора, които твърдят, че са били платени коментатори. В интернет дори е изтекла и презентация от британския еквивалент на NSA - Центърът по правителствени комуникации (GCHQ), който има специална програма за обучение по "онлайн заблуди". Блогъри и т.нар. алтернативни медии обикновено най-често коментират темата за платените тролове, а коментарите и обвиненията в тях се пренебрегват или отричат категорично от засегнатите страни. Затова и повечето самопризнания са от анонимни лица и с променени имена.

Разбира се, и коментарите към тях често са свързани с множество опровержения, допълнителна "тролщина" и всякакви други дискусии, които не са по темата. Въпреки това в морето от информация може да се отсеят и някои интересни открития. Например стратегия за контролиране на дискусиите в онлайн форуми. Или 20 навика на платения трол, които може да го издадат като такъв (повече за това скоро). Изповедите на платените тролове често съдържат подробности за самия процес на тяхната работа. Обикновено те съвпадат по доста критерии помежду си. Освен това не се различават особено и от документите за родните тролове, които бяха публикувани наскоро в мрежата.

Системата отвътре

Следните описания на процеса са от хора, които твърдят, че са били платени коментатори, но не разкриват самоличността си. Само един от тях успява да потвърди идентичността си пред изданието China Media Project, което е част от проект на Университета на Хонконг. Тъй като той работи за китайска правителствена програма, името му остава в тайна. За сметка на това човекът, който е взел интервюто, китайският художник Ай Вейвей е бил арестуван. Датата на интервюто е 22 март 2011 г. Човекът е част от групата "50-центовите", прякорът на платените тролове в Китай, тъй като се смята, че получават по 50 китайски цента (8 американски) за всеки положителен за партията коментар.

Човекът се съгласява да бъде идентифициран като W. Той е на 26 г. и живее в Шанхай. Официалното име на работата му е "Медиум на общественото мнение". Започва да се занимава с това, след като негов приятел му предлага, тъй като работата е лесна, а той така и така прекарва в интернет голяма част от времето си. Работният процес изглежда семпъл. Хората се разделят на групи, като за всяка са отредени определени интернет страници. В най-общ смисъл работата е разделена на три етапа. Първо се получават задачите. След това се започва търсенето на конкретните теми или новини в сайтовете. Накрая се публикуват коментарите, които да насочват мнението на останалите потребители.

Обикновено задачите се изпращат по електронна поща. Понякога коментаторите получават и предупреждения, че скоро дадена новина ще излезе и те трябва да са готови да реагират. В задачата са описани естеството на новината и каква позиция и коментари трябва да се публикуват, като в общия случай става дума само за насоки, а коментаторите са свободни сами да напишат публикацията си. Много важно е да спазват дадената насока и в отговорите, които пишат на останалите участници и да внимават да не разкриват подробности за себе си. "Налага се да пишеш публикации в различен стил, понякога трябва да говориш, спориш или дискутираш със себе си чрез други акаунти", коментира W.

Той допълва, че обикновено трябва да играе поне три роли. Първата е на лидер. Потребител, който пише уверено и печели доверието на останалите участници, дори и невинаги да са съгласни с него. След това трябва да има и последовател. Чрез тези акаунти тролът трябва да подкрепя или спори с лидерския си пост, за да привлича вниманието на останалите участници към него. Накрая лидерът показва доказателства по темата, с което убеждава дори тези, които не са се включили в дискусията, но я четат.

W отказва да покаже мейловете със задачи, които получава, от притеснение за личната си сигурност. "Ако го направя, за тях ще е много лесно да потърсят в интернет и да разберат кой съм", допълва той. Все пак дава за пример, че след земетресението в Япония през 2011 г. са получили задача да публикуват съобщения от типа "не разпространявайте и не вярвайте на слухове" за евентуални последствия заради ядрената електроцентрала във Фукушима.

От другата страна на планетата

Платени тролове има не само в Китай. През 2012 г. анонимен потребител публикува в няколко блога и онлайн форума своята история. Той дава още повече подробности за естеството на работа. Тя се извършва от частна компания, която обикновено си променя името веднъж на няколко месеца, като избира имена, които са общи и не дават насока за дейността й. Тя избира служителите си само на базата на препоръки от свои вече действащи служители, като има строги критерии. Най-важният - да може да пази тайна и да не обсъжда професията си с никого. Анонимният платен трол дори твърди, че му е казано да се представя като консултант в обществото и му е даден семпъл сайт, който да поддържа за параван.

Истинската му дейност обаче е да променя мнението на хората. Компанията получава поръчки от други фирми, институции, частни лица. Всеки, който има необходимост и средства, може да си поръча подобни услуги. Самата фирма пък се подготвя доста старателно. Тя също разделя служителите си на групи, които отговарят за определени сайтове и форуми. Групите, които работят във форуми, имат и специфични допълнителни задачи как да се държат с определени потребители. С някои от тях трябва да се опитат да създадат приятелства (обикновено администратори и модератори или членове, ползващи се с доверието на останалите). С други трябва да са в открит конфликт, а трети просто трябва да бъдат злепоставяни.

Всичко трябва да е изпипано. Дори аватарът в профила е от значение. Във фирмата дават и готови отговори за дадени ситуации, които платеният коментатор може да ползва.

"Работата във форума е предимно свързана с разваляне на темите, засипването им със спам, да хвърлям обвинения по другите потребители. Понякога просто трябваше да излъжа и да кажа, че даден потребител е написал или направил нещо в друга тема. Чувствах се гузно от това", признава анонимният трол. В крайна сметка напуска компанията. Споделя, че съжалява, но когато е започнал работата, е бил отчаян след близо година безработица.

Разбира се, тези самопризнания остават анонимни. Повечето коментари под тях в множеството сайтове, в които са препубликувани, следват познатите вече тактики за спорове и съмнения. Доколко твърденията им са истина остава на преценката на всеки поотделно.

Факт е обаче, че в интернет има организирани групи, които използват мрежата, за да разпространяват определено мнение. Една от първите подобни групи е Digg Patriots. Тя е разкрита през 2010 г., като работи в популярния тогава сайт Digg. В него се публикуваха и споделяха истории от различни сайтове, за които потребителите можеше да препоръчват на останалите като интересни или като скучни.

Digg Patriots е консервативна група, която обединява хора с такива възгледи. Те заедно се опитвали да популяризират публикации, които подкрепят консервативните им нагласи, и са "закопавали" истории с либерален характер. По този начин изкривяват и резултатите за реалния интерес на потребителите на Digg, коментира сп. The Inquirer. Основателят на Digg Кевин Роуз дава еднозначен коментар: "Интересно е докъде могат да стигнат хората, за да създадат преживяване в Digg, което смятат, че е най-добро."