
© Надежда Чипева
Алис Загури е известна с прякора "Майката на френските стартъпи". Тя се е съсредоточила изцяло върху изграждането на парижката стартъп екосистема и се бори да "излекува" средата, която определя като "токсична". През 2010 г. е сред основателите на първия акселератор за стартъпи във Франция. Загури е и съосновател и изпълнителен директор на новия акселератор TheFamily и има голям опит в подпомагането на стартиращи компании. Тя беше един от лекторите на конференцията DigitalK 2015. Разговаряхме с нея за повече подробности как се изгражда стартъп в токсична екосистема.
Често говорите за токсичната екосистема. Оказва се, че средата във Франция е сходна с тази в България.
- Да, виждам някои общи черти. Липсват пари, няма култура на капитализъм и инвестиции, няма амбиции за риск, има страх от провал. Не е в кръвта ни да връщаме жеста така да се каже, нямаме навика да помагаме на другите. Липсва и достатъчно добро образование.
Дори и да има безплатно училище и много хора с добри дипломи, липсва обучение по предприемачество, как да се създаде стартъп. На хората не е ясно това. Липсва и пример от останалите. Сигурна съм, че имате успешни предприемачи, но са малко и са от преди много години.
Наблюдава се известно раздвоение в мненията в екосистемата. Част от хората смятат, че трябва от самото начало да мислят мащабно и да преследват следващия Google или Facebok. Други пък са на мнение, че трябва да се започне по-скромно и търпеливо.
- Съоснователят на Y-Combinator Пол Греъм има една хубава статия, която се казва "Прави неща, които не могат да се развиват в мащаб". В началото трябва да се започне локално, да се провери дали работи. Дори и да е някакъв софтуерен продукт, който от самото начало има международна аудитория и няма значение откъде се разработва. Все пак трябва да се започне скромно - да се намери първият клиент, после вторият. Постепенно да се надгражда. Никой не започва веднага като най-големият.
Хубаво е да имаш амбиции. Преследвай Google и искай да го победиш. Но започни скромно. Малко е шизофренично, защото главата ти гледа на високо, но краката и ръцете ти трябва да са здраво на земята. Това е едно от предизвикателствата на предприемачеството. Трябва да се научиш да издържаш на възходите и паденията докато визията ти не започне да става реалност. Накратко, ден за ден трябва да си честен.
Приеми резултатите - дали това работи или не. Хубаво или не. Тествай всичко. Не е задължително да си мъдър. Трябва да откриеш тайната, която друг досега не е успял. За да откриеш нещо, трябва да си изследовател. Изследователите не са мъдри. Надявам се ме разбирате. Те са аналитични, прагматични, гледат всичко.
Какви са основните предизвикателства, които сте преодоляли при изграждането на екосистемата във Франция? Могат ли някои от тях да са приложими за България?
- Първото, което е и много трудно, е да се изправиш и да кажеш: "Не, аз няма да приема това статукво. Няма да приема тази култура. Няма да приема тези условия". Трябва да признаеш, че екосистемата е токсична. Трябва да си готов и за последствията. Веднага ще получиш много критики. На тези, които отказваш.
Но след това е поколението на хората, които страдат. Ти казваш това, което те мислят. Ти си глътка свеж въздух. Благодарят ти. Ти отказваш да приемеш за нормални видимите проблеми в държавата, в икономиката, иновациите. Най-трудното за мен беше да оставя всичко и да започна от нулата само с екипа ми.
© Надежда Чипева
Какво ще посъветвате някой, който в момента иска да започне своя компания?
- За мен най-важното е фокус и дисциплина. След това зависи какво искаш да правиш. Ако нямаш продукт, нямаш екип. Все още си "гъба" - ходи на събития, конференции, чети информация онлайн. Нямаш извинения. Вече няма граници и нищо не те спира да станеш експерт в сферата, в която искаш. Отвори се.
След това намери проблем, който е важен за теб и искаш да решиш. Проблем, за който смяташ, че си заслужава да му се посветиш и не можеш да правиш друго. След това идва намирането на екипа от хора със сходни убеждения. След това кажи "не". Съберете се в апартамент, не в инкубатор или модерните сега офиси с общи работни площи за различни компании. Това са места, които те разсейват и не можеш да се концентрираш.
Първо се съберете с екипа и вижте дали може да създадете продукт. Може ли да стане реалност? Направете прототип, сложете го в ръцете на клиентите. За периода до първия клиент не ви трябва нищо друго освен да работите по продукта си. Тествай отново и отново и отново, като луд учен в лаборатория. Не ти трябва друго. Фокусирай се върху продукта си.
Кога идва времето за следващата стъпка?
- Ако продуктът ти се харесва от все повече хора, значи вече имаш т.нар. "тракшън" - привличаш хората. Няма точна мярка за това. Просто виждаш, че продуктът ти се харесва на хората и те го търсят. Готов си за следващата стъпка. Всеки инвеститор ще те разбере и ще ти даде пари. Няма да се налага да се молиш.
Ще дам следния пример. Представи си, че отиваш в клуб и искаш да привлечеш вниманието на някое момиче. Ако й покажеш, че всички други момичета те искат и тя ще те поиска. Автоматично ще стане. Ако обаче си обиколил всичко други момичета преди това и всяка те е отблъснала, тогава нямаш никакъв шанс. Ако дойдеш и при мен, ще ти кажа, че нямаш шанс, все пак видях какви ги вършиш. Същото е и с инвеститорите. Трябва да им покажеш, че си харесван, уверен.
Как по-добре предприемачите да се справят с критиката, особено в токсична екосистема, където тя не винаги е градивна?
- Резултатите говорят. За мен е важно да виждам, че хората растат, развиват се, създават стойност. Винаги има някой, който се оплаква и е недоволен. Това няма особено значение.
Най-бързият път към успеха е недоволството. То е хубаво нещо за един стартъп. Ако усещаш недоволството, значи имаш ясен знак накъде да тръгнеш. Често стартъпите се плашат, когато пуснат нова услуга и всички я мразят. Това всъщност е чудесно. Сега имаш отговор какво да направиш и какво да коригираш.
Живеем в свят, в който трябва да търсиш тези малки детайли, малки неща, които никой не е открил. Това е добър знак, който ти показва пътя. Най-важното си остават резултатите.