© Надежда Чипева, Капитал
Народното събрание прие важни промени в Закона за електронното управление. Те правят важни крачки към реализирането на електронното управление, което се бави с години.
Създава се Държавна агенция "Електронно управление". Това е нова структура, която ще има нови правомощия, но не и нови служители. Вместо това ще се прехвърлят щатните бройки от съществуващи структури, уточни пред "Дневник" Божидар Божанов, който е съветник по електронното управление на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
Целта е да има една структура, която да е отговорна за електронното управление и да контролира останалите институции в изпълнението на техните задачи по реализирането и използването на е-управлението. "Например дали обменят данни, дали изискват от гражданите данни, които могат да получат по служебен път, дали спазват политиките за информационна сигурност, дали използват електронна идентификация, дали спазват изискванията за качество и прозрачност, включително отворени данни", пояснява Божанов.
До три месеца агенцията трябва да има устройствен правилник. Очакванията са, че ще заработи на пълни обороти до края на годината, защото ще отнеме време, докато се структурират дирекциите и се установи работният процес.
По-голяма съвместимост
Промените в закона предвиждат и създаването на държавното предприятие "Единен системен оператор". "Целта му не е да се конкурира с фирмите на пазара, а да даде технически грамотни кадри на държавата за писане на проектни задания, управление на проекти, управление на поддръжката, текущ и последващ контрол", коментира Божанов. "Информационно обслужване" ще бъде базата за формиране на предприятието.
"Сега се въвеждат съвременни начини, които сме гъвкави да определим в наредба. Освен това въвеждаме и изискване за отворен код: всяка система, която е разработена "по поръчка" за държавата, ще бъде с отворен код от ден първи. Това дава както повече прозрачност и по-високо качество, така и по-висока сигурност", коментира Божанов.
"Докато в момента системите имат дупки, но никой не знае, освен "хакерите", сега стандартните дупки ще се лесно откриваеми от експерти още в процеса на разработка. Докато системите влязат в употреба, ще могат да бъдат оправени. Има изисквания и за отворени данни и за други добри практики, които трябва да бъдат следвани. Целта е държавата да получава по-качествено изпълнени проекти както заради изискванията, така и заради контрола им чрез държавното предприятие, казва още Божанов.
Много пари, а резултати?
"В момента трудно може да се направи анализ на похарчените средства, защото зависи от дефиницията на "електронно управление" - поддръжката на системите по ведомства, лицензите за база данни и сървърни операционни системи и т.н. влизат ли или не? Но при всички положения споменатите 2 милиарда вероятно са близо до истината, а посланието - "много пари са похарчени, а няма резултат" е коректно", коментира Божанов.
Според него на фона на другите разходи 2 млрд. за 10 години не са проблем особено при положение че голяма част идват от оперативни програми. "Проблемът по-скоро е липсата на устойчив резултат. Агенцията и правилата за финансиране по оперативната програма "Добро управление" имат за цел парите да не се оказват "хвърлени" след 2-3 години", допълва той.
Виж видео 
