Едуард Сноудън: Не трябва да вярвате на големите компании

Едуард Сноудън: Не трябва да вярвате на големите компании

© Vincent Kessler, Reuters



Едуард Сноудън се завръща с нови критики към правителствата и технологичните компании. Малко повече от година след първите си разкрития, Сноудън даде просторно интервю за в. Guardian, в което коментира развитието на ситуацията през изминалото време.


"Миналогодишните разкрития показаха неоспорими доказателства, че некриптираните комуникации в интернет вече не са сигурни. Всички комуникации трябва да са криптирани по подразбиране", казва Сноудън.


В момента той е започнал да разработва именно такива софтуерни инструменти за криптиране, които да помогнат на различни професии. Той отбелязва, че работата на журналисти, адвокати, лекари и всеки, който разчита да конфецендиална информация, вече е много по-трудна заради масовото следене в мрежата.




"Журналистите трябва да внимават много за всеки сигнал в мрежата, всяка връзка, дори за устройствата разпознаващи регистрационните номера на колите, които могат да си сканират докато отиват на среща с източник. Всичко. Първият обикновен контакт, който е осъществен с източника, преди да се премине на криптирани връзки, е достатъчен, да издаде всичко", твърди Сноудън.


С едно наум


"Ако признаем нещо пред свещеник в църквата, това е лично. Но по какво се различава, ако му изпратим признание по имейл?", пита Сноудън. Той отбелязва, че хората не могат да имат доверие на големите компании. "Вижте Dropbox. Наскоро те приеха Кондолиза Райс за член на техния борд на директорите", казва Сноудън и описва Райс като "човекът, който е възможно най-против поверителността, който може да бъде намерен". Според него компаниите за облачни услуги трябва да приемат системата на "нулево знание", т.е. да съхраняват и обработват информацията на хората без да знаят каква е тя. За пример той дава компанията SpiderOak, която е еквивалент на Dropbox, която пък Сноудън определя като желаеща да стане партньор на PRISM за събиране на данни.


Той споделя, че не използва и Google, Skype и други популярни услуги за личния си живот. "Използвал съм Skype и Google Hangouts, които са чудесни услуги, но за съжаление са с компрометирана сигурност, за публични разговори", допълва той. "Не трябва да им вярваме без да знаем какви са дейностите им и как използват информацията ни. Сами трябва да решим дали действията им са разумни", отбелязва Сноудън.


Въпреки това Сноудън смята, че технологиите могат да са полезни за запазването на поверителността на информацията. Тя дори може да я увеличи. "Но не трябва да влизаме сляпо в новите приложения на технологиите без да се замислим за последиците". Според него не трябва да има разлика между личните текстове в дневниците на хората и личните данни, които пазят на устройствата си.


Едуард Сноудън: Не трябва да вярвате на големите компании

© Dado Ruvic, Reuters


Често аргументът за масовото събиране на информация е, че само така може да бъде намерена иглата в купата сено. Сноудън не се съгласява. "Това е купа с човешки животи. Записи на най-интимните ни дейности през живота ни, които се съхраняват за все по-дълги периоди от време. Възможно е чрез проследяване на всичко за всички, къде ходим, какво правим, с кого се срещаме, като анализират всяка асоциация която правим, какво говорим, кого обичаме, да се разкрие терористичен заговор или престъпление. Но в такова общество ли искаме да живеем? Това е определението за полицейска държава", коментира Сноудън.


Противно на това, което хората мислят, казва Сноудън, човечеството е далеч от визията на Оруел в романа "1984 г." "Днес хората сами доброволно си купуват мобилни телефони, които са еквивалентни на това да носиш микрофон постоянно със себе си", отбелязва той. Това е важна книга, но не трябва да се ограничаваме с фантазията на автора. Историята показва, че светът е много по-непредвидим и опасен от това, допълва Сноудън.


В Русия съм


Запитан как се чувства самият той година по-късно, Сноудън споделя, че не го е чак толкова страх колкото е очаквал. "Винаги го има въпроса с убежището, къде ще живея и такива неща... Но и да свърша в Гуантанамо във вериги... мога да го преживея", коментира Сноудън. Допълва, че е много по-щастлив да живее в Русия отколкото "да се изправя в нечестен процес, в който дори не мога да изложа тезата си пред избрано жури".


"Помолихме правителството многократно да се съгласи на честен процес, но то отказва", отблязва Сноудън. Допълва, че не може да знае какво би решило жури, но не смята, че разкриването на противоконституционни действия от правителството е нещо, което не е послужило на обществото в положителна посока.


"Чувствам се добре в Русия. Да припомня, че съм много открит, че не одобрявам много от нещата тук като цензурата в интернет, следенето. Смятам, че е много неправилно за което и да е правителство в която и да е държава да регулира свободния печат", допълва той.


Попитан дали смята, че още е следен, Сноудън отговаря, че е разумно да смята така. "Всеки в подобна позиция със сигурност би бил е следен поне частично. Взимаш необходимите мерки, така че ако те следят, да не се добират до важните данни", коментира той.


Сноудън често е критикуван, че предава данни на руското правителство и че е бил шпионин на Русия. Той отвръща, че "ако това е така, разузнаването на САЩ щеше да разбере. Най-малкото щяха да видят промени в типа информация, която имат, да загубят източници, други да променят мнението си, както и да се появи дезинформация. Нищо подобно не се е случило. Това са глупости".


"Ако правителството имаше дори най-малкото съмнение, че аз дори само веднъж съм помогнал по някакъв начин на руското правителство, това щеше да излезе на първа страница на The New York Times най-късно до обяд", допълва Сноудън.


Едуард Сноудън: Не трябва да вярвате на големите компании

© Ueslei Marcelino, Reuters


Попитан дали докато е работил в NSA е срещал и други хора, които са се съмнявали в правотата на действията на агенцията, Сноудън казва, че има много такива. "Виждаш много притеснителни неща през цялото време. Предупреждавах за тези неща редовно. Имаше над 10 колеги, които питах за тези неща", допълва той.


Сноудън споделя и за множество злоупотреби с личните данни на хората, които се вършат от анализаторите на NSA. "Има много млади анализатори на по 18-22 години. Изведнъж им се дава отговорна позиция, като на тях са поверени всичките ти лични данни. Ежедневно попадат на данни, които нямат нищо общо с конкретната им задача. Например интимна гола снимка на някой много красив човек в сексуална ситуация. Знате ли какво правят? Показват снимката на техен колега. Той казва "ей, това е страхотно, прати го на Бил да го види". Бил го праща на Джордж, той на Том. Скоро целият живот на този човек е видян от много хора. Това никога не се докладва на ръководителите и никой никога не разбира, че се е случило, защото одиторските системи за изключително слаби. Това е нарушение на правата ти, защо изобщо такава информация е в правителствена база данни?", коментира Сноудън.


Допълва, че това е рутинно поведение на анализаторите в NSA, като при някои групи приятели е по-активно. "Това се вижда като предимство на работата", казва той.


Попитан наистина ли системите за контрол са толкова слаби, Снодън отговаря: "29-годишен изнесе всичките им данни. Какво казва това за системите им?"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK