Трима българи създават мобилна игра, каквато няма досега

Петър, Илиан и Деян

© Юлия Лазарова

Петър, Илиан и Деян



Избори 2022

Бизнес моделът е базиран да намираш умни хора, които да могат бързо да се учат и да реагират бързо и да правят продукти, които да се харесват на хората. Затова сме в България. В началото се питахме къде можем да намерим тези хора. Не търсихме къде са най-евтините, както правят много от външните компании, когато идват тук. Ние гледахме къде са най-талантливите."


Това обяснява Илиан Георгиев за Chobolabs - стартираща компания, която разработва екшън игра за мобилни телефони в реално време, каквато все още няма. Тук в случая на нашия разговор е малък офис в началото на Женски пазар, от чиито прозорци виждаш синагогата, наляво джамията, а в далечината вдясно - църква. 


Кой кой е




Chobolabs е основана в края на 2012 г. от Деян Витанов и Петър Добрев в сърцето на Силициевата долина Пало Алто. Петър е израснал в Казанлък. Още в гимназията физиката му е много интересна. Той е един от активните участници в школата на известния физик Теодосий Теодосиев. Програмирането му е хоби. Впоследствие обаче то се превръща в основната му страст, като през 2006 г. записва компютърни науки и електроинженерство в Бремен. Там се запознава с Деян. По това време Петър се занимава по-активно с компютърна графика заради страстта му към компютърните игри. От 2008 г. Петър и Деян работят по различни проекти, като основават и първата си компания Philanthropedia.   


Деян е Родом от Бургас. Завършва математическата гимназия. Още от ученик се занимава с информатика и също ходи по състезания. Заедно със съученици създават сайт, който дори успяват да продадат. "Това ми отвори очите за предприемачеството". Веднага след завършването на магистратурата си по бизнес администрация в Станфорд заедно с Петър се съсредоточава върху Philanthropedia, което е сайт за ревюта на неправителствени организации. През 2011 г. продават сайта на компанията GuideStar, която притежава най-голямата база данни за неправителствени организации в САЩ.


Една от големите страсти на Деян са мултиплейър игрите. Играе Star Craft и Counter Strike, като ходи и по турнири. "Не можех да си обясня как този тип игри не съществува на най-бързо растящтата гейминг платформа в историята, а именно мобилните телефони и таблети". Това ражда идеята за Chobolabs, която се фокусира върху мобилните игри в реално време, особено т.нар. компетитив (от англ. състезателни) игри, при които се състезаваш с други хора. "За мое огромно щастие познавах Петър, който е един от най-добрите инженери, с които съм работил, както и Илиан, който пък тогава беше част от една най-успешните гейминг компании", разказва Деян.


Първите стъпки


Компанията е основана в края на 2012 г. През 2013 г. получават първия си рунд финансиране в размер на 1.3 млн. долара. През това време Деян се опитва да "принуди" Илиан Георгиев, който е в компанията PocketGems, да се присъедини към Chobolabs. В крайна сметка успява да го убеди.


В гимназията Илиан, който е от София, също има голям интерес към физиката и информатиката. Дори ходи на международни състезания по физика. "Исках да разбера как работи светът. Физиката ти казва как работят неодушевените предмети. В университета си казах, че вече съм опознал неодушевените предмети и е време да разбера одушевените". Заминава в САЩ да учи икономика. "Оказа се, че икономиката е голяма измишльотина. Трудно е да се каже, че е наука. Това, което липсва в икономиката, е истинското разбиране на психолохията на хората. Стана ми много интересно каква е психологията на индивида и това ме доведе към игрите", раказва Илиан. Решава да запише докторантура по когнитивни науки и дори е приет в Carnegie Mellon, но в последния момент решава, че това е "много лош житейски избор". За сметка на това той и Деян записват магистратури по бизнес администрация в университета в Станфорд. Решава да се насочи към бизнеса, където ще има много повече възможности да изучава хората. "Игрите са продукт, чрез който продаваш на хората самото преживяване. Продаваш психология. В една от предишните компании, за които работих, PocketGems,


можех всеки ден да изследвам мозъците на 5 милиона души


Измислях си експеримент и можех още същия ден да видя как реагират хората."


Илиан Георгиев

© Юлия Лазарова

Илиан Георгиев


В САЩ в момента е много модерно да се занимаваш с предприемачество. Цялата попкултура се насочва натам, отбелязва Илиан. В България още през 89-та година изведнъж всички се събудиха предприемачи. Бяха регистрирани огромен брой компании, допълва той. "Дори и аз още в гимназията с приятели бях правил компании за уеб дизайн и какво ли още не. Но това нямаше общо с Chobolabs. Пътят ми до Chobolabs започна по-късно." През 2011 г. се присъединява към PocketGems. По това време PockectGems прави най-печелившата апликация за iPhone. Илиан стои и зад създаването на някои от най-успешните продукти на компанията, като игрите са генерирали над 100 млн. долара приходи. "За 3-4 години успяхме да открием как се правят пари от мобилни устройства и как се създава потребителско изживяване на мобилните телефони", споделя той.


Специфичен бизнес


"Гейминг бизнесът е хитов. Трябва ти хит. Затова сме се фокусирали работата върху една игра. Тя е екшън със стреляне. Може да се каже, че е подобна на една от най-успешните игри на Nintendo - Super Smash Brothers, но във формат със стрелба", коментира Деян. Играта все още в Alpha фаза, като плановете са да е готова в началото на лятото.


Илиан отбелязва, че такива игри в момента не съществуват, но на всички е ясно, че това е следващата вълна. "Ако следиш еволюцията на игрите, е видно. Знаем, че ще има продукти, които ще са успешни. Въпросът е кой ще успее да ги направи", коментира той. "Когато чуят "игри", повечето хора си мислят нещо на конзола или компютър. Не се сещат за Candy Crush например. Но всяка платформа стига до момента, в който игрите в реално време с други хора навлизат. Това задържа хората най-много, но е трудно да се постигне и трябва както пазарът, така и потребителите да са готови", казва Илиан.


"Когато се появява нова платформа, първите игри за нея винаги са прости - тетрис например. Постепенно стават все по-сложни. В даден момент се стига до игрите в реално време. Това е трудно от всяка гледна точка. Взаимодействието с компютрите е различно. Ти седиш пред тях, докато телефонът е част от нас. Трябва да съобразиш дори неща като как ще държиш устройството, докато играеш. Друг проблем е, че непрекъснато ти се нарушава вниманието - някой ще ти се обади, играеш в метрото и трябва да слезеш и т.н. Играта трябва да може да работи независимо какво се случва. Затова все още няма такива игри. Има подобни, но всички копират игри от конзоли и персонални компютри. Всяка нова платформа изисква оригиналност. Това, което ни различава нас е, че вече сме експериментирали с над 30 различни игри, за да си направим изводите", допълва Деян.


Освен че компанията се опитва да направи игра, която досега никой не е, тя трябва да се съобразява и с новите времена. Сами по себе си игрите са безплатни, но в тях има достатъчно неща, които да се купят, за да могат да се изкарват милиарди. Само миналата година има поне пет различни компании, които изкарват по над един милиард долара, казва Илиан. Едно от важните решения е колко би похарчил средностатистическият потребител и колко ще струва да се привлече той. В началото придобиваш тези потребители губейки пари, но пък печелиш знания. В един момент трябва да използваш тези знания, за да си оправиш продукта и да започнеш да печелиш пари, казва още той.


Освен това Chobolabs полага големи усилия, за да избегне критики, че играта е т.нар. pay to win и дава предимство на тези, които си плащат. Не само че играта не трябва да е рay to win, а хората дори не трябва да си помислят, че може да е такава, казва Илиан. "Един от важните уроци е, че не трябва да се гони бързата печалба, което си е универсална житейска истина. Най-ценният ни ресурс са хората, които играят. Така че, ако може да се плати, за да се спечели, играта ще прави пари няколко месеца и после ще умре. Затова никога няма монетизираме нещо, което дори би накарало някой да си помисли, че играта не е честна", допълва той. "Традиционно при този тип продукти 90% от хората не плащат. 10% плащат нещо понякога. 5% плащат редовно средно по десетина долара на седмица например. 1-2% харчат стотици и дори хиляди. Имал съм потребители, които за 1 ден харчат по над 10 хил. долара. Случва се рядко, но ги има. Но продуктът се строи около 90-те процента, които искаш да ги убедиш да станат от десетте", казва още Илиан.


Опит от извора


И тримата не трепват, когато заявяват, че амбицията на Chobolabs да е следващата голяма гейминг компания на световно ниво. За да стане това обаче са необходими големи усилия, средства, екипна работа и талант. Затова и тримата се съсредоточават върху даден елемент от изграждането на компанията и черпят опит от ментори и инвеститори.


Илиан е Head of Product, или както самият той казва: "В Силициевата долина това е строго дефинирана длъжност, докато не се наложи да опишеш с какво точно се занимаваш." В крайна сметка успява да го опише. Той посочва, че три четвърти от парите, които се печелят от смартфони, идват от игри. Това е така, защото в игрите компаниите много бързо научават какво искат хората, а и хората много бързо опознават новите платформи чрез игрите. "Има огромно количество данни, които се анализират и ни показват какво да правим. Моята роля е именно да съм гласът на хората и на техните желания и да измислим как да направим продукта така, че да им отговорим", казва той.


Деян прекарва по-голямата си част от времето в САЩ. Той идва в България за около два-три месеца годишно. Отговаря за набирането на капитал и развитието на Chobolabs от бизнес гледна точка. Паралалено с това участва и в разработката на дизайна на играта.


Петър Добрев

© Юлия Лазарова

Петър Добрев


Петър се занимава с техническия аспект на компанията. Базиран е в София, където е целият инженерен екип. Той води екипа в преодоляването на множеството трудности при разработката на мултиплейър игри. За да можеш да играеш добре с други хора в реално време, особено при условия на мобилни мрежи, където може да загубиш връзка или тя не е много стабилна, се изискват много усилия. "Трябва внимателно да се помисли как да се уреди балансът между играчите. Едно е да се играе на таблет, друго е на смартфон. Играта не трябва да дава предимство на играчите на едното устройство спрямо другото. Полагаме много усилия в тази посока, като два-три пъти седмично играем вътрешни турнирни, за да пробваме играта. Тестваме я на всякакви устройства от 3.5-инчови телефони до 10-инчови таблети", разказва той.


На родна земя


Още от самото си създаване компанията стъпва в България. "За нас България е уникална страна, защото техническият талант тук е на световно ниво. Много хора смятат, че големите компании идват тук за аутсорсинг или само с цел намаляне на разходите. Ние пък имахме капитал и за нас най-важното беше да намерим най-добрите програмисти", коментира Деян. Той допълва, че компанията иска да приложи у нас типа на работа, който има в Силициевата долина.


"Това, с което България изпъква най-много, е инженерният талант. Това е така от социалистическо време. Със сигурност има и много други таланти. Например художниците, които рисуват. Но ние преценяваме таланта по целия свят. Ние не искаме да сме компания номер едно в България, а на глобално ниво. В Силициевата долина например има много т.нар. продуктов талант, който знае как се управляват, правят и монетизират игри. Благодарение на офиса ни в Пало Алто и тук, в София, имаме завидното положение да можем да избираме най-добрите хора и не е от такова значение къде са", разказва той.


В момента компанията е от над 10 души, като малко над половината са в България и по план тази година екипът трябва да достигне около 26 души, като повечето ще са в София. Не липсва интерес към тях. "Голямата разлика между нас и другите компании е, че правим продукт, а не услуга. При много от големите чуждестранни компании у нас просто се изпълнява някаква задача по развитието на услугата. Когато правиш продукт, особено игра, имаш свободата да направиш нещо ново и интересно", допълва Деян.


Деян Витанов

© Юлия Лазарова

Деян Витанов


Рискът като ежедневие


Започването на своя компания е изпълнено с предизвикателства. И тримата обаче не се страхуват от евентуален провал. "Нашата амбиция и визия е да сме следващата голяма гейминг компания на световно ниво. Има няколко основни елемента. Първо е набирането на най-добрите таланти. Разбира се, важен е и финансовият ресурс. Затова се възползваме от капитала на Силициевата долина, който ще ни позиционира много добре. След това е развитието и ошлайфането на продукта. Смисълът на един стартъп е не да играе на сигурно, а да рискува. Рисковете са нашето ежедневие, но се справяме. В крайна сметка всичко опира до това да намериш най-добрите хора. Когато ги намериш, те могат да се справят с проблемите и магията се получава", разказва Деян.


Страхът от провала е европейска черта, допълва Илиан. "Част от културата на Силициевата долина е, че провалът е форма на чест. Много хора си мислят, че трябва да се показват колко са перфектни пред инвеститорите и никога не са проваляли. Всъщност инвеститорите искат някой, който се е провалял, защото знаят, че всеки се проваля, и единственият начин да се научи е да се проваляш, докато не успееш. Те предпочитат някой, който се е провалял няколко пъти с чуждите пари, научил си е уроците и вече ще успее", разказва той.


Тримата вече са вкусвали от горчивината на провала неведнъж. Деян споделя, че Philanthropedia е осмата идея в поредица от седем провала. "Доста обезкуражаващо е. Всеки път си казваш, че този път ще стане. С гейминг компанията нещата са по-трудни, защото не решаваш проблеми, а създаваш удоволствие. Затова сме направили 30 прототипа. Може да се каже, че сме имали 29 провала и това е трудна динамика. Все пак трябва да мотивираш екипа. Човек се изморява, но предприемачеството е маратон и важното е да намериш успешния продукт", споделя той.


Петър път допълва, че след като с Деян подават Philanthropedia, прекарават шест месеца в развитието на друга идея, която не се реализира. "Накрая се отказахме и започнахме Chobolabs, но научихме много неща. Дори и веднъж да си постигнал някакъв успех и да си мислиш, че си се научил как се случват нещата, това не е вярно. Трябва да внимаваш за същите неща. Трябва да се научиш да прилагаш знанията", казва той.


В офиса в началото на Женски пазар, София

© Юлия Лазарова

В офиса в началото на Женски пазар, София


"Неизбежно е да се провалиш", допълва Илиан. "Важно е да се провалиш бързо и възможно най-евтино. Опитваме се да приложим този метод и при наемането на хора. Искаме да им покажем дали виждат себе си да работят при нас и да разберат това бързо, а не да ги прилъжем и след два месеца да видят, че не се чувстват добре тук. Искаме бързо да го разбере, за не губим неговото време, а и нашето".


"Не казваме, че всички бизнеси трябва да се ръководят така. В някои бизнеси наистина не можеш да се проваляш, защото конкуренцията ще те изяде. Това е при зрелите пазари. Но там където няма играчи и трябва да открием как се играе, провалът е допустим", казва още той.


"Няма никакъв заместител за визия и нюх към правилни продукт. В него поставяш първоначалната си идея. Това, което разделя най-добрите от всички останали е именно да намериш бързи и лесни начини да придобиваш потребители и да се учиш възможно най-бързо", допълва Деян. "Конкуренция винаги има. Ако нямаше, значи сме луди да се занимаваме с това. Хубавото е, че все още няма победител. Надяваме се, че ще се успеем да се наредим сред лидерите.


Големите мечти


И тримата харесват компютърните игри. И тримата играят от години, като Деян дори е участвал в турнири по StarCraft и Counter Strike и споделя, че красотата на игрите е, когато играеш с други хора. В един глас казват, че голямата им мечта е тяхната игра да привлече вниманието на професионалните геймъри. "Искаме да направим продукт, около който ще има турнири. В Корея има професионални геймъри, които са по-големи звезди от музикалните. Ние се целим към това и ни е дефиницията на успех в дългосрочен план", казва Илиан. Споделят с усмивка, че и те биха играли в турнирите.


Въпреки това са наясно, че прогеймърите ще са съвсем малка част от всички хора, които ще играят играта. "Например Blizzard се фокусират върху прогеймърите с новата трета част на StarCraft. Играта става много по-сложна и предизвикателна. Но те имат предимството, че разполагат с една от най-успешните игри на всички времена. При нас прогеймърите ще са следствие на популярността на играта, която пък ще се създаде от хората, които играят за удоволствие. За нас ще е предизвикателство да балансираме нуждите на обикновените хора и прогеймърите", коментира Деян.


"Ние сме в развлекателния бизнес. На нас конкуренти са ни филмите например. Холивуд все още са в 20-и век и работят със стари методи. Ние сме в 21-ви. Холивуд разбира на кого му е интересен един филм чак когато го пусне в кината. Чрез интелигентна реклама ние можем да разберем на какви хора ще е интересен нашият продукт дори когато той не съществува. Правили сме тестове и знаем, че на жените този тип игри не са им интересни. Състезателните игри традиционно са привлекателни за мъжете. Много хора си мислят, че игрите са за деца, но в момента най-големите гейминг компании правят игри главно за хора на възраст 30-35 г. Мобилните телефони се оказва, че са платформа, която е по-подходяща за възрастни хора", допълва Илиан.


Тяхното послание


Въпреки че работата по развитието на компанията им заема огромна част от времето, те редовно се оглеждат около себе си. "Имали сме щастието или късмета да учим и работим в чужбина. Едно е когато човек тук казва, че България е на световно ниво. Друго е, когато си имал възможността да излезеш и да видиш, че това е факт. Искаме да подпомогнем българската екосистема. Важно е българинът да осъзнае, че българският талант е на световно ниво", казва Деян и държи да разкаже следната история:


"Когато отидох в Станфорд, бях на 21 години и един от най-младите в тогавашния клас. Чудех се кой ли ще е чувал за България и мислех, че ще съм единственият. Не само, че не бях единственият българин. В двата класа, които започвахме тогава, имаше девет българи и ние бяхме най-голямата група спрямо населението на всяка от държавите. В началото имаше реч на един от ръководителите и от първия ден той ни "брандира," като каза на всички, че ако им трябва някой умен, талантлив и работлив, който да им напише домашното, то най-добре да си намерят българин. Затова ние не се шегуваме, че от първия ден искахме да имаме офис тук и го направихме".


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK