Доброслав Димитров, Мони Дочев, Imperia Online: Все повече млади хора разбират, че имат шанс да реализират мечтите си

Доброслав Димитров и Мони Дочев, съосновател на Imperia Online

© Анелия Николова

Доброслав Димитров и Мони Дочев, съосновател на Imperia Online



Доброслав Димитров: От математическата гимназия в Плевен след 8-ми клас чрез програма за обмен на ученици заминава за САЩ, където се записва направо в 12-ти и завършва средното си образование за една година. Има диплома по финанси, но не е работил и ден в тази сфера. През 1999 г. се връща в България и се занимава с частен бизнес в най-различни сфери. Създава верига компютърни клубове, като през 2005 г. основава Imperia Online заедно с Мони Дочев, с който се запознава именно заради клубовете си. Депутат от ГЕРБ в периода 2009 - 2014 г., в момента само член на партията.


Мони Дочев: Завършва Националната математическа гимназия и "Информатика" в СУ. Дълги години работи на свободна практика като програмист, като казва,"за съжаление университетът не ме е научил да програмирам". Запознава се с Доброслав през 2002 г. след като създава софтуер за управление на интернет кафета и гейм зали, като му продава лиценз. Разработва и софтуер за различни културни институции, театри, опери.


Двамата са съоснователи и съизпълнителни директори на Imperia Onine, като в сферата та Доброслав е гейм дизайна, докато Мони се фокусира предимно върху маркетинга. Двамата казват, че нямат строго разделение кой какво да прави, а се допълват и си помагат за всичко.




Как се стигна до създаването на Imperia Online?


М.Д.: Когато се запознахме с Добри, аз поддържах неговите компютърни зали. Той предложи да си направим игра. Всъщност, той беше петдесетият мой приятел, който като чуе, че съм програмист, ми казва да си направим игра. На всички останали бях казал, че това няма как да стане просто така. Той обаче имаше конкретен бизнес план и концепция. И това постави началото на компанията. Даде ми една дебела тетрадка с концепции, аз задрасках по-голямата част и за 3-4 месеца успяхме да направим заглавието. Програмирането беше изцяло от мен. Платихме 100-200 лева за дизайн на страницата.


През цялото време компанията расте само със собствени пари. Единствените външни пари са 1200 лева за първия компютър, на който играта се помещаваше. Тогава ползвахме интернет от негова зала и стартирахме целия бизнес с около 1500 лева и с много време и много труд. Хубавото е, че не сме ползвали никакво външно финансиране дори собствено, тоест да вадим пари от друг бизнес или да искаме от роднини. Въпреки това успяхме да развием компанията от двама души до 190 в момента и реинвестираме каквото изкараме.


Умишлено ли не търсихте инвестиране или просто не сте имали нужда?


М.Д.: Много ми харесва това, което правят фондовете LAUNCHub, Eleven и зараждането на стартъп екосистемата. Най-вероятно щяхме да сме доста по-напред, ако по наше време имаше такива неща. Преди да се появят обаче ние изобщо не знаехме, че съществува такова нещо и някой за малък процент от компанията да ти даде пари без да ти търси смъртоносна отговорност, както правиха едни други хора преди това.


Тогава бизнес се правеше по няколко начина: можеше да вземеш пари от такива симпатични хора, да си ипотекираш апартамента, ако имаш такъв, или да събереш от роднини и приятели. Нито един от тези модели не пасваше на моя мироглед.


Д.Д.: Многократно идваха инвеститори при нас. Някъде от втората година след старта на компанията, изведнъж успяхме да направим много сериозен пробив чрез Google Adwords, за което заслугата е изцяло на Мони. Той беше един от първите, които използваха тази нова платформа и много бързо започнахме да растем. Съответно бързо влязохме в радара на инвеститори, които търсят бързорастящи компании. Започнаха да ни звънят буквално с въпроса "Казвайте какво ви трябва". Ние наивно и свежо им отговаряхме, че нищо не ни трябва и сме си щастливи.


М.Д.: В момента с един-два разговора взимаме решения, които в повечето компании се взимат със съвещания на бордове на директори, правят се съвети. Ние решаваме и на другия ден го правим. Тъй като много си харесваме начина и визията на живот, не искаме да го променяме. А като вкараме трети човек, той може да започне да ни оптимизира разходите. Например скоро ще се преместим в нов офис, в който гейм залата ни е още по-голяма. Хората ни се хранят се тук в няколко кухни и в новия офис ще се обединят в столова. Местим си училището в същата сграда, за да ни е удобно. Ние така усещаме нещата и така ги правим.


Миналата година септември добавихме към безплатния обяд и безплатните безалкохолни напитки и бира след работа. Звучи много готино и не е толкова скъпо. После си казахме, че водим служителите си само към пороци. Да направим нещо полезно и предложих да има плодове в офиса. Но не искаме просто да се похвалим, че има плодове в офиса и те да гният в кухнята. Затова назначихме човек, който ги чисти, реже и слага в купички. Аз знам, че има стойност, защото хората са щастливи да работят в нашата компания. Затова и толкова се зарадвахме на момчетата от SiteGround, защото разбрахме, че не сме сами и че има други хора, които по същия начин правят нещата с желание.


Как се развива бизнес у нас? Имало ли е проблеми от средата или от друго естество?


Д.Д.: Ние сме от малкото щастливци, които могат да живеят съвсем спокойно, без да се притесняват от средата като цяло. Работим почти изцяло навън и нямаме почти никакъв допир с държавата, като изключим разбира се, данъците и осигуровките. Но това няма какво да ни притеснява. Не зависим от обществени поръчки или други фактори, за да има с какво някой да ни притиска. Често казват, че държавата трябва да помага. Аз съм с една теза, че държавата не трябва пречи, а ние ще се оправим. Слава Богу нашият бизнес няма много допир с нея.


М.Д.: Реално под 10% от приходите ни се сформират от играчи в България. Играта е преведена на 30-тина езика и имаме малък дял от много пазари. Това ни прави доста устойчиви на сътресения.


Тогава какви са най-големите трудности за вас? Най-вероятно липсата на кадри?


Д.Д.: Това е най-тежкият проблем и едва ли ще влезете в IT фирма, в която няма да кажат същото. Многопластов и сериозен проблем. Образованието се е отдалечило сериозно от реалността и то не само за IT специалистите. Поддържам мнението на колегите, че нямаме мениджъри, нямаме кой знае каква корпоративна култура. Тя се гради от само 10-15 години и Слава Богу дойдоха няколко големи външни компании, от които вече започва да има модели за подражание.


М.Д.: Може би единственото, с което държавата и медиите могат да помагат е популяризирането на бранша. Да извадят на бял свят колко е яко да работиш в IT индустрията. Имахме разговори с една журналистка, която беше шокирана като разбра какви заплати взима един програмист. Вече живеем в доста меркантилен свят и много млади хора ще започнат да ръчкат родителите си да кажат, че скъпите коли не ги карат само мутрите. Един човек, който взима 4 хил. или 5 хил. лева заплата, може да си позволи да кара всякаква кола, стига това да му мечтата и да му се дават толкова пари.


Това, което много ни пречи в индустрията, не е чистата липса на кадри, а че тяхната липса води до силно разлигавяне на целия сектор. Не можеш да се скараш кой знае колко на човек, когато прави грешки, защото той може да си вдигне шапката и след два дена си е намерил нова работа за същите пари, а когато си във високо конкурентен пазар не можеш да си позволиш половинчати работи.


Според вас няма риск да се появи излишък от програмисти?


Д.Д.: Няма го риска, от това където всички станаха икономисти или прависти.


М.Д.: "Най-лошото", което може да се случи на България е да проима един милион програмисти. Целият Западен свят ще започне да аутсорсва всичко при нас и си представете какво ще се случи, ако имаме един милион българи, които работят за заплати по 3-4 хил. лева.


Сравнимо ли е заплащането според вас? Често се казва, че компаниите идват тук, просто заради по-евтината работна ръка?


Д.Д.: В абсолютна стойност, може да е по-евтина. Като сравним стандартите е доста по-различно. Там обикновено говорят за брутната заплата, а в България това изобщо не го гледаме. А там и данъците са по-високи. Спрямо стандарта в България и спрямо техния, категорично може да се твърди, че нашите програмисти взимат повече. Второ социалният им статус е по-висок от на техните колеги. В Германия много професии взимат заплати по 4-5 хил. евро заплати. А в България кой друг взима по 4 хил. лева?


Имали ли сте програмисти от чужбина? Лесно ли е да се внасят кадри?


М.Д.: Това е екзотична концепция. Правихме някакви проучвания дали можем да работим с македонци. Видяхме, че ползата е спорна и тогава се роди концепцията да обучаваме българи. За мен да инвестираме в чужди хора не е добра идея. А да взимаме от Германия например е прекалено амбициозно. Да накараш един човек да напусне държавата си, трябва да има някакви много сериозни мотивационни фактори.


Д.Д.: Много по-лесно можем да се преборим с този проблем на местно ниво. Много колеги говорят за това да се привличат кадри от други държави с по-нисък стандарт. Не е лошо, но реално смятам, че въобще не сме стигнали потенциала на държавата ни от това да създава такива хора, че да ги търсим другаде. Има много хора, които могат да бъдат преквалифицирани.


Какви са плановете ви за развитие напред? Гледате ли към други бизнес сфери?


Д.Д.: Като цяло искаме да правим това, от което разбираме. Смея да твърдя, че сме от първите в нашия бизнес и имаме повече познания дори и от големите компани като EA и останалите. Те са в предишния модел на гейминг. Новият Free-to-play модел се зароди малко след 2000 г., като германските компании, които са едни от първите в сферата, се появиха 2003 г., а ние започнахме през 2005 г. Това ни познание ни дава сериозно предимство пред останалите и би било глупаво да не го използваме. Това не означава, че не бихме опитали да разширим мирогледа в една или друга посока, но твърдо по нещата, които разбираме.


М.Д.: И от които ни е кеф. Докато можем да се храним от това, което ни харесва, интересно ни е и го разбираме, не виждам причина да търсим друго. Естествено правим завой към така модерните мобилни технологии. Ще се опитаме да уловим вълната в нашата индустрия, ще търсим какво е актуалното.


Какви са вашите наблюдения върху екосистемата у нас?


М.Д.: Радостно е това, което се случва. И аз, и Добри редовно сме ментори в LAUNCHub, понякога и в Eleven. Това, което се случва у нас е уникално за България. Все повече млади хора разбират, че имат шанс да успят да реализират мечтите си по един, така да се каже, по-безопасен начин. Попаднахме на една лекция по време на един стартъп уикенд, където имаше една много хубава фраза: "Най-страшното нещо, което може да ви се случи като се провалите като стартъп, е да започнете работа". Да, разочарованието е ужасно, но не е страшно.


Много ме радва, че цялата екосистема наистина е екосистема. Не са пет-десет човека, а са огромно количество читави хора. Аз отивам там да съм ментор без идеята да спечеля каквото и да е било. Даже познати са ме питали каква ми е далаверата да си кажа "тайните". Колко да са тайни? Ако така лесно се крадеше бизнес...


В България вече има много хора, които искат да помагат чистосърдечно. Попадаш на едно място, където има един куп ментори, които получават само удоволствието, че помагат на млади хора. Енергията, която цари на такива места, е изключително позитивна. Тя е като един оазис в държавата. Ние сме изключителни хейтъри като народ. Неслучайно в проучванията сме най-нещастната нация. В екосистемата е друго. В нея хората гледат позитивно на живота и са успели по читавия начин.


Покрай курсовете започнах да вярвам, че новото поколение не е толкова страшно. Какво се чува навсякъде: "Тези новите не стават за нищо". Напротив, има много читави. Обаче като навсякъде всички хейтят, се създава грешно впечатление. Нещата не са толкова трагични.


Какво бихте посъветвали хората, които сега навлизат или биха искали да навлязат в екосистемата?


Д.Д.: Да бачкат. Познаваме доста успели хора, които не знаят за екосистемата. Това е и проблемът, че има липса на информация. Така хората, които са успели и имат възможност да помагат, не могат да намерят тези, които имат нужда от помощ. Вече може да се говори, че в България започва да се събира критична маса от хора с пари, които не са от онези "приятни хора" и са готови да помагат. Когато ние започнахме преди девет години, това го нямаше. Ако ние например сме вървели по заснежено поле и сме падали и ставали, сега ще е много глупаво този, който върви след нас, също да се препъва, вместо да мине по нашия път, пък като дойде правилният момент - ще се отклони.


Много често ни питат и имаме ли конкуренция. Не, нямаме. Светът е от 7 млрд. души. Нашата индустрия е такава, че го правим тук, а го продаваме в Бразилия. В този смисъл нямаме конкуренцията на дюкянчетата на една улица и да се борим за минувачите. Ние си имаме ниша от 100-200 млн. такъв тип геймъри, ти си имаш ниша с други 100 млн. Реално конкуренцията дори и в технологичните компании, които продават B2B решения, е по-скоро за кадри. За всичко останало можем само да си помагаме.


Не се страхуваме, че някой от новите може да ни изяде. Ако нещо ни се случи, това ще е изцяло наша вина. Дали ще са тези, на които сме помогнали, или някои други, не е от значение. За да се е случило, значи сме спрели да се променяме.


Инвестирали ли сте в някой стартъп досега?


М.Д.: Да. Имаме малка инвестиция в една компания - Chess Arena. Те не бяха одобрени от LAUNCHub, но на мен ми изглежда перспективен проект и се разбрахме. В момента се опитваме да им помагаме чрез това, което разбираме. Въпреки това не си се представям като сериен предприемач.


А вие имахте ли от кого да се учите?


Д.Д.: Не. Реално аз съм гейм дизайнерът на Imperia Online, но преди това не съм правил такива неща, просто ми беше любопитно. Беше ми интересно и съм си теоритизирал. Можеше да е абсолютна глупост това, което съм измислил. Нямаше как да знам, докато не го направя. Оказа се, че е добро. След това започнахме да ходим по конференции и да слушаме какво са направили другите.


М.Д.: В началото нямаше никой за нищо да ни помогне. Повечето от нещата, които правихме, в голяма степен бяхме първи. Отне ни време да тръгнем по конференции и заради културния шок. Отиват там някакви хора и разказват неща, които в България се смятат за конфеденциални. Как някой ще ти разкаже как си прави бизнеса? Оказа се, че по света хората разказват много и ти казват къде са се провалили, за да не се провалиш и ти.


Това, което ни помогна беше, че в доста ранен стадий разбрахме, че България не ни е единственият пазар. Опитахме се да излезем навън, получи се и започнахме да се учим от външни фирми. Плюс единственото, което дава любимия ни университет, запознаването с други читави хора. И до ден днешен имам състуденти, които ползвам като жокер "Обади се на приятел".


Д.Д.: Всичко сме учили по трудния начин. Като отидохме на първата конференция в Германия вече бяхме 3-4 души. Говорихме с изпълнителния директор на една от най-големите тогава компании. Попита ни колко човека сме. Там всички фирми бяха по 70-80 души и повече, а ние 3-4. Не звучи сериозно и затова смело казахме, че сме 12. Той ни погледна изненадано и ни попита как се справяме с толкова малко хора. Тогава разбрахме, че явно ще трябва да се разширяваме бързо.


Затова човек трябва да излиза и постоянно да си сверява часовника. Вече има и в България с кого да направиш това. Тогава го нямаше и ако си бяхме останали тук, най-вероятно щяхме да си останем с по-малкото гаражно мислене и щяхме да изпуснем момента. Ние хванахме последния влак, където двама души могат да направят подобна игра и тя да се котира. В момента вече, за да вдигнеш такова заглавие, ти трябва екип от стотина души.


Имах една лекция в Талин миналата година. Бях я кръстил "Imepria Online, игра на ери". Ние имаме 3-4 ери, през които сме минали. Първо бяхме двама, после бяхме фирма, която гледаше на себе си по един начин, после по втори. Горе-долу всяка смяна на офиса е и като смяна на черупката. Затова и се радваме, че се местим в нов офис. Това е ново начало и започваме да се развиваме по различен начин. На всеки две-три години се преоткриваме. Ако не се преоткриваш, реката ще те подмине, а ти ще си останеш на брега.


А участието ви в политиката, част от това преоткриване ли беше?


Д.Д.: Очаквах този въпрос (смее се). Неслучайно съм се върнал от САЩ. Никога не съм имал идеята да остана там след като завърша. Аз съм си от България и искам да съм си в България. Както Мони каза за курсовете ни, не искаме да помагаме само на себе си, а и на средата, в която се намираме. Аз искам и тези около нас да са добре. Този начин на мислене ме доведе до момента да вляза в политиката.


Включването ми в една стартираща партия, което си е като един стартъп, беше защото ми харесаха посланията, идеята и хората, които се събрахме. Смятах, че човек трябва да променя обстановката около себе си не само като гледа някой по телевизора и казва "давай, с теб сме". Вярвам, че ако подкрепяш някой, който прави нещо, най-логичното е и ти да направиш малко повече.


Успешен ли се оказа този стартъп?


Д.Д.: Стигнахме до извода, че можем да променим света и не само чрез политика. Конкретно в областта на образованието, на държавно ниво е много сложно. Трябва да се съобразяваш с много хора, закони. Както всичко е много лесно, когато го правим двамата, така е много трудно, когато има милиони хора. Когато бизнесът ни се разрастна, Добри осъзна, че можем да помагаме и по друг начин.


Тоест чрез политиката това се оказа невъзможно?


Д.Д.: По-различно е. Причината да съм там е същата, поради която искам да правим обучителните курсове. Да видя дали мога да бъда полезен и на другите, както съм полезен в компанията. Според мен в крайна сметка такива хора трябва да се занимават с политика. Трябва да има хора от всяка една сфера, тъй като политиката е представителство на всички хора, на бизнеса, на професиите. Тази ми вяра ме накара да се занимавам с това и гледах на това като на обществена дейност от моя страна, не на кариера.


Имам си бизнес, не съм излизал от фирмата, тъй като се гордея с нея, а и няма никакъв допир с държавата. Лека-полека времето, което отдавах на политиката, започна да става все повече и оставаше все по-малко време за компанията, а тя се развиваше и си иска своето. Поемах все повече ангажименти и в един момент почти не стигах до офиса. Конкуренцията за време започна да става много тежка и миналата година реших, че бих бил по-полезен за всички, ако отделя цялото си време за фирмата, тъй като имаме потенциал наистина да направим голяма разлика като тя се разшири и като обучава все повече хора. Освен това от толкова неспирно развитие и работа, близо 15 години, така и не намерих време да се върна към ученето, а това също е нещо, което ми се искаше да направя.


Има ли разочарование от политиката? Или смятате ли, че бихте бил по-полезен в друга сфера в нея?


Д.Д.: Има разочарование от гледна точка на това, че имаш огромното желание да променяш и в същото време това се оказва една много неприятно трудна задача. И не защото няма желание от страна на колегите, а защото трябва да се съобразяваш с изключително много фактори. Не ми е приятно и това, че навсякъде се казва, че народните представители са... знаете какво.


Да, там има и неприятни и некачествени хора, но има и много качествени. Веднага обаче всички ги слагат под един знаменател, от което, колкото и философски да гледаш, в един момент започва да ти става неприятно. Не смятам, че трябва да бъде така. И аз съм мислил така за депутатите, докато не видях, че работата не е точно такава и определено смятам, че трябва да се говори повечко за добрите примери, а не само за лошите... Твърдо вярвам в Парламентарната република и това е начинът тя да работи – Народното събрание да бъде с максмимално добра представителност на всички граждани, от всички отрасли, от всички професии, от всички социални групи.


Политиката помогна ли ви или ви навреди?


Д.Д.: В личен план няма как да не ми е помогнала - беше ми гласувано голямо доверие, за което винаги ще съм благодарен и ми се наложи да се справям с трудни, нетипични за мен задачи, да преживея тежки моменти, а това със сигурност помага на човек да израсне. Но от гледната точка на бизнеса, с още по-голяма сигурност - не е помогнала. За вредата трудно може да се оцени. Най-вероятно е вредяла. Когато си пълен с негативни емоции от случващото се, няма как да се абстрахираш. Не можеш да си тръгнеш от парламента след някакво неприятно изживяване, спор, караница, драма и изведнъж да започнеш да мислиш креативно за гейм дизайн. Няма как да стане, но и няма как да се оцени колко точно ми е коствало. Все пак не са загубени години. Надявам се, че сме били полезни. Това ще се оцени след време, сега няма как. Гледам на това като на служба. Аз съм отслужил своето време и сега нека да дойде някой друг да види колко е "лесно".


М.Д.: Тъй като Добри е публична личност, всеки път се замисляме, когато взимаме решение, защото го взимаме от позицията, че утре във вестниците може да пише "Депутат на ГЕРБ еди какво си". Никога не сме кандидатствали по държавни проекти. Можем да се справим с това, но си казваме, че ще вземем да спечелим и после "Депутат на ГЕРБ спечели". По-скоро това ни е спирало да правим неща, които иначе може би сме щели да направим.


Не знам как той изтърпя всичко. Аз много мразя да правя нещо с кауза, на загуба, защото за каузата често пренебрегваш семейство и други приоритети, и накрая някой да ти каже, че го правиш, за да откраднеш пари. Това е от най-обидните неща, които съм получавал като коментар, макар да е много малко на фона на нещата, които му се случват на него, но той си ги е избрал и да си носи кръста. Например започвам да разказвам на непознат за тренировъчния ни лагер и от него получавам реакция от типа "А, някакви европари усвояваш". Не, харча си собствените пари. За мен това е изключително обидно и неприятно.


Както вие, така и другите IT фирми често казват, че образованието е лошо и те сами трябва да се оправят. Не смятате ли, че така хората в образователната система могат да си кажат "бизнесът си намери решение сам" и да вдигнат ръце?


М.Д.: За мен има нещо много грешно в България, конкретно за висшето образование. То трябва да е бизнес. По цял свят е бизнес. Не може Софийският университет, когато си прави планирането за следващите пет години, да планира същата бройка IT кадри и библиотекари. Очевидно нуждата от кадри в библиотекарството е по-малка от нуждата за IT. Тези хора трябва да се питат какво произвеждат. Защо на образованието се гледа като на наука? То е инвестиция на учещите се от време и пари, за да могат да си намерят добре платена работа след това. В момента правистите не могат да си намерят работа. Защо да продължаваме да бълваме по стотици на година? Да ги свием на 50, да създаваме по 500 програмисти и след три години, като правото не стига, ще ги увеличим пак. Трябва постоянно да си сверяват часовника.


Това, че бизнесът се оправя по някакъв начин, не е решение. Бизнесът плаща данъци, с които на теория се осигурява образованието на бъдещите кадри. Хубаво е един университет за две години да сложи сериозния фундамент на хората, след това две години да ги специализира. После човекът да отиде на стаж за три месеца в една фирма и да е готов.


Д.Д.: Докато бях народен преставител много хора ме питаха, защо е така, оправете нещата. Оправи ги ти. Политиката не е забранена. Въобще не е вярно, че не се дава шанс на нови хора. Въпросът е, че не е толкова лесно. Например министърът на образованието Игнатов е казвал много пъти нещата, които Мони каза току-що. Но това не означава, че можеш да промениш сам една система, в която има 100 хил. души. Това е много бавен процес и трябва самото общество да иска промяната. Предлагат се едни неща, от опозицията само за спорта скачат и казват "не, това ще разруши образователната система". После идва някой, който те пита "ти с какво право предлагаш такива промени, като нямаш научна степен, а аз съм академик". Това съм го виждал с очите си. Затова колкото и парадоксално да звучи, трябва да се налага отдолу нагоре. Трябва обществото да го иска, а за да го иска, трябва да е информирано.


М.Д.: Два примера ще ви дам. Аз съм твърдо убеден, че трябва да се закрият малките селски училища и трябва децата с автобуси да ходят в читави училища. Не могат да ме убедят, че смесено обучение на първи до четвърти клас учи на нещо. Представете си тази новина във вестниците: "Затварят 250 училища". Как ви звучи? Революция. Остават хора без работа! Убеден съм, че в дългосрочен план е правилното. Същото и с болниците. Кой иска да се лекува в болницата в Горно-нанадолнище? Като някой в малък град се разболее, се чуди как да дойде в София. Ако кажем да затворим 50 болници и да осигурим хеликоптери за хората и да има по-читава леглова база, която да е за повече хора? Представете си и това заглавие.


За съжаление често правилното решение не е популярното решение и в много от случаите не може да мине, защото самото общество, освен хейтърско, не иска да се вслушва. В разговор мога да убедя няколко човека, но цялостната държавна и медийна политика, трябва да просвещава хората и да им обясни защо има смисъл.


Д.Д.: Може би ти трябваше да станеш политик (смее се). Направо си за там.


М.Д.: Аз не съм за там, защото не мога да изтърпя частта, в която ще си късам нервите, ще правя някакви неща и после ще ми кажат "той е там, за да направи далавера". Чувал съм и "не можеш да изкараш толкова пари просто така от игра". В народопсихологията ни богатият човек е лошият. Това продължава да се пропагандира и до днес. Как ще се оправим не знам.


Колко поколения трябва да минат според вас?


Д.Д.: В Библията хората преди хиляди години са го написали - две. Комунизмът ни разката фамилията за две поколения, за две поколения ще трябва да се оправим. Но това ще стане само ако второто поколение работи. Ако то не прави нищо и 10 поколения няма да ни стигнат. Не искам след 20 години моите деца да ме питат защо не оправихме България, а оставихме на тях. Това трябва да е мисленето на всеки. В парламента са идвали много млади хора казвайки ми, че ще емигрират и ще се върнат когато тук се оправят нещата и на всички съм казвал едно и също: Не съм чул американец да казва "тук е много гадно, ще отида в Канада". Канада е по-социална държава по принцип и там е по-приятно да се живее. Но американецът не казва това, а казва "гадно е, ама хайде да променим нещата тук". Ето така ще се оправим – като се хванем в ръце и си оправим средата сами, няма кой да дойде и да ни оправи. Не и в добрия смисъл на думата.


И ние трябва да мислим така. В IT индустрията, в LAUNCHub и Eleven виждаме хора, които мислят така. Те могат да променят средата. Аз съм непоправим оптимист и живея с мисълта, че утре ще е по-добре от днес. Вярвам, че можем да променим нещата. Имам предимството, че бях в парламента и видях трудностите. Не е защото липсва желание или идеи в политиците. Трудно става промяната, когато имаш такава огромна съпротива, огромен неконструктивизъм. Глупаво е ти да си против, само защото го предлага опозицията или управляващите. И ние сме го правили, и те са го правили. Това го намирам за неправилно, но такава е културата и тя трябва да се лекува.


Става дума за Теорията на счупения прозорец - първо поправяме прозорците на нашата улица, после на следващата. После да боядисаме оградата. Всеки един от нас има възможността да променя средата около себе си. В крайна сметка политиците се съобразяват с гласоподавателите. Ако твоите гласоподаватели го изискват, знаeте ли как изведнъж бързо ще се промени начинът ти на мислене? Има надежда и има младо поколение, което е много активно и изобщо не е толкова аполитично, както се твърди. 

Коментари (33)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Гогич
    Гогич
    Рейтинг: 1144 Любопитно

    От хигиенна гледна точка, хора като Доброслав е добре да не се задържат в ГЕРБ на Борисов и Цветанов.

  2. 2 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 470 Неутрално

    "Това, което много ни пречи в индустрията, не е чистата липса на кадри, а че тяхната липса води до силно разлигавяне на целия сектор..."
    Техничарството изяжда креативността и новите концепции. Последните просто не могат да се развият достатъчно, тъй като има натиск за бързото им прилагане в практиката. Така се получава добро количество подобни продукти.
    От друга страна, не само в България, подкрепа има практическото-занаята, вчера четох, че много млади хора в Канада изоставят университета, заради професионално образование-на ниво занаят. Това обръща полюсите. Настъпва самоценност на техничарите и това рефлектира върху мениджърите, които трябва да се съобразяват с неща, по-различни от развойната дейност и иновациите, компенсирайки застоя в индустрията. Ето как се очертава проблем за бъдещото на науката, иновациите и стабилния растеж.

  3. 3 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1061 Неутрално

    Браво!

    Няма шики-мики.
  4. 4 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1061 Неутрално

    До коментар [#1] от "Гогич":

    От хигиенна гледна точка е добре форумните тролове да престанат да плюят и да се правят на интересни!

    Няма шики-мики.
  5. 5 Профил на Гогич
    Гогич
    Рейтинг: 1144 Весело

    До коментар [#4] от "Черен Гологан":

    [quote#4:"Черен Гологан"]От хигиенна гледна точка е добре форумните тролове да престанат да плюят и да се правят на интересни! [/quote]

    Ами откога чакам да спреш да пишеш. Или поне да се ограничиш

    Сменете си председателя с Томислав! Макар че тогава сигурно вече няма да се плаща на тролове, а това няма да е в твоя полза.

  6. 6 Профил на Гогич
    Гогич
    Рейтинг: 1144 Любопитно

    Едно въпросче към Доброслав. Сигурен съм, че чете коментарите:

    Как гледа на колаборацията с Пеевски по време на управлението на ГЕРБ?

  7. 7 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1304 Неутрално

    Изцяло симпатизирам на казаното от двамата ЧИТАВИ хора, моите уважения и респект!
    Хора като тях са здравото в българския народ и с удоволствие съм установил, че никак не са малко.
    В годините след краха на соца се изгради една България на ЧИТАВИТЕ хора, които вървят напред с ум и талант, с труд и упорство.
    Най-често успяват без кредитиране, без корумпирани чиновнически протекции и без връзки с милиционерски бизнес.
    България на ЧИТАВИТЕ хора е едно на вид крехко, но изключително жилаво растение, което нито комунизмът, нито мутро-комунистическия "преход" изкорениха.
    Напротив - то ще ги изкорени!
    ...
    Накрая ще кажа, че мъничко съжалявам, че въпросните двама ЧИТАВИ господа и тяхната компания вече не са под покрива на проектираната от мен сграда.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  8. 8 Профил на stinkfoot
    stinkfoot
    Рейтинг: 213 Неутрално

    [quote#6:"Гогич"]Как гледа на колаборацията с Пеевски по време на управлението на ГЕРБ?[/quote]

    Кутев, стига се прави на интересен. Това беше едностранен флирт в периода 2009-2013, ГЕРБ си бяха достатъчно открити към всички медии, дори червените медии като галерия и канал 3

    На Доброслав и Мони пожелавам бъдещи успехи.

  9. 9 Профил на ivpetr
    ivpetr
    Рейтинг: 385 Неутрално
  10. 10 Профил на .
    .
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Играта е страхотна, но е твърде зарибяваща. Ако нямате намерение да стоите по 20 часа на ден взирайки се в компа не я започвайте

    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/02/11/2239480_bivolu_internet_trolove_sa_proizveli_nad_10_000/
  11. 11 Профил на bee
    bee
    Рейтинг: 1334 Неутрално

    Играта е много добра като идея и изпълнение, риска ви е в това, че правейки я все по-комерсиална, това се отразява върху отношението към играчите, формиращо се все повече на база похарченото от тях. А трудно се връщат разочаровани от лошо отношение клиенти / колкото и вие да не си смятате потребителите за такива, те все пак са такива щом потребяват вашата услуга и влагат в нея пари и време заедно или поотделно /. В това и вие сами може да се убедите наблюдавайки опустяването на световете, тенденция обхващаща вече и международните такива и започнала доста преди пускането на новата версия. Иначе адмирации за това, което сте направили. Опитайте се да не го съсипете с времето.

    " Истинската мярка за човека е как се отнася към този, който не може да му бъде полезен. "
  12. 12 Профил на xrp43572691
    xrp43572691
    Рейтинг: 1188 Неутрално

    До коментар [#11] от "bee":

    Съсипаха играта по редица причини. На първо място много хора не могат или не искат да купуват "диаманти" за по 200 или 500 евра, с които да стартират премиум пакети или за други екстри. В международните светове като налазят 10-20 бразилеца, които харчат стотици евра за игра, тя се обезсмисля.

    Най-добре е да направят няколко свята в които да се получава по 1 диамант от всекидневно влизане в акаунта и по никакъв друг начин.

    Отделно, че новите светове с новата версия на играта са станали толкова усложнени и толкова тежки за самия браузър, че хората се отказват да играят в тях.

  13. 13 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1352 Неутрално

    Това е едно от най-добрите четива в сайта.

    Благодаря за чудесното интервю!

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  14. 14 Профил на Митко
    Митко
    Рейтинг: 704 Неутрално

    Да живее глобализацията, която дава свобода на предприемчивите да успеят дори в страни като нашата.

    Не случайно наци-комунягите я мразят защото искат да ни държат зависими от местните феодали.

    "горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ с нечисти уста" Исая 6:5
  15. 15 Профил на franklin
    franklin
    Рейтинг: 1483 Неутрално

    "Например министърът на образованието Игнатов е казвал много пъти нещата, които Мони каза току-що. "

    Да, Игнатов казваше много неща, но нищо не свърши. Не познаваше системата на средното образование, не успя да прокара ЗПУО, не се осмели да направи реформа във висшето образование и без малко да унищожи БАН.
    Ще остане в историята с чутовния си Закон за развитие на академичния състав, от който проплака цялата академична общност. Та, това е тъжната истина.

    Успех в бизнеса!

    "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
  16. 16 Профил на carlgustavjung
    carlgustavjung
    Рейтинг: 227 Весело

    В Южна Корея много хора точно от " игрички " станаха милионери.
    Главно - играчи, треньори, психолози и т.н
    Вярно, че сме много далеч от тях но кой знае някой ден.
    Особено когато, чета за хора като тези двама господа виждам, че и тук нещата се случват, трудно много трудно, но се случват

  17. 17 Профил на Александър Луканов
    Александър Луканов
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Попитаите Доброславчо за куфарчетата с пари които е носил до Америка подаръци от Кремиковци .... може и да си спомня.

  18. 18 Профил на raylight
    raylight
    Рейтинг: 880 Неутрално

    Как пък Костов можеше да прави реформи, а сега никой не смее? Толкова ли е трудно да се взимат непопулярни решения?

    Истината е висша ценност
  19. 19 Профил на bee
    bee
    Рейтинг: 1334 Неутрално

    До коментар [#12] от "Митридат":

    Абсолютно си прав. Играта стана мерило за това кой колко може да вложи финансово, тези без възможности са просто някакъв пълнеж и скоро се отказват. В отношението на администраторите се усеща един двоен аршин спрямо играчите, а проблемите се вземат под внимание с усещането за една не чак толкова голяма заинтересованост. За това в по-горния пост имах предвид, че чисто търговското им втренчване в нещата съсипва добрата идея. Иначе играта е добра като замисъл, но подкарана по този начин ще води до още по-празни светове и отказали се играчи. Ако държат на продукта си и за в бъдеще би трябвало да си направят една равносметка за това кое би могло да ги спъне и как да го предотвратят. Няма лошо да си ментор и да учиш хората на бизнес на база собствения си опит, когато обаче освен успехите си се научил да отчиташ и грешките, които и да отстраняваш реагирайки адекватно в ситуациите, в противен случай това отстрани изглежда нелепо.

    " Истинската мярка за човека е как се отнася към този, който не може да му бъде полезен. "
  20. 20 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3733 Неутрално

    До коментар [#17] от "alex19":

    Сиреч?

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  21. 21 Профил на Индиана
    Индиана
    Рейтинг: 878 Неутрално

    Като има липса на нешо, то трябва да се набави/произведе/тренира. Всеки може да се научи да програмира, но истински добрите са рядкост.

  22. 22 Профил на За да останат ХОРА в България.
    За да останат ХОРА в България.
    Рейтинг: 878 Неутрално

    Пракрасна статия.. Хубави момчета.. Умни,,

  23. 23 Профил на За да останат ХОРА в България.
    За да останат ХОРА в България.
    Рейтинг: 878 Неутрално

    Имам едни наивно тъп въпрос - абе този преуспял млад човек, защо не е в БСП или ДПС ?

  24. 24 Профил на imoogi
    imoogi
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#21] от "Индиана":

    Не ти трябва истински добри в общия случай. Ако има мотивация, всеки иска или не става истински добър, по един или друг начин.

  25. 25 Профил на Ritter 1
    Ritter 1
    Рейтинг: 411 Неутрално

    Доброслав е пич!
    Супер земен и нормален човек.
    Жалко, че такива като него не искат да се занимават дълго или въобще с политиката ни в БГ!

  26. 26 Профил на ddm2010
    ddm2010
    Рейтинг: 367 Неутрално

    До коментар [#4] от "Черен Гологан":

    Всички те знаеме, че ти си трола.

  27. 27 Профил на iq146
    iq146
    Рейтинг: 424 Неутрално

    Има два вида хора - позитивни и успешни... Това е първия тип. Вторият, както вече се досещате, са хейтърските лузери... Палитрата на коментарите е прекрасна илюстрация на това ми твърдение... Успех на Доброслав. ГЕРБ прави история в България, дори и с това, че извади на светло пред обществото хора като него... Голям кеф е да чета, че има такива хора в България... Кеф, че с колегите около мен не сме единствени...


    Публикувано през m.dnevnik.bg

  28. 28 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 236 Неутрално

    "Депутат от ГЕРБ в периода 2009 - 2014 г"

    По една абсолютна случайност, нали?

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  29. 29 Профил на yanne
    yanne
    Рейтинг: 2598 Неутрално

    До коментар [#28] от "tak40309320":


    [quote#28:"tak40309320"]По една абсолютна случайност, нали? [/quote]За твое сведение играта е поне от 3-4 години преди това.

  30. 30 Профил на Петър Николов
    Петър Николов
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Поздравления! Играта беше доста интелигентно направена (играл съм я преди няколко години). Пожелавам успехи в добрите начинания на собствениците!

  31. 31 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2833 Неутрално

    До коментар [#1] от "Гогич":
    По-добре е такива като Доброслав да станат "силните" в партията им и да пратят Борисов и Цветанов на село да си почиват.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  32. 32 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2833 Неутрално

    Чудесно е човек да чете за позитивни хора като тези двамата. Хора като тях ще направят живота в тази страна малко по-добър. Истински герои от песента "Дано". Най-хубавото като, че единия от тях е участвал в политиката. И да във всички части на политическото стадо трябва да има хора като Доброслав Димитров.
    На мен обаче ми направи впечатление наглед дребния пример с плодовете. Направено простичко, но така че да има смисъл и полза от това. Не просто някакво биене в гърдите и демонстративно перчене с богатство.
    В училищата има програма "Училищен плод", чиято цел е децата веднъж седмично да хапват плод вместо банички и дюнери. Обаче синът ми се прибира привечер от училище и от чантата вади едно необелено киви. Как да го изяде детето? В "Империя онлайн" са се погрижили за хора, които лесно ще се справят с този проблем. Спрямо децата обаче, чиновници със закърнели сетива просто отчитат дейност и не ги е еня за децата им.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  33. 33 Профил на Чърчил
    Чърчил
    Рейтинг: 629 Неутрално

    На тези млади хора поклон.И се сещам за едни думи на г-жа Москова ,че "трябва да се учим от нашите деца и внуци." Естествено дори сивото мозъчно вещество при тях е по СВЕЖО.

    ЗАВИСТТА ТРЯБВА ДА Я ЗАСЛУЖИШ.СЪЖАЛЕНИЕ ПОЛУЧАВАШ БЕЗПЛАТНО




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK