Тенко Николов и Иво Ценов, SiteGround: Българските програмисти могат повече и искат да постигнат повече

Иво Ценов (вляво) и Тенко Николов

© Георги Кожухаров

Иво Ценов (вляво) и Тенко Николов



В поредицата разговори на "Дневник" с хора от старт-ъп и ИТ индустрията, днес ви срещаме с двамата двигатели на компанията компанията за хостинг SiteGround. 

Изпълнителният директор на SiteGround Тенко Николов е "на почти 32 години", завършил е "Право" в НБУ, тъй като математиката не му е любима, а в специалностите по компютърни науки казва, че в момента не се учат особено полезни неща. Правото не му е много интересно, като още от първи курс си търси работа в ИТ сектора. Започва в отдели за техническа поддръжка на различни хостинг компании и през 2004 г. идва във SiteGround.


Иво Ценов e от основателите на SiteGround. Също е на 32 години, завършил е Бизнес Администрация в Американския университет нв България. Обобщава, че се е "занимавал с дузина бизнес проекти през годините, няколко от тях са все още активни, SiteGround е най успешното". 


Как е създадена SiteGround? Какви бяха първите планове и амбиции?




Т.Н.: Създадена е от Иво с още двама души, като идеята за нея идва в общежитието на американския университет в Благоевград. Историята е интересна, тъй като един от основателите започнал работа в друга хостинг компания и после си казал, че "то е много лесно, трябва и ние да си направим такава компания".


И.Ц.: През 2003 г. започнахме, официалното й създаване беше през 2004 г. Първоначално избистряхме идеята и какво да правим. Бяхме стигнали до заключението, че ще правим наша си фирма и няма да работим за никой. Предното лято бяхме на студентска бригада и въобще не ни хареса. Като се върнахме решихме да пробваме. Искахме да си направим малка фирма, в която да си работим само ние и да си живеем живота. Пробвахме много неща, включително и хостинг. Наистина изглеждаше много лесно, слагаш сървъри и не правиш почти нищо. Оказа се, че не е точно така и не е толкова лесно.


Какви бяха първите трудности, с които се сблъскахте?


И.Ц.: Ако не си на върха и не правиш нови неща, нямаш иновации, конкуренцията ще те отвее. Това важи не само за нашия бизнес. Ако искаш да си успешен, трябва винаги да измисляш нови неща. Най-голямото предизвикателство е как реално да растеш. Бизнес от България в България се прави. Обаче бизнес от България в чужбина не става. Много неща пречат. И като законодателство, като администрация. Да продаваш в Америка също е много трудно. Затова имаме няколко компании по цял свят, защото от България реално не може да оперираме. Свързано е с много бюрокрация, повече данъци и води до въпроса иновации ли ще правим или ще се правим на администратори?


Т.Н.: Голямо предизвикателство е и как да продадеш. Като кажеш, че си българин, това автоматично те слага в едни списъци "не съм сигурен, че искам да работя с тях". Носи ни се славата по цял свят. Американците въобще не знаят къде е България и това донякъде помага. С европейците е по-трудно.


Как излязохте на световния пазар? Какво е нивото на конкуренцията?


Т.Н.: Хостинг пазарът в България е много, много малък. Той никога не ни е бил интересен. Общо като брой клиенти е около една трета от всички, но като пари, които плащат, е много по-малко от останалите. Тук можеш да направиш хостинг компания, но не такава, която да прави иновативни неща, което на нас ни е интересно. Ако не си една крачка напред софтуерно, маркетинг, ноу-хау, си никой. Има хиляди хостинг компании по света, всички предлагат едно и също.


Вие сте единствената българска компания в този сегмент, която се бори на толкова високо конкурентно ниво. Това как се отразява на отношението им към вас?


Т.Н. Нас ни уважават. Пътуваме много и срещаме добри реакции навсякъде. Визията ни е винаги да правим поне една допълнителна крачка, за да направим по-добрия продукт. Може да ни отнеме повече време, но ще го направим по-добро.


Какви са предимствата бизнесът ви да остава базиран в България?


И.Ц.: Ние като фирма продаваме на цени подобни на американските. Обаче част от прихода го харчим в България и за български програмисти. Един американски програмист, който е добър, може да взима около 100 хил. долара например. Винаги има някой, който ще му даде повече, особено в Силициевата долина, където за толкова пари и наема не можеш да си платиш. За американските компании е много трудно да си намерят персонал. В България с по-малко от 100 хил. можеш да намериш много добър човек.


Повечето чужди компании, които идват тук, идват с идеята да спестяват разходи. Ние имаме по-различна визия. Искаме да даваме добри заплати на българи. Разликата между български и американски програмист е огромна. Българският може повече, по-бързо и иска да постигне повече. Изведнъж се появяват функции, които другите фирми ги нямат. Тук има много специалисти, които са много добри и правят много неща. С Telerik е същото. Те правят невероятни технологии и софтуер, които продават скъпо и хората купуват. В България има хора, които могат да свършат работа. Има и много истински креативни фирми, които са малки, но имат качествени и иновативни продукти.

Тенко Николов

© Георги Кожухаров

Тенко Николов


Т.Н.: Цената на труда пропорционално е по-ниска, ако се сравняваш с Германия например. Но стандартът на живот тук е много пъти по-евтин. Несъпоставими са нещата, защото на практика българският програмист тук изкарва повече пари и може да си позволи повече неща. Това, което чувам от чужденци и наши приятели е, че София е страхотно място да живееш.


Казвате, че тук има много талант. Откъде са се научили? Каква е разликата между поколенията?


Т.Н.: Това е въпросът. Нямаме софтуерни университети, този на Светлин Наков сега стартира, но досега не са излезли хора от него. За мен Техническият университет е пълен провал. Нямаме истински университет, който да обучава кадри, но тях все пак ги има. Слава Богу, че хората са самоуки и са решили да направят нещо.


И.Ц:. Има и друго. Страната ни винаги е била традиционно силна в математиката. Като разбираш добре математиката, човъркането по компютрите ти е лесно. Липсва политическото желание да се обучават ИТ кадри. Имаме едно момче, което може би е един от най-добрите специалисти в света в писане на софтуер за системно адмистриране и е добър пример. 


Т.Н.: Да, той автоматизира нашите системи, мониторинг, какво да се случва, когато някоя система падне и други подобни магии. Той няма висше образование, но въпреки това го канят да води лекции на конференци със 7000 души публика. Тази година ще ходи на 30 конференции по света, огранизира няколко и у нас. Всичко е научил сам. Това момче преподава във ФМИ на името на друг, защото без висше образование не можело да преподава, въпреки че може би е най-добрият в България. Той се опитва да активира хората и тези, които види, че имат потенциал, ги взима при нас като стажанти, за да им даде възможност да се научат.


До тук така сме наели четирима души. Тях от много ранна възраст ги хвърляме в много сложни проблеми и те след пет години ще бъдат по-добре квалифицирани и от кадри на Google. Ще могат да си намерят работа навсякъде по света за много пари. Предполагам, че голяма част от тях ще изберат да останат да работят при нас.

Иво Ценов

© Георги Кожухаров

Иво Ценов


По-големите ИТ фирми вече си имат някакви форми на академии и всички се опитват да хванат хора от нулата и да ги научат на нещо, да видят кои ще станат. Най-важното е да имаш желание. Дори да не можеш да станеш велик системен администартор, можеш да станеш доста добър. Стига да си го поставиш за цел.


Как си набирате кадри? Мислили ли и вие за академия?


И.Ц.:  За българските офиси е интересно. През последната година наехме около 60 души, включително в Стара Загора, Пловдив. Имаме офис в Стара Загора, който за три месеца ни отесня. Сега подготвяме нов, по-голям. При нас идват всякакви хора, ние ги обучаваме, като търсим да имат 1% талант и желание за работа. Някои отдели се увеличиха значително и най-добрите хора в тях ги повишаваме. Вместо да хванем някой от вън и да го сложим на този пост, взимаме най-добрите наши хора с потенциал и ги дообучаваме, което е инвестиция в кадри.  


Т.Н. Повечето са развити от самото начало, включително и аз. Започнах от техническата поддръжка и в момента съм най-отгоре. Вярваме, че хората могат да вървят нагоре ако имат желание. Конкретно за академия, не сме мислили. Ние практически обучаваме хората в процеса на работа. Сега имаме пет момчета, които тренираме за офисите в Пловдив и Стара Загора. Те са тук вече трета седмица, като им плащаме докато ги тренираме. Дори е малко по-добро от академия.


Знаем, че когато си отидат по родните места и седнат да работят там, известно време няма да са особено продуктивни, но след една година ще догонят останалите. Инвестираме в хората, особено в периода, в който знаем, че няма да ни донесат кой знае колко позитиви. Знаем, че има и много по-голям шанс да сгафят и да ни генерират негативен имидж. Въпреки това инвестираме в тях да се научат и накрая това се отплаща. Харесва се на хората, харесва им обстановката, намират приятели, имат готин офис, в който могат да играят билярд и шефът няма да им се скара. Това ги кара да искат да остават при нас.


И.Ц. Това липсва в много фирми. В новия ни офис имаме много повече пространство отколкото в стария. Половината от него сега е общо взето игрална зала и не се ползва за работа. За това плащаме наем, плащали сме за обзавеждането, даваме възможност на хората да си губят времето. Всъщност, КПД-то така се вдига. Бил съм в много офиси и единици имат развито нещо подобно и то в по-малък мащаб. Те не могат да си представят как могат да оставят на служителите си свобода и те да продължават да дават добри резултати.

Зала в офиса на SiteGround

© Георги Кожухаров

Зала в офиса на SiteGround


Как ви приемат бизнес хората от предишни поколения и с различна дейност?


Т.Н. Общият коментар е, че сме луди, как може да даваме толкова пари за глупости. А ние за какво ги изкарваме тия пари? Да ги държим в буркани? Нека хората около нас да са щастливи.


И.Ц. За нас е много по-скъпо един човек, от тези, които ви дадохме за пример, да си отиде и да работи другаде. Много по-евтино е да инвестираме в тези неща. Затова в момента имаме 10 партньора във фирмата. Това е рядкост не само за България. Хора, които са си извоювали това с работа.


Твърдо ли искате да останете в България? Имало ли е момент, в който сериозно сте се замисляли да напуснете страната?


Т.Н. О, да. Имахме един много сериозен инцидент преди една или две години. Наш служител пострада много тежко. Ние се мъчихме по какви ли не начини виновните лица да поемат отговорност. Накрая фирмата-работодател на виновния отказа да плати каквото и да е обезщетение, въпреки че е застрахована, а само един беше осъден на една година условно и 500 лв. глоба. Как да стоиш в България и да разчиташ, че правата ти са защитени? Всичко е добре в рамките на нашия офис. Извън него нещата не стоят така. Честно казано много неща биха могли да бъдат по-добре и се надявам да помогнем това да се случи, като насърчаваме повече хора да мислят като нас.


И.Ц. Ежедневно се сблъскваме с всякакви глупости. Като започнем от това къде ще ти учи детето, в коя детска градина, къде ще го лекуваш, може ли да върви само по улицата? Има много дребни неща, които могат да се направят по-добре. В момента например се съдим с НАП, защото вместо държавата да се радва, че им внасяме доходи от чужбина, тя ни създва всевъзможни пречки. Одити, проверки... Медиите също могат да помогнат, като търсят повече хубавите неща, които се правят. Има много негативизъм. Има много примери за успешни хора и проекти, които от една страна не получават много медийно отразяване, а от друга страна на масата хора това не е приятно.


Участвали ли сте в държавни поръчки?


Т.Н. Не. Ако искаме да участваме в такова нещо, ще е защото искаме да се опитаме да предложим най-доброто и да спечелим заради това. Знаем, че в България просто няма да спечелим. Чувал съм, че ако нямаме правилните връзки няма да спечелим и в други държави. Това не е изолиран проблем само тук. Ние дълбоко вярваме, че няма смисъл да даваш пари под масата. Нямаме нужда от това. Ако можем да предложим нещо ценно и държавата да плати, добре, но за момента не сме видяли такава възможност.


Коя е причината на фона на всичко казано все още да оставате тук?


Т.Н. Все още вярваме, че има шанс нещата да се подобрят. Опитваме се да променяме живота на хората около нас. Ако те живеят по-добър живот, си струва.


И.Ц. Ние сме си уредили живота. Искаме да помогнем и на други.

Тенко Николов

© Георги Кожухаров

Тенко Николов


Какви от дейностите ви се извършва в България? Какви са плановете ви за развитие?


Т.Н. Почти всичко ни е тук. С изключение на финансови услуги и дейта центрове. Разширяваме се доста.


И.Ц. Мислим за откриване на офиси в Европа. Испания, Великобритания. Дори се замисляме и за Австралия, като нещо далечно. Трябват ни такива офиси за администрация, поддръжка на локално ниво, маркетинг. В България няма добри хора, които могат да продават онлайн. А това трябва да става на локално ниво, да познаваш пазара, да имаш контакти. В България много хора казват, че са продавали онлайн, но нямат резултати, които да го докажат.


Бихте ли разширявали компанията си и в други сфери?


Т.Н. В момента правим нещо много интересно. Инвестираме в българската компания Storpool. Накратко те правят единен хардиск, който е резултат от много компютри, свързани в едно. Така, който и от компютрите да се повреди, останалите продължават да работят.


И.Ц. Има такава технология, но в момента струва стотици хиляди долари. Но Storpool правят много по-достъпна версия. Нашите момчета са го измислили как не само да работи, но и да е бързо. Надвишава по производителност всичко, което сме виждали до момента. Това е компания, в която имаме предимството, че хем инвестираме, хем ще ползваме технологията им. Ние сме първият им клиент и виждаме, че продуктът им ще се получи.


Има потенциал да стане много голямо. За нас те са основата на това, което искаме да доразвием. В момента правим продукт, който ще бъде директен конкурент на Amazon Web Service. То също има потенциал да бъде много голямо, защото пазарът на облачни услуги върви нагоре, като няма качествени фирми. Amazon например са скъпи, сложни и трябва да си наемеш някой, който да може да борави с техните продукти.


Т.Н. Продуктът се казва getClouder, който много лесно позволява да създаваш и управляваш виртуални сървъри и да променяш тяхната конфигурация. Менютата са опростени и всеки може да задава при какви ситуации какви системни ресурси да се отделят. Ценообразуването няма да е месец напред, а ще е изчислявано на базата на използваните ресурси, като стартовата цена ще е около 20 долара. Разработваме услугата от декември месец с 15 души екип. Планираме официалното й представяне да е на 22-ти юни т.г. Това практически си ни е чист стартъп. Макар и ние да си го правим, го правим от нулата, още изглаждаме идеята, нямаме сайт за показване, тестваме продукта. Ще минем по целия процес, за да го направим да работи.


Какво ви впечатлява в онлайн средата?


И.Ц. - Всеки иска да е онлайн. Да си направиш сайт не е толкова трудно. Лесно е, но идва големият проблем. Направил си сайт, защото искаш да изкарваш пари. Да изкарваш пари онлайн не е лесно. Някъде 25% от хората, които започват, не успяват изобщо да си направят сайт. Останалите до 50% от общите правят сайт и нямат идея как да го развият и се отказват.


Един сайт трябва да се разработва, да има съдържание, да е интересен. Хората си мислят, че е лесно. От една страна е така, защото вече имаш готово почти всичко и можеш да направиш сайт с най-различни функции за отрицателно време. Очакванията на хората са да е много лесно и като не се получи се отказват. А ако се постараят, има начин да постигнат успех. Онлайн все още е добър ход и има потенциал. В Щатите много фирми от малкия бизнес имат сайт, докато тук това не е така.


Т.Н. - Ако не полагаш тези усилия, сайтът може да ти върши работа като визитна картичка. Това не е лошо само по себе си, но няма да ти носи пари. Голяма част от бизнесите не са онлайн. Освен това доскоро беше много сложно да администрираш .bg домейн.


Но дори в период на най-тежката от години икономическа криза, приходите на доставчици като нас и в Европа, и в САЩ се вдигат, тъй като хората масово си правят сайтове. Сайтовете им отварят нови, недостъпни преди пазари и клиентска база. В България сме доста напред, тъй като все още могат да се намерят много кадърни хора (и програмисти, и технически хора) с много свежи идеи и супер много знания. Единственото, което се изисква е сериозен стимул и кураж, а резултатите неминуеми сами ще дойдат. 


Тенко Николов през миналата година участва и в един от най-големите технологични форуми в Югоизточна Европа DigitalK, организиран от Капитал. Тази година той е на 29-30 май. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK