Достъпният интернет трябва да е част от излизането от кризата

Достъпният интернет трябва да е част от излизането от кризата

© Reuters



Онлайн образование, работа от вкъщи или видеоразговори със семейството - интернет помогна на милиарди хора да се адаптират и оцелеят по време на пандемията от коронавирус.


И докато карантините отпадат, а правилата за социално дистанциране остават, експертите по правата на човека казват, че сега държавите трябва да гарантират, че всички граждани - особено жените, възрастните хора и отдалечените общности - трябва да имат надежден интернет достъп, за да не се чувстват изоставени.


"Този вирус ще бъде с нас за известно време", каза Кани Вигнараджа, ръководител на Програмата за развитие на ООН за Азия и Тихия океан.




"Един от най-големите фактори на неравенството днес е кой има достъп до технологии и по-специално до интернет услуги - пандемията отново изведе този проблем на преден план", заяви тя пред "Ройтерс".


Опашките пред гишетата на държавната администрация - за документи за самоличност или социални придобивки например - може да се превърнат в неща от миналото, след като пазаруването, образованието и дори културните събития преминаха в дигиталната сфера. Жизненоважно е страните да се стремят да подобрят достъпа до интернет при възстановяването на икономиките си, смятат експерти.


"Говори се много за новата "нормална" реалност в света след пандемията и за мен тази "нормалност" включва бърз интернет достъп за всички", казва Дорийн Богдан-Мартин, директор на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), интернет и телекомуникационната агенция на ООН.


Дигиталната пропаст


До края на 2018 г. около половината свят е бил свързан с интернет според Алианса за достъпен интернет (A4AI).


Това все още оставя около 4 милиарда души офлайн, заяви Анжу Мангал, ръководител за Азия на организацията, която работи с правителства, бизнеса и групи от гражданското общество за насърчаване на политики за достъпен интернет.


В развития свят 87% от хората са свързани в сравнение с 47% в развиващите се страни и 19% в най-слабо развитите страни според ITU. Жените са с 23% по-малко вероятни от мъжете да използват интернет на мобилния си телефон, като разликата е най-голяма в Южна Азия.


"Пропастта между половете е основен проблем", казва Мангал. Достъпът до интернет и технологии може да помогне на момичетата от селските общности да получат достъп до домашно образование и същите предимства като другите, които живеят в градовете.


Примерите за проекти, насочени към жени и момичета, включват подобряване на дигиталната грамотност, подобряване на достъпа до социални придобивки, разпространение на земеделски техники за повишаване на добивите, разказва тя.


ITU си е поставил цел да свърже 75% от населението на света към бърз интернет - чрез кабел или Wi-Fi - до 2025 г.


Действия срещу киберпрестъпленията


Някои правителства и мобилни оператори са предприели стъпки, за да осигурят по-добър достъп до интернет услуги. Приложенията за проследяване на контакти с коронавирус бяха направени безплатни за използване почти в целия свят, а в много държави телекомуникационните фирми предоставиха безплатни обаждания и пренос на данни както на студенти, така и на клиенти.


Но за да подобрят достъпността до интернет и това да е в дългосрочен план, правителствата, телекомуникационните компании и мобилните оператори трябва да работят заедно, за да преодолеят евентуалните проблеми, каза Мангал, като това ще помогне и за намирането на специфични решения за различните социални групи.


Целите са осигуряване на смартфони, подобряване на покритието, по-голям обем и по-добра скорост за обмен на данни, както и въвеждане на закони за защита на уязвимите от киберпрестъпления, каза Мангал.


Богдан-Мартин от ITU каза, че пандемията на коронавирус също е довела до "огромен прилив" на онлайн престъпна дейност.


Киберпрестъпленията, които се увеличиха с подобряването на достъпа до интернет и технологии, включват онлайн тормоз и сексуални престъпления, хакерство и трафик на хора.


Освен това, тъй като повечето доставчици на интернет услуги са частни, властите трябва също така да гарантират, че няма да се формират монополи, които да контролират цените, смятат експертите.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5557 Неутрално

    Кой ще го плаща ?

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на Willi
    Willi
    Рейтинг: 30 Неутрално

    Докато в България дори в планините Родопи имат UMTS мрежа за данни, тук при нас на 8 км от центъра на града нямах нито LTE, нито UMTS, имах GSM реципрочно EDGE. За зареждане главната страница на google.com с EDGE му трябваше на OnePlus 7, това ми е мобилният телефон, над минута и половина, за една със прост дизайн уебстраница. На това място, а се намира отворен басейн там, нямаше никаква бърза мобилна мрежа за данни на Дойче Телеком, клиент съм им за 6 ГБ LTE50 24 месечен договор за по 4,99€/месец ефективно, като сметнем месеците, през които не плащам месечна такса, иначе 9,99€/месец но само 12 месеца ги плащам,а получавам интернет достъп 24 месеца.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK