Ядливи съдове на всяка маса: патент от Пловдив влиза в индустрията на Пекин

24 ноември 2050 година

"Не" на еднократните чашки от пластмаса. "Не" на чинийките, виличките, бъркалките и лъжичките, на сламките, кутийките за сладолед и купичките за кетчуп и горчица.

"Не" на чакането - не разполагаме с нужните (поне) 450 години за разграждане на полимера, от който са произведени еднократните съдове. Използвани веднъж (за по-малко от 15 минути!), те надживяват своите клиенти. И са сред причините за влошеното качество на живота както на сегашните, така и на бъдещите поколения (хора и животни). Така, че - "Не!".

Дотук добре. Със серия решения, датиращи още преди началото на века, та чак до "Директивата за опаковките и отпадъците от опаковки" на Европейската комисия, бяха посочени официално два от основните врагове на околната среда - термопластичният полистирен и експандираният полипропилен. И за тях дълго се търсеше алтернатива.

Всичките по-горе споменати "не"-та имаха срещу себе си една голяма липса - индустрията и законодателите в целия свят търсеха решение, очакваха заместител. Един нов, неотровен, разградим, усвоим продукт, диаметрално противоположен на EPP, за който и контролните органи и потребителите да кажат "да". Има диалектика в тази необходимост:

"Не"-то изисква винаги някакво "да". Трици от овес и пшеница - това беше революционната рецепта, по която бяха изпечени първите "ядливи чаши". Къде? В Пловдив. Кога - началото, поставено от ентусиасти (сред тях вече и световноизвестният Мирослав Запрянов), датира от далечната 2014 година.

Родните иноватори имаха и конкуренция, при това добра.

От другата страна на океана Parsons School of Design даде тласък на ново мислене за домакинските съдове. Под патронажа на PSD хора с въображение и мислене в индустриални мащаби родиха идеи като Loliware. Тяхната суровина - желатин и червени водорасли.

Докато тези проекти (все още) изглеждаха екзотични, индустриалният капитал търсеше решения - ниско под радара на законодателствата и ниско по скалата на разходите ("зеленото" не биваше да бъде "златно"). Така големите играчи заложиха на хартията - древно и на пръв поглед устойчиво решение. Най-вече - психологически спестяваше травмата у съвестния потребител, че пак е захапал парче полипрорилен, друг някой термопластимен полимер или пластифицирано фолио.

Хартиените еднократни чаши обаче не се оказват нито трайно, нито особено добро решение. Малко (големи) числа: 1 000 000 дървета и 2 500 000 кубически метра вода са нужни, за да се произведат 2 и половина трилиона картонени чашки за кафета и сокове (толкова се употребяват само в САЩ, и то само за два месеца).

На този фон революционното развитие на проекта за "ядливи" чаши е напълно обяснимо. И отдавна вече става дума не само за чашки за кафе, но за изцяло "ядливи" съдове, включвайки всички възможни производни на подложните материали, използвани при хранене.

Новият суперпазар е Китай. Ключът е... оризът. В началото (зората на проекта в Пловдив) всичко започва с българска суровина - родно зърно, което се смила и изпича по патентована технология, преминавайки през формите на специално проектираната поточна линия.

След 15 години развитие на идеята и тестови адаптации пловдивското "чудо" влиза в следваща фаза - намерения за глобализиране на продукта. Ръка за ръка с Аграрния университет в Пловдив и Селскостопанската академия и техните млади учени се развива проект, който таргетира световните пазари. И логично залага на техните типични, локални суровини. Още десетилетие е било нужно, за да се намери правилното решение за пренасяне на Cupffee технологията върху суровина като ориза.

Пробивът идва през тази година с първия патент в Китай. Ядливи клечки за хранене, чинийки, купички за соев сос, чашки и панички за традиционни сосове и супи... 200 000 000 чифта клечки като стартово количество са произведени само за първото тримесечие на 2050.

От годишната продукция на ориз в Китай (над 250 милиона тона) на около 0.3% до 0.5% ще възлезе относителният дял, предназначен за производство на ядливи съдове за ежедневието. Пазарна победа за българските технолози - печалбите от патентни продажби са гарантирани с ангажимента на държавния CGFDC (Център за развитие на органични селскостопански култури).

Но още по-ценно е, че китайският пазар се отваря (за първи път в такъв мащаб) за внос от България. Една съвсем нова суровина е спечелила доверие и тя няма конкуренция, нито може да бъде заменена с алтернативни биоматериали. Защото идва от Родопите, единствено място на виреене на няколко подвида (а вече и на технологични хибриди) на Орфеевото цвете.

България доставя органично добити смески с високо съдържание на полифеноли, аналогични по състав и действие на тези, проучени от проф. Йордан Георгиев и защитени с географски биопатент. Неговите изследвания върху полифенолите се увенчават днес не само с научен, но и с практически приложен успех.

Откритието на специфични фитохимични свойства на Орфеевото цвете (или родопско безсмъртниче, Haberlea rhodopensi) донася още в първите десетилетия на века научна слава на още младия тогава докторант по физиологично-активна химия. Пътешествията и теренните изследвания са ценен източник на данни. По-късно тази база се превръща в модел за измерване и влияние върху концентрацията на активни вещества в различните популации на Орфеевото цвете. Тези данни позволяват на Йордан Георгиев да направи своя пробив, за който беше избран като почетен катедрен член "за вечни времена" на Българското фитохимично сдружение, както и на Съюза на химиците в България.

Три китайски производителя на храни и медикаменти започват тестови серии от ядливи чашки за чай по българската технология. Към оризовата суровина е добавен и фитохимичен микс на основата на екстракти от технически хибрид на Орфеево цвете. Спектърът на приложение на този продукт е широк - на първо място при терапевтични програми за детоксикация. Същото така и като профилактично средство - своеобразен хранителен тоник. Адаптивната добавка постъпва в организма равномерно в процеса на пиенето на чай, част от естествения ритъм на ежедневието.

Отличните бизнес прогнози се оценяват като вдъхновяващи и ще върнат в българските научни програми значителни средства - за още изследвания, за развитие на млади специалисти, които да бъдат следващите новатори.

Илюстрацията е на Мила Янева-Табакова

Всичко, което трябва да знаете за: