"Тишината бе шокираща" - изминаха 50 години от първото излизане на човек в Космоса - Технологии

Тишината ме блъсна. Можех да чуя ясно как бие сърцето ми. Чувах дишането си – направо е болезнено да си го припомня. Всичко това се записваше и по-късно бе използвано във филма на Стенли Кубрик "2001: Една одисея в Космоса".

Това разказва днес Алексей Леонов – първият човек, излязъл в открития Космос. Тази седмица на 18 март се навършиха 50 години от това изключително събитие в историята на космическите изследвания.

Другите му две незабравими преживявания са "мастиленочерният" Космос и драматичното завръщане на Земята.

"На повърхността на Земята не схващаме огромния размер на планетата си, на Космоса. Само горе можеш да оцениш това. Когато са в космическия кораб, космонавтите виждат през илюминаторите само малка част от пейзажа. Навън звездите и Слънцето са навсякъде... не го очаквах", разказва още той първите си впечатления.

"Внимателно се измъкнах през люка и се отблъснах от кораба", описва Леонов началото на неговата 12-минутна "разходка". "Наоколо Космосът бе черен като мастило, навсякъде имаше звезди, а Слънцето грееше толкова ярко, че едва го понасях", допълва 80-годишният руснак в разговор с АФП.

Леонов е бил прикачен с 5-метрово въже, докато на 18 март 1965 г. се носи над СССР и САЩ на около 500 км височина. За операцията помага партньорът му Павел Беляев, а двамата имат кодови имена "Алмаз-1" и "Алмаз-2". Тя е предавана на живо по радиото и телевизията и Леонов чува как Беляев докладва: "Тук е Алмаз-1. Човекът излезе в открития Космос."

Целта за този първи опит е поставена през 1962 г., около година след първия полет на Юрий Гагарин, а Леонов е избран от ръководителя на космическата програма Сергей Корольов.

Още 18 месеца по-късно космонавтът е готов, но не и корабът "Восход-2", защото той не е оборудван с катапулт, какъвто има капсулата на Гагарин "Восход-1". В крайна сметка руснаците решават, че няма да чакат още 9 месеца и ще рискуват, най-вече за да не ги изпревари Ед Уайт, когото американците подготвят да стане първият човек в открития Космос. (Полетът на Уайт е реализиран само 10 седмици по-късно.)

Това бързане едва не довежда до катастрофа.

На първо място "Восход 2" не би трябвало да е на тази височина – плановете са да е на орбита 300 км над Земята, а не 200 км по-високо и на 5 км под зоната, където вече няма какво да спре космическата радиация.

Когато Леонов опитва да се прибере, се оказва, че костюмът му се е раздул и не може да се мушне обратно през люка. Рискованото решение е да се изпусне част от кислорода в него, макар че това може да го задуши. Леонов се връща с главата напред, а не с краката, както е тренирал. Усилието от цялата операция води до това, че плувналият в пот космонавт отслабва с 6 кг за броени минути, разказва "Гардиън".

По-късно той разказва, че медиите и пропагандата представяли експеримента като нещо едва ли не безпроблемно, докато реалността е съвсем различна, а стресът – огромен. "Космическият костюм на практика е космически кораб, свит до размерите на човешко тяло. Важното бе да разберем може ли човек да оцелее в него. Да се работи в такова нещо беше невъзможно. За да сгъна пръстите на ръкавицата например, трябваше да оказвам натиск от 25 кг."

И това не е всичко. Когато потеглят към дома, екипажът установява, че не работи системата за автоматично приземяване и трябва ръчно да насочат капсулата. Леонов разказва по-късно в книгата си, че спускаемият апарат не е успял да се откачи от орбиталния модул и докато целият комплекс се спуска към Земята с бясно въртене, те са подложени на огромно натоварване.