Каква е най-голямата заплата в Google, без да си директор

В такива "устройства", които блокират шума и светлината, служителите на Google могат да се възползват от правото си на дрямка по време на работния ден.

© Erin Siegal, Reuters

В такива "устройства", които блокират шума и светлината, служителите на Google могат да се възползват от правото си на дрямка по време на работния ден.



Интернет гигантът е известен с множеството придобивки, които осигурява на служителите си, както и с добрите заплати дори и без човек да е в ръководството на компанията. Онлайн изданието BusinessInsider е използвало информация от кариерния сайт Glassdoor, за да направи класация на най-високоплатените длъжности в Google.


Заплатите са годишни, каквато е традицията в САЩ. Данните са базирани на средни стойности спрямо заявеното от настоящи и бивши служители на Google, които са анонимни. Заплатите са средни, като могат да са по-високи с натрупването на по-голям стаж. Не са броени и бонусите.


Хардуерните инженери получават по 183 948 долара на година. Това всъщност е и от сравнително ниските заплати за инженери в Google.




По 191 881 долара годишно получават дизайнерите на потребителското изживяване. Това включва подредбата и структурата на интерфейсите, както и техният вид. Старши мениджърите по продажби пък получават с около 2000 долара повече.


Приблизително подобни са заплатите и на инженерите, които имат грижата да оправят сайта и услугите на Google, когато се появи проблем или срив. Изисква се бърза реакция и способност за решаване на проблеми ефикасно.


Софтуерните инженери на Google получават средно по 201 565 долара годишно. Според Glassdoor това е с 60% повече спрямо средното ниво на заплатите за тази професия в САЩ. Главните софтуерни инженери пък получават по 207 211 долара годишно. Три хиляди долара годишно повече получават старши софтуерните инженери, а техните мениджъри получават по 235 772 долара на година.


Повече от тях взимат само продуктовите мениджъри. Те получават по 243 299 долара годишно, но имат и най-много отговорности. Те трябва да осигуряват връзката между всички отдели, които работят по даден продукт - от инженерите до продажбите и маркетинга. Тяхна е грижата всичко да работи в синхрон.


Над тях вече започват и директорите. За сравнение, маркетинг директорите в Google получават по 268 936 долара годишно, инженерните директори - по 272 370 долара, а финансовият директор - 339 825 долара годишно.

Коментари (73)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 670 Неутрално

    Ми капитализъм, кво да правиш.
    Ама ние "социалните" имаме повече придобивки - светена вода, вампири, Ванга...

  2. 2 Профил на qid21311676
    qid21311676
    Рейтинг: 231 Неутрално

    Живи и здрави да си ги харчат. Далеч съм от илюзията, че някога ще стигна дори долния сегмент на това заплащане, но на "дърти години" и аз се преориентирам към софтуерното инженерство, безспорно една от най-перспективните професии в съвременния свят...

  3. 3 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1719 Весело

    Дет вика един от мойте цигани, абе шефе, тия кво ги праат толкова пари бе ???

  4. 4 Профил на oos19355380
    oos19355380
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Сега ако предложат и млекце с грис или оризче на разумни цени в заводския стол бай Таньо може и да обмисли офертата им. Пожелавам успех на Google.

  5. 5 Профил на b_d_s
    b_d_s
    Рейтинг: 701 Неутрално

    50 хиляди лева на месец. А тук 5 хил на месец е отлична заплата, а 500 на месец в малките градове е прилична заплата. Та това е 100 пъти по-малко! Т.е. със заплатата на един човек от екипа на Гугъл могат да живият 100 българи. Ще напомня, че не сме в Африка, а уж в ЕС!

  6. 6 Профил на oos19355380
    oos19355380
    Рейтинг: 434 Неутрално

    [quote#5:"b_d_s"]Ще напомня, че не сме в Африка, а уж в ЕС![/quote]

    Където и да е в ЕС ще е доста трудно да намериш компании в този сектор, които да бият точно Google по размера на заплатите, камо ли в България или някоя подобна забравена от бога посткомунистическа държава.

  7. 7 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4616 Неутрално

    [quote#5:"b_d_s"]50 хиляди лева на месец.[/quote]

    Това най-вероятно е без данъци! След плащане на данъците, сумите стават почти на половина. Особено за доходи над 250 хиляди годишно. Не, че 25 хиляди лева на месец са малко, де!

  8. 8 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Предвид цените , които са в района около централата на Гугъл , тези пари докарват стандарт , колкото 5-6 хиляди лева в София , тоест не е зле , но нищо особено и впечатляващо.

  9. 9 Профил на shepprd
    shepprd
    Рейтинг: 221 Неутрално
  10. 10 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 968 Неутрално

    До коментар [#5] от "b_d_s":

    Според мен няма проблеми да се взимат такива заплати в такава компания и в България. Проблемът е, че няма как да има компания от такъв мащаб, с такива продажби и такова влияние в България.
    За нашият мащаб, Телерик е нещо такова.

  11. 11 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 754 Неутрално

    [quote#7:"vassilun"]Това най-вероятно е без данъци! След плащане на данъците, сумите стават почти на половина.[/quote]
    Сумите винаги са без данъци , когато се дават подобни данни за САЩ, но пък там има много облекчения и да за сам човек данъците ще чукнат 50 процента , но пък за женен с деца и ипотека данъчната основа се редуцира доста и процента е доста по нисък.

  12. 12 Профил на edin drug
    edin drug
    Рейтинг: 2345 Неутрално

    тези заплати далеч по ниски от доходите на нашите зърнари ,дето с едно рушветче ,правят милионни проекти

  13. 13 Профил на Петърчо
    Петърчо
    Рейтинг: 611 Неутрално

    Какъв е извода?

    Трябва да се учи и по-малко да се мрънка! Трябва да се развиват хората!

  14. 14 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1036 Неутрално

    Заплатите в западна европа са поне от 100г. в пъти по-големи от тия на югоизточна европа, в частност у нас. Имам някои книги, където между другото става дума за заплати в различни сфери в Англия, Франция и Холандия. Примерно 1956г. капитан на пилотски катер в Марсилия е получавал 12 000 франка, жена му не работи, гледа куп деца и нищо не им липсва. Подобно възнаграждение получават английските митничари на пунктовете на Ламанша.

  15. 15 Профил на alabalko
    alabalko
    Рейтинг: 494 Неутрално

    До коментар [#5] от "b_d_s":

    заплатите в щатите са високи, защото има търсене, а няма предлагане. В ЕС, на запад от нас, годишната заплата на това, за което Гугъл дават 200к$ е макс 100к евро. Просто в Европа са други нивата. Само че да не ти се случи някаква тежка болест да развиеш, ако работиш в Щатите, че тия пари може да не ти стигнат.

  16. 16 Профил на zero_day
    zero_day
    Рейтинг: 420 Неутрално

    Имайте предвид, че това не са никак много пари за Калифорния или Цюрих! Така звучат много респектиращо, но там стандарта е изключително висок и с тази заплата може да си позволиш наем на не много голям апартамент например и някаква сносна кола заради разстоянията, които пътуваш всеки ден.

  17. 17 Профил на vesolr
    vesolr
    Рейтинг: 3505 Весело

    До коментар [#4] от "oos19355380":

    Бай Таньо е прекалено квалифициран за гугъл. Та той и група съветски учени са открили Интернета и още 2-3 все още секретни неща!

    От клеветника https://goo.gl/QdmktQ
  18. 18 Профил на Максим Александров
    Максим Александров
    Рейтинг: 651 Любопитно

    До коментар [#8] от "takeshi303":

    Точно така е. Имаме много път да изминем още, но в София не е чудо да се вадят 4-5-6К и от опит мога да потвърдя, че стандартът на живот е съизмерим, да не казвам по-висок, отколкото със $150К в САЩ. Разбира се, индивидуално е, някои неща просто са несравними - примерно една нова кола в Бг си е зор, докато там - не; но пък да си оправиш зъбите (ако искате циците) тук е обидно евтино. Също, да не сравняваме ябълки и портокали: В Бг имам приличен стандарт с над 40 дни платена почивка, в САЩ - 15 макс (ако някой е умрял).

    https://bgrevizia.files.wordpress.com/2015/10/oktopod1.png
  19. 19 Профил на oos19355380
    oos19355380
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#15] от "alabalko":

    Смешно е да се сравнява САЩ с ЕС, който на хартия е много велик, но като отделни държави реално едва крета с някое друго изключение. Това с различното ниво и липсата на кадри, които да искат да работят в Калифорния не успях съвсем да го разбера. А относно болестите не е нужно човек да е експерт да се досети какви застраховки и здравни планове са включени в офертите за подобни позиции и то точно в Google.

  20. 20 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    [quote#3:"442"]тия кво ги праат толкова пари бе ??? [/quote]

    В най-общи линии все не им стигат и все ламтят за още. Да не забравяме, че това все пак са хора на заплата, а не бизнесмени!

  21. 21 Профил на oos19355380
    oos19355380
    Рейтинг: 434 Неутрално

    По принцип не обичам да използвам този израз, защото е едно от най-големите клишета в съвременния български език, но под тази статия явно ще падне голямо избиване на комплекси.

  22. 22 Профил на krustev
    krustev
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#8] от "takeshi303":

    Можем да поспорим Имай предвид че Маунтин Вю не е Сан Франциско, а много други неща са не по-скъпи и дори по-евтини от БГ.

  23. 23 Профил на krustev
    krustev
    Рейтинг: 221 Неутрално

    [quote#18:"Максим Александров"]В Бг имам приличен стандарт с над 40 дни платена почивка, в САЩ - 15 макс (ако някой е умрял).[/quote]

    А за западна Европа да не говорим. Разбира се, че тук социалните придобивки са несравними със САЩ, но - въпрос на вкус, както казало кучето

  24. 24 Профил на jelev_jelqzko
    jelev_jelqzko
    Рейтинг: 1021 Неутрално

    Ново изследване на „Индъстри Уоч“ показва, че от 2013 г. насам са разкрити нови 41 хил. работни места в България.

    „Има лек повод за оптимизъм през последната година. Новите работни места са в три бранша – софтуерния, аутсорсинг на бизнес услуги и преработващата индустрия. Те работят почти изцяло за глобалния пазар. В IT сектора заплатите са много високи, средната минава 2500 лв".
    Копирано от Вести.бг
    Коментара излишен.
    Има една голяма тема която следва да се дискутира:Помогна или навреди ниското ниво на заплащане в Бг на икономиката ни?

  25. 25 Профил на oos19355380
    oos19355380
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Май на голяма част от хората тук представата им за Америка е оформена главно от разни хорър-истории на български тираджии, които работят за пари в брой и не са помирисвали здравна застраховка през живота си и сега са тръгнали да се вайкат и грижат за софтуерните инженери в Google - позиция, за която търсенето, както се оказа, е изключително ниско, особено в сравнение с Европа, където плащат два пъти по-малко и няма една голяма водеща компания в бранша, защото явно развитите европейци са над тези неща.
    Да не забравяме също, че пък в Софето с 5 хилядарки и БМВ на старо си живееш като цар, а балъците нека се трепят в San Francisco Bay Area за по $200,000 на година като им е толкова акъла.

  26. 26 Профил на rio
    rio
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Федералният данък върху доходите в САЩ има 7 данъчните категории:
    от 10%, 15%, 25%, 28%, 33%, 35% и 39.6%. Размерът на данъка, който се дължи зависи от статуса ( женен, не женен) и нивото на доходите. Във случая дължимите данъци за сам човек с доход от:
    $ 90 751 до $ 189 300 - 18 481.25 плюс 28% от сумата над 90 750 $
    от $ 189 301 до $ 411 500 - 46,075.25 плюс 33% от сумата над $ 189,300

    http://www.irs.com/articles/2015-federal-tax-rates-personal-exemptions-and-standard-deductions

  27. 27 Профил на sa6
    sa6
    Рейтинг: 706 Неутрално

    Винаги най-много получава секретарката на шефа. От тези под него имам предвид.

    Евроатлантида
  28. 28 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2861 Неутрално

    Поради тази причина Гугъл получава годишно по 2 млн. кандидатури за работа.

  29. 29 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2182 Неутрално

    [quote#16:"zero_day"]Така звучат много респектиращо, но там стандарта е изключително висок и с тази заплата може да си позволиш наем на не много голям апартамент например и някаква сносна кола заради разстоянията, които пътуваш всеки ден.[/quote]

    До коментар [#16] от "zero_day":
    Абе не е точно така. Теоретично данъците ти може да стигнат 48% за ерген .. но това никога не става. Има много начини да си намалиш данъците - например можеш да си спестяваш 6% от заплата в Пенсионен фонд и тези пари не се облагат въобще. Можеш да имаш ИРА пенсионна сметка.

    Също имай предвид че парите не се правят от заплатата а от Сток Опциите - това са акциите на Гугъл или компанията за която работиш които взимаш с намаление 15% и в много случаи компанията ти ги подарява или продава за центове ... милионите се правят от това.
    Наемите в Силикон Вали са високи но нищо общо с идиотщината в Европа. За апартамент 2 спални, хол, трапезария, голяма тераса и закрит гараж поне за една кола е около $2500/месец но имаш басеин или два, поне едно джакузи, Джим за трениране, поне една голяма зала с оборудвана кухня която можеш да рентваш за един ден за $50 и типично събира парти от 50 до 100 човека.
    За самостоятелна къща с двор, три спални, гараж за две коли, хол, трапезария и кухня е около $3500/месец.

    За колите също не си много прав. Хубава 3-ойка БМВ или МБ Е клас или Ауди 4 или 5 започват от $40К до $60К. По-големите модели са $80К до $100К и това са скъпите коли тука. За около $60К ще си вземеш Кадилак или Лексъс които имат същите качества но не са толкова реномирани. За $42К си взимаш чисто нов Мустанг с 5 литра мотор 430 кс. Масово хубави фамилни седани като Тойота Камри или ВолксВаген пасат или Форд Фюжън са между $25 до $35К.
    Храната е горе долу на същите цени като в България. В закусвалня или ресторантче типичния санвич + кола с който се наяждаш добре е от $7 до $10. В средна класа ресторант храна за един човек е около $20 с чаша пиене.
    Тока на тричленно семейство за месец е около $60, газ $50, Вода $30, боклук $30, Бърз интернет $40, кабел - $80 до $180
    Ако искаш да си купиш къща като описаната по-горе с двор, с двоен гараж на хубава улица с дървета и без движение по нея гледаш от $800К до $1.5М Разбира се има и по-скъпи и много по-скъпи ... но сега за около милион можеш да намериш ОК къща. Но лихвите са под 3.5% за 30 годишен заем и около 3% за 15 годишен. И всичко което плащаш като лихва не се облага с данък. Което за семейство с едно, две деца което изплаща къща ти прави данъците около 20%.
    А за медицинското обслужване ... въобще не се притеснявай. Компании като Гугъл имат чудесни застраховки.
    Така че $200К си е добра заплата. Никой няма да изненадаш в Силикон Вали с такава заплата но си е добра заплата.
    Ако си инженер в по-малка компания ... по-типично е около $160К за хардуер, $180 за софт.
    Но пак ти казвам в Силикон Вали парите не се правят от заплати а от сток опции. Никой не говори за заплати тук а за това колко акции са ти дали и на каква цена. С добре опции в подходящ момент ... в някои компании от по 60 човека за един ден 40 човека стават милионери. Това е мечтата тука а не заплатата.

    California Über Alles
  30. 30 Профил на sa6
    sa6
    Рейтинг: 706 Неутрално

    [quote#2:"qid21311676"]но на "дърти години" и аз се преориентирам към софтуерното инженерство[/quote]

    дърги години за софтуерното инженерство е 25-27

    Евроатлантида
  31. 31 Профил на sa6
    sa6
    Рейтинг: 706 Неутрално

    [quote#29:"Pontif А"]С добре опции в подходящ момент ... в някои компании от по 60 човека за един ден 40 човека стават милионери. Това е мечтата тука[/quote]

    а какво да кажем ако дойде неподходящия момен и от 60 милионера на 40 им гръмне ипотеката за къщата 1М?

    Евроатлантида
  32. 32 Профил на Pandipool
    Pandipool
    Рейтинг: 566 Неутрално

    Нека имаме предвид, че "Според Glassdoor това е с 60% повече спрямо средното ниво на заплатите за тази професия в САЩ. "
    Така, че би трябвало тези суми да са доста добри. Не са богаташи, но са доста стабилна средна класа.
    Имам познат, който работи там и това, което съм чувал е, че, както за него, така и за другите работата им е почти целия живот. Работи се над 10 часа на ден и то здраво. Всичко останало обаче ти е подсигурено - медицински услуги, храна, детски градини и т.н. (има достатъчно писано по темата).
    Това го казвам, защото за всеки "добър живот" е различно понятие - някои предпочитат да имат повече свободно време и да са с 5К месечно в софия със старо БМВ, други биха били искали да са там и т.н. Всичко е до човека.

    Факт е, че Гугъл плащат високо и съответно при тях работят едни от най-добрите инженери.

  33. 33 Профил на tvr18355030
    tvr18355030
    Рейтинг: 432 Неутрално

    В американските компании е така. Дават яки заплати само на малкото директори и лъжат останалите, че ако работят яко може да станат директори някой ден. Съвсем елементарен и нагъл психо-номер, който кара всички да работят яко и в същото време да се плащат високи заплати само на малцина...

  34. 34 Профил на zero_day
    zero_day
    Рейтинг: 420 Неутрално

    До коментар [#29] от "Pontif А":

    Наясно съм със всичко това, но опциите се взимат веднъж, при това зависи от компанията, може и да не получиш такива, а и да получиш може да продължават да не струват почти нищо много дълго време. Няма закон, нито федерален, нито щатски, който да ги задължава да ти дадат опции. Освен всичко, може да не можеш да получиш акции, защото законите за корпорациите забраняват не ситизен или на човек без зелена карта да притежава акции в американски корпорации.
    Освен това Ауди А4 или БМВ 3 серия са долу-горе сносни коли, но не са нещо невиждано особено за долината, така че в случая не си прав.
    200k годишно за там не са никак много пари, примерно в Купертино е адски скъпо. Не е рядко да видиш хора със заплати от по 200k$ да живеят в един апартамент, а отвън на комплексите да видиш коли за по над 100k $. Причината е проста - като не можеш да извадиш 2-3 милиона за къща, следващото най-лесно нещо е да си купиш хубава кола и да рентваш апартамент.
    Така че има 1000 Америки- някъде със 100 k ще живееш много по-добре от други места със заплата 2x и не трябва да гледаш само парите като чиста сума.
    Аз конкретни числа като наем и т.н. не мога да посоча, поради простата причина, че не съм живял в Bay Area, но наблюденията ми са свързани с познати бачкали там.

  35. 35 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2182 Неутрално

    [quote#31:"sa6"]а какво да кажем ако дойде неподходящия момен и от 60 милионера на 40 им гръмне ипотеката за къщата 1М?[/quote]

    До коментар [#31] от "sa6":

    Има и такива но ако живееш в къща за един, два милиона и си изплатил .. да речем 30% и компанията ти направи ИПО и се окажеш че имаш акции за десетина милиона от които типично можеш да продадеш 25% първата година. Тогава какво ще направиш? Мисля че първото нещо което правят умните хора е да си изплатят къщата моментално. Най-малкото за да не плащаш лихви. Така че не ги мисли тези които имат милиони в акции и правят заплати по $200К.
    Аз тук познавам около 120 човека. Повечето средна или долна средна класа. От тези 120 човека през най-сериозната рецесия 2008 - 2010 само 3 си загубиха къщите. Не вярвай на глупави статии в България. Непропорционално бедните хора си загубиха къщите. Това масово бяха бедни имигранти в които единия работи ниско платена работа а другия временна. Банките полузаконно ги подлъгаха с много ниски лихвени проценти - например първите 2 години почти никъква лихва и после започва да се качва с 0.5% всеки 6 месеца. Не е много но за хора които са на ръба и особено ако един от тях си изгуби работата .. става непосилно да си плащат ипотеката. И както нормално става в истинския живот по-бедните, по-неуките, тези без професия, без да говорят езика добре, те пострадаха.
    Може и милионер да си и така да харчиш че да фалираш. И това се случва но много рядко. В Америка милионерите не са тези които ги гледаш по телевизията - спортисти и други еднодневки. Те фалират често. От $50 милиона до бездомен за 2 години. Но 99% от Милионери в Америка са или професионалисти или дребни бизнесмени които много добре си знаят сметката. Имаше една статискита че типичния Американски милионер кара кола на 7 години и живее в къща като моята. Като тази която ти описах по-горе. Нищо особено. От 20 човека с които работя 8 са милионери. Обядваме на едно и също място, живеят в по-хубав квартал от моя но повечето от тях карат по-евтини коли от мене. В Америка много, много трудно можеш да познаеш кои са милионерите по външния вид и по начина на живот.

    California Über Alles
  36. 36 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#5] от "b_d_s":

    Това все пак е четвъртата по пазарна капитализация компания в Света. Е, и другите три - и те са щатски.

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  37. 37 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 754 Неутрално

    [quote#22:"krustev"]Можем да поспорим Имай предвид че Маунтин Вю не е Сан Франциско, а много други неща са не по-скъпи и дори по-евтини от БГ. [/quote]

    Само като споменем , че една къща тръгва от милион нагоре , и не говорим за нещо луксозно, а за нормална къща и като прибавим данъците , които са към 1 процент от имота , е достатъчно да видим колко са много тези пари. Да не гворим за цени за зъболекар , фризьор , ресторанти , барове ... да има и някои неща , които са по евтини, но те не са фактор в цялостната кошница, която определя стандарта. В общи линии тези наистина звучащи стряскащо числа стигат да си купиш дом на изплащане , да си гледаш децата , да имаш кола от среден клас, да имаш възможност за някакъв социален живот и до там , в общи линии , което ще ти осигурят 5-6 хиляди заплата в София. Забравих да спомена детските градини са ужасно скъпи , 1000 -1500 долара на месец.

  38. 38 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 754 Неутрално

    [quote#29:"Pontif А"]Също имай предвид че парите не се правят от заплатата а от Сток Опциите - това са акциите на Гугъл или компанията за която работиш които взимаш с намаление 15% и в много случаи компанията ти ги подарява или продава за центове ...[/quote]
    Далаверата с опциите е за новите компании , които имат малко персонал и още не са излезли на борсата, но пък е по скоро на късмет да уцелиш компания дето след десет години акциите ще са няколко стотин по скъпи след време.

  39. 39 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2182 Неутрално

    До коментар [#34] от "zero_day":

    Горе долу така е. Но има нюанси които трудно се обясняват.
    Аз живея тук от 30 години. Пак ти казвам $200К е чудесна заплата! Не си мисли че ще вземеш веднага $200К. Гугъл е малко по-специална компания ... не е много за даване за пример. По-типично такава заплата в други компании ще взимат хора които имат поне 10 години стаж. При всяко положение това означава че поне 10 години си правил над $100К. Все някъкви пари ще имаш спестени. Ергените нормално живеят по двама или с гаджето си така че си делят наема. И тези $3000 стават $1500 нали. Младите хора не си купуват веднага БМВ! Можеш да караш чудесна нова кола за $25К. Така че когато решиш да си купуваш къща нормално е да имаш 10-20% от стойността. Типичния кредит който можеш да вземеш е 5 пъти годишния ти доход - дохода на тебе и на жена ти. Надяваме се че и тя работи. В живота си Американците купуват и продават средно по 4 жилища. Нормално е ако си ерген да си купиш или малък апартамент или по-голям и да имаш наемател. Като се ожениш и искаш да си купиш къща не почваш от 0. Има едно великолепно нещо което се нарича "екуити" т.е купил си къщата за 800К но след 5 години си изплатил вече $200К така че дължиш само $600К и къщата ти след 5 години вече не струва 800К а $1М. Така че като я продадеш имаш 1000000-600000=400К кеш! И сега вече можеш да сложиш тези $400К срещу новата ти къща.
    Пак ти казвам не се плащат данъци върху лухвите които плащаш. Тва означава че практически правителството ти плаща лихвата пътвата 1/2 от изплащателния период.
    А това че чужденци не могат да притежават акции в Американски корпорации е абсолютна глупуст. Майка ми в България дори няма зелена карта и има акции от Американска компания. В нашата компания всъщност повечето акционери са чужденци които нямат нито зелени карти нито САЩ гражданство.
    Прав си че компанията може и да не ти даде акции но това означава че си чистач или работиш в закусвалнята. Ако си инженер някъкви акции ще ти дадат. А ако си инженер на който плащат $200К абсолютно ти се заклевам че ще ти дадат акции. 100%!!! Ако си късметлия и хванеш ИПО или друга компания ви купи - сумите са много приятни. Ако не са в милиони ще са поне 300, 400К и това е чудесно.
    Прав си че има 100 Америки. Аз живея почти цял живот в Силикон Вали но пътувам доста по света и в Америка и имам идея за какво става въпрос. Моето мнение е че е по-хубаво да живееш в много скъп район с добра заплата вместо в беден район с добра заплата. Аз ако сега спра да работя и да се движа дори и ликвидирам всичко което имам пак ще мога да живея поне 30 години в България или в Словения или в Айдахо. Обратното обаче не става!
    Другия мит за отпуските ... какво да ти кажа, аз не мога да си представя че ще отида някъде за 2 или 3 седмици. На третия ден извъртам перката. Това да седя на морето като пукъл - сутрин на плажа вечер на ресторант или на карти с някой си ... Ад. Аз обичам да пътувам но по 2 дни на едно място и после ми писват ушите. Една седмица ми стига и ми остава. Но тук обаче доста хора които работят здраво и си правят сметка на парите се пенсионират на 50 - 55 или полу-пенсионират. Консултират за някоя компания. Знаеш ли колко такива познавам които на 50 г си купуват лозя за да правят вина, или ферма за Кобе говеждо или къща на брега на океана за да се усамотят и да правят стенни часовници или просто да обикалят света и Америка. Това тук е доста често срещано нещо. Не и в Европа с 4 седмичните ваканции.

    California Über Alles
  40. 40 Профил на accidental
    accidental
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Това не е толкова много, цената на нормално жилище в Сан Франциско е около милион. Реално големите пари идват от IPO.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  41. 41 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 754 Неутрално

    [quote#18:"Максим Александров"]Също, да не сравняваме ябълки и портокали: В Бг имам приличен стандарт с над 40 дни платена почивка, в САЩ - 15 макс (ако някой е умрял). [/quote]

    Ти мани платената , ами и неплатена не дават брачеда едвам се върна за 10 дена , да кажеш да е някакъв ценен кадър , че без него да не могат да минат, и то не , че толкова не дават , те дават , ама после повишение йок и си сред първите в списъка за гонене , ако се наложат съкращения.

  42. 42 Профил на accidental
    accidental
    Рейтинг: 442 Неутрално

    М/у другото заплата от $20,000 на месец е около 13,000 след данъците и това те прави средна класа в Сан Франциско.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  43. 43 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 754 Неутрално

    [quote#34:"zero_day"]Освен всичко, може да не можеш да получиш акции, защото законите за корпорациите забраняват не ситизен или на човек без зелена карта да притежава акции в американски корпорации[/quote]
    Това не е вярно , всеки може да притежава акции от публична американска компания , каквато е Гугъл , сега вероятно има ограничение в собствеността на компании свързани с националната сигурност , но това се отнася за непублични компании , тоест такива , които не се търгуват на борсата.

  44. 44 Профил на zero_day
    zero_day
    Рейтинг: 420 Неутрално

    До коментар [#39] от "Pontif А":

    Хм, доста интересно разказано. За мен с моя "европейски" мозък доста от нещата са странни, но има логика да е така.
    Имам познат, който беше поканен от Епъл за интервюта и заплатата за която бях говорили подозирам, че наближава тези пари, макар че не съм го питал точно по понятни причини. А става въпрос за човек, току започващ в компанията, макар и със солиден предишен опит зад гърба си, така че според мен не е невъзможно и току започващ да прави доста над 100k. Естествено зависи от компанията, Епъл и Гугъл имат достатъчно кеш, за да могат да те мотивират така и да въртиш здраво в rat race-а : )

  45. 45 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2861 Неутрално

    До коментар [#43] от "takeshi303":

    Освен това човек може да воля да си купи на борсата колопции.

    След час и 13 митути ще имаме възможността да видим колко ще струва колопцията на Гугъл със страйк $1000 и падеж януари 2017 г.
    Тогава ще информирам в допълнителен пост.

  46. 46 Профил на zero_day
    zero_day
    Рейтинг: 420 Неутрално

    До коментар [#43] от "takeshi303":

    Не оспорвам, възможно е да са ме подвели или аз да не съм разбрал. Друг мой познат бачкаше за Loral и ми беше разказвал нещо в този сорт, но трябва да го разпитам по-подробно стига да може естествено да ми разкаже. Но там е възможно да е заради въпросите на сигурността и някои компании да попадат в някакви по-особени регулации.

  47. 47 Профил на aralambi
    aralambi
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Всички коментират заплатите, но тези хора имат висока квалификация и изкарват много пари за компанията. На сайта на Гугъл пише, че имат около 40 000 служители. За 2014 имат приход около 66 млрд. USD, т. е. средният принос на един служител е около 1.65 млн USD. Така че тези заплати са заслужени.

  48. 48 Профил на ludiakolio
    ludiakolio
    Рейтинг: 444 Неутрално

    Искров сигурно пада от смях и си вика-мизерници са от Гугъл.

  49. 49 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2861 Неутрално

    До коментар [#46] от "zero_day":

    Ето кой държи акциите на Loral Space & Communications, Inc. (LORL):
    http://finance.yahoo.com/q/mh?s=LORL+Major+Holders

    А тук още по-подробно с разбивка кой купил, продал, увеличил намалил
    http://www.nasdaq.com/symbol/lorl/institutional-holdings

    Понеже акцията е ако шортена се получава следния феномен:
    % of Shares Held by All Insider and 5% Owners: 15%
    % of Float Held by Institutional & Mutual Fund Owners: 108%
    ----
    123% общо <- демек шортселърите трябва някога да купят от пазара 23% от акциите и да ги върнат на акционерите дат са ги дали под наем.
    Ботъмлайн: Ограничения за собствеността няма в САЩ. Регулациите са правят по друг начин.

  50. 50 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#7] от "vassilun":

    '... Това най-вероятно е без данъци! След плащане на данъците, сумите стават почти на половина ...'
    +++

    при заплата до 250К/г, за неженен и женен работещ данъците са 30 % и 23 %, съответно.

  51. 51 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2861 Неутрално

    До коментар [#43] от "takeshi303":

    Да си додем на думата, а именно GOOG $1000 call с падеж 20 Jan 2017 (GOOG170120C01000000) в момента струва се предлага за
    - $5.40 курс купува
    - $7.40 курс продава
    - $6.20 последен курс
    - за $6.40 би могло да се купи в рамките на деня ако заложим въдицата
    Ако някое Гугъл-емплоее получи там хиляда опции със страйк от $1000 това би се равнявало на $6400 кеш.
    Ако курсът на акцията стане $2000 - емплоето ще стане милионер, както и байхуй, който е вложил в опциите $6400 кеш.

  52. 52 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#19] от "oos19355380":

    '... А относно болестите не е нужно човек да е експерт да се досети какви застраховки и здравни планове са включени в офертите за подобни позиции и то точно в Google ...'
    +++

    застраховките покриват всичко, без горен таван. ако е необходимо, и седалка ще ти пришият безплатно, като както лекарите, така и болниците са отлични. всъщност, не само гугъл дава такива здравни застраховки; повечето големи компании имат добри здравни застраховки.

  53. 53 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Весело

    До коментар [#37] от "takeshi303":

    '... В общи линии тези наистина звучащи стряскащо числа стигат да си купиш дом на изплащане , да си гледаш децата , да имаш кола от среден клас, да имаш възможност за някакъв социален живот и до там , в общи линии , което ще ти осигурят 5-6 хиляди заплата в София. Забравих да спомена детските градини са ужасно скъпи , 1000 -1500 долара на месец ...'
    +++

    в рамките на тези заплати, няколко допълнения: 1) ако жената в 1 семейството работи, обикновенно нейната заплата покрива 100% месечните разходи на семейството (вкл. детска градина), а заплатата на мъжа остава спестена; 2) жилището, което се изплаща след ~ 15 г е около милион, който при пенсиониране се възстановява (кат го продадеш); 3) пенсионните натрупвания осигуряват пенсия от 3К+ USD на месец (след 59 - 62.5-годишна възраст); 4) децата учат в добри училища; 5) здравното осигуряване е отлично; 6) колегите рядко са неумни; 7) годишно остават мин. 50К непохарчени пари; 8) ако нещо няма, това е защото не съществува.

  54. 54 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Весело

    До коментар [#38] от "takeshi303":

    '... Далаверата с опциите е за новите компании , които имат малко персонал и още не са излезли на борсата ...'
    +++

    'далаверата' е игра на покер. обикновено в големите фирми служителите имат право да купуват акциите на фирмата с 5 - 10% намаление, но това не означава, че акциите са стабилни. тяхната цена ще пада ако не расте или ако не остане същата.

  55. 55 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Весело

    До коментар [#33] от "tvr18355030":

    '... В американските компании е така. Дават яки заплати само на малкото директори и лъжат останалите, че ако работят яко може да станат директори някой ден. Съвсем елементарен и нагъл психо-номер, който кара всички да работят яко и в същото време да се плащат високи заплати само на малцина...'
    +++

    абсолютно вярно, камрад! по таз причина никой не иска да работи в хамерика. океанът е почернял от безработни де плуват към твоето ткзс с надежда да намерят место под слънцето.

  56. 56 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2182 Неутрално

    [quote#44:"zero_day"]За мен с моя "европейски" мозък доста от нещата са странни, но има логика да е така. [/quote]

    До коментар [#44] от "zero_day":

    Ne e до мозъка. Някой неща като ги кажеш в цифри изглеждат различно. Просто Америка е много различна. Можеш и да ги правиш тези пари и да не ти харесва и да не можеш да понасяш нищо тука. Може да правиш 3 пъти по-малко и да ти хареса много. Зависи си от човека.
    Имам познат Французин, който е от заможно семейство във Франция. Казва че като чуе за там и му се повръща. Ожени се за Индийка коята изглежда като наша ромка от тези дето се въртят около гарата. Жената е учена и много възпитана но... Роднините му дори не дойдоха за свтбата му. Каква да ти кажа - шарен свят.
    На мене ми харесва. Аз дойдох по други причини, не за заплата. На практика целия ми живот като зрял човек е тука. За мене България е чужбина. Като съм в София ми е чуждо и малко страшно. Не разбирам манталитета на хората, изглеждат ми враждебни ... чуствам че не съм добредошъл.
    Но също познавам Българи които бяха тука повече от 15 години, имаха добри работи и въпреки това се мъчеха. Почти нищо не им харесваше. Върнаха се. Сега (според мене) живеят много по-зле но не се оплакват и са щастливи.
    За всеки е различно. Най-хубавата държава е там където на тебе ти харесва. Не там където си роден, не там където ти казват че е хубаво а там където на тебе ти харесва.

    California Über Alles
  57. 57 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#56] от "Pontif А":

    колега, с поста си уцелихте десетката. бих добавил само 1 междинен вариант - 1 руснак преди години ми каза, че в сащ на никой не му харесва, но никой не напуска. шегуваше се, но шегата бе с нюанси на изповед. минаха години и той още е тук, и твърди, че е щастлив.

  58. 58 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Ето това писмо е от един българин в Америка. Не съм близка с него. Той е един от трите деца, които мои колеги (Данчето и Дечко Караджови) оставиха сираци. Майката и бащата починаха от рак вътре в една година.
    Ето интервюто му:
    Журналистът Христофор Караджов:
    Парализиран съм, едва ли ще проходя, но не се смятам за инвалид

    Тази публикация е прочетена 8029 пъти

    324001_10151001640044877_26894964_oХристофор Караджов вече близо две десетилетия живее и работи в САЩ. Той е от хората, които са сбъднали американската мечта, реализирал се е в професията, стана професор, семейството му се е установило в Калифорния, но… В един януарски ден на 2012 година фори пада тежко на ски пистата. Пораженията са жестоки. Уви, той не може да ходи и е прикован в инвалидна количка. Въпреки зловещия инцидент обаче Христофор Караджов не се предава, не унива и продължава напред.

    [spider_facebook id=”1″]

    Какво му дава сили, имал ли е все пак моменти на отчаяние, често ли се чува с брат си – журналиста от bTV Константин Караджов, и ще се върне ли да живее в България, ще разберете от изповедта му.
    Фори, ти си завършил факултета по журналистика в София. Какво те отведе в Америка?

    За първи път заминах за САЩ през 1996 г. като стипендиант на фондация във Вашингтон, която ме избра измежду няколкостотин кандидати да специализирам във в. „Далас морнинг нюз” в Далас, Тексас. Там изкарах половин година.

    Беше страхотно преживяване, понеже те хвърлят в абсолютно непозната среда, в чужд град, дават ти кола, фотограф и ти казват: „Върви и се върни с репортаж за това и това!”. Страх, не страх – отиваш и се оправяш. Хареса ми предизвикателството. Научих много нови неща. Върнах се в България, но междувременно кандидатствах за докторат и бях приет в няколко университета. Вътрешно вече бях решил да изляза от въртележката на ежедневната журналистика и да погледна медиите отстрани като анализатор. Избрах University of Florida заради репутацията им в областта на масовите комуникации и реших да отида именно там.

    Така заминах за Гейнсвил, Флорида, през август
    1997 г. заедно със семейството ми. Университетът ми даде пълна стипендия за четири години. От мен се искаше „само” да си налягам парцалите и да уча. Е, и да се грижа за семейството си, което само година по-късно вече се увеличи от трима на четирима членове.

    С какво се занимаваш сега, къде преподаваш?

    От 2005-а съм в California State University, Long Beach, който е част от щатската университетска система на Калифорния. Нашият кампус е на около 45 минути южно от центъра на Лос Анджелис, близо до брега на океана. Имаме към 35 хиляди
    студенти.

    Влюбен съм в Калифорния. Тук е мястото, където човек теоретично може да кара ски сутринта и сърф следобед – или обратното. В същото време е невероятно разнообразно, населено с хора от цял свят. В училището, което завърши единият ми син и в което другият сега е гимназист, имат официално регистрирани 86 езика, на които говорят учениците в домовете си! За климата няма какво да говоря, за да не дразня никого. Е, има и негативни моменти – райони с престъпност, тежки автомобилни задръствания по магистралите, нерешени проблеми с бедността… Като цяло обаче, живея на чудесно за мен място, с много възможности за какво ли не. Хич не искам да се местя.

    Ти претърпя много сериозен инцидент. Кога и къде стана това? Как се случи?

    Да, пострадах тежко през януари 2012 г. „Изтървах” външния кант при един ляв завой със ските си, изпързалях се по хълбок – нищо особено като падане, макар и с голяма скорост, но за лош късмет излетях от пистата и се ударих с гърба в дърво точно до нея. И това на едно от любимите ми трасета в курорта Сноу Съмит (Биг Беар), където не само че карах по няколко пъти седмично през зимата, но и бях част от ски патрула (планинските спасители), а също се състезавах за местния ски отбор.

    Наистина, лош късмет, нелепо стечение на обстоятелствата, но това е. Няма на кого да се сърдя, дори на себе си, понеже не съм вършил нещо неразумно, нито съм се спускал извън възможностите си. Даже напротив – карах бързо, но с пълен контрол, имах шлем, протектори на гърба и краката. Всъщност, може би те ми спасиха живота, като се замисля, понеже изхвърчах директно в дървото с около 50-60 км в час а си беше елементарно подхлъзване, загуба на баланса. След три десетилетия на ски ме сполетя инцидент, който превърна сравнително рутинно падане в повратен за живота ми момент. Изтеглих късата клечка.

    Публикувал си снимки в личния си профил във фейсбук, и то в едни от най-тежките ти мигове след инцидента. Защо го направи? Докато бях в болницата, скоро след операцията, погледнах фейсбук и Видях, че много хора ми изпращат поздравления за рождения ден. Изведнъж осъзнах, че всъщност само най-близките ми знаят как се е променил животът ми. Повечето ми приятели и в България, и в САЩ нямаха никаква представа за случилото се.

    Затова реших да кажа на всички, използвайки социалните мрежи. Защо и от кого да крия? Все пак започвах съвсем нов живот сега.

    Много ми се искаше още в началото да заявя ясно нещо друго: инвалидността (тъпа, остаряла дума, но нямаме друга), физическите ограничения не са някакъв порок, не са нещо срамно

    Те са просто едно проявление на факта, че всички сме много уязвими като хора. Една стотна от секундата, по-рано или по късно, и няколко сантиметра насам или натам могат да обърнат живота ти. Дори да го приключат. Или всичко може да се размине с няколко синини и лека уплаха. Ами, това е.
    Какви са последствията от инцидента?

    Ударът всъщност е бил толкова свиреп, че хирургът, който ме оперира, каза че е виждал такива поражения само при много тежки автомобилни катастрофи. Извадих всъщност късмет в тази нелека ситуация, че попаднах в ръцете на доктор Уейн Ченг, който е светило в гръбначната хирургия. Той свърши невероятно трудната задача буквално да сглоби разбитите ми прешлени. Имам рентгенови снимки преди и след операцията.

    Отне му 10 | часа да събере всички парчета и да стабилизира гръбнака с титанови скоби и болтове от кобалтова сплав
    За съжаление, щетите на самите нерви вътре в гръбначния канал бяха твърде големи, за да постигна пълно възстановяване.

    Парализиран съм от малко под гърдите и надолу, Е като също нямам усещане, освен обща невропатична болка
    Въпреки огромния прогрес, който медицинската наука е направила през последните години, чудеса не се случват. Понякога е въпрос на късмет – добър или лош. И нищо не може да се направи.

    Кой ти Вдъхваше кураж в тези моменти?

    Семейството ми. Приятелите ми.
    Собственият ми инат. Желанието за живот. Получих невероятна подкрепа от толкова много хора. Вкъщи имам един кашон, пълен с окуражителни писма. Стаята ми в болницата беше затрупана с балони, картички, всякакви пожелания от близки и далечни хора. Едни четвъртокласници ми бяха направили колаж с пожелания – все едно съм холивудска звезда! Или съм летял до Марс и обратно.

    Съучениците ми от Английската гимназия събраха няколко хиляди долара за страхотна инвалидна количка буквално за седмица за да мога да я получа веднага, щом изляза от болницата. Колеги, студенти, някои съвсем непознати – толкова хора са ми помагали! Как да не получиш прилив на кураж, когато всички те подкрепят? Но основното е дивото упорство, което извира от самия теб. Водил ме е стремежът да не се предавам, въпреки болката и страха от бъдещето.
    А имаше ли момент на отчаяние?

    Разбира се, имал съм много моменти на отчаяние. Трябваше да се науча да бъда търпелив. Да се адаптирам към един съвършено нов начин на живот. Постоянната болка е нещо, което трудно се понася, а аз имам невропатична болка почти през цялото време, причинена от раздразването на прекъснатите нерви. За това няма ефективни лекарства, уви. Така че всичко е в главата. Или се научаваш да не й обръщаш внимание и да живееш пълноценно, или… или се отчайваш напълно. Е, не мисля да се отчайвам. Но и не очаквам мед и масло. Иска се постоянна работа върху самия себе си. Важното е да имаш цел и посока.

    Имаш дух и не се отказваш да се бориш. С кое обаче най-трудно свикна?

    Честно казано, май ми беше най-лесно да свикна с чисто физическата си парализа. Научаваш се да правиш всичко, което трябва, макар и по друг начин. Аз съм постигнал почти пълна независимост, с много малко неща, за които разчитам на помощ от семейството си или от приятели.

    Помня как се бях изтърсил един път посред нощ от инвалидната си количка понеже исках да отида до кухнята за чаша мляко и курабийка. Нещо, което преди можех да извърша насън, сега искаше планиране и мисъл. И всяка грешка – както в оня случай – става направо опасна заради опасността да се нараня при падане. Но постепенно се научаваш. Обаче тъкмо стигнеш донякъде и изниква ново изпитание. Така че поне е интересно! Даже по едно време се улових, че изучавам собствения си живот като изследовател – какво ще бъде следващото нещо, как ще се справя с него?
    Ти не спираш да се движиш! От къде черпиш тази сила?

    Залежаването е вредно за абсолютно всеки човек. За някого в моето състояние то си е направо опасно, както е за възрастните хора например.
    Има и нещо друго, нека го кажа съвсем директно: Не се смятам за инвалид.

    Не смятам, че животът с нещо ме е ощетил че ми е по-трудно, отколкото на мнозина други хора. Имам сериозни физически ограничения, с които трябва да се съобразявам – факт. Но понеже не мога да заповядам на тялото си, мога да контролирам само отношението си към света. Преди време, още преди инцидента ми, един познат ми каза, че съм започнал да мисля твърде много като американец, имал съм бил „твърде силен”, разбирай неоправдан оптимизъм. Аз пък сега се сещам за това и си викам колко трябва да е нещастен човек, който не може да види светлото, а се концентрира само върху тъмното

    Че то никой от нас няма да се из мъкне жив накрая – трябва ли да се вторачваме в този иначе неоспорим факт на съществуването? Това е философията ми – накратко, и тя е изразена чрез моето желание за движение – с каквото мога да движа. Това ме крепи физически и психически.

    Какво е най-щурото нещо, което си правил след инцидента?
    Върнах се на ски.
    Качих се пак на сърф, занимавам се с гребане, играя тенис на маса стрелям с пистолет, карам колело – специален модел, с ръчно задвижване. Шофирам колата си по планински пътища – и го правя с кеф. Записах се на водолазни курсове, които ще изкарам тази есен. Повечето от тези активности искат специални адаптации, разбира се. Ако го погледне човек отстрани, сигурно изглежда щуро. За мен си е в реда на нещата. Не е ли?

    У нас много хора в твоето положение се предават, защото държавата не ги подкрепя. Какво прави Америка за човек като теб?

    Рехабилитацията тук започва веднага след подобна травма. Още седмица след операцията вече ме раздвижваха и не ми даваха да се залежавам. Изкарах в болницата близо две месеца, от които един беше само рехабилитация. Трябваше да се науча на елементарни, но много нужни умения – как да се справям с инвалидната си количка, как да се прехвърлям в нея от леглото, как да влизам в банята и какво ли не още. Най-вече трябваше да се науча да пазя равновесие седнал
    Изобщо, беше все едно тренирах някакъв спорт от напълно начинаещ до състезател. Не преувеличавам! След болницата имах рехабилитация, до която си се търкалях сам от вкъщи, където изкарвах по пет часа всеки ден. Беше страшно изморително и като се приберях към 4 следобед, имах сили само да се просна по очи на леглото. Така няколко месеца, докато намалих рехабилитацията на два-три пъти седмично и почнах вместо това да ходя във фитнес център в университета ми. Ако обаче нещо се случи с рамото ми, лакътя, китката – оставам прикован на легло, напълно зависим от други хора. Затова си ги пазя много, но чрез активни упражнения!

    Според теб само липсата на пари у нас ли е причината да не се прави нищо за х
    ората в неравностойно положение?
    Парите определено са фактор. Всичко, свързано с някаква адаптация за физически ограничения, медицинско оборудване и прочее, струва скъпо. Да речем, имам специален Велоергометър

    Вкъщи, който изпраща електрически сигнали към мускулите ми, замествайки неработещите нерви като така ги упражнява. Е, ами това струва 17 хиляди долара, покрити от застраховка. Само количката ми с всички адаптации – и без дори да има мотор! – е почти 10 хиляди долара. Парите за лечението и рехабилитацията ми също са много сериозни, общо сметнато близо милион долара (нека имаме предвид обаче, че САЩ са държавата с най-оскъпени здравни услуги в света). Всевъзможните адаптации включително на градската инфраструктура, транспорта, сградите и така нататък, струват скъпо. Но колко по-скъпо е за обществото да изключва от себе си хора, само защото не могат да тичат насам-натам? Не говоря дори за моралната страна на въпроса, тя е ясна. Аз не съм футболист, не съм допринесъл нищо особено за човечеството с мускулите си. Моята сила е в това, което мога да правя с главата си а тя си е на мястото, за щастие. В общество като американското подобно разбиране е институционализирано (чрез закон), но също така е част от възпитанието. Няма инвалиди, няма недъгави, има хора, които имат нужда от адаптирано оборудване или подходяща помощ, за да бъдат пълноценни членове на това общество. Толкоз. Точно това е нещото, което бих искал да се промени в

    България.

    Има ли шанс да проходиш отново?

    Едва ли. Да кажа, че съвсем няма, ще излъжа. Статистически погледнато, шансовете за някакво възстановяване са десети или стотни от процента. Не че съм се отказал абсолютно напълно – но как да кажа, не се замислям за това. Живея си живота, както е. Нямам време и намерение да се залъгвам с фалшиви надежди.
    Отначало Всяка нощ сънувах, че ходя

    Това се оказа много често преживяване за парализирани хора. Отдавна не ме е спохождал такъв сън. С всичко се свиква. Не може да живееш в миналото.

    Ходиш ли в църква, молиш ли се?

    Не, аз съм абсолютно невярващ. Срещал съм много хора в моето положение, които са се обърнали към религията за подкрепа. Щом това им дава сили, чудесно. Никога не споря за вярата на хората. Просто това не работи за мен. Уважавам чуждата вяра, правото на всеки да се приобщава, към която поиска религия. Срещал съм и такива, които са станали абсолютно цинични и разочаровани от всичко заради физическа или психическа травма. Аз далеч не съм огорчен или войнстващ, просто не вярвам в божества още отпреди.

    Разкажи ми малко повече за семейството си?
    Жена ми Катя е невероятен човек. Тя е много силна като характер и това й качество се оказа водещо, когато се наложи да се справя с изпитание като моя инцидент. Докато бях в болницата например, тя успя да уреди да се преместим в ново жилище, което беше напълно оборудвано за мен – подове с твърда настилка, по-широки врати, нужните дръжки в банята. И организира една кохорта приятели да пренесат цялото ни имущество, за да е готово всичко, когато изляза. При това идваше при мен всеки ден и успяваше да си върши работата като университетски библиотекар, помагайки на студентите си да намират нужната научна информация за различни проекти. А пътуваше два часа в една посока до работата си по онова време! Как да не й се възхищавам?

    Аз по принцип съм много независим по дух и не искам да превръщам близките си в болногледачи. Това, всъщност, беше един от най-ценните съвети, които получих по време на рехабилитацията: да щадя семейството си. Опитвах се да го следвам, доколкото мога. Големият син вече е излетял от гнездото, така да се каже, защото не живее с нас, но имаме тийнейджър вкъщи, гимназист. Той също ми е помагал много и все още помага. Е, понякога ни ядосва с жена ми, де. Държи се като всеки тийнейджър спрямо родителите си.

    Брат ти е журналистът от bTV Константин Караджов. Как поддържате връзка на хиляди километри. Говорите ли често по скайп? Кога за последно се видяхте на живо? Много се радвам на всеки телевизионен успех на брат ми! Той направи страхотна кариера през последните десетина години и се утвърди като солидно присъствие на екрана. За съжаление, разстоянието си е разстояние и не мога да го гледам редовно – сървърът на bTV направо ме изнервя, когато трябва да изтегля някой сегмент с брат ми. Но поне се опитвам, затова бях 100 процента в час, когато някои от интервютата на Косьо направиха фурор в България. Чуваме се по телефона или чрез скайп. Тук е мястото да отбележа, че си говорим редовно и със сестра ми Ани, която завърши медицина. Тя не е медийна издънка на семейството като братята си, но работи страшно упорито и е постигнала много в специалността си.

    Радвам се и на нейните успехи, както и на племенницата ми, която е невероятен сладур!
    Канил ли си ги да живеят при теб в Америка?

    Да се премести някой тук не е лесно решение. Каквато и звезда да си в България, в САЩ неминуемо ще започнеш от нулата. Аз го направих преди вече почти две десетилетия, на друга възраст. Не е лесно човек да се реши на нещо такова с напредването на годините. Но ако някой от тях – брат ми или сестра ми, иска да прекоси океана за нещо повече от това да ги разходя по Алеята на звездите в Холивуд, ще ги подкрепя, както мога. Разбира се, и винаги се радвам да ми дойдат на гости!

    Вие имате големи изпитания – загубили сте родителите си. Питал ли си се каква е тази карма?
    Не, абсолютно не вярвам в карми и предопределености

    Мъчно ми е, че родителите ми не можаха да Видят успехите, които и тримата сме постигнали в живота си
    Но те си отидоха от болест, не от лоша карма. Бяха чудесни хора, много се разбирахме и обичахме. Опитвам се да бъда достоен за тях. Това е една от причините да се насоча към академична кариера – те и двамата бяха уважавани учени, физици.

    Ще се върнеш ли някога в България?

    Преди инцидента се прибирах поне веднъж годишно, обикновено с децата и съпругата ми, но понякога и сам. Не съм си бил от 2011 г., понеже първото лято след инцидента през 2012 г. още не бях уверен, че мога да се справя с подобно пътуване. Второто лято трябваше да вляза в хирургия за ревизия заради нужда от допълнително стабилизиране на гръбнака.
    Това лято, 2014 г., пък успях да си счупя бедрената кост при едно нелепо падане у дома и трябваше да стоя с шина няколко месеца, което направи пътуването трудно. Казвам всичко това и се сещам отново за въпроса за кармата – и пак повтарям, не вярвам, че лошият късмет или както и да го наречеш, ме преследва лично. Имал съм страхотен шанс толкова много пъти в живота си. Никога не забравям това!

    Ще се върна в България следващото лято. Но едва ли някога ще живея отново там. По много причини. И не защото бягам от нея – просто тук съм се реализирал напълно и има много хора, които разчитат на мен. Винаги ще се смятам за българин. Или по-точно за българо-американец.

    Накрая – какво от България пазиш в дома си?

    Чубрица!
    Винаги донасяме в багажа си българска чубрица, което нарушава поне няколко федерални и щатски закона
    Иначе имам много български предмети в дома си. Нощното ми шкафче е покрито с българска везана покривка. На бюрото ми стои една артилерийска гилза, която прапрадядо ми, който е бил генерал, си е донесъл от битките по време на Първата световна война, от фронта край Дойран. Напомня ми колко сложна е историята на родината ми и на Балканите като цяло. Опитвам се да разказвам за това на тийнейджъра си в момента и на него му е интересно. Поне в частта за битките, де. Миналото трябва да се помни. Но по-важно е бъдещето.

    22.07.2014 14:59 | LOVE Style | стр. 24; 25; 26; 27; 28; 29

    [spider_facebook id=”1″]
    inShare

    The best way out is always through Robert Frost
  59. 59 Профил на zero_day
    zero_day
    Рейтинг: 420 Неутрално

    До коментар [#56] от "Pontif А":

    Абсолютно съм съгласен! Всеки има познати или най-малкото е чувал за хора, които буквално се разболяват- било от мъка по дома, било просто защото се започва отначало и други, които пък не само, че са по-добре финансово, но и се чувстват идеално. Общо взето и според мен най-важното е да се чувстваш добре, друг мой познат беше заминал в Африка, и го питам, добре де, от целия свят точно там ли реши да отидеш и да се установиш, и той ми каза "Тука се чувствам идеално, дори по-добре отколкото бях в България, макар че тука изкарвам много по-малко пари, почти всяка вечер съм в бар за по бира, хората са много усмихнати и дружелюбни, природата е прекрасна...". Та така, важното е човек да се чувства добре, а прилично може да живееш навсякъде.

  60. 60 Профил на Saint of Me
    Saint of Me
    Рейтинг: 2424 Весело

    До коментар [#30] от "sa6":

    Тва са митове от времето дето програмирането като масова професия е било на двайсе години.

    Има и изключения, но наистина добрият програмист в днешни дни е 40+ годишен чичак и некви 30- минус надъхани кьорпета нямат НИКЪВ шанс срещу такъв.

    Use your Illusion
  61. 61 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1822 Неутрално

    [quote#34:"zero_day"]защото законите за корпорациите забраняват не ситизен или на човек без зелена карта да притежава акции в американски корпорации. [/quote]Това е доста не-правдоподобно. Акциите на публични компании са на свободна продажба - всеки можи да си купи. Аз съм си купил (не директно, а чрез моя пенсионен фонд) при все, че нито съм ам. гражданин, нито имам з. карта.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  62. 62 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1822 Неутрално

    [quote#37:"takeshi303"]тези наистина звучащи стряскащо числа стигат да си купиш дом на изплащане , да си гледаш децата , да имаш кола от среден клас[/quote]"Кола от среден клас" означава различно нещо в САЩ . В САЩ СУВ-итата и джиповете са среден клас. В БГ среден клас е европейски хечбек (напр. Дачия, Рено, Ситроен, ФВ).

    Колите в САЩ са евтини. Мой съквартирант в САЩ беше социално слаб студент (баща в затвора, майката му май не беше наред), той самият беше адски умен, получаваше стипендия. И караше 5-годишно Паджеро. Студентския паркинг беше задръстен от джипове и лъскави трък-ове (такива животни в БГ имат само борци или богати фермери).

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  63. 63 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1822 Неутрално

    [quote#37:"takeshi303"]стигат да си купиш дом на изплащане , да си гледаш децата , да имаш кола от среден клас[/quote]А по принцип американците не се изхвърлят така, както се прави у нас. Там някои богаташи карат коли средна класа. Цукърбърг май карал Тойота Примус.

    А иначе един ам. програмист може спокойно да си позволи БМВ, Ауди, Порше. Това в САЩ не е кой знае колко впечатляващо.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  64. 64 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1822 Неутрално

    [quote#39:"Pontif А"] такава заплата в други компании ще взимат хора които имат поне 10 години стаж.[/quote]Останал съм с впечатлението, че 90% от тези с 10год, вземат доста под 200К. По принцип заплата от 200К изобщо не е толкова често срещана. В Калифорния може би 2-3% от хората имат заплата от 200К и нагоре. В повечето др. щати процентът е дори още по-нисък.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  65. 65 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1822 Неутрално

    [quote#60:"evlampi"]добрият програмист в днешни дни е 40+ годишен чичак и некви 30- минус надъхани кьорпета нямат НИКЪВ шанс срещу такъв. [/quote]Опитът има значение, но талантът е по-важен. А като във всяка др. професия и в програмирането има таланти, средняци и калпазани. Талантлив програмист на 20г е по-добър от средняк на 40г. Имай предвид, че повечето добри програмисти почват рано да програмират (много от тях преди да навършат 10г.), така, че до 20г възраст вече имат солиден стаж.

    А иначе, да, средняк на 40г е много по-добър от средняк на 20г.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  66. 66 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2182 Неутрално

    [quote#64:"Николай Николов"]Останал съм с впечатлението, че 90% от тези с 10год, вземат доста под 200К[/quote]

    До коментар [#64] от "Николай Николов":
    Разбира се че е така. Аз го казах в контекста на Гугъл. Там имаш по-голям шанс като млад специалст, много талантлив да вземеш тези пари и с по-малък стаж.
    Общо взето сега това е тавана за инженери. Но и това е малко подвеждащо, защото в тази категория заплати чистите инженери са малко. Ако си толкова талантлив ще започнат да ти дават да ръководиш проекти - 3, 4 ,10 ... човека ще работят за тебе. Ако си добър в това може да започнеш да ръководиш програма - 2, 3 тима ще работят за тебе. Ако си добър в това ще станеш продукт Инженер - ще бъдеш отговорен за цял продукт - ще трябва да разбираш от хора, бюджети и т.н.
    Това е естествения ръст. Много малко са тези които след 20 години стаж са само програмисти. Нормално е с времето да се движиш повече към мениджмент. Затова умните инженери след 10-15 години стаж изкарват втори мастерс за мениджмент. Това то отваря вратите за директорски и ВП позиции. А там говорим от $200 до $400 и сток опциите са за по 1, 2 милиона на година.

    California Über Alles
  67. 67 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#65] от "Николай Николов":

    '... Талантлив програмист на 20г е по-добър от средняк на 40г ...'
    +++

    да, така е. интересен е въпросът дали програмист на 40+ може да е талантлив, в смисъл да генерира нови идеи. и не само програмист. често добрите на 40+ са лидери на група, а младите са тез с идеите, критичността, и издръжливостта.

  68. 68 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Неутрално
  69. 69 Профил на iazdakaja
    iazdakaja
    Рейтинг: 735 Неутрално

    Към спомената скъпотия в Калифорния трябва да се прибави и храната - ЗДРАВОСЛОВНО хранене на цялото семейство става значимо перо (1 портокалов сок - 5 долара; самите калифорнийски плодове в Европа са пъти по-евтини от в родината им).
    Също разни ко-пеймънтс (50 долара за добрутро при лекаря) да не се забравят...

    200 000 все още звучи впечатляващо, но за под 150 000 едва ли има смисъл да се ходи там (спрямо "нашата" Европа) Но както се каза по-горе, има и други фактори.

  70. 70 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1822 Неутрално

    [quote#67:"dx12"]често добрите на 40+ са лидери на група, а младите са тез с идеите, критичността, и издръжливостта.[/quote]По себе си съдя. Не съм софт. инженер, но работата ми е свързана с програмиране. Мисля, че не съм лош като програмист, но не бих се нарекъл талант. Та сега на +40 не мисля, че съм по-добър като програмист отколкото бях преди 10-15 години. По-опитен - да. Знам повече неща защото съм правил повече неща, но ако трябва да се справям с нещо ново или необичайно мисля, че съм по-зле отколкото като бях по-млад. Не допускам новобрански грешки, но и усвоявам по-бавно нови неща. Също, вече нямам физическата възможност да правя 48-часови програмни маратони. А при стартъпите такива не са рядкост.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  71. 71 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#70] от "Николай Николов":

    усещането ми е познато

  72. 72 Профил на gnomusminimus
    gnomusminimus
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#69] от "iazdakaja":

    гугъл не е само в калифорния, където е по-скъпо от ню йорк, вашингтон, пенсилвания, мериленд и т.н. компететивни заплати има в IBM, Microsoft, Facebook и десетки други фирми. думата бе, че програмистите са добре платени. и заслужено - те промениха и продължават да променят цивилизацията.

  73. 73 Профил на Pandipool
    Pandipool
    Рейтинг: 566 Неутрално

    Интересно ми е за бранша при нас, ако направят такава статистика, какво ли ще излезе ?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK