Проект ТелефОN

Чавдарче с камера



Развитието на технологиите се случва с такава скорост, а използването им във все повече дейности и все по-дълго създава безпокойство. Хората се притесняват за социалните си умения на живо, възприятията, уместната употреба, зависимостта, морални казуси. Тревожният дебат за загубата на контрол обаче измества първоначалния смисъл – мобилните технологии ни помагат да се свързваме помежду си както никога досега. Общуваме, работим, забавляваме се, информираме се, предаваме емоциите, архивираме живота... Без тях той вече е немислим, но от всеки зависи как и за какво ще ги използва по-добре. В поредицата "ТелефON" на "Дневник" ще ви представим доказателства за светлата страна на силата им в четири истории с емоционален фокус.


Чавдарче с камера

"След 25 години във Франция, се завръщам в България с камера в ръка и едно главозамайващо съмнение: ами ако семейството ми е сътрудничило на Държавна сигурност? Ако родителите ми са част от тези "червени боклуци", срещу които народът протестира? Започвам да разследвам, готова на всичко."


С това въведение започва новата френско-българска документална продукция "Червено, твърде червено" (Je vois rouge). Неговата авторка – българката Божина Панайотова, прекарва първите си осем години в родната София. Малко преди да вземе бленуваната от нея червена връзка като пионерче, идва 1989 г., режимът на комунизма пада и тя си остава чавдарче. Границите са отворени и след като майка й, тогава асистент в университета, получава стипендия, за да завърши дисертацията си по френска литература, семейството се установява във френската столица, където живее и до днес.




Така минават двадесет години - далеч от корени с откъслечни, спорадични разговори какво е било времето, в което голяма част от членовете на фамилията на Божина са били членове на партията и са пътували в чужбина.


Чавдарче с камера


Напред към миналото


"Прибрах се и в мен се породи силна нужда да наваксам изминалото време и след като поживея в София, да снимам нещо, свързано с настоящето. Имах желание да разбера откъде идвам, какво е България, кои са младите й хора сега. Усещането беше, че съм принадлежала към някаква група и изведнъж съм я изгубила по време на цялото ми юношество, което съм прекарала във Франция в опитите ми да бъда французойка, каквато и станах. За мен България беше миналото от детството ми, не съществуваше в днешния ден", обяснява родената през 1982 г. Божина, завършила философия в Ecole Normale supérieure и кинорежисура в La fémis в Париж.


По препоръка на свой познат френски продуцент тя просто взема камера и започва да си води визуален дневник. В началото на снимките си мисли, че заснетото от нея най-общо ще е свързано със спомените й от малка, заради силната й носталгия. Какво може да се случи и притесни? В семейството й периодът на комунизма е представен като банален, нормален отрязък от историята на страната, без нищо специално, за което трябва да се знае.


Когато Божина пристига в родния си град, се оказва, че не е така. Попадайки в епицентъра на протестите срещу кабинета "Орешарски", на улицата тя намира младите българи, с които се идентифицира и които заговарят за миналото с възмущение и бесни скандирания "червени боклуци". "Внезапно започнах да изпитвам чувството, че аз съм такъв, обяснява тя. За мен това като беше раздвоение, разминаване между тази супербанална представа вкъщи, че нищо не се е случвало по това време, и всички тези неща, за които чувах, че се говори на площада." Без да знае докъде ще я доведе търсенето й на лични въпроси, тя решава да потърси "истината" и да се впусне в разследване, докато най-накрая не се превърне в едно "войниче с камера".


Чавдарче с камера


Скрита камера на настоящето


Главни герои в политически некоректния филм са тогава 30-годишната му авторка и нейното семейство, разпънати буквално и метафорично в разговори, които се водят през екран на устройство – интервюта, реализирани с eдин смартфон и програма, позволяваща снимане с двете камери отпред и отзад, или така наречения split screen, разговори по скайп, заедно с аудио на телефонни обаждания, скрити записи с телефон, архивни кадри от миналото, умело миксирани с такива от настоящето.


Режисьорското й решение е основополагащо за лентата – Божина иска пълна свобода, без да зависи от екип, като снима случващото се "на живо", изживяното на момента, без нищо предварително режисирано, обсъдено, манипулирано. "В този случай камерата и телефонът изключително помагат, обяснява тя, защото участниците, макар да знаят, че са снимани, се отпускат и забравят. Ако имаш огромна камера с екип, който носи купища микрофони например, условията на разговора и на самата ситуация се променят, така че да се загуби автентичността."


Този документален подход отдавна не е изключение, а въвежда нова линия на изразяване сред филмовите автори. "Имам чувството, че принадлежа на едно поколение, за което е напълно естествено да ползва технологии, за мен те са продължението на мозъка и ръката ми. Смятам, че киното не е въпрос на техника, а на език. Интересно ми е да открия поезия с моите си средства, които са за моето поколение, и благодарение на тях да намеря нов киноезик и начин на разказване, допълва Божина. Този подход беше много важен за филма. Той показва физическата дистанция, но всъщност говори за дистанцията между поколенията, които се опитват да се разберат, но не успяват и пак пробват..."


Смарт устройствата записват не само защото авторката е разделена с родителите си физически – тя в София, те в Париж, а и защото е свикнала да живее в дистанционен разговор. "Винаги съм била разделена от моето семейство по някакъв начин. Като човек с история на емигрант открих скайпа в момента, в който се появи, за да успяваме да разговаряме с баба ми и дядо ми."


Начинът на работа се отразява пряко на взаимоотношенията с родителите й. След като майка й открива, че Божина я записва въпреки изричното й несъгласие, отношенията им се влошават до крайност – двете спират да си говорят за година. "С родителите ми минахме през много етапи, но когато започнах да монтирам филма, се дистанцирах от собствената си позиция и реших, че е важно да поставя под въпрос и самите похвати на киното. Не само да разкажа историята на моето семейство, но и да рефлектирам и собствения си подход като дъщеря и режисьор. До каква степен имам право да проникна в тайните на другия? Не използвам ли същите тоталитарни и натрапчиви методи като тези, които осъждам? Филмът не показва само какви са фактите, а какво хората усещат помежду си и в крайна сметка избира да покаже различни гледни точки, не само моята."


Чавдарче с камера


Заедно сами


Съпоставянето на гледните точки продължава и след филма. "Червено, твърде червено", финансиран от френската държава след два отказа от Националния филмов център в България, направи дебюта си преди седмици на тазгодишното "Берлинале" в секция "Панорама". По думите на Божина реакцията след прожекцията в Берлин била много силна, но онова, което е спечелило публиката и критиката, било не толкова локалната история, колкото универсалните въпроси, заложени в лентата – опитът да се разберат две поколения, живеещи при съвсем различни обстоятелства, които трябва или се опитват да говорят помежду си.


На премиерата присъстват и родителите й - Милена Михайлова и Николай Панайотов, които се подлагат на дебат с публиката заедно с нея. "За зрителите беше интересно да чуят и тяхната днешна гледна точка", разказва Божина.


"От една страна, те бяха фрустрирани, че филмът представя само конфликтите между нас, но от друга, бяха съгласни той да бъде показван, защото усещаха, че не става въпрос само за нашата лична история, а за нещо по-метафорично, което се отнася към семейството и сблъсъка между поколенията. Всяко поколение има нужда да разтърси родителите си, да намери отговори за себе си, но невинаги си дава сметка за насилието, което предизвиква. Родителите също трудно приемат, че собствените им деца могат да имат различен от техния мироглед." Това съществува във всяко семейство, сигурна е авторката, независимо дали то има комунистическа история. Но дори и да е болезнено, общуването е изключително важно.


"Целта ми е да предизвикам дискусия между хората и усещам, че тя се постига. След гледането му зрителите на филма изпитват силно желание да говорят с родителите си. Това е моят смисъл: те да си кажат – имаме нещо още да си споделим."


Чавдарче с камера


Божина уточнява, че чрез дебюта си иска и да покаже, че филм може да се направи и почти с нулева инвестиция. "Много хората си мислят, че за да стигнат до фестивали и гледаемост, трябва да разполагат с високи бюджети, стъпките да са предварително решени и професионално изгладени. А това не е така. Въпросът е да имаш да изразиш нещо силно и да намериш свой личен начин да го направиш. Ако трябва, нека младите хора просто снимат с телефона си, но да не се ограничават."


"Червено, твърде червено" вече има и своеобразно продължение. Разтърсена от записите и откритията, майката на Божина пише роман, който скоро ще бъде издаден във Франция. В него тя разказва за снимките с дъщеря си и се връща назад в миналото, продължавайки личното си разследване, като търси онези хора около нея, които са били репресирани. Как е възможно да не е разбрала, че тогава - когато е била на 20 години, се разделя с приятеля си поради политически причини, защото не са били от един и същ слой в обществото? Тридесет и пет години по-късно двамата се срещат за разговор, който не са успели да проведат като млади. "Филмът предизвика нещо силно и в личния път на майка ми", обяснява Божина.


Милена Михайлова, майка на Божина


За мен този филм е една дълга авантюра с много турбуленции и в крайния й резултат повод да се гордея с дъщеря ми. Той е много силен, защото се движи на ръба на острието и борави с деликатни материи - политическото минало през призмата на историите на собствените й родители. Смел, пораждащ спорове и несъгласия, опасно близо до огъня, затова и звученето му се приближава до истински въпроси, в които всеки може да се разпознае. Харесва ми това, че поставя въпроса за свободата на изкуството и неговите морални граници, както и смесването на жанрове – ясна документалност, но вкарана в силна повествователна линия, достойна за фикция.


Правенето на "Червено, твърде червено" и откритията, които той предизвика, ме разтърсиха. Най-малкото ме накараха да се вгледам в неща от миналото, които бях загърбила, и да направя своя анкета не само за фактите, които открих за себе си, но и за собствения си поглед от онези години. Най-силното откритие за мен беше неосъзнатото значение на политиката в личния живот на хората.


При всички случаи да разбереш миналото носи вътрешна свобода. Не си струва, когато остава на нивото на воайорството или борави с нечисти средства. Във филма Божина не жали и себе си и показва с хумор собствените си крайности и подхлъзване да използва средствата на тайните служби, които критикува.


Николай Панайотов, баща на Божина


За мен "Червено, твърде червено" е много успешно кинематографично произведение, свежо, със съвременен минимализъм, заснет директно със звученето на игрален трилър. В него съм заснет в крайни състояния, когато ми пада пердето, ядосан, тогава ръся цветисти сравнения, но и бия право в целта. Божина е избрала това от нашите дълги дискусии по скайп, но тези, които ме познават, знаят, че съм миролюбив, ако не ме ядосат, а тя го прави добре с мен.


Снимките не ме промениха, но разбирам, че днес все повече хората виждат това, което искат да видят, и вярват на това, което искат да вярват. Удивен съм, че това важи и за младите, които лесно се заслепяват и радикализират (унищожението на един мой църковен стенопис например беше предизвикано от млади православни интегристи). Има лавини от фалшиви факти и истории и в новите медии всеки си пазарува ,,истини" и новини по свой вкус и подобие. Достъпът до информация никога не е бил толкова отворен, а тълкуването й толкова затворено.


Моят личен извод от филма беше, че истината трябва да се отстоява постоянно и безкомпромисно, да се казва веднага в очите, и то цялата, на никой нищо да не се спестява. Затова Милена, моята бивша съпруга, написа книга, съпровождаща филма, а сега в Берлин аз започнах текст, наречен "Червенояда", на тази тема.


Филмът доведе и до други стъпки. По настояване на Божина заедно видяхме досието на моя осиновителен баща Симеон, дипломат от външна търговия. С него имах трудни отношения, но отваряйки досието, изведнъж пред мен израсна нова, непозната достойна личност. Навремето той е бил принуден да дава сведения, защото е отговарял за района на Израел и арабските страни. В 72 страници Бисер, както е кодовото му име, не дава никакви сведения за американци, израелци и други чужденци, но на поста в Судан започва да докладва на службите безобразията, които върши тогавашният посланик - роднина на Тодор Живков. Бисер вярва, че така помага на страната си, но всъщност става неудобен с компроматите си срещу правешката фамилия - явно всичко е отивало при диктатора, и службите се отказват от него, като преждевременно закриват досието му. Впоследствие той е понижен като дипломат, поболя се и си отиде рано на 64. Това го няма във филма.


"Червено, твърде червено" ще има прожекция на 15 март във Френския културен институт от 20:30 ч. и на 19 март в "Дом на киното" от 18:30 ч. в рамките на "София филм фест".


Поредицата "ТелефON е проект с подкрепата на Huawei.


Всичко, което трябва да знаете за:
Концепция:Storio logo
Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8856 Любопитно

    "Червено, твърде червено" , ама защо пък ''Чавдарче с камера''?
    Чавдарчетата бяха със сини връзки,бели ризки и юнашки калпачета с лъвчета !
    Моля-не ги бъркайте с пионерите с червените връзки!

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8856 Любопитно

    До коментар [#1] от "karabastun":

    Всяка година на 3-ти март, родените до 1982 г. първолаци са се приемали в редиците на четите “Чавдарче”. Чавдарчетата са носели името на един от най-известните български хайдути – Чавдар Войвода, затова знамената на чавдарските чети са били зелени.
    Чавдарските чети в Народна република България са бивши детски организации, в които членуват децата от І до ІІІ клас в началния училищен курс (на възраст от 6 до 10 години), в Народна република България.

    karabastun1@abv.bg
  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8856 Любопитно

    До коментар [#1] от "karabastun":

    Символите на чавдарските чети са:[1]

    синя връзка, която всяко чавдарче задължително носи на врата всеки ден. Тя се връзва на чавдарчето няколко седмици след постъпването му в първи клас, на тържествена церемония, често пред паметник на борци срещу османското владичество.
    значка с жълто лъвче с факел на зелен фон и надпис „Чавдарче“, която се носи на връхната дреха. Значката задължително се носи на празници и тържествени церемонии, а в останалите дни – по желание.
    бяло калпаче със зелено дъно и жълто лъвче отпред, реплика и аналог на калпаците на българските опълченци, носи се само на празници и тържествени церемонии.
    зелено знаме с извезан златен лъв, надпис „Чета Чавдар“ и жълти ресни по края, реплика и аналог на знамената на въстаниците срещу османското владичество. Знамето се съхранява в училището и се изнася само на празници и тържествени церемонии.

    karabastun1@abv.bg
  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8856 Весело

    До коментар [#1] от "karabastun":

    И нещо миличко,за по-старите чавдарчета - да си припомнят!
    Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете.
    Малките чавдарчета са добри другарчета.
    Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: „Пионер ще стана аз!“.
    Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
    Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
    Чавдарчето родината свободна обича – като своя майка родна.

    karabastun1@abv.bg
  5. 5 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2054 Неутрално

    Родителите и я подкрепят, защото това правят родителите. Това е вид саможертва, препрочиташ миналото, което е в твой ущърб, за да помогнеш на децата.
    Иначе, този разговор е безполезен, на фона на случващото се.

    Напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!
  6. 6 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3405 Неутрално

    та да стигнем и до комсомолците с бизнеси в ръка

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  7. 7 Профил на vladivlad
    vladivlad
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Божина е време да разбере, че сме 21 век вече и ако иска да бъде полезна, може да се фокусира върху някои наистина значим за обществото проблем.

    Do or do not. There is no try. Yoda
  8. 8 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2054 Неутрално

    До коментар [#6] от "дерибеев":

    Ха-ха-ха, да. Сещам се за разказа на Иво Недялков, как Луканов ги събрал двеста човека и, влизайки казал, "другари, от днес ви назначавам за капиталисти". Костов се опита да създаде "сини капиталисти", ама бързо му видяха сметката.

    Напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!
  9. 9 Профил на Ogiigo
    Ogiigo
    Рейтинг: 1284 Неутрално

    Усещането беше, че съм принадлежала към някаква група и изведнъж съм я изгубила по време на цялото ми юношество, което съм прекарала във Франция в опитите ми да бъда французойка, каквато и станах..."
    Ето така се обезродява България!

    Колкото един предмет е по-кух, толкова повече шум вдига.
  10. 10 Профил на 12345
    12345
    Рейтинг: 825 Неутрално

    Божина е време да разбере, че сме 21 век вече и ако иска да бъде полезна, може да се фокусира върху някои наистина значим за обществото проблем.
    —цитат от коментар 7 на vladivlad


    +++

    Божина цял живот ще се лута и търси себе си, докато накрая си признае очевидното - животът й е бил празен, откакто е напуснала България. У всеки емигрант има една куха болка отвътре, която разяжда... Децата им вече са ок, но те вече не са българи.

  11. 11 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1275 Неутрално

    Не знам за пионерчетата и чавдарчетата, но виж скаутите са друга бира, понеже са американска, нищо че идеологията е подобна. А Божина колкото и да опитва, никога няма да направи независим репортаж за миналото, чисто и просто защото това ще е нейното минало и няма да е валидно за никой друг. Нейното може да е било червено, друго да е било цветно, трето - сиво.

  12. 12 Профил на schwimmwagen
    schwimmwagen
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#1] от "karabastun":Всяка година на 3-ти март, родените до 1982 г. първолаци са се приемали в редиците на четите “Чавдарче”. Чавдарчетата са носели името на един от най-известните български хайдути – Чавдар Войвода, затова знамената на чавдарските чети са били зелени.Чавдарските чети в Народна република България са бивши детски организации, в които членуват децата от І до ІІІ клас в началния училищен курс (на възраст от 6 до 10 години), в Народна република България.
    —цитат от коментар 2 на karabastun


    Чавдар Войвода е забъркан от каманяките прости само за подправка. По чавдарските мероприятия ни индоктринираха с същите болшевишки тъпизми, както и по нагоре - пионерската организация.

    "Счастье для всех, даром, и пусть никто не уйдет обиженным!"
  13. 13 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10360 Неутрално

    Не разбирам това саморазголване. Не знам доколко е фейк, доколко е истина...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  14. 14 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3700 Неутрално

    Е, добре де... В крайна сметка, какво стана с номенклатурното внуче, като научи повече, за фамилията си? Събра си чантата и се прибра във Франция. Там ще си живее, както досега. Ние тук, трябва да четем какъв герой бил дядото дипломат, дето служил на родината си. Подобни сладникави бози, дето имат за цел да покажат в положителна светлина онова гнусно комунистическо време, почнаха пак да ни ги пробутват в напоследък...!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  15. 15 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8856 Весело

    До коментар [#12] от "schwimmwagen":

    Вярвам, че поне сте научили стихотворението на Христо Ботев:''Кой не знае Чавдар войвода....'', ако и да е било индоктринирано ! :)

    karabastun1@abv.bg
  16. 16 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2338 Неутрално

    Общо взето доста сладникава история, доста в духа на времето, не че ми харесва:).
    Да е живо и здраво момичето и да търси и намира проблемите и да предлага решения, че то критици дал Господ.
    А що се отнася до чавдарчета/пионерчета/комсомолчета и т.н., общо взето измислена история, която в момента има значение, само доколкото тези които бяха на върха на измислициата, днес се опитват да се представят като единсвтено компетентни и с опит да ръководят бизнес и дуржава, като се подпомагат и с окрадени от нас ресурси.
    Ама и от нас зависи, дали както досега да им го позволяваме или да се поразсъним и ги изгоним, там където им е мястото - в панделата.

  17. 17 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1102 Неутрално

    До коментар [#7] от "vladivlad":

    "Божина е време да разбере, че сме 21 век вече и ако иска да бъде полезна, може да се фокусира върху някои наистина значим за обществото проблем. "

    Вярно, но младите хора имат нужда да разберат себе си и да открият своите корени или поне това, което си мислят, че са техните корени.

    Е, тази е попрекалила с филма, а и интервютата звучат блудкаво за българската публика. Но се харесват на западната, темата е модерна там. Изобщо всичко, което вменява вина (без значение каква) на европейците е тренди, хеле пък тъмните субекти от Източна Европа, дето крият скелети в гардеробите си.

  18. 18 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1354 Неутрално

    разбирам ги емигрантите (има адски много причини човек да си стегне багажа и да палне с 200 оттук), но все пак малко ми е жал за всеки от тях - няма дърво без корен.

  19. 19 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 2007 Неутрално

    До коментар [#14] от "tww09306483":
    ++++++
    Имам само една поправка,ако позволите, и тя е в частта свързана с "бозите", които "...имат за цел да покажат в положителна светлина онова гнусно комунистическо време, ", и които "...почнаха пак да ни ги пробутват напоследък...!".Защото,тези бози не са от сега,те текат непрекъснато от двадесет и ...колко години станаха вече?То не бяха спомени на лични медицински сестри,изпълнени с покъртителни моменти за кърпени чорапи,то не бяха разкази за започване на бизнес с плетене на жилетки,то не бяха спомени, за една непрекъсната дейност в името на просперитета на народа, от страна на всевъзможни партийно-номенклатурни тут@@@@ци, които имат за цел едно,единствено нещо:"-Дайте ни да опитаме пак!"

    "А самата пропаганда на соцносталгия вече има по-далечна цел и е част от цялата хибридна антидемократична пропаганда: времето на несвобода е било по-сигурно; потъпкването на човешките права е оправдано; телените мрежи по границата са спирали външни врагове, а не бягството на българите към свободния свят; личността трябва да бъде жертвана за интересите на държавата; избирателното право може да бъде ограничавано заради турците, които Тодор Живков правилно изгонил; концлагерите са били за криминални престъпници и днес пак са необходими… Лъжи и внушения, които трябва да подготвят почвата за едно завръщане на тоталитаризма под нова форма. ... Има забрава, захаросване на младежките спомени, пропагандни лъжи, насочени към младото поколение...Проблем е самото незнание. Не заради миналото, а заради бъдещето. Човек, който не знае как се отнема свободата, вярва, че тя е даденост и не си представя, че може много лесно да я загуби. "
    Борислав Скочев
    "...Всъщност това, което аз виждам като най-сериозен проблем, е представянето на икономическото състояние на България в онези 45 години. В досегашните учебници много често се преекспонираха на първо място количествените показатели – на принципа на отчетите на комунистическата партия: построени са толкова заводи, фабрики, електроцентрали. Тези данни са исторически факт....Важният въпрос е друг – да се покаже реално какво стои зад тези цифри. Много рядко се извеждат основните характеристики, а те са, че в голямата си част построените заводи са неконкурентни, не са изградени на пазарни принципи и механизми, изобщо не са подготвени за подобни условия. Създадени са да работят в парникова среда, при свръхпротекционизъм, който съществува в социалистическата система на администрираните пазари – Съветът за икономическа взаимопомощ, СИВ, който решава кой какво ще произвежда не по силата на свободната конкуренция, а според партийните решения и в зависимост от това кой генерален секретар успява в даден момент да се представи по-добре пред генералния секретар на КПСС.
    От тази гледна точка често пъти се изтъква, че именно изключителното сервилничество на Тодор Живков пред Москва води до получаване на добри специализации в рамките на СИВ, без да се гледат най-важните икономически показатели: имаш ли суровини, потенциал, традиция. Решението се взима произволно.
    После се вижда, че продукцията не отговаря на нужното качество, ефективността е ниска, но високоемка като капитали, трудова сила, енергия. Продукцията е напълно неконкурентноспособна. Всичко се изкривява, най-вече пазарът и така нямаме реална представа какво е произведено като богатство.
    Тези неща ги няма в учебниците. Факт е, че в нашата гилдия има откровено носталгично настроени хора; ако те решат да пишат – по-добре да не го правят. Разрушаването на икономиката, създадена при социализма, е заложено в начина, по който е изградена. Там всичко е изкривено: данните за реалното производство не могат да очертаят печалбата, защото това производство може да е направено на базата на загуби. Тези неща обикновено не се обясняват. А това създава трудности за преподавателите.
    В три тома излезе "История на външния държавен дълг, 1878-1990". Те навярно ще бъдат от голяма полза за изясняването на икономическото състояние в периода на социализма.
    Там в най-чист вид се показва несъстоятелността на системата и натрупването на дълговете. Липсата на печалба при производството неминуемо се трупа във финансовата система и в един момент тя се парализира. При научните изследвания, работейки с документи, става ясно каква е ситуацията. Но в спомените на хората е друго и причините са много....Социализмът преживява три тежки дългови кризи, но по въпроса е наложено абсолютно информационно затъмнение. Документите, с които работихме, показаха кога са тези тежки финансови колапси.
    Първият е в началото на шестдесетте години. Започва от края на петдесетте. След смъртта на Сталин, осем години след края на войната, обществата в социалистическите страни продължават да живеят изключително оскъдно. Лятото на 53-та година има вълнения в Берлин, които обхващат и други градове на Източна Германия. Тези протести показват проблемите, които руската доминация в Източна Европа ще има. Това са протести на работници, вече не могат да се използват идеологическите клишета за „лошата буржоазия“.
    Това е първият сигнал, който получава Москва за преосмисляне на безумния курс на индустриализация. Възприема се така нареченият продоволствен курс за задоволяване на най-крещящите нужди на хората. Започва и леко размразяване в международните отношения, като при това обменът, макар и слаб между двете икономики показва колко неконкурентна е социалистическата. България започва да трупа дълг, сериозен дълг, чрез пасивно за нас търговско салдо.
    1962-63 година нещата стават драматични, документите го показват, но обществото не знае за това. Тогава се издава закон, който обявява за държавна тайна практически всички макроикономически данни. Те са достъпни за много малък кръг от хора. Огромна част не само от обществото, но и от фунционерите на партията, нямат представа за мащабите на кризата.
    Как се решава проблемът? През 64-а година България изнася почти целия си златен резерв. Тодор Живков до последно отрича този факт, но документите категорично го показват. Мисля, че са 24 тона. Даваме ги на руснаците и те ги продават. При пълна тайна, защото нормална финансова система, оставена без грам злато в банката, трябва да стигне до пълен фалит. Получаваме и някаква помощ от руснаците.
    Има известно закрепване, но нещата отново започват да се променят неблагоприятно в средата на 70-те години – свързано е със скока на цените на петрола. Коригират се и продажбите в рамките на СИВ – ако на световния пазар цените скачат пет пъти, в рамките на социалистическата общност те се увеличават два пъти, но и това е много. Така започва втората дългова криза.
    Към 78-а година нещата стават много тревожни. Тодор Живков има едни писма до Брежнев – молби, плаче едва ли не, заявява, че иска целия контрол на българската икономика да се поеме от Москва. През лятото на 78-а година се срещат в Москва и Брежнев, като един цар, казва: ще им дадем на българите няколко милиарда, защото Тодор ми каза, че другарите имат проблем. Това поражда мита: „руснаците много ни помагаха“. Да де, но те държат жива една индустрия, която генерира предимно загуби. Поемането на част от тези загуби не прави индустрията по-добра. Решението за излизане от кризата отново не е икономическо. Българската икономика не преминава през един пречистащ процес....Това продължава до 85-а година и Горбачов го спира. В тези помощи влиза и известният реекспорт на нефт, внесен от Русия – схема, която работи още няколко години. Дори има положителни резултати, дългът е почти стопен. Но продължава ниската ефективност на икономиката, проявяват се дългосрочните проблеми от кооперирането на земята. Появяват се така наречените лични стопанства - около милион и двеста-триста хиляди, които са раздадени и на селско, и на градско население, издигна се лозунгът за „самозадоволяването“.
    Днес студентите много се забавляват, когато им го кажа, но бе наистина така – самозадоволяването бе издигнато в държавна политика. Данните показват нещо много интересно: там се произвежда при много по-висока ефективност: 5% от общото пространство дават 50% от доматите, зеленчуци, плодове при много по-висока ефективност. След 85-а година, когато така нареченото руско кранче бе затворено, нещата стават драматични. Въпреки, че данните пак бяха тайна, вече се носеше във въздуха, че дългът расте.
    После се създадоха и много митове – те хвърляха известна светлина върху комунистическото управление, но същевременно се опитваха да омаловажат вината; излизаха книги със сензационни заглавия, че едва ли не дългът е следствие на огромна кражба. Внимателното проучване показва, че наистина има кражби, труден е контролът, има корупция наистина, но по линията на кражбите – дългът е под 10%. От общо 10-11 млрд. долара дълг, делът от кражби е около 200 млн. Тази сума не може да доведе една държава до фалит. Чисто икономическите характеристики на строя формират този огромен дълг.
    Говореше се и за страшните климатични условия. Сушата която ни удави... Въпреки, че излязоха книги, с точно представяне на картината и досега се промъква обяснението за демокрацията, която разрушила икономиката на социализма. Тези неща правят трудно и преподаването на периода."
    доц. д-р Даниел Вачков, директор на Института по история към БАН
    "...
    По своя характер тия партийни херцози, маркизи и барони бяха и са посредствени хора, често пъти с интелигентност под средното равнище за страната. Те бяха заели тези места по ироничната игра на случайностите, но нямаха необходимия ум да оценят това, а приписваха положението си на своята изключителност. Те си вярваха, че са нещо повече от обикновените хора и настояваха да бъдат смятани за нещо повече. Така може да си обясните цялата им недостъпност, цялото им нетърпимо понякога позьорство, ограждането с раболепни слуги, насърчаването към всякакъв вид поклонничество към тях… Прибавете в картината и факта, че те издаваха официално и български календар, в който бяха наблъскали рождените си дати и по-важните събития от живота си, внушавайки си по този начин, че са изместили напълно свети Илия, свети Никола или свети Димитър. Ние четяхме в техните календари: "роден другаря Райко Дамянов…" или "…роден другаря Добри Терпешев".
    Георги Марков
    ""Типичният комунист е бездарен човек, който се обединява с останалите бездарници на основата на общата посредственост - така приспива комплекса си за малоценност. Поведението му е псевдорелигиозно. Комунистическата екзалтация е религиозна по характер, партията си изработва цяла своя мистична система, има своите апостоли и евангелисти, своя рай. Партията е въплъщение на божествената "историческа необходимост". Проф. д.-р Асен Игнатов, "Психология на комунизма"
    https://libertarium.net/политидиот/
    Поздрави!
    (извинете за километричния пост,но...темата и времето за което става дума,и цялата гадост свързана с него са ми...@@@@@@@@,та затова...)
    Всичко добро!

  20. 20 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1102 Неутрално

    Бащата: "Има лавини от фалшиви факти и истории и в новите медии всеки си пазарува ,,истини" и новини по свой вкус и подобие. "

    Интересното е, че и бащата е повярвал на американската мантра за "фалшивите факти" като че ли преди изборите в Америка 2016 всичко е било цветя и рози и фалшификатите по някакъв чудодеен начин са избликнали баш тогава. Е, не е чудодеен начин - рашките са виновни :)

    Въпрос към господин бащата: А със "старите" медии как беше? Там всеки не можеше ли всеки да си пазарува ,,истини" и новини по свой вкус и подобие? Консервите не си четяха тяхната си преса и не гледаха техните си телевизии, а левундерите не поглъщаха жадно "прогресивните си истини" из своите си медии, а? И вярваха на фактите, изнесени от противниците си?

    Хайде холан! Дали наистина фалшивите новини са нараснали именно след 2016г лавинообразни или пък именно след 2016г започна да се повтаря безкрайно тезата за фалшивите новини докато обикновения човек си каже: "Абе щом толкова много говорят за това, значи трябва да е истина". Много удобно оправдание за тенденцията от последно време доста народ да спре да вярва на "прогресивните сили": "Не ни вярват, защото ги лъжат, а не защото им приказваме глупости".

    Противодействието на фалшивите новини не е в напразния опит да ги спреш, а в това да научиш хората да четат критично. Ама... това има един мааалък недостатък - ако ги научиш да четат критично и теб ще започнат да те четат по същия начин и... вече няма да можеш да им пробутваш безкритично "прогресивните" си идеи.
    Мъка.

  21. 21 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4670 Весело

    До коментар [#15] от "karabastun":

    Идеята за "чавдарчетата" е идеологическата схема с връзка със "Чавдарци", партизанския отряд с който се свързва Тодор Живков и екипа около него, например Добри Джуров. Е, не е било съвсем приемливо да ги нарекат "живковчета" :-), но не са нарекли организацията "Ботевчета" макар че е имало и такъв отряд.

  22. 22 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8856 Весело

    До коментар [#21] от "daskal1":

    Знам, приятелю - знам това!
    Ама пак беше по-миличко да учиш песнички и стихчета, да правиш викторини и екскурзии, отколкото да се зомбираш в нета , като сегашните лапетии...:)

    karabastun1@abv.bg
  23. 23 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3700 Неутрално

    До коментар [#22] от "karabastun":

    Какво пречи на сегашните деца, да учат песнички и стихчета, да правят викторини или да ходят по екскурзии? Просто, наложената система е такава. Кой задава учебните и образователни програми? Какво е медийното съдържание на националните телевизии?
    Никой не ни е виновен, за нашите проблеми. Когато го осъзнаем, може и да тръгнат да се оправят нещата...!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  24. 24 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8856 Любопитно

    До коментар [#23] от "tww09306483":

    Значи изпадаш в противоречие !
    ''Никой не ни е виновен, за нашите проблеми.'' е едно - означава, че проблемите си ги създаваме ние !
    А '' Просто, наложената система е такава.'' Е ТОЧНО ОБРАТНОТО - щото не съм нито аз, нито ти, нито ние наложили системата - системата се налага отгоре !
    Ама, ако питаш министъра на образованието не е налага министерство на образованието, ами финансирането - значи който плаща - той поръчва музиката !
    ПИТА СЕ - КОЙ ПЛАЩА ?
    и тука ще излязат стотици скрити и открити НПО кадри, еврофинансирания, фондации и техни агенти в министерство на образованието , ама това е мноого дъълга тема!

    karabastun1@abv.bg
  25. 25 Профил на directino
    directino
    Рейтинг: 272 Неутрално

    "Червено, твърде червено" , ама защо пък ''Чавдарче с камера''?Чавдарчетата бяха със сини връзки,бели ризки и юнашки калпачета с лъвчета !Моля-не ги бъркайте с пионерите с червените връзки!
    —цитат от коментар 1 на karabastun


    Защото не е станала пионерче. Аз съм с година по-голям и много ясно си спомням как всички страдахме, че не можахме да станем пионерчета за една бройка.

  26. 26 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3700 Неутрално

    До коментар [#24] от "karabastun":

    Ти или аз, може да не сме наложили системата, ама 80%-та от мат`ряла я налага с гласуването си на избори! Все псуват и все недоволни. Като дойдат избори, едни са за гъби, други все червената бюлетинка или някакви други маскирани милиционери си избират. После американците, НПО-тата и международното положение са виновни...!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  27. 27 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8856 Разстроено

    До коментар [#26] от "tww09306483":

    Всъщност виновни са чиновниците, които усукват мангизи /виж к'во става https://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2018/03/08/3142799_ministerstvoto_na_obrazovanieto_razraboti_proekti_za/ /, ама тях никой не ги избира на никакви избори - ами си векуват....и не виждам начин това да се промени без голяма тояга!

    karabastun1@abv.bg
  28. 28 Профил на aytep
    aytep
    Рейтинг: 603 Любопитно

    Бих го гледала заради човешката история!

    Яба-даба-ду
  29. 29 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4670 Весело

    До коментар [#22] от "karabastun":

    Нека ти разкажа един анекдот свързан с Наполеон, който добре илюстрира случая.
    По време на Европейската си кампания край Маренго Наполеон влиза в малък италиански гради е неприятно изненадан от липсата на салюти в негова чест.
    Довеждат му кмета на градчето и намръщеният Наполен пита:
    - Защо вашето градче не даде изискваните 21 оръдейни салюта за мен като император? Обясни причините!
    - Ваше Императорско Величество, - казва кметът. -Има поне хиляда причини за това, една от които е че нямаме оръдия...
    - Е, в случая и една причина е достатъчна - разсмял се Наполеон.

  30. 30 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1028 Неутрално

    Съгласен съм, че е трудно да се направи обективен филм по темата от човек, който трябва да интервюира собственото си семейство. Но, коментари и клишета от сорта дърво без корен или пък още по-патетичното, че у всеки имигрант имало куха болка са меко казано смехотворни. Тази жена е френска гражданка, която говори френски като всеки друг французин и е напълно интегрирана в местното общество, какви дървета и кухи болки ви гонят? Хората не са дървета да стоят на едно място. Корените са нашите гени и си ги носим с нас. Хилядолетната история на човечеството може да се обобщи с две думи - постоянна миграция. От село в град, от по-малък град в по-голям, от едно пасбище в друго, от една пещера в друга, така е било и ще бъде. За да останат младите хора в България, трябва в страната да има нормални условия за това. Само с патетични клишета и атакистки призиви не става.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  31. 31 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4784 Неутрално

    До коментар [#30] от "andreas_hofer":

    Изключително вярно андреас хофер, историята на човешката цивилизация е непрекъснат стремеж към експанзия и разширение,глобализация с други думи.

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK