Сексът с неандерталци е спомогнал развитието на модерните хора

Пещерно изкуство на неандерталци в пещерата Ла Пасиега в Испания

© Reuters

Пещерно изкуство на неандерталци в пещерата Ла Пасиега в Испания



Неандерталците може и да са изчезнали преди около 40 000 години, но съвременните хора все още носят част от техния ген в резултат на сексуални контакти с архаичните представители на вида. Генетичните проучвания предполагат, че анатомично съвременните хора (Homo sapiens sapiens) са били сексуално активни с неандерталците (Homo sapiens neanderthalensis) на няколко пъти през праисторията. Хората от неафрикански произход например носят около 1-4% неандерталска ДНК в клетките си. Едно от последните изследвания показва, че наличието на специфичен ген (генетичен вариант на рецептора за прогестерон, наречен V660L), изглежда, намалява вероятността от спонтанен аборт и насърчава плодовитостта при хората.


Според изследването, публикувано в Molecular Biology and Evolution, всяка трета жена в Европа носи този ген, който води до по-голяма плодовитост, по-малко кървене по време на ранната бременност и по-малко аборти сред съвременните носители на неандерталските гени. Проучването е съвместен проект на Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Германия и Каролинския институт в Швеция.


Прогестеронът е женски полов хормон, произвеждан в яйчниците, плацентата и надбъбречните жлези след овулацията всеки месец. Той играе решаваща роля в менструалния цикъл, либидито, а също и в поддържането на бременността при бозайниците. След овулацията прогестеронът помага за удебеляването на лигавицата на матката и така създава по-благоприятна почва за оплодената яйцеклетка.




Прогестероновият рецептор е кодиран от PGR гена на хромозом 11 и е най-силно експресиран в ендометриума (лигавицата на матката).


Изследването е анализирало данните от биобанка, в която се съдържа генетичната информация на над 450 000 участници от цяла Европа, от които 244 000 жени. 29% от тях носят едно копие на прогестероновия рецептор, наследен от неандерталците, а други 3% имат две копия на гена. Данните от биобанката са били сравнени с генома на неандерталци, извлечен от останки в пещери и блата.


"Прогестероновият рецептор е пример за това как благоприятни генетични варианти, които са били въведени в съвременните хора чрез смесване с неандерталците, могат да имат ефект при хората, живеещи днес", казва Хюго Зеберг от Департамента по невронаука към "Макс Планк".


Благоприятен ефект върху плодовитостта


Проучването показва, че жените, които носят неандерталния вариант на рецептора, са склонни да имат по-малко кръвоизливи по време на ранна бременност, по-малко аборти и да раждат повече деца в сравнение с жените без конкретния вариант на гена. Молекулярните анализи разкриват, че тези жени произвеждат повече прогестеронови рецептори в клетките си, което може да доведе до повишена чувствителност към прогестерон и защита срещу ранни аборти и кървене.


Географско разпространение на варианта V660L в Homo Sapiens

© Zeberg et al., Molecular Biology and Evolution

Географско разпространение на варианта V660L в Homo Sapiens


Най-старата следа от този генетичен вариант при съвременните хора може да бъде проследена до индивид отпреди 40 000 години, открит в Китай. При изследване на неандерталски геноми вариантът е проследен допреди повече от 100 000 години. Според Зеберг появата на V660L в модерните хора може да е резултат на сексуален контакт между двата вида преди от 47 000 - 65 000 години.


Уго Зеберг, водещ автор на изследването, отбелязва, че от древни ДНК проучвания са установени няколко случая на кръстоска между неандерталци и съвременни хора. Предполага се обаче, че този генетичен вариант може да е възникнал чрез кръстосване преди 47 000 и 65 000 години.


Установено е също, че жените с този ген имат повече братя и сестри, отколкото жените, които не са носители, което според учените е индикация и за повишена плодовитост.


"Делът на жените, наследили този ген, е около десет пъти по-голям, отколкото при повечето варианти на неандерталски гени", казва Зеберг. "Тези открития предполагат, че неандерталският вариант на рецептора има благоприятен ефект върху плодовитостта."


Предишни проучвания показват, че европейците носят средно над 500 генетични фрагмента, които са наследени от неандерталци или други древни хора.


Неандерталците и древните хора


Неандерталците са първоначалните "пещерни хора", които през миналия век са смятани за по-слабо развити в сравнение с модерните хора. През последните десетилетия се появиха множество доказателства за много по-сложното общество на неандерталците. Те са погребвали мъртвите си и вероятно са имали идея за отвъдния живот, имат изненадващо разнообразно поведение и диета, а, изглежда, са били развили и идеята за концептуалното изкуство и символика - използвали са пигменти и мънисто, а техни рисунки, намерени в пещери в Испания, предшестват най-ранното изкуство на модерните хора с около 20 000 години.


Доказателствата, които имаме за сексуалните връзки между модерните хора и неандерталците, разкриват и разселването на човешкия вид извън Африка. Новите открития опровергават много предишни хипотези, в които анатомично съвременните хора заместват архаичните хоминиди като неандерталците без никакво кръстосване. Въпреки това, дори и при известно кръстосване между съвременните хора и вече изчезнали хоминиди, по-голямата част от нашия геном все още произлиза от Африка. Неандерталците не биха могли да допринесат за геномите на съвременните африкански народи, защото те се развиват и живеят изключително в Евразия и не са имали много контакти с хората, живеещи в Африка по това време.


В продължение на много години единствените доказателства за смесването между хора и неандерталци се намираха в рамките на съвременните човешки гени. През 2016 г. изследователи публикуваха генома на неандерталци от пещерата Алтай в Сибир, както и от места в Испания и Хърватия, които показаха кръстосването между двата вида още преди 100 000 години - по-далеч назад във времето от много предишни оценки на миграцията на хората извън Африка. Тези открития бяха и първите, които показват вливането на човешки ген в неандерталския геном за разлика от неандерталската ДНК в човешкия геном. Освен че кръстосването между двата вида е било по-често, отколкото се смяташе досега, данните показват и една по-ранна миграция на хора от Африка от тази, която оцелява и поражда всички съвременни неафрикански хора.


Двата вида са съжителствали вероятно в продължение на 8000 години при повторната миграция, преди неандерталците да изчезнат, както показват и находките в пещерата "Бачо Киро" в България, публикувани миналия месец.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK